Решение по дело №23/2020 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 122

гр.Поморие, 26.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

         СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

 при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 23 по описа  за 2020 г. и за  да се  произнесе, взе пред  вид  следното :

 

Производството е образувано по искова молба от Д.С.Д. с адрес ***, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.М.Т., против „ЕВН България електроснабдяване”ЕАД гр.Пловдив.

Предявен е иск за установяване по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1 230.98 лв. по фактура № **********/06.01.2020 г., с която е коригирана сметката му за минал период от 08.12.2017 г. до 22.02.2018 г., за обект на потребление в ***, ИТН ***, клиентски № **********.

Претендират се от ищеца и разноските по делото.

Правното основание на иска е чл.124, ал.1 ГПК

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен на ответника, който оспорва иска като неоснователен, моли същият да бъде отхвърлен изцяло от съда и да му бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Пълномощникът му депозира писмена молба, с която поддържа исковата претенция и искането си за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител – юрисконсулт, е депозирал писмена молба, с която поддържа отговора и изразеното в него становище за неоснователност на претенцията на ищеца.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, в това число процесната фактура, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект на потребление в ***, ИТН ***, клиентски № **********.

По делото е представен констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 396644/22.02.2018 г., от който е видно, че при извършена проверка на обекта на потребление на ищеца е демонтирано средството за измерване (СИ), отчитащо потребената електрическа енергия в обекта– електромер с фабричен № 62102781 и е монтиран друг електромер.

По делото е представен и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1414/29.10.2019 г., издадена от Български институт по метрология, от който е видно, че при отваряне на електромера е констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността на СИ, датчикът за регистриране отваряне на капака на електромера е допълнително закъсен с тинол, има изменение в електрическата схема, на електронната платка има допълнително присъединени три броя електронни компоненти, като по този начин са изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото, с грешка -61.04%.

Представен е препис от фактура № **********/06.01.2020 г., от която е видно, че ответното дружество е фактурирало в тежест на ищеца сума в размер 1230.98 лв.

По делото е представено и писмо до ищеца, изходящо от ответника, в което е посочена констатираната при метрологичната проверка манипулация на електромера, грешката при отчитането в резултат на манипулацията и направената корекция на сметката за електрическа енергия на ищеца за периода от 08.12.2017 г. до 22.02.2018 г., за 76 дни.

На основание чл. 98а, ал. 1 във връзка с ал. 3 и ал. 4 от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ОУ на ЕВН ЕС), одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли в сила и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите им при продажбата и доставката на електрическа енергия.

Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение.

По силата на чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР, клиентът заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.

Посочените клаузи на ОУ, издадени въз основа на законовата делегация на чл. 98а от ЗЕ, почиват на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта.

Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба, сключени при публично известни общи условия. Обстоятелствата, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия. Специфичният предмет на договора (доставка на електроенергия) също не променя основните характеристики на продажбеното правоотношение. В Закона за енергетиката не се съдържат специални разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. От това следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална правна уредба (преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл е актуалната практика на ВКС (Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС).  

Ищецът е абонат на ответното дружество за горепосочения обект, на 22.02.2018 г., СИ в обекта е демонтирано и изпратено за експертиза в БИМ, за което е съставен горепосочения констативен протокол, подписан от двама служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, както и от двама свидетели.

Безспорно се установява от извършената метрологична експертиза на СИ, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера и е констатирана манипулация, водеща до промяна на метрологичните характеристики на СИ.

Съгласно представената справка за коригиране на сметката за електроенергия на ищеца от 30.12.2019 г., неотчетената и нефактурирана ел. енергия е общо 6 682 кВт/ч, на стойност 1 230.99 лв., за която сума е издадена процесната фактура.

Предвид посоченото съдът намира, че за периода 08.12.2017 г. до 22.02.2018 г., в имота на ищеца са били реално доставени и потребени 6 682 кВт/ч електроенергия на стойност 1 230.99 лв., които не са били своевременно фактурирани и заплатени.

За ищеца съществува задължение да заплати на ответното дружество процесната сума от 1 230.99 лв., по силата на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР.

В случая не се касае за договорна отговорност, обусловена от виновно поведение на купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за заплащане на цената на доставената електрическа енергия, което произтича от договорите за продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при общи условия.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в редакцията на разпоредбата към датата на извършване на проверката – 22.02.2018 г.)2 устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

Към датата на проверката е била в сила разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ (понастоящем отменена с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.), съгласно която – „При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни... „.

Законът и съответния подзаконов нормативен акт са предвиждали възможност за корекция на изчисленото количество ел. енергия и потребени мрежови услуги, при установяване на неправилно или неточно измерване. Нито ЗЕ, нито подзаконовите актове, регулиращи материята, са въвели като условие наличието на виновно поведение от страна на абоната, за да бъде извършена корекция. При това положение съдът следва да се съобрази с развитието на съдебната практика, преобладаващата част от която задължителна по реда на чл. 290 ГПК. С цитираните по-горе решения се възприема различно правно разрешение, като договорът за продажба на ел. енергия се разглежда в контекста на общите правила за покупко-продажба, уредени в ЗЗД и се зачита основното правило на договора за покупко-продажба, а именно – задължението на купувача да заплати полученото, зачита се и един от основните принципи на правото, намерил израз в множество законови разпоредби на различни нормативни актове, а именно – избягване на неоснователното обогатяване и неоснователното разместване на блага. Възприема се правото на двете страни да установят в спорното съдебно производство, при условията на равнопоставеност, правилно и законосъобразно ли е извършена корекция на сметката на съответен абонат, потребил ли е той количеството ел. енергия и дължи ли се цена по-висока от тази на некоригираната му фактура. Въпросът за установяване на виновно поведение от страна на абоната е изключен от обсъждане, доколкото в хипотезите на неоснователно обогатяване обсъждането е насочено основно към неоснователното разместване на блага. Ето защо неоснователно се явява оплакването на ищеца за липса на специален ред за уведомяване на клиента за корекция на фактурата му, предвиден от разпоредбата на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Липсата на ред за уведомяване на клиента, макар и да е ноторно известно, че абонатите получават уведомителни писма за изготвените корекции от оператора на съответната мрежа, не променя факта на дължимост на сумата, при положение, че се установи неправилно отчитане/неотчитане на консумирани ел. енергия и мрежови услуги.

При това положение настоящият състав приема, че спорът не би могъл да се ограничи само до въпроса за липса на ред за уведомяване на клиентите за изготвени корекции за сметките, а следва да бъдат обсъдени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност.

Ето защо и след като се установява по делото грешка при отчитането на потребената електрическа енергия -61.04%., приложение следва да намерят общите правила на чл. 183 от ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност.

В случая редът по извършване на корекцията е спазен – процесният констативен протокол е съставен от служители на ответника, при отсъствие на ползвател или негов представител, подписан е от свидетели, които не са служители на ищеца, видно от отразяването в протокола, поради което съдът намира, че същият е законосъобразно съставен при спазване на изискването на чл.47, ал.3 ПИКЕЕ (отм).

Предвид посоченото съдът намира, че ищецът дължи процесната сума от 1 230.99 лв., представляваща разлика между фактурираната цена и действително дължимата съобразно реално потребеното количество електроенергия за процесния период.

Изрично в този смисъл и актуалната съдебна практика на въззивната инстанция –  Решение № 506/30.04.2020 г. по в. гр. д. № 1764/2019 г. на ОС – Бургас.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода от спора, предвид обстоятелството, че ответникът е представляван от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8, вр.с ал.3 ГПК, вр.с чл.37 ЗПП, вр.с чл.25, ал.1 НЗПП, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., който размер според съда е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Предвид неоснователността на претенцията на ищеца искането му за присъждане на разноски не следва да бъде уважавано.

Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – Поморие

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника и съдебен адреса***, офис 3 – адв.М.Т., за приемане за установено по отношение на „ЕВН България електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”, № 37, представлявано от Ж.П.С., Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик, чрез пълномощника К.Н.Н., че Д.С.Д., ЕГН **********, не дължи на „ЕВН България електроснабдяване” АД, ЕИК *********, сумата сумата 1 230.98 лв. по фактура № **********/06.01.2020 г., с която е коригирана сметката на Д.С.Д. за минал период от 08.12.2017 г. до 22.02.2018 г., за обект на потребление в ***, ИТН ***, клиентски № **********.

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България електроснабдяване” АД, ЕИК *********, сумата 100 лв. (сто лева), представляваща разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.С.Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :