РЕШЕНИЕ
№ 1705
гр. Бургас, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120103060 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.
К. К. с ЕГН ********** срещу К. Т. Т. с ЕГН **********, с която с се иска
изменение на определената с Решение № ...........от 16.10.2019г., постановено
по гр.д. № 8320/2019г. по описа на Районен съд - гр.Бургас, месечна издръжка
в полза на детето З. К. Т. с ЕГН ********** чрез увеличаване на нейния
размер от 200 лева на 400 лева, платима по банков път чрез неговата майка и
законен представител, с падеж – пето число на месеца, за който се отнася,
считано от датата на предявяване на иска до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
В исковата молба се твърди, че, с Решение № .........от 16.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 8320/2019г. по описа на Районен съд - гр.Бургас,
ответникът е осъден да заплаща в полза на малолетната си дъщеря З. К. Т.,
чрез нейната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200
лв., платима по банков път до 15-то число на съответния месец, считано от
14.10.2019г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване. Излага се, че от постановяване на горепосоченото съдебно
решение са изминали повече от четири години, през който период са
настъпили редица резки и значими промени в икономическата обстановка в
България, в т.ч. инфлацията в страната е нараснала значително, както и
няколкократно е увеличаван размерът на минималната работна заплата.
Твърди се, че всичко това пряко рефлектира върху необходимата за детето
месечна издръжка в посока увеличаване на нуждата от съответстващите й
1
парични средства. Наред с това се сочи, че понастоящем З. е ученичка в шести
клас със съответните нарастващи за възрастта й нужди за храна, облекло,
културни и образователни потребности, учебни пособия, средства за
допълнителни занимания в свободното време и др. В тази връзка се излага, че
детето посещава уроци по английски език два пъти седмично, като цената на
един урок е 22 лева, както и че в периода 28.11.2022г. - 31.03.2023г. и
02.05.2023г. - 09.06.2023г. е посещавала и частна занималия в учебен център -
„.................." ЕООД, като заплатената таксата за посочените периоди е в общ
размер на 2025 лева. Предвид това се застъпва, че заплащаната от бащата към
момента издръжка в полза на детето не е достатъчна за да покрие в пълен
обем нуждите му, които майката се стреми да задоволява, въпреки че изплаща
ипотечен кредит с месечна вноска от 400 лева и към момента не получава
доходи от трудово правоотношение, а единствено обезщетение за отглеждане
на малко дете – втората й дъщеря, родена на 21.07.2022г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който в който застъпва становище за
допустимост, но неоснователност на иска. Излага подробни съображения за
доходите си, вкл. че понастоящем е безработен и не получава обезщетение за
това, като счита, че същите към момента обуславят дори по-ниски
възможности за участие в издръжката на малолетната му дъщеря. Твърди, че
от определянето на първоначалната издръжка е заплащал реално повече от
дължимите 200 лева месечно, като е закупувал дрехи и други необходими
вещи за детето, както и че последното често престоява в дома на своята баба
/майка на ответника/, по което време ответникът също участва в издръжката
му. Излага съображения и относно доходите на другия родител – майката на З..
Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание страните чрез своите процесуални представители
заявяват, че са постигнали споразумение бащата да заплаща издръжка за
детето в размер на 350 лв., дължима от 18.07.2024 г.
Поради това съдът е преминал към охранително производство по реда на
чл. 127, ал. 1 СК за одобряване на постигнатото страните споразумение.
В съдебно заседание страните молят споразумението им да бъде
одобрено от съда.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Решение № 2563 от 16.10.2019г., постановено по гр.д. №
8320/2019г. по описа на Районен съд - гр.Бургас бракът между молителите е
прекратен по взаимно съгласие, като е утвърдено постигнатото между тях
споразумение по чл. 51 СК, според което родителските права по отношение на
децата са предоставени на майката, местоживеенето е определено в дома на
майката, определение са личните отношения с бащата и е определена
издръжка, която бащата следва да плаща за всяко от децата в размер на 200 лв.
По делото е постигнато споразумение между родителите, относно
увеличаването на издръжката на децата което подлежи на одобряване. Няма
пречка в производството по чл. 150 СК, родителите да постигнат съгласие
2
относно увеличаването на дължимата издръжка, но тъй като производството
има характер на спорна съдебна администрация е недопустимо сключването
на съдебна спогодба. Съгласието на родителите представлява споразумение по
чл. 127, ал. 1 СК.
От представените доказателства категорично се установява, че е налице
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 СК, поради което
общата воля на родителите да променят режима определен с решението от
2019 г. е в пълно съответствие с интересите на децата. Това е така доколкото е
ноторно известно за настъпилите инфлационни процеси в страната през
периода след прекратяването на брака между страните, както и увеличените
нужди на детето съобразно израстването му.
Съдът намира, че така постигнатото от страните споразумение, не
противоречи на закона и морала, защитава правата и законните интереси на
малолетните им деца, поради което следва да бъде утвърдено.
На основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси молителите
следва да заплатят по сметка на БРС държавна такса в размер на 252 лв.,
дължима върху уговорената издръжка за децата. От тази сума следва да бъде
прихваната сумата, която ищцата е внесла при завеждане на делото, а именно
51,85 лв., тъй като държавата такса е дължима от двамата молители, защото
производството е охранително.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 51, ал. 4 вр. с чл. 127,
ал. 1 СК, съдът
РЕШИ:
УТВЪРЖДАВА постигнатото между М. К. К. с ЕГН ********** и К. Т.
Т. с ЕГН **********, споразумение по чл. 127, ал. 1 СК в следния смисъл:
Увеличава се дължимата от бащата издръжка определена със
споразумение одобрено с Решение № 2563 от 16.10.2019г., постановено по
гр.д. № 8320/2019г. по описа на Районен съд - гр.Бургас, като
Бащата К. Т. Т. с ЕГН **********, ще заплаща за детето З. К. Т. с ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 350 лв. /триста е петдесет лева/
платими чрез майката М. К. К. с ЕГН **********, считано от – 18.07.2024 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
Разноските по настоящото дело остават така, както са сторени.
ОСЪЖДА М. К. К. с ЕГН ********** и К. Т. Т. с ЕГН **********, да
заплатят по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 200,15 лева за държавна
такса.
УКАЗВА на молителите, че следва да заплатят сумите по сметка на
Районен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчване на решението, като в
противен случай ще бъде издаден изпълнителен лист срещу всеки от тях.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3
4