Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

19.05.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

23.03.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

298

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от У.Б.М., с ЕГН **********, против Ревизионен акт № Р – **********7989-091-001/11.06.2020 г., потвърден с Решение № 413/27.08.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

Счита, че ревизионният акт е нищожен, незаконосъобразен, респ. издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснован.

На първо място релевира доводи за допуснати нарушения на чл. 122,чл. 124 и чл. 124а от ДОПК. В тази връзка сочи, че  при извършването на ревизията на доходите й органите по приходите неправилно и незаконосъобразно били приели, че е налице основание за прилагане на особения процесуален ред по горепосочените процесуални норми. Оспорва изцяло изводите на ревизиращия екип, твърдейки, че същите се основавали на абсолютно превратно тълкуване на доказателствата и прилагане на процесуалния и материалния закон или пълно игнориране на принципите на ДОПК. Излага съображения, че ревизионният акт и ревизионният доклад бил изготвени в нарушение на чл. 3 и чл. 6 на ДОПК, като установените в хода на ревизионното производство фактите били обсъждани единствено и само във вреда на ревизираното лице, при което, за да прибегне до процедурата по чл. 122 чл. 124 и чл. 124а от ДОПК, ревизиращият екип бил игнорирал напълно и изцяло всички представените от жалбоподателката доказателства за получени парични средства и техният произход.

Счита, че в конкретния случай, без да са налице нормативно установените предпоставки, била извършена проверка и проведено и ревизионно производство по особен процесуален ред - чл. 122 – чл. 124 от ДОПК, при което доказателствената тежест била възложена в нейна тежест, без наличието на основание за това. Посочените незаконосъобразни действия се явявали в нарушение на цитираните текстове и съответно довели до издаването на порочен ревизионен акт, който подлежал на отмяна само на това основание, като нищожен и незаконосъобразен.

На следващо място твърди, че при издаването на ревизионният акт органът по приходите неправилно е определил данъчната основа на ревизираното лице и е начислил посоченият в РА данък, осигурителни вноски и лихви. Оспорва констатациите на ревизиращия екип, че е налице реализиран доход, които се явявали неоснователни и необосновани предвид категоричните доказателства за произхода на средствата от източници, извън посочените като доход и съответно неподлежащи на облагане. Предвид това, счита за необоснова, приетата от органа по приходите данъчна основа, съответно и определеният с РА данък, осигурителни вноски и лихва върху тях.

Въвежда довод, че в противоречие със събраните в производството доказателства за произхода на средствата и източниците им, които не се явявали доход, подлежащ на облагане по смисълът на закона, органът по приходите бил определил данъчната основа и начислил данък и осигурителни вноски, което от своя страна водело до необоснованост и на начислените лихви.

Излага възражения относно доводите на ревизиращия екип, намирайки, че РА бил издаден в противоречие на установените факти и обстоятелства, установени в хода на проверката и проведеното ревизионното производство. В тази връзка твърди, че констатациите в РА се основавали единствено и изцяло на отказа на органите по приходите да се съобразят с представените доказателства и установените с тях факти.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № Р – **********7989-091-001/11.06.2020 г., потвърден с Решение № 413/27.08.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. И.Б., изцяло поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи за незаконосъобразността на обжалвания ревизионен акт.

Ответникът по жалбата, директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт И. П., която оспорва жалбата и мори съда да отхвърли оспорването. От юрисконсулт Ц. Д. е постъпила писмена молба/вх. № 387от 25.02.2021 г. - л. 598/, в която оспорва жалбата. Счита оспорения РА за правилен и законосъобразен. Моли съда да отхвърли депозираната жалба и присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. При условията на алтернативност релевира възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16000919007989-020-001/09.12.2019 г./л. 530/, връчена по електронен път на 12.12.2019 г./л. 529/, с която е възложено извършването на ревизия на У.Б.М. от ***, за определяне на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО за самоосигуряващи се, ЗО и УПФ, за периода от 01.01.2013 г. - 31.12.2018 г. За изменение на първоначалната заповед са издадени Заповед № Р-16000919007989-020-002/10.03.2020 г./л. 524/, относно срока за приключване на ревизията, като на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК срокът е продължен до 10.04.2020 г. и Заповед № Р-16000919007989-020-003/03.04.2020 г./л. 521/, с която е удължен срокът на ревизията до 08.05.2020 г. Цитираните заповеди са издадена от И. К. К., в качеството му на  *** при ТД на НАП - Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, Приложение № 1/л. 9 – л. 10, стр. 2/.

Резултатите от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000919007989-092-001/22.05.2020 г./л. 66 – л. 87/, връчен по електронен път на 26.05.2020 г./л. 90/. Ревизираното лице е подало възражение по доклада по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК/л. 63/, в което е изложило несъгласието си с констатациите на ревизиращия екип;

Съставен е Ревизионен акт/РА/ № Р-16000919007989-091-001/11.06.2020 г./л. 54 – л. 58/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от И. К. К. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и Г. С. Г., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 12.06.2020 г./л. 61/.

С ревизионния акт са установени следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО за 2013 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ЗО за 2013 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2013 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв. Установените с РА задължения за довнасяне са в общ размер на *** лв. главница и лихви за забава в общ размер на *** лв.

По същество, след извършената преценка на предоставените от ревизираното лице доказателства и обяснения, относими към ревизията, резултатите от извършените насрещни проверки и изисканата информация, сведения и обяснение от трети лица, извършените справки, ревизиращият екип е приел за установено следното:

У.Б.М., с ЕГН **********, с адрес ***, е местно физическо лице и съгласно чл. 8 от ЗДДФЛ и чл. 6 от ЗДДФЛ, е данъчно задължено за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина. Ревизираното лице не регистрирано по ЗДДС и не се е осигурявало като самоосигуряващо се лице за ревизирания период - от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. За същия период У.М. не е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и няма участие в търговски дружества.

Посочено е, че У. Б. М. е реализирала доходи по трудови правоотношения в нетен размер *** лв. (след приспадане на удържания данък върху доходите и задължителни осигурителни вноски). За периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. У.Б.М. е получила доходи от лихви в размер на *** лв. от срочен депозит в ОББ АД. Отразено е, че за ревизирания период жалбоподателката е получила доходи от наем в размер на *** лв., постъпили по банковата й сметка в „ЦКБ“ с основание наем и платец Ш. В. Х.

В РД е посочено, че за периода от 01.01 2013 г. до 31.12.2013 г. У.  М. има открити банкови сметки в „ЦКБ“ АД и „ОББ“ АД. Депозитната сметка в ОББ АД е бела налично начално салдо – *** лв. и крайно салдо *** лв. По разплащателната сметка в ЦКБ АД са били налични салда, както следва:  начално кредитно салдо в размер на *** лв. и крайно кредитно салдо в размер на *** лв.

Отразено е, че от получен отговор с вх. № 17-00-453/24.02.2020 г. от банка „ОББ“ АД било установено, че на 20.03.2013 г. У.М. е внесла в банковата си сметка в ОББ АД сума в размер на *** лв. С искане за предстаяне на документи и писмени обяснения до У.М. с № Р-16000919007989-040-002/29.04.2020 г. били изискани документи, удостоверяващи произхода на внесена сума от *** лв. в ОББ АД. Лицето представило следния отговор: „Във връзка с внесена по моя сметка в ОББ АД сумата от *** лева заявявам, че са от спестявания през годините и безвъзмездни суми получени от родителите“. Посочено е, че в хода на ревизионното производство лицето не е представило документи, удостоверяващи произхода на сумата.

Извършена е съпоставка между доходи и разходи за 2013 г., при което е констатирано превишение на разходите над доходите с *** лв., предвид което е прието несъответствие на получените доходи с имущественото и финансово състояние на лицето. Счетено е, че посоченото несъответствие представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и е индикация за укрити доходи, което от своя страна е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Посочено е, че във връзка с установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, следва да се приложи чл. 122, ал. 2 и чл. 124а от ДОПК при определяне на данъчната основа и задължителните осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК при определяне на основата за облагане с данъци от органът по приходи се извършвал анализ на всяко от относимите към съответното лице обстоятелства, визирани по т. 1 - т. 16 на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По силата на цитираните разпоредби ревизиращия орган прилагал установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определената от него основа, съгласно чл. 124а от ДОПК разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагали съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски.

Изложени са доводи, че в началото на 2013 г. У.М. е разполагала с парични средства в размер на *** лв., през годината е получила доходи в размер на *** лв., извършила е разходи в размер на *** лв. , а крайната наличност на парични средства е *** лв. Горното обуславяло превишение на разходите и наличните в края на годината парични средства над получените доходи и наличните в началото на годината парични средства с *** лв. Това представлявало обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и било индикация за укрити доходи, което от своя страна било обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Прието е, че сумата в размер на *** лв. представлява облагаем доход по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, който се облага по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и основа за облагане със задължителни осигурителни вноски на основание чл. 124а от ДОПК. Определени са задължителните осигурителни вноски върху сумата от *** лв., както следва: вноски за ДОО – *** лв., вноски за ДЗПО- УПФ -*** лв., вноски за здравно осигуряване -*** лв. Посочено е, че данъчната основа за облагане с данък върху дохода е определена, като доходът по чл. 123 от ДОПК е намален с дължимите осигурителни вноски, а именно: ***. В заключение, след като са взети предвид данъчната основа за доходи от трудови правоотношения, данъчната основа за доходи от наем и удържания авансов данък от платеца на дохода, е определен данък за довнасяне в размер на *** лв.

Процесния РА е оспорен в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В депозираното възражение /л. 87 – л.89/. В жалбата са въведени формални и бланкетни доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт. Изложени са съображения, че актът е издаден и при непълнота на доказателствата, при изведени неоснователни изводи, а изложените мотиви противоречали на материалния закон и на събраните в хода на ревизията и приложени към административната преписка доказателства.  Оспорени са доводите на органите по приходите, че установеното несъответствие е доход с неустановен произход.

С Решение по жалба срещу ревизионен акт № 413/27.08.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л.40 - л. 44/, е изцяло потвърден оспореният Ревизионен акт/РА/ № Р-16000919007989-091-001/11.06.2020 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок/Решение № 413 е връчено на 08.09.2020 г. – л. 37, а жалбата е постъпила в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП на 18.09.2020 г./, от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия екип.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК въвежда оборима презумция за вярност на фактическите констатации в РА, издаден при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като жалбоподателят е носител на доказателствената тежест да установи в съдебното производство твърдените от него факти и обстоятелства, оборващи фактическите констатациите в акта. Съответно в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това.

От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

На жалбоподателката са били връчени Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с № Р-16000919007989-139-001/30.04.2020 г./л. 491 – л. 492/ и Уведомление по чл. 124 ал. 1 от ДОПК с № Р-16000919007989-113-001/30.04.2020 г./л. 488/.

Предвид горното, съдът намира, че в конкретния случай У.Б. е била надлежно уведомена, че по отношения на нея са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и й е определен 14-дневен срок за предоставяне на доказателства и за вземане на становище. В РД са изложени мотиви, че ревизията се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи; декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Предоставена й е възможност да представи релевантни доказателства и обяснения относно относимите факти и обстоятелства. РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и в него са изложени подробни мотиви относно установените несъответствия. Жалбоподателката е депозирала възражение по издадения РД в регламентирания 14-дневен срок от връчването му, като РА е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. У.Б. е обжалвала ревизионния акт по реда на чл. 152 от ДОПК, която жалба/наименована становище/ е била разгледана от решаващия орган и преценена като неоснователна, поради което с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 413/27.08.2020 г., е потвърден оспореният ревизионен акт.

Предвид горното, съдът намира, че процесния РА е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

При извършената преценка за съответствие на оспорения Ревизионен акт/РА/ № Р-16000919007898-091-001/11.06.2020 г. с материалния закон, настоящият състав счита, че актът е издаден частично при неправилно приложение и противоречие с материалния закон, по следните съображения:

С процесния РА са установени и определени задължения на У.Б.М. по 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО за 2013 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ЗО за 2013 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2013 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв. Установените с РА задължения за довнасяне са в общ размер на *** лв. главница и лихви за забава в общ размер на *** лв. В РА и РД е прието, че през 2013 г. е налице превишение на разходите над доходите с *** лв., който извод е изведен при съпоставката между доходите и разходите на ревизираното лице за 2013 г. В РД е посочено, че са взети предвид доходи по трудови правоотношения в нетен размер на *** лв., облагаем доход от наем в размер на *** лв., парични средства в ОББ АД с налично начално салдо в размер на *** лв. и крайно салдо *** лв., както и парични средства в ЦКБ АД с начално кредитно салдо в размер на *** лв. и крайно кредитно салдо в размер на *** лв. По същество изводите за наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК са аргументирани с наличието на извършен на 20.03.2013 г. превод от страна на У.Б. в банковата й сметка в ОББ АД на сумата в размер на *** лв. На стр. 9 от РД/л. 70 от делото/ е налична таблица относно съпоставката между доходи и разходи за 2013 г., видно от която за налични парични средства в банкови сметки в началото на данъчния период е посочена сумата в размер на *** лв., а като парични средства в банкови сметки в края на данъчния период е отразена сумата в размер на *** лв.

Според настоящия съдебен състав, приетият от ревизиращия екип размер на налични парични средства в банкови сметки в началото на данъчния период е необоснован, респ. при непълнота на доказателствата и при неизясняване на релевантните факти и обстоятелства за случая. В тази връзка, видно от съдържанието на изготвеното от ОББ АД уведомително писмо с вх. № 17-00-453/24.02.2020 г./л. 398/, дружеството е уведомило органа по приходите, че У.Б.М. е била титуляр на банкова сметка  *** (спестовен влог в лева), открита преди периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. и закрита на 11.11.2014 г. В писмото е посочено, че за периода лицето е притежавало и осемнадесетмесечен депозит ***, с период на действие 20.03.2013 г. – 19.09.2014 г., който е част от движението по горепосочената сметка. Към писмото и в съответствие с предоставената от ревизираното лице декларация за разкриване на банкова тайна, на ревизиращия екип е било предоставено извлечение от горепосочената сметка/л. 399 – л. 400/, от което се установява, че на 20.03.2013 г. са налични данни за нов депозит в размер на *** лв. и погасяване на главница в размер на *** лв. При тези данни, вместо да изискат информация за движението на паричните средства в банковата сметка от откриването й до момента на закриването й, органите по приходите са се задоволили единствено да приемат, че на 20.03.2013 г. жалбоподателката е внесла по сметката сумата в размер на *** лв., при което без да установят какво е било началното салдо по банковата сметка към 01.01.2013 г., респ. паричните средства в банковата сметка в началото на ревизирания период, на практика са приели, че същите са били в нулев размер.

Предвид горното, настоящият състав намира, че в нарушение на задълженията си по чл. 115, ал. 2 от ДОПК, в случая ревизиращите органи не са установили всички факти и обстоятелства за определяне резултатите от ревизията, което е довело до необосновани и неправилни изводи, респ. на незаконосъобразен резултат. Следвало е да бъде извършена проверка за наличието/получаването на средства в период преди ревизирания, които да се включат в разполагаемите към 01.01.2013 г. с ефект върху размера на паричния недостиг в края на периода. В тази връзка, видно от приетата по делото справка извлечение от релевантната банкова сметка на У.Б.М. в „ОББ“ АД, а именно: ***, открита на 20.03.2012 г. и закрита на 11.11.2014 г./л. 615 – л. 617/, при откриването на банковата сметка на 20.03.2012 г. е внесена сумата в размер на *** лв., която сума е била налична към 01.01.2013 г. С други думи, в началото на ревизирания период наличните средства в банковите сметки на ревизираното лице не са били в размер на *** лв., както неправилно са приели данъчните органи, а *** лв.

За изясняване на това обстоятелство е назначена и извършена и съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице, което съдът приема за безпристрастно, обективно и компетентно, се установява, че: По делото са налични справки за извършени банкови трансфери, от които се налага изводът, че паричните средства, които са били налични по банкови сметки на У.Б.М. към 31.12.2012 г. са в размер на *** лв. /в т.ч. *** лв. - по депозитна сметка в ОББ и *** лв. по разпл.сметка в ЦКБ/. Началното салдо за 2013г. по отношение на У.Б.М. би следвало да се определи в размер на *** лв., който размер е различен от възприетия от органа по приходите в Ревизионен акт № Р - 16000919007989-091-001/11.06.2020г., размер на начално салдо за 2013 г. от *** лв. При изчисляване на паричния поток за 2013 г., след като бъде отразено начално салдо в размер на *** лв., включващо сумата по депозитна сметка в ОББ в размер на *** лв., се получава резултат към 31.12.2013 г., който е положителна величина в размер на *** лв. Не е налице превишение на разходите над доходите. В този случай годишната данъчна основа по ЗДДФЛ на У.М. за 2013 г. се формира от следните доходи: доходи от трудови правоотношения в размер на *** лв. и доходи от наем в размер на *** лв. Данъкът и осигурителните вноски върху доходите по трудови правоотношения се дължат авансово от платеца на доходите. Върху доходите от наем не се дължат осигурителни вноски. Дължимият данък по ДДФЛ върху доходите от наем е в размер на *** лв.

Тъй като при ревизията е установено, че дохода от наем не е бил деклариран, както и че данъкът върху този доход не е платен, за периода от 01.05.2014 г. до 11.06.2020 г. се дължи лихва в размер на *** лв. При изчисляване на паричния поток на У.М. за 2013 г., като бъде включена сумата в размер на *** лв. като част от началното салдо към 01.01.2013 г., задължението на ревизираното лице за данък по ЗДДФЛ за 2013 г. е в размер на *** лв. - главница и *** лв. - лихва. Жалбоподателката няма задължение за задължителни осигурителни вноски за 2013 г.

На зададените от съда въпроси вещото лице уточнява, че срочният депозит е открит през 2012 г., като на падежа му през 2013 г., сумата е постъпила в сметката, която има IBAN номер и за която е получено писмо от „ОББ” АД. Депозитите в „ОББ” АД не генерирали сметка IBAN номер, а само вътрешен номер. Поради тази причина, салдото на този депозит не се виждало в началото на годината по тази сметка, която имала IBAN номер и за която банката предоставила справка и писмо. С посочената сума, на падеж, бил направен нов депозит, в същата банка „ОББ” АД, като към падежиралата сума от *** лв. била добавена и лихвата. Новият депозит бил с № *** и в размер на *** лв. На 20.03.2013 г., след падеж на депозит № ***, сумата от *** лв. е постъпила по разплащателната сметка на клиентката. Към тази сума постъпила и лихва в размер на *** лв., съответно бил удържан данък върху лихвата, в размер на 10% и сумата в размер на *** лв. е послужила, за да бъде открит нов депозит, с начална дата 20.03.2013 год. и отново 12-месечен срок в „ОББ” АД. Сумата е останала в същата банка.

Следва да се отбележи че при изготвяне на експертизата вещото лице е ползвало приета в съдебно заседание 26.11.2020 г. разпечатка на банкова сметка № ***, с титуляр У.Б.М., съдържаща 11 страници/л. 551 – л. 561/, като данните от посочената разпечатка кореспондират изцяло с представеното от „ОББ“ АД детайлно извлечение от сметка на У.Б.М., прието от съда в открито заседание на 25.03.2021 г.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че в случая органите по приходите са установили данъчна основа, която не отговаря на установените по делото факти и изискванията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 и ал. 2 от ДОПК. При съпоставката на имущественото състояние на У.Б.М. ревизиращия екип е следвало при преценката на установените приходи и разходи на ревизираното лице, да вземе предвид движението и остатъците по банковите сметки – арг. чл. 122, ал. 2, т. 3 от ДОПК, като в случая не е била взета предвид сумата по наличната банкова сметка на лицето в „ОББ“ АД, която към 01.01.2013 г. е била в размер на *** лв., което е довело до неправилно определяне на размера на началното салдо за 2013 г., който е в размер на в размер на *** лв., а не както е прието от органа по приходите в размер на *** лв.

При установеното в производството пред съда начално салдо за 2013 г. се получава резултат към 31.12.2013 г., който е положителна величина и е в размер на *** лв., респ. не е налице превишение на разходите над доходите. В конкретния случай годишната данъчна основа по ЗДДФЛ на У.Б.М. за 2013 г. се определя от доходи от трудови възнаграждение в размер на *** лв. и доход от наем в размер на *** лв. Предвид обстоятелството, че данъкът и осигурителните вноски върху доходите от трудови възнаграждения са удържани авансово, то жалбоподателката дължи данък по ЗДДФЛ върху дохода от наем, който данък е в размер на *** лв., върху който на основание чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТПДВ е дължима лихва в размер на *** лв., за периода от 01.05.2014 г. до 11.06.2020 г. Върху доходите от наем не се дължат осигурителни вноски. С оглед това, в останалата си част и за разликата до определения размер на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв., както и в частта за определените вноски за ДОО за 2013 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; вноски за ЗО за 2013 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв. и вноски за ДЗПО-УПФ за 2013 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв., оспореният Ревизионен акт/РА/ № Р-16000919007989-091-001/11.06.2020 г., се явява материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен като такъв. В останалата част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

За прецизност следва да се посочи, че съдът не възприема доводите за нищожност на РА, въведени в жалбата и писмената защита на пълномощника на жалбоподателката. Същите са неконкретизирани и формално изложени, като според настоящия състав в случая не се установяват пороци в оспорения РА, които да са от естество, което да обуславя неговата нищожност.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съобразно уважената част от жалбата, произтичащи от внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. В тази връзка, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 26.11.2020 г./л. 546, стр. 2/, У.Б. е заплатила в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. Съдът с оглед надлежно въведеното от юрисконсулт Ц. Д./л. 547, стр. 2/ възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК  във вр. с чл. 161, ал. 2 от ДОПК и вземайки предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че при определянето на дължимите разноски, на жалбоподателката следва да взети предвид разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., като дължимите разноски, съобразно уважената част на жалбата са в размер на 1 684.69 лв.

На ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на жалбата, в размер на 15.55 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, пред. 1-во от ДОПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт/РА/ № Р-16000919007989-091-001/11.06.2020 г./л. 54 – л. 58/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от И. К. К. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и Г. С. Г., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 413/27.8.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с който на У.Б.М. от ***, с ЕГН **********, са установени задължения, както следва: за разликата от 157.50 лв. до определения размер на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 5 278, 66 лв., ведно с лихви за разликата от 97.81 лв. до определения размер на 3 277.96 лв., в частта за определените вноски за ДОО за 2013 г. в размер на 2 600.92 лв., ведно с лихви в размер на 1 662.44 лв.; вноски за ЗО за 2013 г. в размер на 1 625.58 лв., ведно с лихви в размер на 1 039.01 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ за 2013 г. в размер на 1 015.99 лв., ведно с лихви в размер на 649.36 лв., като незаконосъобразен.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на У.Б.М. от ***, с ЕГН **********, в останалата и част, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на У.Б.М. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 1 684. 69 лв.

ОСЪЖДА У.Б.М. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 15.55 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: