РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Шумен, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Г.а
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Г.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223600600300 по описа за 2022 година
С присъда № 36 от 14.07.2022 г. Шуменският районен съд признал
подсъдимата Л. Й. П. за виновна в това, че при условията на продължавано
престъпление, за времето от месец януари 2011г. до месец декември 2015г.
включително, в гр. Шумен противозаконно присвоила чужди движими вещи -
парични суми, които владеела, както следва: на неустановени дати в периода
от м. януари 2011 г. до м. декември 2015г. включително, присвоила парични
суми в общ размер на 6961,68 лв., собственост на Г. П. Г., представляващи
суми за внасяне като осигурителни вноски във фонд „ДОО“, фонд „УПФ“ и
фонд „ЗО“ за Г. Г., вноски за периода от м. януари 2011 г. до м. декември
2015 г .; и на неустановени дати в периода от м. януари 2013г. до м. декември
2015г. включително, присвоила парични суми в общ размер на 3 295,90лв.,
собственост на Н.М.Н., представляващи суми за внасяне като осигурителни
вноски във фонд „ДОО“, фонд „УПФ“ и фонд „ЗО“ за Н. Н., вноски за
периода от месец януари 2013г. до месец декември 2015г., всичко на обща
стойност 10 257,58 лв., поради което и на основание чл. 206 ал. 1 от НК във
1
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК я осъдил на 2 години „лишаване от
свобода“ , като я оправдал по първоначално повдигнатото обвинение. На
основание чл. 66 ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание
за срок от 4 години.
Осъдил подсъдимата да заплати на пострадалия Г. П. Г. сумата от
4631,68лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК във вр. с чл. 26,ал.1 от НК,
като частично уважен граждански иск предявен от пострадалото лице в хода
на съдебното производство, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от месец декември 2015г., като отхвърля иска в останалата му част до
пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан. Осъдил
подсъдимата да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 185,26 лева и да заплати на пострадалия сумата от 500лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото
. На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимата да заплати в полза на
държавата деловодни разноски в общ размер 1537лв., от които сумата от 1062
лв. следва да се внесат по сметка на ОД МВР- Шумен, а сумата от 475 лв.
следва да внесе по сметка на ШРС .
Срещу присъдата са подадени въззивни жалби от подсъдимата и нейния
защитник адв. П. Г. от АК - Варна. В жалбите се изтъква, че постановената
присъда е неправилна и незаконосъобразна, включително при наличие на
допуснати съществени процесуални нарушения. Подсъдимата моли да бъде
постановена нова присъда, с която да бъде оправдана по повдигнатите
обвинения.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът счита, че
присъдата на РС – Шумен следва да бъде потвърдена, тъй като същата е
съобразна, правилна и добре мотивирана. Счита, че от събраните в хода на
делото доказателства е установено по безспорен начин, че подсъдимата от
обективна и субективна страна е извършила престъплението, за което е била
призната за виновна. Намира, че са неоснователни направените пред
първоинстанционния съд възражения от страна на защитника за липса на
извършено престъпление, като били налице само и единствено гражданско-
правни отношения. Подсъдимата не внасяла паричните суми за осигуровки на
свидетелите, тъй като й се дължало сума като възнаграждение за извършената
2
работа. Налице бил договор за поръчка между страните, по който
пострадалите дължали възнаграждение на подсъдимата за извършените от нея
услуги. Представителят на обвинението счита, че всички възражения от
страна на защитата са получили правилен и обоснован отговор в мотивите
към присъдата от първоинстанционния съд, поради което същата следва да
бъде потвърдена, а въззивните жалби – да останат без уважение.
Адвокат Й. от ШАК – повереник на пострадалия Г. П. Г. намира, че от
доказателствата – писмени и гласни, категорично следва изводът, който е
направил първоинстанционния съд за виновността на подсъдимата. Счита, че
предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер, поради което
моли присъдата да бъде потвърдена изцяло и в наказателната, и в
гражданската й част.
Адвокатът на подсъдимата счита постановената присъда за
изключително незаконосъобразна. На първо място били допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК, която изисква престъпленията да са
извършени през непродължителен период от време, което в настоящия случай
не било налице. Съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, като в мотивите се позовал на разпита на свидетеля Й. Й. – служител
на МВР, пред който подсъдимата била направила извънсъдебно признание. В
конкретния случай следвало да намери приложение институт на гражданското
право, а именно прихващането, което било едностранен акт и неговите
последствия се приравнявали независимо от несъгласието на другата страна.
Налице бил договор за поръчка между счетоводител и клиент, като този
договор не се характеризирал с резултат, както при договора за изработка.
Той се характеризирал със задължения за осъществяване на правни действия,
а не с определен резултат. Не можело и не следвало да се приеме за доказано
обстоятелството, че подсъдимата получавала пари от гражданския ищец,
което се установявало само от показанията на други свидетели, за които няма
повдигнати обвинения и които твърдели, че и те са имали някакви проблеми.
Съдът в мотивите към присъдата дал превес на показанията на пострадалото
лице, пред показанията на служители от кантората на Л. П.. Моли
подзащитната му да бъде оправдана. В условията на евентуалност, ако
въззивният съд счете, че все пак обвинението е доказано, моли размерът на
наказанието да бъде намалено, тъй като няма нито едно доказателство за
3
отегчаващи вината обстоятелства. Неправилно в мотивите към обжалваната
присъда съдът приел като отегчаващ факт, че подсъдимата не е давала
обяснения.
В защитната си реч подсъдимата поддържа казаното от своя защитник и
няма какво да добави. В последната си дума желае съдът да се вслуша в
защитата на нейния адвокат и да вземе правилно решение.
Въззивните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими,
разгледани по същество – неоснователни, поради следното:
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобразил процесуалната им годност, съдът прил
за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, а именно: Подс. Л. Й. П. от гр. Шумен била
счетоводител в счетоводна кантора „Р.Д.Л. К. ООД - Шумен, на което
дружество била и управител. Офисът на счетоводната кантора се намирал в
******. Подсъдимата имала много кредити и финансови задължения. Като
счетоводител, обслужвала различни фирми и ЕТ, сред които били ЕТ „ Г. П.-
2004“ и „Булет“ ООД - Шумен с управител Н.М. Н. П.обслужвала счетоводно
двата търговски субекта съответно от 2004г и от 2007г., без сключен писмен
договор за счетоводни услуги, само въз основа на устна договорка с
представляващите търговците лица, като водела счетоводството, подавала
декларации до ТД на НАП за търговците и физическите лица. Между нея и
св. Г. и Н., била постигната устна договорка, още от самото начало на техните
отношения, според която подсъдимата следвало да изготвя платежни
нареждания за внасяне на паричните суми за осигурителни вноски за тези две
лица, а именно вноски за фонд Държавно обществено осигуряване /ДОО/,
фонд Здравно осигуряване/ЗО/ и Универсален пенсионен фонд/ УПФ/ и да
внася ежемесечно дължимите суми по банкова сметка за съответния вид
задължение в НАП, като сумите й били предавани ежемесечно от
свидетелите. Пострадалите свидетели били „самоосигуряващи се лица“ с
размер на осигурителния доход 420.00 лева. Според уговорката, всеки месец,
в периода от м. януари 2011г. до м. декември 2015г., св. Г. ходел в
счетоводната кантора на подсъдимата и предавал лично на нея, а по
изключение на неин служител — най-често на св. Р. М., който съответно й
предавал парите, паричната сума от 123.06 лева. В тази сума се включвали
4
68.46 лв. за вноски към ДОО, 21.00 лв. за вноски към фонд УПФ и 33.60 лв. за
вноски към 30. Същата сума от 123.06 лева и при същото разпределение на
вноските по посочените фондове били предавани на подсадимата и за
плащане на осигурителните вноски на пострадалата Н. . В периода от м.
януари 2013г. до м. декември 2015 г., в част от случаите парите били носени
от Н. в офиса на П., а в друга част от случаите били носени от св. Д. Ев. Б..
Парите били предавани лично на П., но се случвало по изключение да бъдат
предадени и на служителката в офиса - св. Р.М., която след това й предавала
сумите. При предаването на съответните парични суми, всеки месец Г. и НН.,
съответно Д. Б., подписвали и попълненото вече платежно нареждане, което
за тях било индиция, че действително парите ще бъдат внесени от
подсъдимата по сметка на НАП. За предаването на паричните суми не се
изготвял документ - разписка или друг, който да удостовери факта, че парите
се предават от свидетелите на определено лице, тъй като те имали доверие на
подсъдимата. Било уговорено възнаграждение в рамките на 15 лв. – 35 лв. на
месец на подсъдимата за счетоводната дейност, както и й били предоставяни
и по 2 лв. за платежни и банкови преводи. Сроковете за внасяне на
осигурителни вноски, съгласно чл.7 ал.4 от КСО до 31.12.2012г. били до 10 -
то число на месеца, следващ месеца на задължението, а от 01.01.2013г. - до 25
- то число на месеца, следващ месеца на задължението. В тези срокове подс.
П. следвало да внася като осигурителни вноски получените от нея парични
суми, собственост на Г. Г. и Н. Н., които ежемесечно й били предавани от
пострадалите винаги, преди настъпването на сроковете за плащане, уредени в
КСО. Въпреки, че подсъдимата следвало да внася по сметки в НАП
получените от нея парични суми за осигурителни вноски на св. Г., в периода
от м. януари 2011 г. до м. декември 2015 г., тя не внасяла ежемесечно
получените пари за осигуровки, дължими за него. за повечето от месеците,
като на неустановени дати използвала паричните суми за свои нужди. Общата
сума, която тя присвоила от постр. Георгиев. по този начин, на неустановени
дати в периода от м. януари 2011 г. до м. декември 2015г. е в размер на
6961,68 лв. Присвоената сума следвало да се внася като осигурителни вноски
за „ДОО“, фонд „УПФ“ и фонд „30“ в посочения период. Също така, на
неустановени дати, в периода от м. януари 2013 г. до м. декември 2015 г.
включително, подсъдимата присвоила парични суми в общ размер на
3295,90лв., собственост на Н. Н., като по същия начин не внасяла ежемесечно
5
предоставените й пари за осигурителни вноски по банкови сметки на НАП, а
ги използвала за лични нужди. Присвоените суми представлявали суми за
внасяне като осигурителни вноски във фонд „ДОО“, фонд „УПФ“ и фонд
„ЗО“ за нея, съответно вноски за периода от месец януари 2013 г. месец
декември 2015 г.
В началото на 2016г. св. Г. установил, че има невнесени осигурителни
вноски, както и че са налице пропуски при воденето на счетоводството на ЕТ
„ Г. П. - 2004“, неподаване в срок на декларации Образец № 1 и декларации
Образец №6, поради което провел разговори с П. многократно. В тези
разговори подсъдимата му заявила, че ще провери за какво става дума, но
нищо не се променило. Г. получил и отказ от НОИ за заверка на осигурителен
стаж и доход за посочен период, вписан в осигурителната му книжка, поради
невнесени осигурителни вноски.
През 2017г. нередности от същото естество при водене на
счетоводството на „Булет“ ООД - Шумен били установени и от пострадалата
Н. Н. и св. Б., като се оказало, че част от осигурителните вноски на Н. не били
платени. При провеждани разговори с подсъдиата тя обещавала, че ще внесе
сумите, които не е внесла.
Изложената фактическа обстановка съдът установил от показанията на
разпитаните свидетели Г. Г., Н. Н., Д. Б., С. В., И. А., И. И., Д. М.., Г. Д., Й.
Щ., Р. М. и Р. и приложените към делото писмени доказателства – документи
от ТД на НАП и НОИ. Изложил подробни мотиви, защо някои от
свидетелските показания кредитира частично. Съдът не е приел фактическа
обстановка само въз основа показанията на св. Й. Щ. Й. и в мотивите към
присъдата не е посочено, че пред него подсъдимата е направила
извънпроцесуално признание. Неговите показания са в унисон с останалите
свидетелски показания и ги допълват. С разпитът му съдът не е допуснал
съществено процесуално нарушение, какъвто довод изтъква защитникът на
подсъдимата. При установяване на обективната истина по делото
първоинстанционният съд кредитирал изцяло назначената в хода на
съдебното следствие и не оспорена от страните допълнителна съдебно –
счетоводна експертиза. Съобразил заключението на експерта и променил
периода на извършване на деянието и намалил размера на присвоената сума.
Съдът, след като преценил всички доказателства, релевантни за делото
6
направил законосъобразен извод, че с деянието подсъдимата осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо чл.206, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Квалификацията на чл.
26, ал.1 от НК е налице поради обстоятелството, че деянията са извършени от
януари 2011г. до декември 2015г., и осъществяват поотделно един и същ
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което второто и следващите деяния от обективна и субективна страна
представляват продължение на първото деяние.
Съдът в мотивите към присъдата си отговорил на всички възражения
направени от защитника относно неправилно приложение на закона с
повдигане на обвинение по чл. 26, ал.1 от НК , както за евентуално изтекла
давност и приложимост на института на прихващането по ЗЗД. Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на решаващия съд.
Присъдата е справедлива, правилно са отчетени смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства и наложеното наказание от две години
лишаване от свобода отложено с изпитателен срок от четири години ще
изпълни целите на индивидуалната и генерална превенция. При определяне
на наказанието, съдът не е ценил като отегчаващо вината обстоятелство, че
подсъдимата отказва да дава обяснения по обвинението. В мотивите само е
посочено, че поради отказа й да дава обяснения, съдът няма как да ги
коментира.
Съдът приел предявения от Г. П. Г. граждански иск за причинени от
деянието имуществени вреди за основателен. Направил правилна преценка на
размера, за който следва да бъде уважен като съобразил периода на
осъществяване на деянието и внесените от подсъдимата суми, уважил го за
сумата от 4631.68 лв. като за разликата до пълния предявен размер, го
отхвърлил като неоснователен и недоказан.
От изложеното е видно, че въззивните жалби са неоснователни и следва да
останат без уважение, а присъдата – потвърдена, поради което съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 36 от 14.07.2022 г. постановена по НОХД №
1663 по описа за 2021 г. на Шуменския районен съд.
7
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8