Определение по дело №394/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 963
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20213100900394
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 963
гр. Варна , 02.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900394 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от името на АЙШ. М. М. и
Б. ИСМ. М., чрез пълномощника им адв. М. К.(ВАК), с която е предявено искане
(допълнително уточнено след указания на съда) за прогласяване на нищожност на клаузи от
договор за ипотечен кредит като договорени в нарушение на изисквания на закона или като
неравноправни уговорки, наложени на потребители, и цялостна нищожност на
споразумения към него и договор за рефинансиране на ипотечен кредит, като сключени
спогодби върху непозволен договор, опорочен от нищожните клаузи.
В първоначална искова молба ищците са обосновава интереса си от обезпечаване на
така предявени установителни искове с твърдения за предприето спрямо тях принудително
изпълнение на задължението породено от нищожните клаузи, обезпечено с ипотека върху
жилище. Като е преценил, че наличието на изпълнителен титул индикира установяване на
определен дълг на конкретно съществуващо основание, съдът е предприел служебно
проверка за реда, по която осъдените длъжници са се защитили в процеса, приключил с
издаване на изпълнителното основание.
Видно от постъпилите с вх.№ 14416/19.07.2021г сведения от Районен съд Ямбол,
двамата ищци са били страна в заповедно производство по ч. гр.д. № 2917/14г на РС –
Ямбол, но не са възразили срещу задължението, заявено от банката кредитор като изискуем
просрочен дълг за главница, договорна лихва и такси, начислени като солидарно поети
задължения за ползване на банков кредит от четирима кредитополучатели, между които
двамата ищци по договор за рефинансиране на ипотечен кредит № НL 57584 от
29.09.2012г. Съдът е удостоверил, че издадената заповед № 1820/07.11.2014г. за незабавно
изпълнение е била оспорена само от друг длъжник, чиято молба за приемане на възражение
по реда на чл. 423 ГПК е била уважена с определение № 107/15.06.2015г. по в.ч.гр.д.
117/2015г на ОС–Ямбол. Видно от мотивите на въззивния състав, лицата АЙШ. М. М. и Б.
1
ИСМ. М., несъмнено са знаели за издадената заповед, към момента на произнасяне на това
определение, тъй като първата е посочена като получател на адресираната до молителя(неин
син) заповед, връчена на адреса му в България, а вторият е свидетелствал на за
обстоятелствата по получаването на книжата от съпругата му в момент, в който сина им не е
пребивавал в страната. Именно тази заповед е посочена и като изпълнително основание за
принудителното изпълнение, водено срещу ищците чрез насочване на изпълнение върху
ипотекираното жилище, като това обстоятелство е изрично признато от пълномощника на
ищците и в пункт 4 от уточняващата молба вх.№ 13351/06.07.21г.
Въз основа на тези сведения, настоящият съд намира, че така издадената заповед е
била стабилизирана окончателно, като са пропуснати както редовните( чл.414 ГПК), така и
извънредните (чл. 423 ГПК) средства за оспорването на заявения от кредитора дълг. Затова
съдът намира че всяка защита на тези длъжници е изчерпана окончателно, поради което и
изпълнителното основание като безспорна заповед за изпълнение е стабилизирано по начин
изключващ установяването на каквито и да са обстоятелства, които представляват
основания на правоизключващи възражения. Аргумент за това действие на стабилната
заповед е уредбата на допустима следваща искова защита на длъжника по чл. 424 ГПК,
ограничена само до новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства ( т.16 от
ТРОСГТК 4/2013). Нито един от фактите, посочени от ищцата като основание за
опорочаване на договора, с който е отпуснат новия кредит и е учредена повторно ипотека,
не може да се квалифицира като новоузнат или доказуем с новооткрито или новосъставено
доказателство. Напротив, всички факти, на които се основават доводите за нищожност на
сключения договор № НL 57584 от 29.09.2012г., изложени в исковата молба са описани
като конкретно поведение на договарящите се страни(предхождащо рефинансирането), и са
настъпили най-късно при самото подписване на договора, съответно и не могат да се
квалифицират като обстоятелства или нови писмени доказателства, които да не са могли да
бъдат известни на ищците към 2014г., когато кредиторът е поискал издаване на заповедта
или през 2015г. когато е потвърдено получаване на вече приведена в изпълнение заповед.
Забраната за пререшаване на въпроса относно валидното пораждане на безспорно
вземане изключва интереса от самостоятелно установяване на недействителността било под
формата на абсолютна нищожност( хипотези на чл. 26 ЗЗД), било като необвързваща
потребител неравноправност. Затова съдът констатира абсолютна процесуална пречка за
упражняване на право на иск, основан на възражение срещу действителност на основанието,
породило установено от съд като безспорно вземане.
Извън това последно договаряне, ищците са посочили като предмет на иска си и
предхождащите го съглашения, с което е било договорено кредитиране във валута,
предоставено по договор за ипотечен кредит № НL 33875 от 21.02.2008г.
Правоотношението по това договаряне не е било предмет на установяване в приключилия
процес по установяване на дълга, обезпечен с учредената през 2012г ипотека и затова
принципно би могло да бъде установявано, доколкото ищците обосноват конкретен правен
2
интерес. В случая обаче, както се признава последователно в първоначалната искова молба
и в уточнението към нея, правната сфера на потребителите, сключили договор за кредит е
засегната от генерирането на несъвместими с добросъвестността размери на задълженията
към кредитора, както при уговарянето на поемане на валутен риск, така и при
предоставянето неколкократно под форма на капитализиране на просрочен дълг и
разсрочване облекчения. Същевременно се признава, че окончателно формирания въз
основа на опорочените съглашения (респективно завишен без валидно договорно
основание) дълг е бил погасен при рефинансирането през 2015г. му в цялост с договора,
чиято действителност и правно действие са неоспорими. Това обстоятелство изключва
интереса от установяване на недействителност на част или дори целия първоначален
договор и измененията му. Дори и основанието за този дълг да бъде отречено, това няма да
промени пряко правното положение на ищците, тъй като дълга по техни твърдения вече не
съществува. Съответно съдът констатира, че в конкретния случай липсва положителна
предпоставка за упражняване на право на иска за установяване на недействителност (поради
абсолютна нищожност или неравноправност на клаузи) на договора, чието изпълнение е
приключило в цялост.
В заключение съдът преценява, че е сезиран с изцяло недопустими претенции.
Производството по исковата молба следва да бъде прекратено в цялост.
Липсата на процесуално право изключва и интереса на молителите и от обусловените
от допустим исков процес съпътстващи искания за освобождаване от такси и разноски и за
допускане на обезпечаване на иска.
По тези съображения и на осн. чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 394/21 на ВОС, КАТО на осн. чл. 130 ГПК
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА , подадена от името на АЙШ. М. М. и Б. ИСМ. М., чрез
пълномощника им адв. М. К.(ВАК), с която е предявено искане (допълнително уточнено
след указания на съда) за прогласяване на нищожност на клаузи от договор за ипотечен
кредит ипотечен кредит № НL 33875 от 21.02.2008г. като договорени в нарушение на
изисквания на закона или като неравноправни уговорки, наложени на потребители, и
цялостна нищожност на споразумения към него от 09.04.2009г и друго без дата, както и на
договор за рефинансиране на ипотечен кредит № НL 57584 от 29.09.2012г. и споразумение
към него без дата, като сключени спогодби върху непозволен договор, опорочен от
нищожните клаузи.
Препис от настоящото определение да се връчи на страната, чрез пълномощника адв. К.
на посочен в искова молба служебен адрес със съобщение образец № 9 по НРЕДБА№ 7 на
МП.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен
съд в седмичен срок от съобщаването му на ищците.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4