Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І г.о., 8 с-в в открито заседание на шести декември, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Радослава Манолова,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 8333 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата К.Д.Т. претендира за осъждане на ответника, да й
изплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, за претърпени от нея неимуществени и
имуществени вреди, поради изпитаните болки, страдания и неудобства, произтичащи
от причинените й телесни увреждания, в следствие на ПТП на 09.11.2016г. Пътният
инцидент настъпил на главен път ІІ-55 км. 53+800 от републиканската пътна
инфраструктура, а ищцата пострадала в качеството на пътник, разположен на
дясната седалка в лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СТ ******. Поради виновното
противоправно поведение на водача на същия автомобил Д.Д.Т.- управление с
несъобразена с пътните условия скорост – автомобилът напуснал пътното платно и
реализирал удари с околната инфраструктура и дървета. Конкретните обстоятелства
и механизма на настъпване на ПТП били установени в рамките на досъдебното
наказателно производство по ДП № 110/2016г., съответно на пр. преписка №
1192/2016г. по описа на Военно- окръжна прокуратура гр. Пловдив. За лечение на причинените травматични
увреждания, ищцата била принудена от създалите се обстоятелства да направи
разходи, като заплатила за медикаменти и лечение, включително потребителска
такса общо сумата от 170, 32 лева. С писмена претенция на 03.01.2017г. ищцата
поискала от ответника да й изплати застрахователно обезщетение за описаните по-
горе вреди, но чрез изричен писмен отказ от 03.04.2017г. - ответникът съобщил
на ищцата, че търсеното обезщетение няма да бъде изплатено и неоснователният му
отказ го поставил в забава, считано от 04.04.2017г. Понеже отговорността на
водача, който причинил вредите, била покрита от задължителна застраховка,
„Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество - ищцата
претендира за осъждане на ответницата, да й изплати застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди в размер на сумата от 90 000 лева, като част от
претенция в общ размер на сумата от 120 000 лева, да й заплати застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 170, 32 лева, заедно със
законната лихва върху сумата на дължимите обезщетения, считано от 04.04.2017г.
до деня на окончателното плащане. При очаквания благоприятен изход на процеса,
ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати и направените съдебни
разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадените отговор и допълнителен
отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение за посочения от ищеца причинител на вредите по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, но
оспорва иска, поддържайки твърдението, че не е осъществен покритият
застрахователен риск. Релевира твърдение, че не е бил причинен деликт, тъй като настъпилото ПТП не било
резултат от умишлени и незаконосъобразни действия на водача на лекия автомобил,
поради което и застрахователят не дължал изплащане на застрахователно
обезщетение При условията на евентуалност, ответникът
заявява, че при описаната в исковата молба фактическа обстановка, вредоносният
резултат бил съпричинен от пострадалата. При условията на евентуалност,
ответникът оспорва характера и обема на вредите, оспорва наличието на пряка
причинно- следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и механизма
на настъпване на процесното ПТП и релевира доводи за прекомерност на
претендираното застрахователно обезщетение, като се отчита действителния
характер и обем на вредите. Ответникът оспорва твърдението, че е изпаднал в
забава, като поддържа тезата, че ищцата не е предоставила едновременно с
писмената си претенция онези документи, които биха му дали възможност да
прецени основателността на отправената към него по реда на чл. 380 от КЗ
претенция, както и че не е посочила в съдържанието на претенцията си банкова
сметка, ***. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за осъждане
на ответника да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Приетите като
доказателство препис от Констативен протокол
за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и схема, като част от
приобщената преписка по ДП № 110-РП/2016г. по описа на ВОП –Пловдив установява,
че на 09.11.2016г., върху пътен участък от път ІІ-55 км. 53+800 на
републиканската пътна инфраструктура, водачът на лек автомобил „Мерцедес“ с
рег. № СТ ****** Д.Д.Т. допуснал загуба на контрол върху автомобила и това
довело до пътен инцидент със същия автомобил. В протокола се съдържа
отбелязване, че ищцата пострадала в качеството на пътник, разположен на дясната
задна седалка на автомобила. Досъдебното производство е приключило с
постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.02.2017г. на военен
прокурор при ВОП Пловдив.
Данните за механизма на настъпване на процесното ПТП, които се съдържат в споменатите
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум на местопроизшествието и скица
на местопроизшествието, са обект на анализ от заключението на допуснатата
съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице М.Ф. (транспортна техника и технологии) обосновава
следните изводи за правно значимите
факти:
·
От техническа гледна точка, механизмът
на процесното ПТП е следния: лекият автомобил,
в който е пътувала пострадалата, се е движил по път
ІІ-55, който се състои от едно пътно платно с две ленти,
предназначени за срещуположно движение – по едно във всяка от двете посоки, в
условията на нормална видимост, мокра пътна настилка и в светлата част на
денонощието. При километър 53+800, водачът е завършил
маневра за излизане от попътен десен завой, в посока от гр.
Гурково към прохода „Хаинбоаз“, но в следствие на инерционните сили и сцеплението на гумите по мократа пътна настилка след излизане от завоя, автомобилът се е насочил към мантинелата в левия край на пътното платно. Водачът е предприел действия за овладяване на контрола над автомобила, но вероятно
самият автомобил е загубил сцепление на колелата с пътя в напречното
направление, задната част е поднесла надясно по
посока на движението, автомобилът се е завъртял и е
реализирал силен удар в десния отводнителен канал на пътя- първо със задната си лява част, а в следствие на
започналото постъпателно въртеливо движение на 180 градуса напред и следващ (втори
по ред) удар – вече с предната дясна част.
·
Причината за настъпване на ПТП от
техническа гледна точка е свързана със субективните действия на водача на
автомобила, в който е пътувала пострадалата. Обективните данни
мотивират извод, че водачът на автомобила е управлявал процесното МПС по мокра пътна настилка и със скорост, която е била по-висока от
тази, при която той може да овладее движението след излизане от десен
завой на пътя (т.е. с несъобразена скорост).
Като доказателство по делото са приети медицински документи (приложени на
стр. 224-480 от делото), представляващи: епикризи и резултати от проведени след
настъпването на ПТП разнообразни медицински изследвания, които съдържат данни
за здравословното състояние на ищцата непосредствено след настъпването на
процесното ПТП и са обект на анализ от допуснатата комплексна съдебно-
медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно- медицинска
експертиза, изготвена от д-р
П.П. (неврохирургия) и д-р Б.Б. (ортопедия и травматология) анализира съдържанието
на приетите медицински документи и обосновава следните изводи за правно значимите факти:
·
В следствие
на претърпяното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:
черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти: мозъчно сътресение и травматичен
хематом в лява челна област на главата, както и изчерпателно изброените
контузии на тялото: счупване на първо и
четвърто ребра в ляво без данни за
нараняване на белодробния паренхим (хемоторакс или пневмоторакс); счупване на лявата срамна кост на таза;
травма на нервните коренчета в лумбалния
отдел на гръбначния стълб; както и някои мекотъканни
увреждания: постравматичен оток в окосмената част на главата и лявата част на
лицето.
·
Описаните по-горе травматични увреждания
често се срещат при пътуващи в автомобил и претърпели ПТП и се дължат на
въздействието (удари) в твърди тъпи предмети от които е изградено вътре
автомобилното купе. В процесния случай, катастрофиралият автомобил в който е
пътувала ищцата е понесъл удар от крайпътно дърво в зоната на задната лява гума
и левия заден калник. След удара в задната лява част на автомобила тялото на
ипщата се е задвижило в лява посока при което е било напълно възможно
тя да удари главата си в
страничното задно стъкло или колонка на задната лява врата и това да е довело до черепно-мозъчната травма. Екстензията
/навеждане тялото назад/ с ротация/извиване/ в лумбалния отдел в резултат от инерционните сили е
причина за травмата на нервните коренчета – като се отчитат вече настъпили по нетравматични причини дегенеративни промени. Посочените по-горе травматични увреждания
на ишцата са от такъв тип и естество, че дават възможност за обоснован извод
относно механизма, при който са получени и се свързват с настъпването на
процесното ПТП.
·
Наред с получените от процесното ПТП
телесни увреждания, при ипщата са били установени чрез
компютърната томография на гръден кош и корем вече съществуващи от преди общи заболявания с нетравматичен произход:
нефролитиаза в дясно, артеросклероза на торакалната и абдоминална аорта, киста на десния бъбрек.
·
По своят медико-биологичен характер
травматичните увреждания при ищцата имат следната характеристика: мозъчното
сътресение е протекло с количествена промяна в съзнанието /защеметяване и объркване, но без медицински данни за
настъпване на безсъзнателно състояние е реализирало медико-биологичния критерий
разстройства на здравето неопасно за живота. Претърпяното счупване на лявата
срамна кост на таза е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на
левия долен карйник за срок по-дълъг от 30 дни. Получените фрактури на 1 -во и
4-то ребра в ляво са причинили-трайно затруднение в движението на снагата на
ищцата за период до тридесет дни. Травмата на нервните коренчета в лумбалния
отдел на гръбначния стълб е причинило на ищцата разстройство на здравето временно
неопасно за живота. Общо лечебният и
възстановителен период на травматичните увреждания от процесиите ПТП е
продължил не по- дълго от
6 месеца, а през
посоченият период, пострадалата е търпяла болки и страдания, с по- висока интензивност през първите 2
месеца непосредствено след злополуката и около 3-4 седмици по време на
проведената рехабилитация, докато през останалото време тя е търпяла само
периодично явяващи се болки в таза при обща преумора на левия долен крайник и
най вече при рязка промяна на времето. Наред с претърпените болки, в
продължение на първите 2 месеца ищцата е провеждала лечението си повече на
постелен режим, което е затруднило обслужването и в ежедневието.
·
Черепно-мозъчната травма/сътресение на
мозъка/ е протекла без поява на отпадна
неврологична симптоматика. Счупените първо и четвърто ребра в ляво по
предна аксиларна линия са зараснали за около тридесет дни и лечението е
приключило успешно. Счупената срамна
кост на таза в ляво е зараснала окончателно, но са направени
оплаквания за палпаторна
болка в зоната на счупването. Ищцата
се придвижва самостоятелно без помощни средства, но
съобщава при извършенияй преглед за затруднения при
навеждане и при клякане. Травмата на нервните коренчета на лумбалния отдел на
гръбначния стълб при ищцата е настъпила на фона на предшестващи я дегенеративни
промени- неизбежен процес развиващ се с годините
при всеки индивид. След инцидента при постъпване в клиниката по неврохирургия
ипщата е била с болки в гръбнака и без двигателна отпадна симптоматика от
страна на долните крайници а след направените образни изследвания е установена
изгладена поясна лордоза, без данни за травматични изменения на гръдни и поясни
прешлени. Именно дегенеративните
промени в поясния отдел на гръбначния стълб са повлияли върху по- голямата продължителността на оздравителния процес на нервните
коренчета и точно заради
тях ищцата е била принудена да проведе стационарно лечение в
болница по неврология „Св. Лазар“ и в
Специализираната болница по физиолечение и рехабилитация гр. Павел Баня.
·
Характерът и разположението на
травматичните увреждания на ипщата дават основание да се счита, че към момента
на процесното ПТП тя е пътувала с поставен предпазен колан. В противен случай,
тялото и щеше да получи повече и по- тежки по вид травматични увреждания-
предимно в зоната на корема и долните крайници. В
представената медицинска документация няма отбелязани мекотъканни увреждания на
ипщата в областта на гърдите и корема. Възможно е такива да не са получени,
предвид на това че процесното ПТП е станало през м. ноември, когато пътуващите
обичайно са по-дебело облечени. При ищцата обаче има констатирани фрактури на
1-во и 4- то ребра в ляво, която гръдна травма напълно е възможно да е получена
от лентата на предпазния колан, който при пътуващ на задната лява седалка лежи
върху гърдите му в посока от лявото рамо към десния хълбок.
·
От травмата са изминали почти две години. По данни от последния преглед на ищцата, общото й състояние е
добро, тя се намира в ясно съзнание, а от претърпяната черепно-мозъчна травма няма
отпадна неврологична симптоматика. В поясният
отдел на гръбначния стълб се установява напрегната параспинална мускулатура,
изгладена поясна лордоза, ограничение при навеждане напред, палпаторна болка в
зоната на счупване на срамната кост, макар тя да е зараснала окончателно. Ищцата се придвижва самостоятелно без
помощни средства.
·
Сравнителният анализ на данните, относно
механизма на настъпване на процесното ПТП от една страна и естеството на
получените травматични увреди на пострадалата от друга страна, мотивира извода,
че при настъпване на удара, пострадалата е използвала предпазен колан. В
изводите си, вещите лица изразяват ясно и категорично становище, че
травматичните увреди са настъпили под въздействието на инерционните
сили, действащи върху тялото по време да сблъсъка с такава посока – че предпазният колан не е проявил
ефективност.
В дадените пред делегирания съд показания (стр. 167-170 от делото), свидетелят
Мариан Данчев Т. заявява, че е син на ищцата и с оглед непосредствения социален
контакт помежду им - по време на процеса на възстановяване - той придобил преки
впечатления от здравословното и емоционалното състояние на К.Т.. Свидетелката
възприел, че пострадалата претърпяла медицински интервенции, не могла да се движи,
изпитвала силни болки, имала нужда от чужда помощ за да задоволява своите
основни битовите и хигиенни потребности,
а това обстоятелство наложило свидетелят й да оказва лично помощ. Лошото
здравословно състояние на ищцата и интензивните болки и страдания, предизвикали
влошаване на общото й психологическо състояние и се отразили негативно на
социалното й поведение. Според впечатленията на свидетеля, състоянието на
пострадалата не било напълно възстановено, а този факт оказвал сериозно
негативно влияние върху социалния статус и емоционалното й състояние.
В дадените пред делегирания съд показания (стр. 167-170 от делото),
свидетелят Иван Димитров Ангелов заявява, че живее на съпружески начала с К.Т..
С оглед непосредствения социален контакт помежду им - по време на процеса на
възстановяване – той също твърди, да е придобил преки впечатления от
здравословното и емоционалното състояние на пострадалата. Свидетелката
възприел, че пострадалата претърпяла медицински интервенции, не могла да се
движи, изпитвала силни болки, имала нужда от чужда помощ за да задоволява
своите основни битовите и хигиенни
потребности, а това обстоятелство наложило свидетелят й да оказва лично
помощ. Според впечатленията на свидетеля, състоянието на пострадалата все още
не било напълно възстановено, а този факт се отразявал негативно върху
емоционалното й състояние.
Приетата като доказателство справка от ИЦ на Гаранционен фонд посочва, че
към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на
собственика и водача на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № СТ ****** била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, при ответното дружество.
Като доказателство по делото, с цел установяване на отношенията между
страните в процеса преди образуване на настоящото дело са приети като
доказателства Молба с вх. № 10/03.01.2017г., адресирана от ищцата до ответното
дружество /стр.215 от делото/ и Уведомление с изх. № 1430/03.04.2017г. /стр.20
от делото/, от чието съдържание се установява, че е адресирано от ответното
дружество до ищцата - по повод образувана по нейно искане щета с № **********, както
и че ответникът отказва да се произнесе по претенцията поради „непредставени
документи“ и поради липса на посочена от ищцата банкова сметка, ***ателното
обезщетение.
Като доказателство по делото, с цел установяване на отношенията между
страните в процеса преди образуване на настоящото дело, са представени и приети
като доказателства обратни разписки /стр.218 от делото/ за пощенски пратки с
неустановено съдържание, които са били отправени от подател Д.Д.Т. до ответното
дружество на 22.11.2016г.
Като доказателство по делото, с цел установяване на извършени медицински
разходи за лечение на ищцата са представени разходни документи- фактури
/стр.22- 29 от делото/, чието съдържание е обект на изследване от допуснатата
съдебно- медицинска експертиза. Изчислението сочи, че стойността на формално
документираните разходи възлиза на 170, 32 лева, както и че са били извършени
от/ за сметка на ищцата.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявената
искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се
основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ
- ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили в резултат от
неправомерното поведение на водача със застрахована гражданска отговорност.
В резултат от
анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в
закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищцата
застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на процесния лек автомобил „Мерцедес”, с рег. № СТ ******. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следните доказателства:
Заключението на
приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза способства за
приемане на мотивиран извод - относно
противоправния характер на поведението на водача на лекия автомобил „Мерцедес”,
с рег. № СТ ******, както и за причинно-
следствената връзка между това противоправно поведение и настъпването на
произшествието, което е източник на вредите. Експертизата, която бе изготвена
от вещото лице инж. Ф. изясни механизма на удара, като посочи, че загубата на
устойчивост и последвалия удар на автомобила в елементи от крайпътната
инфраструктура са резултат от движението
на лекия автомобил с несъобразена с конкретните пътни условия скорост – чл. 20,
ал.2 от ЗДвП и загубата на контрол от страна на водача – чл. 20 ал.1 от ЗДвП. Настоящият
състав на съда е категоричен в оценката си за обосноваността на експертното
заключение и кредитира изводите на тази експертиза.
С поведението си, водачът на лекия автомобил „Мерцедес”, с рег. № СТ ******, чиято гражданска отговорност е
била застрахована от ответното дружество, е осъществил граждански деликт и на
плоскостта на застрахователното правоотношение е настъпил покрит
застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Приетите като доказателства и посочени в настоящото решение медицински
документи, заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза и показанията на разпитания свидетел способстват за установяване на
характера и обема на претърпените телесни увреждания и на произтичащите от тях
неимуществени вреди.
Наведените от
ответника доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата /чл. 51, ал.2 от ЗЗД/, не бяха
подкрепени с необходимите убедителни доказателства, а тъкмо напротив – бяха
опровергани от становищата на вещите лица, поради което не следва да бъдат възприети.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване комплексна
съдебно- медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло, мотивира извода,
че при настъпването на процесното ПТП ищцата
е пътувала изпълнявайки задължението си по чл. 137а от ЗДвП, като е използвала предпазен
колан.
При изложените
по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера на
платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени
вреди.
По претенцията за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди;
Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост, след
анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на болките
и страданията, които са причинили неимуществените вреди.
Като кредитира
събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното
ПТП травматични увреждания са довели до значителни
болки, страдания и неудобства за пострадалата в период от около шест месеца (в този смисъл са заключението на
съдебно–медицинската експертиза която съдът кредитира преимуществено пред
данните от свидетелските показания).
При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че понесените от ищцата
вреди са с умерено висока тежест, но в крайна сметка не са налице обективни медицински данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалата, в
периода от настъпването на ПТП, до приключването на съдебното дирене в
настоящата първа инстанция. Действително, пострадалата е имала други общи
заболявания, които нямат травматичен произход и в известна степен това е
забавило възстановителния период. Пострадалата
е търпяла болки и страдания, с по- висока интензивност през първите 2 месеца
непосредствено след злополуката и около 3-4 седмици по време на проведената
рехабилитация, докато през останалото време тя е търпяла само периодично
явяващи се болки в таза при обща преумора на левия долен крайник и най вече при
рязка промяна на времето. Наред с претърпените болки, в продължение на първите
2 месеца ищцата е провеждала лечението си повече на постелен режим, което е
затруднило обслужването и в ежедневието.
В тази насока, показанията
на разпитаните двама свидетели съвпадат с изводите на съдебно медицинската експертиза,
но съдът намери за уместно да кредитира преимуществено медицинската
документация и изводите на вещото лице д-р С. и д-р Б., пред свидетелските
показания, като отчита възможната аинтересованост на свидетелите от изхода на
делото.
Детайлно и
подробно разгледаните от съдебно - медицинската експертиза факти, свързани със
здравословното състояние на пострадалата след инцидента, които бяха подробно
обсъдени в настоящото решение, определят изводите за характера и обема на
претърпените неимуществени вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип
на справедливостта.
Този принцип
следва да бъде преценен и в контекста на социално икономическите условия в
страната, към момента на настъпването на вредите 2016г. вкл. данните за
жизнения стандарт, определен от размера на минималната и на средната работна
заплата за страната по данни на НСИ за този период и нивата на застрахователно
покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“).
Съдът приема,
че компенсирането на установените вредни последици от понесените от ищцата
неимуществени вреди, като резултат от травматичното увреждане при ПТП, в периода, в който е доказано тяхното
проявление е справедливо оценимо на сумата от 45 000 лева. Основателен е
релевирания от ответника довод за прекомерност на общата сума на претендираното
обезщетение, в предявения размер от 90 000 лева, като се отчита обема на доказаните неимуществени вреди
от една страна и от друга- установения жизнен стандарт в страната, към момента
на настъпването на вредите.
В обобщение на
изложените мотиви, следва да се посочи, че искът за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от 45 000 лева, а
за разликата над посочената сума и до пълния предявен размер за 90 000 лева - претенцията на ищцата следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
По претенцията за изплащане на обезщетение за имуществени
вреди;
Претенцията за вреди се основава на твърдението за извършени медицински
разходи за лечение на ищцата. В хода на съдебното дирене бяха представени
разходни документи - фактури и други /стр.22- 29 от делото/, чието съдържание
сочи, че стойността на формално документираните разходи в действителност
възлиза на 170, 32 лева, както и че тези разходи са били извършени от/ за
сметка на ищцата. Въз основа на заключението на комплексната съдебно-
медицинска експертиза, съдът достигна до извода, че споменатите разходи са
пряко свързани с процеса на лечението и са били необходими за постигане на
оздравителен процес. По изложените съображения, настоящият състав на съда
приема, че претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение за
имуществени вреди е изцяло основателна.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД;
Ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата
на обезщетението, за периода, с който той свързва изтичането на тримесечния
срок за произнасяне на застрахователя, като са има предвид твърдението за
датата на предявяване на писмената претенция за изплащане на обезщетение.
Ответникът, както става ясно от позицията му, изобщо оспорва тезата да е
изпадал в забава, позовавайки се на ненадлежно изпълнение на задълженията на
ищеца за съдържание на писмената претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение и поддържа тезата, че във всеки случай е налице забава на кредитора,
понеже бил в неизвестност за банковата сметка, по която може да бъде преведено
дължимото застрахователно обезщетение.
За да разреши
този спор, съдът съобрази следните принципни положения:
По аргумент от
разпоредбите на чл. 429, ал.3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, се дължи считано от момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването на
застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент.
Разпоредбата на чл. 380, ал.1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия застрахователно
обезщетение, едновременно с претенцията си да представи пред застрахователя
доказателства за настъпването на застрахователно събитие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ както и да посочи своя
банкова сметка, ***астрахователното обезщетение. На свой ред, разпоредбата на с чл. 496, ал.1 от КЗ определя краен тримесечен срок за
произнасяне на застрахователя по такава претенция, който срок тече от
момента на предявяването на писменото искане пред застрахователя и на номера на
банковата сметка на претендиращия.
Внимателният
анализ и систематическото тълкуване на нормативната уредба на чл. 497, ал.1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на изтичането на определения в чл.396, ал.1 от КЗ тримесечен срок за
произнасяне - самият застраховател би
изпаднал в забава на собствено основание, ако не се произнесе по надлежно
предявената пред него претенция по чл. 380, ал.1 от КЗ.
По аргумент от
чл. 380, ал.3 от КЗ обаче, последиците на забавата на застрахователя са
преодолени в хипотеза - ако не е изпълнено надлежно задължението на
претендиращото лице да посочи и
представи банкова сметка. ***, забавата на застрахователя да изплати
дължимо застрахователно обезщетение би настъпила едва в момента, в който самият
застраховател обективно би могъл да узнае за номера на банковата сметка на
ползващото се лице, което е легитимирано да получи застрахователното
обезщетение.
В разглеждания
случай, въз основа на представените в хода на съдебното дирене доказателства,
настоящият състав на съда приема водоните на ответника, че ищцата действително не
е изпълнила надлежно задължението си по чл. 380, ал.1 от КЗ, тъй като не е
посочила своя банкова сметка. ***, че това не е сторено нито в срока за
разглеждане на ликвидационната преписка от застрахователя, нито дори и до
приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, независимо
от дадените указания във вр. с чл. 127, ал.4 от ГПК.
Ето защо, претенцията
за присъждане на законна лихва върху семите на присъдените застрахователни
обезщетения следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна, поради правните
последици на забава на кредитора- чл. 380, ал.3 от КЗ.
По предявените претенции на страните за присъждане на съдебни
разноски:
Ищцата е
претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да
получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално
представителство, съразмерно с уважената част от иска. Тъй като ищцата бе освободена от задължението
за внасяне на съдебни такси и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – понесените първоначално от съдебния бюджет разноски за събиране на
доказателства и държавната такса, която се дължи за уважената част от исковете следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.Тази сума възлиза общо на 2 127
лева и ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на Софийски
градски съд.
На основание чл. 38 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат П.Д. Стоянова- К. от САК общо сумата от 1885 лева, която е посочена без
ДДС. Според настоящия състав на съда, искането за присъждане на данък добавена
стойност върху присъденото адвокатско възнаграждение противоречи на установения
в закона механизъм на данъчното облагане с този косвен данък, както и на
задължителните указания на ВКС на РБ, установени чрез т.1 от ТР
№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, изискващи проверка
от страна на съда, дали разноските, които той присъжда в действителност са били
направени или са само уговорени (но фактически незаплатени). В конкретния случай, няма никакво
съмнение, че процесният ДДС все още не е заплатен като разход, а се твърди, че
заплащането му било предстоящо.
Според тълкувателното решение на ВКС обаче, „предстоящи“ и „бъдещи“ т.е.
неосъществени разходи не следва да се присъждат като съдебни разноски. От друга
страна, „авансовото“ осъждане на ответника, да заплати неначислен и неотчетен с
данъчен документ ДДС, за който може да бъде ползван данъчен кредит, грубо
противоречи на установения от закона механизъм на данъчно облагане с ДДС. Съдът
не възприема аргументите с позоваване на §2а от ПЗР на НМРАВ, тъй като счита, че
тази наредба е издадена от Висшия адвокатски съвет, в несъответствие с
нормативен акт от по- висок ранг, а именно: специалния ЗДДС, който не предвижда изрично посочената в §2а
от ПЗР на НМРАВ възможност да се „присъжда“ неначислен и незаплатен ДДС.
Съдът счита, че е длъжен да основава решенията си преди всичко на Закона за
данъка върху добавената стойност, а не на подзаконови нормативни актове,
регламентиращи по принцип друга материя, поради което намира, че размерът на адвокатския хонорар
трябва да бъде определен и присъден, но с изрично отбелязване, че записаната
сума е без включен ДДС. Уместно е да се посочи, че с това разрешение, съдът не
желае да накърнява правата и интересите на процесуалния представител на ищцата,
нито пък отрича принципната възможност да се породи в един бъдещ момент
задължение за начисляване на ДДС, но понастоящем, такова не е налице и ДДС няма
как да бъде присъден.
Ответното
дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая,
размерът на разноските, които е направил ответника, според представения списък
по чл. 80 от ГПК (на стр. 223 от делото) възлиза общо на 12 290 лева, тъй
като включва сумата от 980 лева, представляващи разноски за процесуално
представителство в определения от НМРАМ минимален размер, съразмерно с
отхвърлената част от иска и сумата от 920 лева, представляваща общия размер на направени
разноски за събиране на доказателства. Извършването на претендираните разноски бе
надлежно доказано, поради което и съразмерно с отхвърлената част от иска и
представените списъци на разноските, съдът намира, че ищцата следва да бъде
осъден да заплати на ответника общо сумата 832 лева.
В контекста на
обсъждания размер на сумата на дължимите разноски на ответника, съдът обсъди и наведения от ответната страна
довод за прекомерност на разноските за процесуално представителство на
ответника и достигна до извода за неговата неоснователност.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК********и
адрес - гр. София, бул „********,
да заплати на К.Д.Т. с ЕГН ********** и
със съдебен адресат: адв. П.К.,***, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 45 000 лева (четиридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени в следствие телесни увреждания, при ПТП от 09.11.2016г.,
причинено от водача на лек автомобил „Мерцедес”
с рег. № СТ ******, като отхвърля иска
за присъждане на застрахователно обезщетение в частта за разликата - над
присъдената сума и до пълния предявен
размер за 90 000 лева, като част от
претенция за 120 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК********и
адрес - гр. София, бул „********,
да заплати на К.Д.Т. с ЕГН ********** и
със съдебен адресат: адв. П.К.,***, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от
170, 32 лева (сто и седемдесет лева и тридесет и две ст.), представляваща обезщетение за
имуществените вреди, които са претърпени в следствие телесни увреждания, при
ПТП от 09.11.2016г., причинено от водача на лек автомобил
„Мерцедес” с рег. № СТ ******.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА поради забава на кредитора по
чл. 380, ал. 3 от КЗ - предявената от К.Д.Т. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. П.К.,*** срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК********и адрес -гр. София, бул „******** претенция
с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ, за изплащане на законна
лихва върху сумите на присъдените с настоящото решение застрахователни
обезщетения за имуществени вреди и за неимуществени вреди, считано от посочената
в исковата молба дата - 04.04.2017г. до деня на окончателното изплащане на
сумата
ОСЪЖДА „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК********и адрес -гр. София, бул „******** да
заплати да заплати на адв. П.К., с адрес ***, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата – сумата от 1885 лева (хиляда
осемстотин осемдесет и пет лева) без включен ДДС, представляваща възнаграждение
за процесуално представителство на К.Д.Т. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К.Д.Т., да заплати на „Д.Б.Ж.И З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 и от ГПК - сумата от 832 лева (осемстотин тридесет
и два лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати по
сметката на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 2 127 лева (две хиляди сто двадесет и седем лева) за държавна такса и съдебни разноски, от чието заплащане ищцата е
била освободена.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез
въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: