№ 79
гр. С. , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно гражданско
дело № 20212200500233 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното
производство ИВ. Ж. Д. от гр.С., депозирана чрез пълномощник и насочена
срещу Решение № 260207/24.03.2021г. по гр.д. № 919/2019г. в частта, с която
са отхвърлени претенциите на ищеца с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
за отмяна на незаконосъобразно уволнение и чл.226 КТ за заплащане на
обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка.
С атакувания съдебен акт съдът отхвърлил предявените от ищеца
искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на незаконосъобразно уволнение и
чл.226 КТ за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудова
книжка. С решението е уважен насрещен иск по чл.55 ЗЗД, като е осъден
ищецът по първоначалните искове и ответник по насрещните да заплати сума
в размер на 550 лв. получена без основание, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.05.2019г., датата на предявяване на насрещните искове
до окончателното изплащане, като е отхвърлен насрещен иск по чл.221, ал.2
КТ за присъждане на обезщетение от 510 лв. при дисциплинарно уволнение
на работника. Ищецът е осъден да заплати на ответното дружество деловодни
1
разноски в размер на 475 лв.
Въззивникът счита постановеното решение за неправилно в
обжалваните части. Твърди, че съдът от една страна приел, че работодателят
не е издавал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от
02.01.2019г., а от друга страна установил, че имало подадено уведомление до
НАП за прекратяване на трудовия договор с ищеца от тази дата, но това
уведомление се дължало на допусната административно техническа грешка,
поправена веднага след установяването й. Този извод на съда бил неправилен
защото по делото не били събрани доказателства и по-точно свидетелски
показания за наличие на такава техническа грешка по уведомяването на НАП.
Дори и да е имало такава грешка, то това не можело да се вмени във вина на
ищеца, тъй като той не бил длъжен да знае, че е допусната грешка. От
писмените доказателства по делото било видно, че процедурата по
дисциплинарното уволнение на ищеца започнала в средата на месец февруари
2019г., когато той вече имал трудов договор с друг работодател от
30.01.2019г. Освен това в отговора на исковата молба било посочено, че в
края на м.януари 2019г. ищецът посетил офиса на работодателя ответник и
предоставил трудова книжка, която да бъде заверена и това станало
непосредствено преди да сключи новия трудов договор. Въпреки това
ответникът не изпълнил това задължение да завери и върне трудовата
книжка.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на
решение, с което да се уважата претенциите по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.226
КТ. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
С допълнителна жалба посочва, че решението било неправилно и в
частта за разноските. Било установено по делото, че ответното дружество е
станало причина за депозиране на исковата молба, тъй като от справка в НАП
ищецът разбрал за прекратяване на трудовия си договор. От друга страна
съдът отхвърлил един от предявените насрещни искове, като не е присъдил на
ищеца разноски за това. Иска се изменение на решението в частта за
разноските, тъй като въззиваемото дружество станало причина за предявяване
на първоначалните искове да се присъдят в полза на въззивника деловодни
разноски, както и съобразно отхвърления насрещен иск.
2
Отговор на въззивната жалба е депозиран. Въззиваемото дружество,
чрез пълномощник счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно изцяло. Сочи се, че именно пълномощникът на въззивника
се е възпротивил за събирането на свидетелски показания за наличието на
допусната грешка с уведомлението до НАП в съдебно заседание от
29.07.2020г. Освен това уведомяването на НАП не било релевантно за
предмета на делото, а съществено в случая било дали имало издадена заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение, която да бъде отменена от
съда. Правилно съдът приел въз основа на писмени доказателства- справки от
НАП, че на 02.01.2019г. било подадено уведомление за прекратяване на
трудовия договор, което обаче не е елемент от фактическия състав на
прекратяването, както и, че на 31.01.2019г. било подадено заличаващо
уведомление за поправка на допусната грешка. Правилно съдът отхвърлил
иска за обезщетение от незаконно задържане на трудовата книжка, тъй като
както към 31.01.2019г., така и към 20.02.2019г. трудовото правоотношение не
било прекратено.
Иска се потвърждаване на решението, като правилно и
законосъобразно. Претендират се деловодни разноски за въззивната фаза на
процеса.
Насрещна въззивна жалба не е депозирана.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във
въззивната фаза на процеса и съответно такива не са събрани.
В с.з. въззивникът се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа въззивната жалба и допълнителната такава,
като пледира за отмяна на постановеното решение в обжалваните части и
уважаване на претенциите на въззивника.
Въззиваемото търговско дружество се представлява от представител по
пълномощие, който поддържа отговорите на въззивната жалба и
допълнителната такава и пледира за потвърждаване на решението в
обжалваните му части.
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима,тъй като
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия
3
срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от
атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната
жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал
допустими искове - предявени от надлежно легитимиран правен субект,
разполагащ с право на иск, надлежно упражнено, чрез депозирана редовна
искова молба.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че решението в обжалваните му части е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав намира, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и
кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на
производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Предмет на разглеждане във въззивната фаза на процеса са предявените
в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.226, ал.2 КТ.
Искът за отмяна на незаконосъобразно уволнение по чл.344, ал.1, т.1 КТ
е конститутивен иск и с него се търси промяна в правното положение между
страните по делото- работник/служител и работодател. Тя се изразява в
признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна с обратна сила
към деня на неговото осъществяване. Предпоставките за уважаване на този
вид иск са три, а именно наличие на трудово правоотношение между страните
/ ищец и ответник/, наличие на прекратяване на трудовото правоотношение и
наличие на някакъв порок при прекратяването на трудовото правоотношение,
4
като например не е спазена формата, процедурата по уволнението, липса на
основание за прекратяването и др.
Първата предпоставка за уважаване на претенцията на ищеца и настоящ
въззивник е налице, тъй като е установено по делото наличие на трудово
правоотношение по сключен между страните трудов договор № 6/12.02.2018г.
Не е доказана обаче втората необходима предпоставка, а именно налично
прекратяване на трудовото правоотношение.
Разпоредбата на чл.335 КТ повелява трудовия договор да се прекратява
писмено, като са предвидени сроковете, от които се счита прекратяването, в
зависимост от основанието за прекратяване и дали е било с предизвестие или
без такова. Трудовото правоотношение може да бъде прекратено поради
виновно неизпълнение на трудовите задължения или поради осъществяване
на някой от изчерпателно изброените в Глава ХVІ КТ фактически състави.
В процеса не е доказано наличие на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, осъществено от работодателя в писмен вид,
чрез издаване на нарочна заповед, съдържаща редица реквизити. Така съдът е
в невъзможност да прецени законността на прекратяването в рамките на
използваното от работодателя основание за уволнение. Не се спори в процеса,
а и е установено пред първата съдебна инстанция, въз основа на писмени
документи - справка от ТД НАП Бургас от 30.01.2019г. за актуално
състояние на всички трудови договори на въззивника, че е подадено
уведомление по реда на чл.62, ал.3 КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение с дата на прекратяване 02.01.2019г. От справка, издадена на
26.10.2020г. от ТД НАП Бургас за всички подадени уведомления за ищеца в
периода 01.01.2019г.-26.10.2020г. е установено, че на 08.01.2019г.
работодателят ответник депозирал уведомление по чл.62, ал.3 КТ до ТД НАП
Бургас за прекратяване на трудовия договор с работника ищец с дата на
прекратяване 02.01.2019г., като на 30.01.2019г. и 31.01.2019г. е вписано
заличаващо обстоятелство за това, че трудовия договор бил прекратен на
02.01.2019г. Това заличаване или поправяне видно от датата на издаване на
справката е извършено преди датата на депозиране на исковата молба в съда
20.02.2019г. Установява се отново от съдържанието на последно издадената
справка, че трудовия договор е прекратен на 01.03.2019г., като
уведомлението за това е подадено пред ТД НАП на 08.03.2019г. Доколкото
5
погрешно подаденото уведомление до ТД НАП Бургас и последващото му
заличаване се установява с писмени документи, неоспорени от страните, то не
е необходимо, както смята въззивника тези обстоятелства да бъдат
установени и, чрез свидетелски показания. В крайна сметка задължението на
работодателя по чл.62, ал.3 КТ да изпрати уведомление до съответната ТД
НАП при сключване, изменение и прекратяване на трудовия договор е с
административен характер. В този смисъл изпълнението или неизпълнението
на това задължение е неотносимо и няма правно значение за съществуването,
изменението или прекратяването на трудовия договор.
Тъй като не се доказа в процеса наличие на прекратено трудово
правоотношение към сочената от ищеца/въззивник дата 02.01.2019г., то
липсва една от трите предпоставки за уважаване на претенцията и доколкото
районният съд е достигнал до същия правен извод, то решението в частта, с
която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява правилно и
законосъобразно и бива потвърдено.
В тази връзка неоснователно е и искането да се присъдят разноски на
ищеца, поради вина на служител на работодателя по грешно представена в
НАП информация, обусловило предявяване на исковите претенции. Това е
така, тъй като за да се атакува незаконосъобразно прекратяване на трудово
правоотношение, следва да се посочи и заповедта, с която то е извършено,
тъй като именно тази заповед е предмет на разглеждане в производството по
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. В случай, че работника е
претърпял вреди, следствие погрешно подадената информация до НАП от
служител на работодателя, то претенцията за това е с правно основание чл.49
ЗЗД, а не, чрез присъждане на деловодни разноски.
По осъдителния иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ.
За да бъде уважена подобна претенция също следва да се установи на
първо място прекратяване на трудовото правоотношение, след което да се
преценява кой е съхранявал трудовата книжка – работодателят или
работника/служител, съответно кога е предадена за вписване на данни и кога
работодателят изпада в забава, за да се приеме, че е налице незаконно
задържане.
В процеса не се установи наличие на прекратено трудово
6
правоотношение, съобразно твърдението на ищеца/въззивник с дата
02.01.2019г., поради което не му се дължи обезщетение за исковия период,
заявен от него, а именно от прекратяването на трудовия договор 02.01.2019г.
до датата на депозиране на исковата молба в съда 20.02.2019г.
Като е отхвърлил и тази претенция, районният съд е постановил
правилно решение, в която част също бива потвърдено.
Заявените обстоятелства от въззивника, чрез пълномощник в
допълнителната въззивна жалба, касателно присъдени разноски от районния
съд са заявени след изтичане на срока за депозиране на въззивната жалба и са
преклудирани. Естествено въззивният съд би могъл да измени решението, в
частта за разноските, единствено, като резултат от въззивното обжалване,
което в случая не се налага, а изменението или допълването на
първоинстанционното решение, в частта за разноските може да бъде
осъществено само по реда на чл.248 ГПК.
С оглед изложените аргументи, атакуваното решение е правилно и
законосъобразно в обжалваните му части и бива потвърдено.
При този изход на въззивния процес, въззивникът дължи заплащане на
разноските, сторени от въззиваемото дружество в размер на 500 лв., платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
11.05.2021г.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260207/24.03.2021г., постановено по
гр.д.№ 919/2019г. на СлРС, в обжалваните части, а именно В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.226,
ал.2 КТ на ИВ. Ж. Д., ЕГН: ********** от гр.С., ********* против „ЙОРИ
71“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление ***********,
представлявано от Й.С.И., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ИВ. Ж. Д., ЕГН: ********** от гр.С., ********* ДА
7
ЗАПЛАТИ на „ЙОРИ 71“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на
управление *********** , представлявано от Й.С.И., сума в размер на 500
лв./петстотин лева/, деловодни разноски.
Решението, в частта по отношение на иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ в едномесечен
срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8