Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 02.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на осми
ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3324 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.86
от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***против
Г.Б.Н. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че на ***между ***и
кредитополучателят Г.Б.Н. бил подписан Договор за банков кредит, с който бил
отпуснат кредит в размер на ***, напълно усвоен от кредитополучателя на ***Сочи
се, че процесния договор бил изменен и допълнен с
подписването на Анекс № 1 от ***Съгласно чл.1. от Договора, кредитът щял да
бъде използван за потребителски нужди, като крайният срок за погасяване на
кредита бил ***В чл.3 от Анекс № 1 от ***страните удължили крайния срок на
погасяване на кредита на ***В чл.4. от Договора уговорили възнаграждение за
кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва в размер на 8.75 %, като
редовната лихва се начислявала върху усвоената и непогасена главница на годишна
база. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита било дължимо
обезщетение за забава - наказателна лихва, чийто размер се определял като към
размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва
се надбавяли 10
пункта годишно (чл.4.4. от Договора). Наказателната лихва се начислявала
на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на
забавата до окончателното им погасяване. В чл.5. от Договора страните
уговорили, че кредитът следвало да бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 127.39лева, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от
15.09.2008г. до ***включително. Твърди се, че банката изпълнила всички свои
задължения, съгласно подписания Договор за банков кредит и закона - на
кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно ползване; от страна
на кредитора не били нарушени императивни законови изисквания и подзаконови
нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните
отношения между страните. Навеждат се доводи за настъпване на предсрочната
изискуемост на вземанията на Банката по кредита: основно задължение на заемателя, съгласно чл.430 от ТЗ било да върне заетата сума
в уговорения срок; съгласно чл.8.1. от Договора, неплащането на погасителни
вноски по кредита представлявало случай на неизпълнение; съгласно чл.9.2. от
същия, при настъпване на случай на неизпълнение, Банката имала право да обяви
всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими;
кредитополучателят не заплатил дължимите месечни погасителни вноски с падежни
дати - 15.05.2018г., 15.06.2018г., 15.07.2018г, 15.08.2018г.,15.09.2018г.,15.10.2018г. и
15.11.2018г. При тези обстоятелства и на основание горепосочената договорна
разпоредба, във връзка с чл.432 от ТЗ, Банката обявила всички суми по кредита
за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост била обявена на
кредитополучателя Г.Б.Н. на ***Същото достигнало до адреса на
кредитополучателя, посочен в титулната част на Договора и Анекса, като на
основание чл.11.7. от Договора и чл.12. от Анекс № 1 от ***се считало за
надлежно получено. Излага се, че предсрочната изискуемост на всички вземания на
Банката по Договора за банков кредит бил осчетоводена на 13.12.2018г. Сочи се,
че банката предприела действия за принудителното събиране на вземанията си - подала
до съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника Г.Б.Н., въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ***по описа на
Районен съд - ***При наличие на основания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били
дадени указания за предявяване на установителен иск
за съществуване на вземанията на кредитора.
Претендира се постановяване на решение, с което да се
признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните вземания,
произтичащи от Договор за банков кредит от ***и Анекс № 1 от ***а именно:
изискуема главница в размер на ***, от която - редовно падежирала
главница в размер на 640.46 лева,
начислена за периода от 15.05.2018г. до 15.11.2018г., включително и предсрочно
изискуема главница в размер на ***; изискуема редовна лихва в размер на 39.03
лева, от която - изискуема редовна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер
на 34.91 лева, начислена за периода от 15.05.2018г. до 15.11.2018г. включително
и изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 4.12
лева, начислена за периода от 15.11.2018г. до 12.12.2018г. включително;
изискуема наказателна лихва в размер на 65.22 лева, от която - изискуема
наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 33.52 лева,
начислена за периода от 15.05.2018г. до 31.01.2019г. включително и изискуема
наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 26.70 лева,
начислена за периода от 13.12.201 8г. до 31.01.2019г., включително, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019г. до окончателното й
изплащане.
При условията на евентуалност - в случай че главните установителни искове бъдат отхвърлени изцяло или частично
като неоснователни, на основание чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД и във
връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в ТР № 4/2013., ответника предявява
осъдителни искове за горните суми.
Във връзка с осъдителните искове, ищеца навежда доводи, че
исковата молба служела като покана за изпълнение, от който момент длъжникът
изпадал в забава. Исковата молба имала и характер на уведомление до длъжника за
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на банката за
главницата. Процесиите вземания претендирани ставали
предсрочно изискуеми в хода на спорното исково производство в момента на
връчване на ответника на настоящата искова молба и съдът следвало да зачете този юридически
факт, наред с всички факти, имащи значение за спорното право, настъпили до приключването
на съдебното дирене в настоящата инстанция.
Ответницата Г.Б.Н., чрез назначения особен представител адв.З.Т. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете, като релевира и възражение
за погасяване на вземанията по давност.
Съдът като прецени събраните в хода на производството
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от
фактическа страна :
Искът е предявен в законоустановени едномесечен срок след даване на указания
от заповедния съд в производството по ч.гр.д.№***поради което е допустим.
От представения препис на Договор за
банков кредит от ***подписан между ***, в качеството на кредитор и ответницата Г.Н.,
в качеството на кредитополучател, се установява, че между страните било
постигнато съгласие за предоставяне на кредит от банката в полза на
кредитополучателя в размер на 10 165лв.
Установява се също така, че според обективираното
в чл.1 от съглашението, кредитът следвало да бъде върнат в срок до
15.08.2018г., като според предвиденото в чл.5, погасяването следвало да се
извърши на 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка
от които в размер на 127,39лева, платима на 15-то число от съответния месец.
Видно е още, че страните постигнали
съгласие, отразено в чл.4. от Договора, за дължимо възнаграждение в полза на
кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва в размер на 8.75 %, начислявана
върху усвоената и непогасена главница на годишна база.
Според обективираното в чл.4.4, при
забава в заплащането на дължими вноски по кредита било дължимо от
кредитополучателя обезщетение за забава - наказателна лихва, в размер определен
като към размера на дължимата възнаградителна
(редовна) лихва се надбавят 10 пункта годишно.
Установява се също така от приложения препис на сключения
между страните договор, че в чл.9.2 са предвидили, че при неплащане на
погасителна вноска от длъжника, банаката има право да
обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими.
В чл.10.1 са предвидили и настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост при неизпълнение от страна на
кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение на 150
дни от падежа.
Предвидили са също така в чл.11.7, че всички изявления по
правоотношението следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени от кредитополучателя, ако чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата с обратна разписка достигнат до посочения от него по договора адрес – ***.
От представения препис на Анекс № 1 от ***се установява, че
страните са постигнали съгласие за удължаване на крайния срок за погасяване на
кредита до ***Предвидили са, че годишната лихва се определя в размер на 9,75%. Не са въвели изменения по отношение на останалите
елементи на правоотношението, посочени по-горе.
От представения препис на писмо, изходящо от банката с №***
и адресирано до ответницата се установява, че ищеца е отправил волеизявление до
длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на
задължението за плащане погасителните вноски за периода от 14.05.2018г. до
21.11.2018г. От приложеното копие на известие за доставянене
се установява, че изявлението на банката е било изпратено на посочения от
длъжника адрес в ***, като е било върнато на подателя на 13.12.2018г. с
отбелязване, че не е било потърсено.
От изслушаното в о.с.з. на 08.11.2019г. заключение по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответницата е
погасила по процесния договор следните задължения :
за главница в размер на 8 130,59лв. с падеж на вноските от 15.09.2008г. до
15.05.2018г. (като вноската за м.май е била погасена частично и е останала
неплатена главница от 17,30лв.); за договорна лихва в размер на
5 507,73лв. за периода от 15.09.2008г. до 15.05.2018г.; за наказателна
лихва в размер на 1,16лв.; комисионна за управление /еднократно в началото на договора/
в размер на 95,57лв. Последното плащане е било осчетоводено на 15.05.2018г.,
когато е била погасена частично главницата (останала неплатена главница в
размер на 17,30лв.) и изцяло договорната лихва за тази вноска. Установява се
още, че на 13.12.2018г. банката е осчетоводила кредита като предсрочно
изискуем. Видно е от експертното заключение, че към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост са били падежирали вноските
за главница за периода от 15.05.2018г. (частично за тази дата на падеж в размер
на 17,30лв.) до 15.11.2018г. в общ размер на 640,46лв.; вноските за договорна
лихва за същия период в общ размер на 34,91лв. и за наказателна лихва за този
период в общ размер на 38,52лв. Става
ясно от заключението на вещото лице, че останалата част от неплатената
главница, за която кредита е бил обявен на 13.12.2018г. за предсрочно изискуем
възлиза на 1 393,09лв.; неплатената към същата дата договорна лихва,
дължима за периода от 15.11.2018г. до 12.12.2018г. възлиза на 4,12лв.;
начислената за периода от 15.05.2018г. до 31.01.2019г. наказателна лихва върху
вноски с настъпил падеж се изчислява на 38,52лв., а наказателната лихва върху
предсрочно изискуема главница за периода от 13.12.2018г. до 31.01.2019г. се
изчислява на 26,70лв.
Съдът изцяло възприема обсъденото експертно заключение,
като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се безспорно в производството по делото валидно
възникнало правоотношение между ***, в качеството на кредитодател
и ответницата Г.Б.Н., в качеството на кредитополучател по сключен между тях
Договор за банков кредит от ***и Анекс №1 към него от *** Установиха
се безспорно и съществените елементи на това правоотношение, както и
изпълнението на задължението, произтичащо от него за кредитодателя
– да предостави заемната сума – факт, който изрично е признат от длъжника при
подписване на анекса от ***Установи се също така от експертното заключение, че
ответницата е преустановила плащанията по договора след 15.05.2018г.
Поради това, към датата на отправяне на волеизявлението на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост – 21.11.2018г., в негова полза
е възникнало предвиденото такова субективно потестативно
право в чл.9.2 и чл.10.1 от договора, съдържащо се и в допълнително подписания
Анекс – забава с повече от 150 дни на част от плащането с падеж 15.05.2018г. и
на всички останали плащания.
За да настъпи предсрочната изискуемост, обаче, е необходимо
волеизявление на банката, достичнало до длъжника и от
този момент настъпват целените последици – в този смисъл е възприетото в т. 18
от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС.
Както е прието в Решение № 148 от 02.12.2016г. на ВКС по
т.д.№2072/2015г., І т.о., клауза, която фингира
недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие
с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно
разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на
които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора
опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване.
Както се
установи в настоящото производство от обсъдения писмен договор между страните и
анекс към него, в чл.11.7 от основното съглашение и чл.12 от анекса е
регламентирано, че всички изявления на банката, касаещи правоотношението, ще се
считат получени от длъжника, ако чрез изпращане по пощата достигнат до адреса
на кредитополучателя, посочен в договор. Осъществяването на тези предпоставки
се доказа в настоящото производство с представените преписи на писмено
изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост, пощенски плик,
установяващ изпращането му и оформена обратна разписка, установяваща достигане
на съобщението до адреса на длъжника, сочен в договора. При това, съдът приема,
че е била положена от банката дължимата грижа да доведе до знанието на длъжника
изявлението си, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Невъзможността за лично връчване е обусловена от поведението на
длъжника, за който и в настоящото производство се установи отсъствието му от
адреса, който е бил посочен при сключване на процесния
договор и е вписан като настоящ и постоянен такъв в НБД.
Установи се от експертното заключение и какъв е бил размера
на падежиралите вноски към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост и размера на главницата, за която е била обявена
предсрочната изискуемост, а именно: падежирали до
15.11.2018г. неплатени главници в общ размер на 640,46лв.; остатък от главница,
за която е обявена предсрочна изискуемост в размер на 1 393,09лв.; падежирали вноски за договорна лихва за същия период в общ
размер на 34,91лв. и за наказателна лихва за забавено плащане на тези вноски в
общ размер на 38,52лв.; договорна лихва, начислена за периода от 15.11.2018г.
до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 12.12.2018г. в
размер на 4,12лв.
Съдът намира, че тези суми са били изцяло дължими към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 04.02.2019г.
Неоснователно е възражението на ответницата, чрез
процесуалния представител, че дължима се явява само главницата, позовавайки се
на Тълкувателно решение №3/2017г. от 27.03.2019г. по т.д.№3/2017г. на ОСГТК. В
същото е прието, че недължима се явява договорната лихва за периода след
обявяване на предсрочната изискуемост до крайния уговорен срок, а за периода до
настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план. В случая се претендира единствено
договорна лихва, начислена и дължима за периода на действие на договора – преди
обявяването на предсрочната изискуемост.
Съдът обаче счита, че не е дължима от кредитополучателя
начислената наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода
след обявяване на предсрочната изискуемост, установена от заключението на
вещото лице в размер на 26,70лв. За същия период е дължимо обезщетение за
забава по чл.86 от ЗЗД, каквото не е претендирано в
настоящото производство.
Съдът обсъди релевираното от
ответницата възражение за давност и го намира за неоснователно. Давностният срок, с който се погасяват претендираните
вземания за главница е петгодишен, а за договорна лихва – тригодишен, като
същия не е изтекъл за което и да е от вземанията за периода от датата им на
падеж – 15.05.2018г. за най-старото до датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК – 04.02.2019г.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да се признае за
установено съществуването на вземанията на кредитора за следните претендирани в заповедното произвоство
суми: 2 033,55 лева изискуема главница, от която: редовно падежирала главница в размер на 640,46 лева и предсрочно изискуема главница в размер
на 1 393,09 лева; 39,03 лева – изискуема договорна лихва и 38,52 лева -
изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.02.2019г. до окончателното й изплащане.
Претенцията за установяване съществуването на вземане в
размер на 26,70лв., представляващо наказателна лихва върху предсрочно изискуема
главница за периода от 13.12.2018г. до
31.01.2019г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По въпроса на разноските: С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените в заповедното и исковото производство разноски, съразмерно
уважената част от исковете. В заповедното производство са били сторени разноски
за държавна такса в размер на 42,76 лв., а разноските за юрисконсултско
възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата
за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 92,76лв.
Съразмерно вземанията, чието съществуване се установи в исковото производство,
ответницата дължи 91,83лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за
държавна такса в размер на 138,58лв., за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП, за особен
представител в размер на 380лв. и депозит за вещо лице в размер на 250лв. или
общо 868,58лв. Съразмерно уважената част от исковете, ответницата дължи
разноски в размер на 859,89лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Г.Б.Н. с ЕГН
**********,*** ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***-***следните суми : сумата
от 2 033,55 лева - изискуема
главница, от която: редовно падежирала главница в
размер на 640,46 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 1 393,09
лева; сумата от 39,03 лева –
изискуема редовна лихва за периода от 15.05.2018г. до 12.12.2018г. и сумата от 38,52 лева - изискуема
наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2019г.
до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.02.2019г. по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване съществуването на вземане в размер на 26,70лв.,
представляващо наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 13.12.2018г. до 31.01.2019г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Б.Н. с
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***-***следните суми: сумата
от 91,83лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 859,89лв., представляваща
разноски за исковото производство.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
районен съдия: