Р Е Ш Е Н И Е
№ 1898/20.10.2021г.
гр. Пловдив, 20
октомври 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на
тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря Т. К., като разгледа докладваното от
съдия Й.Русев адм. дело № 2314 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27 Закон за общинската собственост ЗОС/.
Образувано е по постъпила
жалба на З.С.С., ЕГН **********, чрез адв. М.П.-пълномощник, срещу заповед №
21ОА-2176/11.08.2021г., поправена със заповед № 21ОА-2707/05.10.2021г., на
кмета на община-Пловдив, с която се отчуждава ПИ с идентификатор 56784.517.208
по КККР на гр.Пловдив, с адрес на ПИ: гр.Пловдив, бул. „***“ № 57, целият с
площ от 432 кв.м., трайно предназначение на територията- Урбанизирана, начин на трайно ползване:комплексно
застрояване, номер на предходен план 340 и част от 339, квартал 19а, при
граници на ПИ по КК-ПИ с идентификатори 56784.517.406, 56784.517.206, 56784.521.1391,
56784.517.209, ведно с попадащите в имота сгради: сграда с идентификатор
56784.517.208.1, със застроена площ 69 кв.м., брой етажи- 2, предназначение-
жилищна сграда еднофамилна, 2. Сграда с идентификатор 56784.517.208.2 със
застроена площ от 30 кв.м., брой етажи- 1, с предназначение- селскостопанска
сграда, 3. Сграда с идентификатор 56784.517.208.3 със застроена площ 25 кв.м.,
брой етажи- 1, с предназначение- селскостопанска сграда, 4. Сграда с
идентификатор 56784.517.208.4 със застроена площ 20 кв.м., брой етажи- 1, с
предназначение- сграда за търговия и 5. Сграда с идентификатор 56784.517.208.5
със застроена площ 31 кв.м., брой етажи- 1, с предназначение- жилищна сграда-
еднофамилна, които имот и сгради попадат в уличната регулация на бул. „Васил
Априлов“, гр.Пловдив. Отчуждаването е за ½ ид.ч. от имота, предмет на
отчуждаване от 300 кв.м., ведно с втори етаж от сграда с идентификатор
56784.517.208.1.
Предмет
на делото е невключване в обезщетението на сграда с идентификатор
56784.517.208.2, за която административният орган е приел, че са налице предпоставките
на чл. 22, ал. 14 от ЗОС, тъй като не са
налице документи за собственост.
Жалбоподателят излага
подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта в обжалваната част,
като се иска нейната отмяна. В своя подкрепа представя НА от 11.08.1999г. за
дарение на недвижим имот № 60, том II, рег.
№ II-2576, дело № 279/1999г.,
РС № 303/04.11.1997г., Протокол за определяне на строителна линия и ниво №
71/20.11.1997г., Протокол по образец № 16 от 25.03.1999г. на Държавна
приемателна комисия и Разрешение за ползване № Д-261/29.03.1999г.
В съдебното заседание се
представлява от адв. М. П., която поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена.Събражения по същество се излагат в представена писмена защита.
Претендира разноски.
Ответникът – Кмет на Община Пловдив, чрез
процесуалните си представители по пълномощие, моли да се отхвърли жалбата като
неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В представената
писмена защита се излагат доводи за правилност на оспорената заповед,в
обжалваната част, като приложимите в случая норми са тези на ЗОС и
съответствието на заповедта с тях определя нейната законосъобразност.
Представена е писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата
е подадена от адресат на оспорената заповед, който пряко е засегнат от
действието на акта, доколкото с нея се разпорежда, респ. отказва, отчуждаване
на негов имот и изплащане на обезщетение.
Подадена е и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна, предвид следното:
Съдът въз основа на
приложените по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
С процесната Заповед №
21ОА-2176/11.08.2021г., поправена със заповед № 21ОА-2707/05.10.2021г., на
кмета на община-Пловдив се отчуждава ПИ с идентификатор 56784.517.208 по КККР
на гр.Пловдив, с адрес на ПИ: гр.Пловдив, бул. „***“ № 57, целият с площ от 432
кв.м., трайно предназначение на територията- Урбанизирана, начин на трайно ползване:комплексно
застрояване, номер на предходен план 340 и част от 339, квартал 19а по плана на
„Младежки хълм“, който съгласно действащия ПУП-ПУР на част от кв.3, кв. 4, кв.
19а, одобрен с Решение № 60, взето с протокол № 4 от 13.03.2014г. на
ОбС-Пловдив, попада в уличната регулация на бул. „Васил Априлов“, гр.Пловдив.
В точка 2 от диспозитива
на заповедта е определено равностойно парично обезщетение за отчуждавания поземления
имот, описан в т. 1 в общ размер на 238 028лв. без ДДС, като в т.2.1 за З.С.С.,
собственик на 1/2 ид.ч. от имота, предмет на отчуждаване от 300 кв.м., ведно с
втори етаж от сграда с идентификатор 56784.517.208.1 равностойно парично
обезщетение е определено в размер на 95871,61лв.
Заповедта се атакува в
частта, с която не е включена в обезщетението, отредено за жалбоподателя,
сграда с идентификатор 56784.517.208.2.
За да достигне до тези
изводи, административният орган е констатирал, че за сграда с идентификатор
56784.517.208.2 няма строителни книжа, които да доказват законността й, прието
е че има издадена виза за проектиране и одобрен проект и издадено разрешение за
строеж № 303/04.11.1997г. за магазин за промишлени стоки, но е разположен на
мястото на сгради с идентификатори 56784.517.208.2 и 56784.517.208.4, но не
съвпада напълно с конфигурацията им в план(така писмо вх. № 20РД
695(1)/29.12.2020г. от район „Централен“, община-Пловдив л. 67).
За доказване правото на
собственост върху претендирания обект в ПИ 56784.517.208 жалбоподателят е
представил НА от 11.08.1999г. за дарение на недвижим имот № 60, том II, рег. № II-2576, дело № 279/1999г.,
РС № 303/04.11.1997г., Протокол за определяне на строителна линия и ниво №
71/20.11.1997г., Протокол по образец № 16 от 25.03.1999г. на Държавна
приемателна комисия и Разрешение за ползване № Д-261/29.03.1999г.(л.9-л.19),
неоспорени от ответника.
С обжалваната заповед,
както вече се посочи и по-горе, кметът на община-Пловдив на основание чл. 44,
ал.1,т.1 и т.8, вр. с ал. 2 от ЗМСМА и чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 22,
чл. 29, ал. 2 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС е наредил отчуждаване на ПИ с
идентификатор 56784.517.208 по КККР на гр.Пловдив, с адрес на ПИ: гр.Пловдив,
бул. „***“ № 57, целият с площ от 432 кв.м., трайно предназначение на
територията- Урбанизирана, начин на
трайно ползване:комплексно застрояване, номер на предходен план 340 и част от
339, квартал 19а, при граници на ПИ по КК-ПИ с идентификатори 56784.517.406,
56784.517.206, 56784.521.1391, 56784.517.209, ведно с попадащите в имота сгради:
сграда с идентификатор 56784.517.208.1, със застроена площ 69 кв.м., брой
етажи- 2, предназначение- жилищна сграда еднофамилна, 2. Сграда с идентификатор
56784.517.208.2 със застроена площ от 30 кв.м., брой етажи- 1, с
предназначение- селскостопанска сграда, 3. Сграда с идентификатор
56784.517.208.3 със застроена площ 25 кв.м., брой етажи- 1, с предназначение-
селскостопанска сграда, 4. Сграда с идентификатор 56784.517.208.4 със застроена
площ 20 кв.м., брой етажи- 1, с предназначение- сграда за търговия и 5. Сграда
с идентификатор 56784.517.208.5 със застроена площ 31 кв.м., брой етажи- 1, с
предназначение- жилищна сграда- еднофамилна, които имот и сгради попадат в
уличната регулация на бул. „Васил Априлов“, гр.Пловдив. Отчуждаването е за
½ ид.ч. от имота, предмет на отчуждаване от 300 кв.м., ведно с втори
етаж от сграда с идентификатор 56784.517.208.1., който съгласно действащия
ПУП-ПУР на част от кв.3, кв. 4, кв. 19а, одобрен с Решение № 60, взето с
протокол № 4 от 13.03.2014г. на ОбС-Пловдив попада в уличната регулация на бул.
„Васил Априлов“, гр.Пловдив, във връзка с реализиране на обект публична
общинска собственост: „Реконструкция и разширение на бул. „Васил Априлов“ - от
бул. „Пещерско шосе“ до бул. „Шести септември“. В отчуждаването не е предвидено
обезщетение на сграда с идентификатор 56784.517.208.2, за която
административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 22, ал. 14 от ЗОС, тъй като не са налице
документи за собственост. Това е и предмет на настоящото обжалване.
Отчуждителното
производство по чл. 21, ал.1 ЗОС е започнало с възлагане изготвянето на оценка
на предвидения за отчуждаване имот по реда на чл. 22, ал.3 ЗОС на оценител,
отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители, видно от
декларация по чл. 21 от ЗНО и Сертификат за оценителска правоспособност рег. №
*********/14.12.2020г. на Камарата на независимите оценители в България. Видно
от приетата по делото административна преписка по издаването на оспорения акт,
стойността на дължимото се за отчуждаването на имота парично обезщетение, е
определена въз основа на оценка на „Бачовски консулт“ ООД с независим оценител
инж.Таня Бачовска. Въз основа на извършения анализ оценителят е дал заключение
за равностойното парично обезщетение по реда на чл. 22 от ЗОС във връзка с §1
от ДР на ЗОС за отчуждавания имот. Този извод административният орган е
възприел и в оспорваната заповед. Въз основа на тази оценка Кметът на община
Пловдив е издал и процесната заповед.
В съдебното производство
беше прието неоспорено от страните заключение по съдебно-оценителна експертиза
с експерт Б.Н.. В заключението си вещото лице в табличен вид представя взетите пазарни
аналози, сходни, според него, с предмета на отчуждаване, посочен в обжалваната
заповед. За спорния обект е определен размер на обезщетението в съответствие с
предназначението на имота преди влизането в сила на ПУП, за реализиране на
който се извършва отчуждаването, въз основа на пазарните цени на имоти с
подобни характеристики. Изследваният период е от 12.04.2020г. до 12.04.2021г.
От представената база данни от Агенцията по вписванията-Имотен регистър въз
основа на задачата на експертизата са отделени актовете, от които вещото лице
след допълнителен анализ е отделило 8 бр. На л.5 от заключението в табличен вид
са посочени пазарните свидетелства от реални сходни сделки с имоти. За магазина
е получена средна цена от 1574,06лв. на кв.м. В заключението вещото лице
приема, че равностойното парично обезщетение за ЗП сграда 56784.517.208.2
(магазин) от 30,55 кв.м. е 48088лв./30,55кв.м. х 1574,06лв./кв.м./. Съдът ще
направи конкретен коментар по заключението по същество на спора.
Съдът от правна страна намира
следното:
Процесната заповед е
издадена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от
закона форма. По делото е приета заповед № 21ОА-1247 от 25.05.2021г. на
кмета на община-Пловдив, с която са делегирани правомощия на Величко
Родопски-зам.кмет „Финанси и стопански дейности“ да изпълнява функциите на кмет
на община-Пловдив за периода от 25.05.2021г. до завръщане на титуляря.
Заповедта е издадена и
при спазване на императивната разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС за
равностойно парично обезщетение, определено съгласно изискванията на чл. 22,
ал. 5 и ал. 8 от ЗОС. Съдът установи, че административното производство е
проведено по реда на Глава III от Закона за общинската собственост. С
оспорената заповед кметът на Община Пловдив е упражнил правомощието си по чл.
25, ал.2 от ЗОС да издаде заповед за отчуждаване на недвижим имот във връзка с
реализацията на обект - публична общинска собственост, а именно: „Реконструкция
и разширение на бул. „Васил Априлов“- от бул. „Пещерско шосе“ до бул. „Шести
септември“. В обжалвания административен акт е посочено основанието за
отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението на имота, неговият
собственик, размер на обезщетението и датата, на която започва изплащането му
по сметката на правоимащото лице. Преди издаването на административния акт
предстоящото отчуждаване е било обявено съгласно изискванията на чл. 25 от ЗОС,
чрез публикации в два централни ("Труд" и "24 часа") и един
местен ежедневник ("Марица"), на таблото за обяви в сградата на
общината и на интернет страницата на общината.
Не се установяват
нарушения по свеждане до знанието на жалбоподателя на издадения административен
акт. Действително, липсват доказателства за надлежно връчване на постоянния или
настоящия адрес на оспорващия, но на л. 51 е прието заверено копие от протокол
от 12.08.2021г., в който се удостоверява, че на 12.08.2021г. е публикувана в
сайта на общината обжалваната заповед. Понеже и жалбоподателят твърди, че
узнаването за акта е станало чрез сайта на община-Пловдив, то подадената жалба
на 25.08.2021г. е в срока по чл. 27, ал. 1 от ЗОС.
Относно материалната
законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС, имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат
отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има
влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както
и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно
парично или имотно обезщетение.
В разглеждания случай
ответният административен орган е приел, че за спорната сграда с идентификатор
56784.517.208.2 не са налице съхранени строителни книжа, които доказват
законността й е налице предпоставката по чл. 22, ал. 14 от ЗОС. Този текст от
закона определя, че не се дължи обезщетение за незаконни строежи в поземления
имот - предмет на отчуждаване. Както се посочи, по-горе в настоящото решение за
доказване правото на собственост върху претендирания обект в ПИ 56784.517.208
жалбоподателят е представил по делото- НА от 11.08.1999г. за дарение на
недвижим имот № 60, том II, рег. № II-2576, дело № 279/1999г., Разрешение за
строеж № 303/04.11.1997г., Протокол за определяне на строителна линия и ниво №
71/20.11.1997г., Протокол по образец № 16 от 25.03.1999г. на Държавна
приемателна комисия и Разрешение за ползване № Д-261/29.03.1999г.(л.9-л.19),
неоспорени от ответника.
Понеже
въпросната сграда е процедирана по реда на отменения ЗТСУ, приложимата правна
уредба за законен строеж следва да се търси там. ЗТСУ(отм.) в Раздел V Разрешения за строеж, чл. 55
казва, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този
закон и разпоредбите по неговото приложение. В чл. 57, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 87
от 1974 г., отм., бр. 31 от 1990 г., нов, бр. 79 от 1998 г.) е посочено, че разрешение
за строеж се издава от главния архитект на общината по местонахождението на
имота (парцела). Следователно, доколкото в настоящото производство може да се
извършва съдебна проверка на документите, изисквани от закона за извършване на
строеж, предвиден в закона, то сграда
56784.517.208.2 (магазин) от 30,55 кв.м, намиращ се в ПИ 56784.517.208 отговаря
на дефиницията за законен строеж, по смисъла на ЗТСУ(отм.).
Настоящият решаващ състав приема, че при изключване
на посочения строеж от масата на обезщетение, полагащо се на З.С.С.
административният орган е допуснал нарушение на приложимите разпоредби на чл.
21, ал. 1 и чл. 22 ЗОС и § 1 ДР на ЗОС.
Съдът е на становище, че
не следва да се взема предвид при определяне на РПО посоченият в т. 7 от
таблицата от заключението АДС № 10313/18.03.2021г., понеже не попада в
хипотезата на § 1, т. 2 от ДР на ЗОС, който урежда, че в процедурата се вземат
предвид възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне
една от страните е търговец. Също така от обхвата на обсъжданите аналози,
предложени от експерта, следва да отпаднат и описаните в т. 11 и т. 12 от
таблицата, тъй като не са в близост до разглеждания имот. Според § 1, т. 3 от
ДР на ЗОС в "близост" в урбанизирани територии означава " в една
и съща ценова зона", спорният имот е в първа ценова зона, а двата имота от
заключението попадат във втора ценова зона. Не може и да послужи за пазарен
аналог и предложеният нотариален акт в заключението под № 14 в таблицата,
защото е сделка между физически лица и също противоречи на §1, т. 2 от ДРЗОС.
Съдът приема, че като
пазарен аналог за определяне на РПО за спорния строеж следва да послужат
предложените от експерта сделки по т. 8,9,10 и т. 13 от таблицата към
заключението, но с уточнение в размера на единичната цена. Така на л. 146 по
делото е приет НА от 19.01.2021г. за продажба на недвижим имот № 35, том I,
рег. № 415, дело № 35/2021г. С него са продадени следните недвижими имоти:
самостоятелен обект с идентификатор 56784.517.215.1.113-магазин № 1 с площ от
61,69 кв.м. за сумата от 80 723,79лв.; самостоятелен обект с идентификатор
56784.517.215.1.112- магазин № 2 с площ от 37,90 кв.м. за сумата от 49
594,86лв.; самостоятелен обект с идентификатор 56784.517.215.1.111- магазин № 3
с площ от 60,86 кв.м. за сумата от 79632,93лв. и трите с административен адрес-
гр.Пловдив, район „Централен“, бул. „Свобода“ № 1а. На л. 203 е прието копие от
НА от 08.09.2020г. № 93, том II, рег.
№ 3006, нот. дело № 260/2020г. за покупко-продажба на недвижим имот на
самостоятелен обект с идентификатор 56784.518.1482.1.29- магазин (обект №
2-две) с площ от 249,50 кв.м. за сумата от 250 000,00лв. с административен
адрес – гр.Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 92. Според настоящия състав оценката
следва да се извърши по тези пазарни аналози, но по вписаната от страните по
сделките цена, а не по данъчна оценка, както е предложено от вещото лице. Не
може да намери приложение разпоредбата на чл. 22, ал. 12, т. 1 от ЗОС, понеже е
приложима само, когато не могат да се намерят пазарни аналози в ценовата зона,
в която следва да се търсят. Законът предвижда, че ако в тази ценова зона не се
открият пазарни аналози, то оценката следва да се изготви по ЗМДТ, а в
настоящия случай, каза се, не е така.
При тълкуване на сочените
по-горе норми се обуславя извод, че за определяне на равностойно парично
обезщетение по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗОС, вр. чл. 22, ал. 5 ЗОС във връзка с
§ 1, т. 1 и т. 2 ДР на ЗОС за сграда с идентификатор 56784.517.208.2(магазин),
находящ се в ПИ с идентификатор 56784.517.208 следва да се определи от
осреднените цени от сделките, посочени по-горе в настоящото решение, а именно:
магазин № 1 с площ 61,69 кв.м. стойност 80723,79лв. или 1308,54лв. за кв.м.;
магазин № 2 с площ 37,90кв.м. със стойност 49594,86лв. или 1308,57лв. за кв.м.;
магазин № 3 с площ 60,86 кв.м. със стойност 79632,93лв. или 1308,46лв. за кв.м.
или по този аналог се получава 1308,52лв. за кв.м. По обекта в сделка № 13 от
таблицата на заключението магазин с площ от 249,50 кв.м. със стойност 250
000,00лв. се получава 1002,00лв. за кв.м. Или осреднената цена от сделките по
пазарните аналози е 1155,26лв. за кв.м.( 1308,52лв. + 1002,00лв./ 2 =
2310,52лв./2=1155,26лв.). Или за въпросния имот РПО следва да е в размер на
35293,19лв. - сумата от 1155,26лв. умножена по площта 30,55 кв.м.
Съобразно изхода на
спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски, които се констатираха в размер на 910 лева, от които 10 лв.
заплатена държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице и 500лв. заплатено
адвокатско възнаграждение по ДПП от 25.08.2021г.(л.22).
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК Административен
съд – Пловдив,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед № 21ОА-2176/11.08.2021г., поправена със
заповед № 21ОА-2707/05.10.2021г., на кмета на община-Пловдив, с която се
отчуждава ПИ с идентификатор 56784.517.208 по КККР на гр.Пловдив, с адрес на
ПИ: гр.Пловдив, бул. „***“ № 57, в частта, засягаща определеното равностойно
парично обезщетение на З.С.С., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА размера на
равностойното парично обезщетение със сумата от 35293,19 (тридесет и пет хиляди
двеста деветдесет и три лв. и 0,19 ст.) за сграда с идентификатор
56784.517.208.2(магазин), находящ се в ПИ с идентификатор 56784.517.208.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на З.С.С., ЕГН **********
сумата в размер на 910(деветстотин и десет) лева, разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: