РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100500006 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ЗД
„Булинс“ - АД - гр.София – ответник в първоинстанционното производство,
срещу Решение №115/07.10.22г., постановено по гр.д.№351/2021 г. по описа
на Районен съд Средец, с което въззивникът е осъден да заплати на Г. К. Д.,
сумата от 3000лв. - обезщетение за понесени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, настъпило на 09.07.2020г., изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес ведно със законната лихва, считано от 20.05.2021г., сумата
от 720лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-
Средец сумата от 226,15лв., представляваща платени от бюджета на съда
съдебно-деловодни разноски.
Според въззивника, на осн. чл.498, ал.3 КЗ, съдът се е произнесъл по
недопустим иск, т.к. претенцията е следвало да се предяви предварително
пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. На второ
място, въззивникът оспорва извода на съда, че вина за настъпилото ПТП носи
водачът на МПС „Рено Меган“. При обсъждане на извършената СМЕ,
обосновава извод, че ищецът е освидетелстван с решение на ТЕЛК и е с
намалено зрение, поради което не е следвало да управлява МПС и
обстоятелството, че свидетелството му за правоуправление не е било отнето,
се дължи на липсата на връзка между ТЕЛК и МВР. Извършва анализ и излага
съображения, за механизма на настъпване на ПТП, като цитира разпоредбата
на чл.25, ал.1 и 2 ЗДвП, за да обоснове извод, че ищецът не е следвало да
управлява МПС и като не е извършил предписаното от горните норми, е
нарушил ЗДвП, като е причинил ПТП. Според въззивника, единственото
1
нарушение на водача на л.а. „Рено меган“ е, че е карал с 10 км/ч над
разрешената скорост, което е извършил в процес на изпреварване. В тази
връзка излага оплакване, че възражението му за съпричиняване не е обсъдено
от районния съд.
Въззимаемият – ищец Г. К. Д., представя в срока по чл.263, писмен
отговор на въззивната жалба. Заявява, че ищецът е предявил претенцията си
пред застрахователя на виновния водач, но не е получил обезщетение, поради
което е предявил настоящия иск. Излага твърдения, че при управление на
МПС е спазил всички законови изисквания, а за станалото ПТП е виновен
другият водач, което се установява от свидетелските показания и
извършената СТЕ. Намира за недоказани твърденията за извършени от него
нарушения на ЗДвП, частична слепота и др., обуславящи възражението на
ответника за съпричиняване на вредите. Заявява, че събраните в исковото и
досъдебното производство доказателства установяват, че ищецът е пострадал
от ПТП и следва да бъде обезщетен.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивните жалби са
подадени в срока по чл.259 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес
от обжалване на първоинстанционното решение; отговарят на изискванията
на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същите са допустими.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди твърденията на страните и
събраните по делото писмени доказателства, в това число протокол за ПТП,
АУАН, свидетелски показания на свидетелите Д. и Т. и извършените две
съдебно –медицински експертизи и съдебно – техническа експертиза, намира,
че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти,
относно осъщественото на на 09.07.2020г. около 17.20ч. на път II-79 , разклон
база ДГС „Разсадника“ км 65+5 ПТП, между лек автомобил „Опел Корса“ с
рег.№ ******* , управляван от ищеца Г. К. Д. и лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с рег.№ ******* , управляван от свидетеля Р. Н. Т.. Установил е, че
св.Т. не се е убедил, че водачът на изпреварвания от него лек автомобил
„Опел Корса“, е подал сигнал за изменение на посоката на движение наляво ,
поради което е настъпил удар между двете МПС. Съдът е установил, че при
ПТП ищецът е загубил съзнание и е бил хоспитализиран в НХО при УМБАЛ
–Бургас, като е бил в задоволително общо състояние, контактен, адекватен; по
главата, тялото и крайниците - без видими травматични промени, с
оплаквания от главоболие. От показанията на св. Д., съдът установил, че след
катастрофата Д. бил неадекватен, като близо месец го било страх да излиза
навън сам, тя го съпровождала дори до тоалетната. Оплаквал се от общ
дискомфорт.
По възраженията на ответника, с помощта на съдебно – медицинска
експертиза съдът е установил, че зрението на ищеца към момента на
настъпване на ПТП е било намалено в значителна степен на дясното око и с
практическа слепота на лявото око, водещо до по – трудна, но не невъзможна
преценка за разстоянията, на които се намират движещи се обекти. Установил
е, че към момента на ПТП, Г. Д. е бил с поставен правилно предпазен колан ,
който е минимизирал травматичните увреждания по него.
С помощта на автотехническа експертиза съдът е установил, че
извършването на маневра „завой на ляво“ е технически неправилно и
изненадващо за водача на л.а. „Рено Меган Сценик“, който в този момент,
също технически неправилно е предприел маневра „изпреварване“ , когато е
бил на не по-малко от около 67 метра зад л.а.“Опел Корса“. Установил е, че
2
произшествието е било предотвратимо, ако водача на л.а Рено Меган не се е
движел с превишена скорост - не по-малко от 105,2 км/ч. при разрешена
90км/ч и ако е прекратил започнатата маневра „изпреварване“ и продължил
движението си в дясната пътна лента.
Съдът е установил безспорните факти и обстоятелства, че за
автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ******* е бил сключен в ответното
дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност“, за период
26.08.2019г.-25.08.2020г., както и че ищецът е подал заявление за изплащане
на обезщетение за имуществени вреди, като към тази претенция впоследствие
е добавена и претенция за неимуществени такива в размер на 2000лв.
Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното
решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания
за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е
валидно и допустимо. След като взе пред събраните поделото доказателства,
вид становищата на страните и като съобрази Закона въззивният съд намира,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. И в тази част мотивите на първоинстанционния съд следва
да бъдат споделени на осн. чл.272 ГПК.
По възраженията на двете страни във въззивните жалби, досежно
размера на обезщетението, което следва да се присъди, следва да се каже:
Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанцонния съд, по
въпроса касаещ предявяване на претенцията за обезвреда пред
застрахователя, преди предявяване на настоящия иск – към заявената
претенция за обезвреда на претърпените имуществени вреди, ищецът е
добавил и такава за неимуществените вреди, като в законовия срок не е
получил отговор от застрахователя. Поради това е предявил настоящия иск,
който е допустим.
Възражението за съпричиняване въззивната инстанция намира за
неоснователно. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на
тълкувателната практика на ВКС по въпроса, съпоставена с установените по
делото факти, които въззивната инстанция споделя изцяло на осн. чл.272
ГПК. Независимо от обстоятелството, че ищецът има придружаващи
заболявания, респ. – намалено зрение, за да се приеме, че той е допринесъл за
вредоносния резултат, следва да се установи, че именно това му състояние е в
пряка причинно – следствена връзка с него. За такъв категоричен извод по
делото не са представени доказателства. Дори потенциално заболяванията на
ищеца да се характеризират с признаци или симптоми, сочещи на
затруднения при възприемане на заобикалящата действителност, би било
спекулативно да се твърди, а още повече – да се направи извод, че те сами по
себе си съставляват причина за произшествието.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
присъжда от съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в раздел
II от ППВС №4/23.12.1968г., по отношение размера на обезщетението, който
следва да бъде присъден в полза на ищеца, следва да се вземат предвид вида и
характера на причинените болки и страдания, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., периода за отстраняване на последиците от увреждането,
3
вида, характера и продължителността на създадените неудобства.
В настоящия случай вида и характера на вредите са от категорията на
леките телесни повреди, но са довели до необходимост от ползване на чужда
помощ за ежедневни дейности за известен период от време. Поради това
въззивната инстанция намира, че размерът на обезщетението, определен от
първоинстанционния съд отговаря на вида и характера на причинените болки
и страдания, периода, в който те са продължили. Като справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът
намира размера от 3000.00 лева.
При тези данни, искът е основателен до присъдения от СрРС размер.
Решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
По разноските: предвид резултата от въззивното обжалване, в полза на
въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивното производство
съдебно – деловодни разноски. Заплатени са 800 лева – адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на това възнаграждение е
неоснователно – съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията към приключване на съдебното дирене пред въззивната
инстанция, при цена на иска 3000 лева, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 600 лева. Предявен е и обективно и субективно съединен
иск за обезщетение за забава. Поради това сумата от 800 лева не е
прекомерна.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №115/07.10.22г., постановено по гр.д.
№351/2021 г. по описа на Районен съд Средец.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, Със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 , представлявано от Стоян
Проданов и Крум Крумов, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. К. Д. , ЕГН **********, с
адрес ***, сумата 800.00, представляваща съдебно-деловодни разноски във
въззивното производство.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред върховен касационен
съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4