МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА, ПОСТАНОВЕНА НА 30.01.2012г. ПО НОХД № 1820/2011
ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненската окръжна прокуратура е възвела
обвинение срещу К.А.В. ЕГН **********, за това, че на 27.06.2011 г.,
в гр. Варна, в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи – дамско портмоне, съдържащо парична сума в
размер на 270.00 лева, лична карта, дебитна карта към „Инвестбанк”, решение на
ТЕЛК и тефтер за телефони, всички вещи на обща стойност 281.10 лева, от
владението на И.И.В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила - престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият заявява, че
по реда на чл. 371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа така възведеното обвинение като
доказано по безспорен начин, включително и предвид
изявлението на подсъдимия, че признава изцяло фактите, изложени в обвинителния
акт. Относно
наказанието се сочи, че подсъдимият е осъждан осем пъти, за
едни и същи деяния,
което го характеризира като човек с висока обществена опасност, на когото
предишните престои в местата за лишаване от свобода не са се отразили
превъзпитателно. Изтъква се, че престъпната му дейност очевидно ескалира, като
настоящото деяние е вече с по – висока степен на обществена опасност от
деянията по предходните му осъждания. С оглед на това представителят на
прокуратурата моли да не бъде прилагана процедурата по чл. 55 от НК, а да се
наложи наказание лишаване от свобода за срок от около 8 години, което в
условията на чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета.
Гражданският ищец В. моли да бъде
уважен гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия излага доводи за
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и моли при индивидуализацията на
наказанието съдът да има предвид направеното самопризнание, изразено съжаление за извършеното и декларираното намерение да
възстанови щетите.
В последната си дума подсъдимият В. изразява съжаление за стореното и моли за по – лека присъда.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.А.В. бил осъждан, както
следва:
- с
присъда по НОХД № 2865/2001
година на ВРС за извършени престъпления по
чл.195 от НК, за
които в условията на чл. 23 от НК му е наложено едно общо най – тежко наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца.,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. С протокол от
05.06.2002г. на РС –Варна наказанието е приведено в изпълнение.
- със
споразумение по НОХД № 1945/2002
година на ВРС за извършени престъпления по
чл.195, ал.1, т. 3, 4. и 7,
вр. чл. 18, ал.1 от НК, за което на основание чл. 23 от НК му е наложено едно общо най – тежко
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, от
изтърпяването на което е предсрочно условно освободен с определение от
27.06.2003г. на ОС –Ловеч.
-по НОХД № 4596 /2003г. на ВРС за престъпление по чл.196 ал.1, т.1, вр. л. 194, ал.1 от НК му
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8
месеца.
-по НОХД № 4798/2004
година на Районен съд – гр.
Варна за извършено престъпление по чл.196 ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и4, вр. чл. 26
от НК и с приложението на чл.55 НК му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца.
-по НОХД № 1957/2004
година на ВРС за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.
26, ал.1 от НК и с приложението на чл.55 НК му било наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 4 месеца.,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.
-по НОХД № 1782/2007
година на ВРС за извършено престъпление по чл.196 ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1 от НК и с приложението на чл.55 НК му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, което да търпи при първоначален строг режим.
-по НОХД № 1751/2009
година на ВРС за извършено престъпление по чл.196 ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.
26, ал.1 от НК и с приложението на чл.55 НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което да търпи при първоначален строг
режим.
-със
споразумение по НОХД № 4533/2009
година на ВРС за извършено престъпление по чл.196 ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.4,вр. чл.
194, ал.1 от НК и с приложението на чл.55 НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да търпи при първоначален
строг режим. На основание чл. 25, ал.1 от НК така
наложеното наказание е групирано с наказанието по НОХД № 1751/2009г. на ВРС,
като му е наложено едно общо най - тежко наказание от 2 години лишаване от
свобода.
Така определеното наказание подсъдимият е
изтърпял на 11.01.2011г. и бил освободен от мястата за изктърпяване на
наказанието лишаване от свобода..
На 27.06.2011 година свид. И.В. и нейната етърва св.М.В.
слизали по стълбите, които се намирали между блок 28 и блок 29 на кв. „Св. Иван
Рилски". Св.И.В. държала под мишницата си портмоне,съдържащо парична сума
в размер на 270 лева,тефтер и документи-лична карта,дебитна карта и решение на
ТЕЛК.
В същото време подсъдимият В. обикалял в района на
алеята пред блокове 28 и 29 в кв. „Св. Иван Рилски",при което бил
забелязан от свид. Пенка Цонева, която продавала в намиращия се наблизо
павилион за плодове и зеленчуци. Подсъдимият видял как свидетелките И.В. и М.В.
слизат по стълбите между блокове 28 и 29 и тръгнал след тях. Стигнал до свид. И.В.,
издърпал със сила портмонето изпод мишницата й и побягнал. След като избягал,
подсъдимият взел парите, а самото портмоне с намиращите се в него тефтер и документи
хвърлил в храстите в района на канала между ул. „Княз Черказки" и ул.
„Никола Корчев". Част от парите
изхарчил, като си закупил хероин, а остатъкът проиграл на хазартни игри.
По даденото от пострадалата
описание на извършителя на грабежа, бил установен от полицията подсъдимият К.В.
като на 28.06.2011 г. той бил задържан в Трето РУП Варна. Там той разказал на
свид. Янко Маринов - полицейски служител, че е извършил грабежа и обяснил къде
е изхвърлил портмонето, след като преди това взел парите. Подс. В. завел свид.
Маринов до мястото, където е изхвърлил портмонето. Бил извършен оглед на
местопроизшествие и било намерено портмонето с тефтера и документите,които на 28.06.2011 г. били върнати на пострадалата
срещу разписка.
Съдебно-оценителната
експертиза дава заключение,че стойността на вещите възлиза на 281,10 лева.
Изложената
фактическа обстановка се доказва безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства-
заключенията
на СОЕ и СПЕ,
протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелство за съдимост, показанията на свидетелите И.В., М.В., Янко Маринов, Пенка Цонева, Гьонюл
Мехмед – Исмаилова, самопризнанията
на подсъдимия.
Съдът
кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели като достоверни, последователни и подкрепени и
от други събрани по делото доказателства.
Съдът
възприема заключението на съдебно – оценителната експертиза като мотивирано и компетентно
изготвено. Като такова се възприе и заключението на съдебно – психиатричната
експертиза, от което е видно, че подсъдимият страда от синдром на зависимост
към хероин. Към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и
значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си.
При
така установената фактическа обстановка, съдът мамери за доказано по безспорен начин,
че подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1
от НК като го призна за
виновен по възведеното обвинение.
Квалификацията по чл. 199, ал.1, т.4 от НК се обуславя от съдимостта на
подсъдимия. С присъдите по НОХД № 1751/2009г. и по НОХД
№ 4533/2009г. на ВРС са му наложени наказания за престъпления по чл. 196, вр.
чл. 195 от НК съответно 2 години и 1 година лишаване от свобода, като на
основание чл. 25, ал.1 от НК е определено за изтърпяване общо наказание от 2
години лишаване от свобода. Налице са предпоставките на чл. 29, ал.1, б. „А” от НК. Наказанието е изтърпяно на 11.01.2011г., като от тогава до момента на извършване
на настоящото деяние не е изтекъл срокът по чл. 30 ал.1 от НК.
При
определяне на наказанието съдът съобрази разпоредбите на чл. 373, ал.2 и чл.
58а от НК. При индивидуализацията на наказанието отчете висока степен на обществена опасност
на деянието и на извършителя.Като отегчаващи отговорността обстоятелства се
отчетоха предишните осъждания невлияещи на квалификацията, както и факта,че деянието е извършено 5 месеца след
изтърпяването на поредно ефективно наказание лишаване от свобода.Касае се за лице, което е осъждано 8
пъти,без никакви индикации за поправяне и превъзпитаване. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство се отчете от съда оказаното от подсъдимия
съдействие за установяване на обективната истина още на досъдебното
производство изразяващо се в посочване от негова страна къде са захвърлени
инкриминираните вещи.Съдът не отчита самопризнанието като смекчаващо
отговорността обстоятелство,доколкото то води до провеждане на процедура по
чл.371 т.2 НПК с благоприятните за подсъдимия последици по определяне на
санкцията с приложение разпоредбата на чл.58 А НК.
По изложените събражения настоящият състав на съда определи наказание
лишаване от свобода над
минимума,предвиден в законовата норма, а именно 7 години и 6 месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 58а от НК наложи на
подсъдимия наказание 5 години лишаване от свобода, което първоначално да търпи в
Затвор при строг режим.Подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото за достатъчно
продължителен период от време,за да преодолее наркотичната си зависимост,както
и да се постигнат целите,визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
На основание чл. 59 от НК съдът зачете
предварителното задържане на подсъдимия, считано от 28.10.2011г.
На основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимият беше осъден да заплати на
гражданския ищец И.И.В. сумата от 270 лева, представляващи обезщетение за
претърпени в резултат на деянието имуществени вреди.
Съдът осъди подсъдимия да заплати 50 лева държавна такса върху уважения
граждански иск, както и 78 лева разноски по делото, по сметка на ВОС, в полза
на Държавата.
Предвид
гореизложеното,съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: