РЕШЕНИЕ
№ 19165
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110118746 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.361, ал.1 ТЗ, вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Алог“
ООД срещу „Комерс Груп УЦ“ ЕООД, след развило се заповедно производство по ч.
гр. дело № 61161/2022 г. по описа на СРС.
Предявен е иск за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 11030,89 лв., представляваща неплатени задължения за
организиран и осъществен международен превоз по заявка на ответника, ведно със
законна лихва за забава за периода от депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение – 10.11.2022 г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между „Алог“ ООД и „Комерс Груп УЦ“ ЕООД е сключен
неформален договор за организиране на международен превоз на стоки с възложител
„Комерс Груп УЦ“ ЕООД и изпълнител „Алог“ ООД. Посочва, че изпълнителят
„Алог“ ООД се е ангажирал в качеството си на спедитор да организира извършването
на международен транспорт за сметка на възложителя, като в изпълнение на заявка за
транспорт с референция 700933 от 17.06.2022 г. пратката е била натоварена на
21.06.2022 г. от посочения от възложителя пункт в с. Главиница, обл. Пазарджик до
адреса на крайния получател на последно определения от възложителя адрес. Посочва,
че по време на изпълнение на поръчката възложителят е променил адреса на доставка,
което е увеличило и цената на доставка. Твърди, че за организиране на международния
транспорт възложителят се е задължил да заплати на ищцовото дружество сума в
размер на 11030,89 лв. с вкл. ДДС, представляваща левова равностойност на 4700 евро
без ДДС. Посочва, че на 07.11.2022 г. е изготвил фактура за посочената стойност на
името на ответното дружество, но ответникът не е заплатил стойността на
извършената услуга. Претендира разноски.
1
Ответникът, в писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, оспорва пасивната си
материална легитимация с твърдения, че между страните няма сключен договор за
превоз. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства. Твърди, че са налице
правоотношения по спедиционен договор между „Алог“ ООД, като доставчик, и
Hakam GMBH Sofhiensstrbe 39, 70178, Stuttgard, Germany, като изпращач, а ответникът
„Комерс Груп УЦ“ ЕООД е извършвал само техническо съдействие за комуникацията
между двете дружества. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно
отношение по договор за спедиция между „Комерс Груп УЦ“ ЕООД, като възложител,
и „Алог“ ООД, като изпълнител, по които „Комерс Груп УЦ“ ЕООД се е задължило да
заплати възнаграждение в размер на 11030,89 лв., а „Алог“ ООД се е задължил да
организира превоз на товари по указания на възложителя и е изпълнил своите
задължения по договора. В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да
докаже изпълнение на задължението за заплащане на цената.
Според чл. 361, ал. 1 ТЗ, със спедиционния договор спедиторът се задължава
срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за
превоз (същински спедиционен договор). Освен задължението да сключи превозен
договор, спедиторът е длъжен да съхранява и предаде товара за превоз, да уведоми
доверителя за неподходяща опаковка и да се отчете. Съгласно чл. 365 ТЗ, спедиторът е
длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както
и за подбора на превозвач, и ако не изпълни това, отговаря за вредите, освен ако те
биха настъпили и при спазване на указанията. Когато спедиторът действа въз основа на
същински спедиционен договор, той става страна по превозния договор в качеството
на товародател (изпращач) и затова може от свое име да прави рекламации при забава,
липси или повреди. Спедиционният договор урежда отношенията между доверителя
(товародател) и спедитора във връзка със сключването и изпълнението на договор за
превоз на товар от името на спедитора и за сметка на товародателя.
Основният спорен въпрос между страните касае наличието на валидно сключен
спедиционен договор помежду им. Спедиционният договор по чл. 361, ал. 1 ТЗ е
неформален, поради което не е задължително да бъде сключен в писмена форма като
условие за неговата действителност. Преценката за наличието на такъв следва да бъде
направена след съвкупна преценка на представените от страните доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай сключването му,
както и наличието на всички негови характеристики от същественото съдържание на
договора остана недоказано по делото от страна на ищцовото дружество.
На първо място, от представената и приета по делото като писмено
доказателство международна товарителница CMR, издадена по чл. 4, във вр. с чл. 9, т.
1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
според който товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на
договора и получаването на стоката от превозвача, се установява, че между „Веда“
ООД, Плевен, в качеството му на изпращач, и "АОН Груп" ООД, София, в качеството
му на превозвач, е сключен договор за превоз на 33 европалета стока – 23760 бутилки
рафинирано слънчогледово олио по 1 литър всяка, с получател Hakan GMB, Германия,
като стоките са натоварени при изпращача на 27.06.2022 г. (според отбелязването в
графа 4). По делото не се установява, че организатор на вътрешнообщностния превоз,
за който е издадена процесната CMR товарителница, в качеството му на спедитор е
ищцовото дружество, доколкото страните по превозния договор, посочени в
2
товарителницата, са други лица, а липсва представено потвърждение на заявката за
транспорт.
На следващо място, от представената и приета по делото електронна
кореспонденция, касаеща процесния превоз /л. 6-гръб – л. 9 и л. 55 – л. 58/ се
установява, че между ищеца и ответника, чрез лицето Алюш Чечо, са правени
конкретни уговорки във връзка с извършването на превоз. От съобщенията, изпратени
от ответника чрез Алюш Чечо, е трудно установимо изцяло съдържанието на
изявленията му, доколкото същите не са изписани на български език чрез кирилица, а
чрез латински букви, като смисълът на някои от използваните думи е неразбираем.
Част от електронните съобщения, изпратени от ищцовото дружество освен това са на
английски език.
Безпротиворечива е практиката на ВКС, че отразяване на парична престация
като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и ползването
на данъчен кредит, съобразно със стойността й, съставлява извънсъдебно признание на
задължението. Установява се в случая, че издадената от ищеца процесна Фактура №
**********/07.11.2022 г. не е подписана от представител на ответника. Освен това,
съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и мотивирано, се установява,
че фактурата не е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество „Комерс
Груп УЦ“ ЕООД, нито е извършено частично или пълно плащане по нея. Ето защо не
може да се приеме, че е налице извънсъдебно признание на задължението от страна на
ответното дружество.
За пълнота следва да се посочи, че в издадената фактура са посочени превозните
средства, осъществяващи транспорта с техните регистрационни номера – като същите
не са отразени в разменената кореспонденция между страните. С електронно
съобщение от 27.06.2022 г., изпратено в 11:00 часа от Л /представител на ищеца/ до А
/представител на ответника/ се сочи, че след малко ще бъдат изпратени номерата на
камиона, но по делото няма данни същите да са изпратени реално след това /л. 57/.
Видно е обаче, че номера на камионите са изпратени за друг транспорт, който не е
процесният, осъществен на 25.05.2022 г., като посочените номера са различни от
отразените в издадената фактура /л. 60/.
От събраните свидетелски показания чрез разпита на свидетелите Л и Й,
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява, че в практиката си
„Алог“ ООД изпраща на клиента потвърждение за транспорт, което следва да бъде
върнато на ищцовото дружество с подпис и печат. В случая по делото е представено
потвърждение на заявка за транспорт за сумата от 3400 евро, но същото е без положен
подпис и печат от ответното дружество, каквото възражение е направил ответникът /л.
5 от делото/. Свидетелят Н потвърждава водената кореспонденция с лицето А, като
сочи освен това, че фактурата първоначално било погрешно издадена на Hakam
GMBH, като впоследствие била анулирана и била издадена повторно с получател
ответното дружество. Това се потвърждава и от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза.
На следващо място следва да се посочи, че дори да се приеме, че между страните
са били налични търговски отношения, породени от сключен спедиционен договор, с
оглед препращащата норма на чл. 361, ал. 2 ТЗ към правилата на комисионния договор,
спедиторът е длъжен да даде сметка на възложителя и да му прехвърли резултатите от
изпълнителната сделка (вж. чл. 355 ТЗ), за да възникне правото му да получи
възнаграждение за извършената спедиционната услуга. За изпълнителната сделка,
както и за мандата за сключване на превозния договор, формата е без значение. За да се
приеме, че спедиторът е дал отчет по изпълнението на спедиционния договор трябва
3
да се направи преценка дали извършените от него фактически действия налагат извод,
че изпълнителната сделка е сведена до знанието на доверителя и дали последният я
приема /в този смисъл е напр. Решение № 44 от 31.03.2009 г. на ВКС по т. д. №
447/2008 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
В настоящия случай от страна на ищеца не се установи по делото, че
изпълнената сделка е сведена до знанието на ответното дружество и същото я е приело.
За това не са ангажирани каквито и да било доказателства, като извод не може да се
направи и от тълкуване на извършените фактически действия /така напр. издадената
фактура не е подписана, не е осчетоводена от ответното дружество, не е налице
частично плащане по нея, не е налице разменена кореспонденция между страните във
връзка с изпълнителната сделка и т.н./. Не се установява освен това и от показанията
на разпитаните по делото свидетели, че изпълнителната сделка е сведена до знанието
на доверителя и че последният я е приел.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ответната страна. Основателно е направеното от ищеца
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адв. възнаграждение,
като с оглед на фактическата и правна сложност на делото в полза на последния следва
да бъде присъден предвиденият минимален размер от 1392,78 лева съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС. В полза на ответника
следва да бъде присъдена и сумата от 180 лева заплатено възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Алог“ ООД, ЕИК ********* против „Комерс Груп
УЦ“ ЕООД, ЕИК ********* иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.361, ал.1 ТЗ, вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че „Комерс Груп УЦ“ ЕООД дължи на „Алог“
ООД сумата от 11030,89 лв., представляваща неплатени задължения за организиран и
осъществен международен превоз, за което е издадена фактура № ********** от
07.11.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 23.11.2022 г. по ч. гр. дело № 61161/2022 г. по описа на СРС, 33
състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Алог“ ООД, ЕИК ********* да заплати на
„Комерс Груп УЦ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1572,78 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4