Решение по дело №11312/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1520
Дата: 21 юни 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Анелия Маркова
Дело: 20211100511312
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1520
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511312 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20115917 от 14.05.2021 г. по гр.д.№ 24468 по описа за 2019
г. на СРС, Първо ГО, 167-ми състав се: ОСЪЖДА П.А. Ф., да заплати на ИВ.
Д. Д., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 833,33 лв., представляваща 1/3
от неизплатена главница по договор за заем, сключен на 09.05.2014 г. между
ИВ. Д. Д. и А.П. Ф. - наследодател на П.А. Ф., ведно със законната лихва от
02.05.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; ОСЪЖДА Е.А. Ф. - Б., , да заплати на ИВ. Д. Д., на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 833,33 лв., представляваща 1/3 от
неизплатена главница по договор за заем, сключен на 09.05.2014 г. между ИВ.
Д. Д. и А.П. Ф. - наследодател на Е.А. Ф. - Б., ведно със законната лихва от
02.05.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. Д. Д. срещу С. ИВ. Ф.,
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 833,33
лв., представляваща 1/3 от неизплатена главница по договор за заем, сключен
на 09.05.2014 г. между ИВ. Д. Д. и А.П. Ф. - наследодател на С. ИВ. Ф., ведно
със законната лихва от 02.05.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба
1
до окончателното изплащане на сумата.

Постъпила е въззивна жалба от ИВ. Д. Д., ищец пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлена претенцията
по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД срещу С.Ф.. Излагат се доводи за порочност на така
постановеното решение, като счита, че съдът е допуснал нарушение на чл.
133 ГПК, във връзка с отказа от наследство на С.Ф. по отношение на
наследството на съпруга си. По този начин ищецът не можал да се възползва
от възможността да направи изменение на иска по чл.214 ГПК до
приключване на първото по делото съдебно заседание. Твърди, че /адв.Д./
изявлението й в съдебното заседание, когато било представено
удостоверението за отказ от наследство не било записано точно, но не подала
молба за поправка на протокола, защото считала това за ирелевантно.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение в частта в която
претенцията на ищеца по чл.240, ал.1 ЗЗД е отхвърлена срещу С. ИВ. Ф. и да
се постанови друго с което да уважи така предявеният иск по чл.240 ЗЗД и по
отношение на тази ответница.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответницата С.Ф., в който
е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на така постановеното решението.
От въззиваемите страни П.Ф. и Е. Ф. – Б., не са постъпили отговори
по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 26.05.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 07.06.2021 г., т.е. в срока по чл.259,
ал.1 ГПК; от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол. Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
2
решение е постановено в допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че след
смъртта на заемополучателя, неговото имущество, в т.ч. и правата и
задълженията преминават в патримониума на неговите наследници, в случая
ответниците по делото в качеството им на законни наследници – съпруга и
две деца. На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН децата на починалия
наследявали по равни части, а съпругът наследявал част, равна на частта,
която получава всяко дете. Във връзка с изложеното и доколкото ответницата
С. ИВ. Ф. била съпруга на А.П. Ф., а ответниците Е. Ф.– Б. и П.Ф. - деца на
А.П. Ф., то всеки един от ответниците отговарял за 1/3 част от задълженията
на техния наследодател.
Същевременно, според трайната практика на ВКС, за да се ангажира
отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения било
необходимо те да са приели наследството. С откриване на наследството
наследниците придобивали правото да получат наследственото имущество.
То не преминавало по право към тях. При откриване на наследството за
наследниците възниквало правото да го приемат. С приемането му те го
придобивали. Съгласно разпоредбата на чл. 48 от Закона за наследството
наследството се придобивало с приемането му. Приемането на наследството
представлявало едностранен акт, с който наследникът изявявал волята си да
го придобие. С него се определяли отношенията между наследниците
помежду им и между тях и третите лица, които били в имуществени
отношения с наследодателя (в този смисъл Решение № 101 от 08.10.2019 г. по
гр.д. № 2260/2018 г., по описа на ВКС, ІV Г.О.). По аргумент за противното,
при направен отказ от наследство, наследниците на задълженото лице не
носели отговорност за задълженията на наследодателя. В случая по делото
било представено съдебно удостоверение, от което се установявало, че под №
13/2017 г. г. в особената книга на ПРС е вписано заявление за отказ на С. ИВ.
Ф. от наследството, останало от покойния й наследодател А.П. Ф.. В
проведеното на 16.04.2021 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца не бил оспорил действителността на направения отказ
от наследство, като изрично заявил, че представения препис от
удостоверението следва да се приеме, поради което СРС е достигнал до
3
извода, че същият е произвел действие и следва да бъде съобразен. С оглед
направения отказ, С. ИВ. Ф. се била лишила както от облагите на
наследството, така и от всички тежести, с които то било обременено. Предвид
изложеното, предявеният против нея иск, в качеството й на наследник по
закон на починалия А.П. Ф., следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен,
тъй като отказът от наследство имал отношение към материалноправната
легитимация на ответника. Съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се от
наследство уголемявала дяловете на останалите, което в настоящия случай
правело Е. Ф. – Б. и П.А. Ф. единствени правоприемници на А.П. Ф. и
следвало да отговарят за задълженията на своя наследодател изцяло. В тежест
на ответниците съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК било да докажат
изпълнението на поетите от техния наследодател задължения по договора за
заем, или да докажат наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства, което те не
били сторили. Същевременно, с оглед принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, съдът следвало да уважи предявените срещу Е. Ф. – Б. и
П.А. Ф. искове в претендираните от ищеца размери, а именно за по 833,33 лв.
спрямо всеки от тях.
Неоснователни били направените от процесуалните представители на
ответниците възражения за изтекла погасителна давност. Приложима по
отношение на процесното задължение била общата 5-годишна давност по чл.
110 ЗЗД, която започвала да тече от момента на изискуемост. След като
ищецът не бил ангажирал доказателства относно постигнато съгласие за дата
на изпълнение на задължението, се прилагало общото правило, че вземането е
станало изискуемо веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). В случая от представената
разписка се установило, че сумата в размер на 2500 лв. е била предадена на
наследодателя на ответниците на 09.05.2014 г., исковата молба била
предявена на 02.05.2019 г., т.е. преди изтичане на 5 – годишния срок, поради
което прекъсвала течението на погасителната давност.
Ето защо исковете срещу Е. Ф. – Б. и П.А. Ф. са били уважени до
предявените размери, а искът срещу С. ИВ. Ф. е отхвърлен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя
мотивите на СРС поради което по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се
считат и за мотиви на настоящето решение.
4
Видно от отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК,
ответницата С.Ф. чрез процесуалния си представител е посочила, че в
случая не е налице приемане на наследството по реда на чл.49 ЗН.
Видно от съдържанието на доклада по чл.140 ГПК, обективиран в
определение № 20197169 от 13.09.2020 г./л.71 по делото пред СРС/
възраженията на ответницата С.Ф., които същата е направила с отговора по
исковата молба, са възпроизведени от съда. Наред с това съдът е указал на
ищеца, че носи тежестта да докаже, че за ответниците в качеството им на
наследници на заемополучателя е възникнало задължение да върнат заетата
сума.
В първото по делото публично съдебно заседание, състояло се на
05.11.2020 г. пълномощникът на ищеца, адв.Д., е направила доказателствено
искане само за допускане на съдебно-почеркова експертиза, както и за
задължаване на ответниците да представят сравнителен материал за изготвяне
на същата.
При представяне на удостоверението за отказ от наследство адв.Д. е
заявила : „Считам, че следва да се приеме“, виж протокола на л.115 по делото
пред СРС. Твърдението на адв.Д., направено във въззивната жалба, че
изявлението й не било записано точна при положение, че същата не е
поискала поправка на протокола, е голословно и за валидно следва да бъде
прието това, отразено в съдебния протокол.
Ищецът нито е твърдял, нито е ангажирал доказателства, че
ответницата С.Ф. е приела /изрично или с конклудентни действия/
наследството на починалия си съпруг А.П. Ф.. При наличие на валиден отказ
от наследство, то правилно СРС е отхвърлил претенцията на ищеца срещу
ответницата С.Ф..
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваната си част първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
5
На въззивникът разноски не се следват.
Въззиваемите не претендират разноски и такива не са сторени поради
което не им се присъждат.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20115917 от 14.05.2021 г. по гр.д.№ 24468 по
описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 167-ми състав в частта в която се:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ИВ. Д. Д. срещу С. ИВ. Ф., иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 833,33 лв.,
представляваща 1/3 от неизплатена главница по договор за заем, сключен на
09.05.2014 г. между ИВ. Д. Д. и А.П. Ф. - наследодател на С. ИВ. Ф., ведно със
законната лихва от 02.05.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6