№ 17040
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Частно гражданско
дело № 20241110168966 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА ЕАД срещу Е. Д. К. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
От служебно изисканата справка от Д. „М.” МВР е видно, че длъжникът няма
деклариран адрес на територията на страната изобщо. При липсата на представени други
доказателства в рамките на едностранното производство съдът приема, че лицето няма
обичайно местопребиваване на територията на Р.Б., доколкото настоящият адрес отразява
фактическото и регистрирано местопребиваване на лицето към даден момент.
Следователно е налице пречка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, доколкото липсата на обичайно местопребиваване е
самостоятелна пречка за издаване на заповед за изпълнение, алтернативна на останалите
пречки, посочени в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. наличието на постоянен адрес на длъжника на
територията на Р.Б. е ирелевантно за неговото обичайно местопребиваване (още повече, че
всяко лице, което е български гражданин, е длъжно да има постоянен адрес в Б., независимо
от обичайното си местопребиваване).
Следва да се посочи, че доколкото законът е въвел липсата на обичайно
местопребиваване на територията на Р.Б. като пречка за издаване на заповед за изпълнение и
предвид едностранният характер на производството, единственият начин да се установи
наличието на това обстоятелство е посредством проверка в НБДН на настоящия адрес на
лицето. Обратното тълкуване означава, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК е
абсолютно неприложима /в този смисъл и установената съдебна практика на СГС в
определение от 07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1144/2017 г., определение от 31.05.2017 г. по ч.
гр. д. № 5816/2017 г. и др./
С оглед изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 370080 от 18.11.2024 г. на ФИРМА ЕАД за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е. Д. К..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2