Решение по дело №228/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в, във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от “Кауфланд България ЕООД енд КО“КД-[населено място], против решение №74/29.02.2024г. по АНД №72/2024г. по описа на Районен съд-Видин, с което е изменено Наказателно постановление №003891/19.12.2023г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД"Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 35000 лв на основание чл.210в от ЗЗП за нарушение на чл.210в, във вр. с чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, тъй като съдът не е извършил служебна проверка на законосъобразността на наказателното постановление. Сочи се, че не е спазен срокът по чл.34 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен след изтичане на тримесечия срок от откриване на нарушителя. Сочи се и че съдът не е отчел неправилната квалификация на нарушението , тъй като описаното следва да бъде санкционирано по чл.210а, във вр. с чл.65ж,т.5 от ЗЗП. Оспорва позоваването на административно-наказващия орган на заповед №349/25.05.2018г. на Председателя на КЗП, тъй като се касае за прилагане на ПАМ за предлагане на друг продукт. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по всички редовно заявени от тях доводи в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което е постановил акт при липса на мотиви, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и отмени обжалваното наказателно постановление, в условията на евентуалност да определи случая като маловажен или да намали санкцията до законоустановения минимум. Претендира се ю.к. възнаграждение.

Ответникът по касация в писмено становище оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин, дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се потвърди решението на районния съд.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Спрямо касатора е издадена Заповед №349/25.05.2018г., на Председателя на КЗП, с която се забранява на същия да използва описаната в заповедта нелоялна търговска практика, а именно: чрез предоставяне на безплатни и достъпни за потребителите рекламни печатни изделия отправя послания с невярна информация за стоки, с обявени изгодни продажни цени, валидни за определен период, без да е осигурил налични количества…Заповедта е влязла в сила-с решение № 1221/27.01.2020г. на ВАС жалбата на дружеството срещу заповедта е отхвърлена. Прието е, че ПАМ има двуяка функция-както да преустанови извършването на конкретната нелоялна търговска практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата нелоялна търговска практика, както и че забраната следва да се разбира в смисъл дружеството да се въздържа занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин.

На 06.04.2023г. служители на КЗП-РД за областите Монтана, Видин и Враца извършили проверка на обект на ответника по касация-магазин Кауфланд Видин, при която констатирали, че артикул „ударна бормашина 3в1 PARKSIDE на цена 64,99 лв , рекламиран в седмичната брошура за периода 03.04.2023г. до 09.04.2023г. , не е наличен в търговския обект и не е поставена информация за него или за очаквана доставка. Установено е, че в брошурата продуктът е описан със звездичка, обозначаваща артикулите със специално предложение до изчерпване на количествата. Изискана е справка за получените и реализирани продажби в промоционалния период, каквито са представени от дружеството на 19.04.2023г. в КЗП-Видин, след което на 11.05.2023г. отново е извършена проверка в обекта на контролната лента на касовия апарат за извършените продажби на посочената по-горе стока и други такива с промоционална цена съобразно брошурата през посочения период. На 22.05.2023г. от упълномощено лице на търговеца са представени касови бонове за извършени продажби. Въз основа на всички представени от търговеца документи е установено от контролните органи, че наличността на посочената бормашина е изчерпана на 02.04.2023г., т.е преди началната дата на промоционалния период, като не е доставяна през същия или не е предоставена друга информация за продукта. Прието е от контролните органи, че търговецът е насърчил потребителите да посетят търговския обект за рекламирана стока, която не е осигурил, като това негово поведение е променило или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, посетил обекта да закупи именно рекламираната стока, която обаче не е налична в обекта, но би могъл да закупи други стоки-търговска практика, насърчаваща продажбите на други стоки в обекта. До управителя на дружеството е изготвена покана с изх.№М-03-203/13.07.2023г. за явяване на 28.07.2023г. в 14,00ч. в офиса на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към КЗП в [населено място] за съставяне и предявяване на АУАН за установеното административно нарушение. Поканата е редовно връчена на 14.07.2023г.

На 17.07.2023г. спрямо дружеството е съставен АУАН за нарушение на чл.210в от ЗЗП във вр. с чл.68л,ал.1 от ЗЗП. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя по реда на чл.40,ал.2 от ЗАНН и връчен на упълномощено лице-управителя на магазин Кауфланд Видин съобразно възможността на чл.233,ал.4 от ЗЗП. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.

При така установеното Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва решението на ВРС и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество , същата е частично основателна. Решението на ВРС е правилно относно направените правни изводи , че от наказаното лице е извършено вмененото нарушение. Развитите от съда съображения се възприемат и от настоящата инстанция.

С императивната норма на чл. 68в от ЗЗП е въведена изрична забрана за осъществяване на нелоялни търговски практики. Съобразно чл.68г, ал.4 от ЗЗП нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. Съгласно разпоредбата на чл. 68л, ал.1 от ЗЗП, когато КЗП установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.

Съобразно чл. 210в от ЗЗП, който не изпълни заповед по чл. 68л, ал.1 или разпореждане по чл. 68л, ал.3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв.

В процесния случай от страна на касатора е осъществено именно посоченото в акта и наказателното постановление нарушение-същият е осъществил нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г,ал.4 във вр. с чл.68ж,т.5 от ЗЗП, след като има забрана за прилагането ѝ с влязла в сила заповед. При проверката е установено, че един от посочените продукти на преференциална цена изобщо не е бил наличен в обекта за целия период на промоцията-същият е изчерпан преди започването ѝ, като не е посочена каквато и да е информация от търговеца защо не може да я достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена. Това е заблуждаваща търговска практика по смисъла на изричната законова разпоредба.

Доводите на наказаното лице, че стоката е обозначена със звездичка са неотносими в случая, тъй като от данните по делото е видно, че и тази информация е заблуждаваща, тъй като артикулът изобщо не е бил наличен в обекта за периода на промоцията, а не е изчерпан в периода на промоцията.

Неоснователно е и възражението, че комисията приема, че със заповедта се забранява всякаква нелоялна търговска практика, а не само неправомерното предлагане на стока-гривна, обект на заповедта. Действително от заповедта не следва, че се отнася до която и да е търговска практика, но се отнася до конкретната, описана в заповедта нелоялна търговска практика по отношение на който и да е артикул, не само и единствено по отношение на визираната спортна гривна. В случая се установява по делото, че търговецът е използвал именно същата търговска практика-предложил е продукт в промоция, който още при стартирането на промоционалния период не е бил наличен в проверения обект, поради което е осъществил нарушение на посочената заповед, с което е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му.

Неоснователно е направеното възражение за маловажност на нарушението. Заблуждаващата търговска практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази практика. Цената на продуктите е фактор с изключително решаващо значение за вземането на търговско решение, мотивиращо потребителя и да посети търговския обект, за да закупи стоката в промоция. Съобразно практиката на ВАС преценката за възможността съответната търговска практика да има искания от разпоредбата резултат се прави винаги от гледната точка на средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител, в който смисъл са Решение от 12 май 2011 г., Ving Sverige, С-122/10, EU: C: 2011: 299, точка 22; Решение от 26 октомври 2016 г., Canal Digital Danmark, С-611/14, EU: C: 2016: 800, точка 39; Решение от 25 юли 2018 г., Dyson, С-632/16, EU: C: 2018: 599, точка 56. Съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребителите на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29), националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в конкретен случай.

При установените обстоятелства по делото по-горе-липса изобщо на продукта през промоционалния период, и приложимите разпоредби на националното законодателство-чл.68ж,т.5 от ЗЗП, правилно административно-наказващият орган и контролните органи са приели търговската практика за заблуждаваща по смисъла на изричната законова разпоредба и като такава, извършена в нарушение на посочената заповед. Нарушението е типично от вида си, поради което доводите за малозначителност са изцяло неоснователни. За заблуждаващата търговска практика е относим обективният факт на невярна информация, а не дали се отнася до нов или стар продукт, в каквато насока са развити доводи от наказаното лице, като това обстоятелство не води до малозначителност на деянието.

Предвид гореизложеното наказателното постановление правилно е прието за законосъобразно относно извършване на нарушението, като е осъществен административно-наказателният състав, въз основа на който е ангажирана отговорността на наказаното лице.

При издаването на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, обосноваващи цялостна отмяна на наказателното постановление, вкл. актът е издаден в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Развитите доводи в обратната насока не се възприемат от съда. Видно е от събраните доказателства , че на 06.04.2023г. е извършена първата проверка по случая, извършени са впоследствие проверки по документи и друга проверка в обекта, последната документирана с протокол от 22.05.2023г., едва след което е установено извършване на нарушението от наказаното лице , като актът е съставен на 18.07.2023г., т.е в тримесечния срок от откриване на нарушителя и едногодишния от извършване на нарушението, поради което не е нарушена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното решението на ВРС относно приетото от него извършване на нарушението е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изложил мотивите си, поради които не е приел жалбата за основателна относно извършване на вмененото нарушение, като развитите доводи, които са посочени като необсъдени от съда, не биха довели до различен правен резултат.

С обжалваното решение съдът е изменил размера на наложеното наказание , като така определеният от съда размер същият е мотивирал с извършването и на други нарушения от наказаното лице. В тази част изводите му са неправилни. В случая нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, е за неизпълнение на посочената заповед, а за друго такова нарушение не са ангажирани доказателства. С оглед обстоятелството, че по делото не се установява извършено друго такова нарушение-неизпълнение на заповед,т.е касае се за първо такова нарушение, противно на приетото от районния съд, и обстоятелството, че по категоричен начин може да се приеме, че отговорността на наказаното лице е ангажирана за нелоялна търговска практика по отношение на един продукт-ударната бормашина, при съблюдавана на изискванията на чл.27 от ЗАНН санкцията следва да бъде определена в размер на 10000 лв. Настоящата инстанция намира, че наложеното административно наказание с оглед горните обстоятелства е прекомерно завишено и решението на районния съд в частта, в която наложеното наказание е прието за законосъобразно за сумата до 20 000 лв е неправилно. Размерът, определен от съда, също се явява необоснован с оглед тежестта на нарушението, извършеното от касатора. При съобразяване тежестта на нарушението и наличието на смегчаващи отговорността обстоятелства-липса на друго такова нарушение, обратно на приетото от районния съд, съдът намира че целите на наказанието посочени в чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати с определяне на наказанието в размер над минималния, но под средния, а именно в размер на 10 000 лв. Неоснователно е искането за определяне на санкцията в минималния размер, тъй като разпоредбата на чл.27 от ЗАНН изрично разписва, че при определяне на размера следва да се вземе предвид и имотното състояние на нарушителя. В случая АНО е събрал доказателства за реализираните приходи от нарушителя, чийто размер по категоричен начин изключва налагането на санкция в минимален размер.

С оглед гореизложеното решението на ВРС следва да се отмени в частта, в която е изменил наказателното постановление като е намалил размер на имуществената санкция на 20 000 лв , вместо което следва да се постанови ново в тази част като се намали размера на 10 000 лв .

С оглед изхода на делото разноски не се следват на никоя от страните.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №74/29.02.2024г. по АНД №72/2024г. по описа на Районен съд-Видин, в частта , в която е намален размера на наложеното с Наказателно постановление №003891/19.12.2023г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция ""Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, на “Кауфланд България ЕООД енд КО“КД-[населено място], административно наказание „имуществена санкция” на 20 000 лв, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на наложеното с Наказателно постановление №003891/19.12.2023г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, на “Кауфланд България ЕООД енд КО“КД-[населено място], административно наказание „имуществена санкция” на 10 000 лв.

В останалата част оставя решението в сила.

Решението е окончателно.