№155
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Силистра, 05.12.2019 г.
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на двадесет и шести ноември през
две хиляди и
деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Ели Николова и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от съдия Т. Василева в. гр. д. №296/2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявена е въззивна жалба от от С.М.С. против решение № 212/07.06.2019г, по гр.д.№1359/2018 г. на Силистренския районен съд, с което Е ОСЪДЕН да заплаща на Й.С.М., месечна издръжка в размер на 200,00/ двеста / лева, считано от 02. 10. 2018 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. ДОПУСНАТО Е предварително изпълнение на решението. ОСЪДЕН Е да заплати на адвокат А.Б. ***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща определено от съда възнаграждение за предоставена в полза на ищеца Й.С.М. безплатна адвокатска помощ по исковото производство по гр. дело № 1359 / 2018 г. по описа на СРС, на осн. чл. 38, ал.1, т.1 ЗА, както и да заплати по сметката на СсРС сумата от 50.00 / петдесет / лева - Държавна такса по производството.Според изложеното в жалбата, решението е незаконосъобразно, постановено пи процесуални нарушения. Моли да бъде отменено. В с.з. пред тази инстанция се явява лично и с процесуален представител, поддържа жалбата.
По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК от ответницата по жалбата Й.С.М. , въпреки предоставената и от СсРС възможност. В с.з. се явява процесуален представител, който оспорва жалбата.
ОС, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото , прие
за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и при спазване на процесуалните изисквания на чл. 258
и сл. ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Пред районния съд настоящата въззивница Й.С.М. е предявила искове против ответника, неин баща, и настоящ въззиваем- С.М.С., като претендира съдът да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 200.00лв, считано от 02. 10. 2018 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. В първата инстанция ответникът не е проявил никаква активност и производството се е развило и приключило без негово участие.
Съгласно твърденията на ищцата , тя, към завеждане на иска на 02.10.2018 г. е навършила пълнолетие, но продължава обучението си в ПГС “Пеньо Пенев” гр. Силистра, което обуславя необходимостта от средства да бъде издържана, които нейната майка може да осигури. Искането на ищцата е обусловено от обстоятелството, че естеството на обучението и не позволява да осигурява сама издръжката си, въпреки пълнолетието и , а тя не разполага с имущество, от което да се издържа. Майка и страда от онкологично заболяване , определена и е 95% нетрудоспособност, поради което не реализира доходи от труд, а освен това се грижи за още две непълнолетни деца. Семейството живее в жилище за което плаща наем. Счита, че баща и реализира трудови доходи, които биха му позволили да заплаща издръжка без затруднение, както и че същият няма задължения към трети лица.
С въззивната жалба жалбоподателят представи пред тази инстанция доказателства за чист месечен доход от заплата 413,12 лв. и запорно съобщение по изпълнително дело. Удостоверението за месечните доходи от работодателя е от м.май 2019 г., а в с.з. не успя да уточни основната си заплата към момента и какъв е остатъка по изпълнителното дело, поради което има резон в съмненията на процесуалния представител на жалбоподателя, че писмените доказателства не дават вярна представа за материалното му положение По негови твърдения, към настоящия момент няма промяна в доходите му, нито в задълженията му по изплащане на кредит. Освен това, не беше оспорено от другата страна заявеното от него обстоятелство, че очаква дете. Не твърди, че е правил опити за разсрочване на плащането си по кредитите. Тегленето на кредит на практика представлява изкуствено поставяне в невъзможност да заделя пари за издръжка на децата си, налага се извода, ч осигуряването на неговия комфорт е приоритет пред осигуряването на издръжка за децата му.
Жалбоподателят акцентира върху факта, че майката на въззиваемата е продала част от свой недвижим имот преди около две години и счита, че този източник на доходи може да обезпечи необходимостта и от средства за отглеждане на децата за дълго време, независимо от тежкото и заболяване и скъпото му лечение. Същевременно, омаловажава доходите от продажбите на два леки автомобила от негова страна, също реализирани преди няколко години. Очевидно е, че жалбоподателят е здрав мъж в работоспособна възраст, който следва да положи усилия за осигуряване нормална издръжка на децата си. Същевременно, следва да се отбележи, че образователната система в България е така структурирана, че средното образование приключва на минимум 19 г., т.е. една година след навършване на пълнолетие. Тази възраст обаче е разписана от СК като максималната, до която родителите са задължени да плащат издръжка. Визираната в чл. чл. 144 от СК възможност да се заплаща издръжка на дете, навършило пълнолетие е свързана със следните кумулативно изброени предпоставки: нуждаещото се от издръжка лице да е на възраст до 20 г. ако се обучава в средно учебно заведение, или до 25-годишна възраст за висше учебно заведение, да не може да се издържа само от доходите си или използване на имуществото си и лицето, от което се претендира издръжката, да може да я дава без особени затруднения. Липсва легална дефиниция на понятието “без особени затруднения”, но във всеки конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди, като се отчете и задължението му към ненавършили пълнолетие деца, за които е длъжен да се грижи и по отношение на които задължението за издръжка е безусловно, както и разходите на родителя. Заплащането от родителя на издръжка на пълнолетно му дете предвид изискванията на чл. 144 от СК предпоставя материални възможности на този родител, които следва да са реални и обективно да съществуват, не да са преценени с оглед на неговата трудоспособност, възраст и професия, а само с оглед на действително реализираните доходи и материално състояние, така че доставянето на издръжка на пълнолетното дете да не поставя родителя в невъзможност да осигурява собствена си издръжка за нормално съществуване и да изпълнява безусловното задължение за издръжка на непълнолетно си дете. В случая, детето , което очаква жалбоподателят все още не се нуждае от издръжка, поради което и не следва да се счита, че той има задължение към него. Служебно е известно на съда, че има задължения към друго дете, родено от майката на въззиваемата, което е непълнолетно и размерът на дължимата за него издръжка възлиза на 250 лв. месечно. В с.з. пред тази инстанция процесуалният представител на ищцата заяви, че майка и получава 238 лв. пенсия по болест, както и представи доказателства за сума от около 150 лв. средно месечно, която получава като социални помощи. Представиха се и доказателства, че докато се е обучавала в последния клас на средното образование, ищцата е получавала месечна стипендия.
Понастоящем ищцата е продължила образованието си във висше учебно заведение, представи доказателства за месечен наем от 60 лв. за общежитие и предварително заплатен депозит 100 лв.
При така изложените обстоятелства е очевидно, че въззивникът се е поставил в невъзможност да осигурява издръжка на своите деца пълноценно, без да се съобразява с факта, че майка им е тежко болна и не може да осигури средства за издръжката им. Задължението към пълнолетните деца обаче е ограничено да възможността да бъде реализирано без особени затруднения от лицето, което следва да изплаща издръжката. Очевидно е, че при доказани една 413 лв. месечни доходи и задължение към друго дете в размер на 250 лв. месечно, жалбоподателят има „особени затруднения“ да подпомага и голямото си дете с месечна издръжка. Въпреки това, съдът счита, че същият следва да бъде задължен да изплаща такава на ищцата от 02.10.2018 г- до 31.05.2019 г., периодът , в който същата е се е обучавала в дванадесети клас на средното образование. Тъй като системата на българското образование е така структурирана, че , въпреки навършеното пълнолетие, учащите се в последния клас нямат възможност да реализират доходи и да се самоиздържат, то учениците, които нямат достатъчно източници на средства са обречени на нищета и мизерия. Не може да се толерира неморалното поведение на бащата, поставил се в умишлена невъзможност да издържа децата си при тежко болна майка, а да се обрича на недоимък една девойка, чиято „вина“ е единствено факта, че е навършила пълнолетие преди законодателят да е предвидил възможност да и се даде шанс да реализира доходи.
Същевременно, след завършване на средното образование ищцата разполага с повече възможности да полага студентски труд, от които очевидно следва да се възползва, тъй като баща и е в невъзможност да отделя месечна издръжка за нея без особени затруднения, още повече, че предстои да му се роди и дете.
С оглед на това, съдът счита, че следва да отмени обжалваното решение в частите, с които С.М.С. Е ОСЪДЕН да заплаща на Й.С.М., месечна издръжка в размер над 100,00/ двеста / лева, считано от 02. 10. 2018 г. до 31.05.2019 г. , заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и в размер на 200,00/ двеста / лева, считано от 01. 06. 2019 г. настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а също и в частта, с която е ДОПУСНАТО предварително изпълнение на решението в тези части, а също и в частта, с която е осъден да заплати по сметката на СсРС сумата над 32 /тридесет и два/ лева до 50.00 / петдесет / лева - Държавна такса по производството. Предявеният от Й.М. иск против С.М.С. следва да бъде отхвърлен в частта, с която претендира издръжка над 100 лв. за периода считано от 02. 10. 2018 г. до 31.05.2019 г. , заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и изцяло за периода след 01.06.2019 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а също и в частта, с която е ДОПУСНАТО предварително изпълнение на решението в тези части. Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която С.М. е осъден да заплати на адв. Б. хонорар от 300 лв. , както и в частта, с която е осъден да плати ДТ до 32 лв. от ощо определените от СсРС 50 лв., съобразно уважената част от иска, тъй като освобождаването му от внасяне на ДТ и разноски по чл. 63 ГПК е постановено с разпореждане на районния съд след постановяване на първоинстанционното решение. Ответникът претендира разноски, но тъй като такива не е направил пред тази инстанция, не следва да му се присъждат. Същевременно, на основание чл. 38 , във вр. с чл. 36, ал.2 от ЗА , процесуалният представител на въззиваемата претендира възнаграждение и такова трябва да му бъде присъдено , тъй като жалбаат е частично основателна. Тъй като въззивникът е освободен от внасяне на ДТ и разноски, възнаграждението в размер на 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ , следва да бъде изплатено от бюджета на съда.
Водим от
горното ОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №212/07.06.2019г, по гр.д.№1359/2018 г. на Силистренския районен съд, в частта, с която С.М.С. Е ОСЪДЕН да заплаща на Й.С.М.месечна издръжка в размер над 100,00/ двеста / лева, считано от 02. 10. 2018 г. до 31.05.2019 г. , заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и в размер на 200,00/ двеста / лева, считано от 01. 06. 2019 г. настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а също и в частта, с която е ДОПУСНАТО предварително изпълнение на решението в тези части, а също и в частта, с която е осъден да заплати по сметката на СсРС сумата над 32 /тридесет и два/ лева до 50.00 /петдесет / лева - Държавна такса по производството , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.С.М. искове против С.М.С. с които претендира съдът да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка над 100 лв. за периода от 02. 10. 2018 г. до 31.05.2019 г. , заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и изцяло в размер на 200 лв. за периода след 01.06.2019 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
212/07.06.2019г, по гр.д.№1359/2018 г. на Силистренския районен съд, в частта, с която С.М.С. Е
ОСЪДЕН да заплаща на Й.С.М., месечна издръжка в размер до 100,00/ двеста /
лева, считано от 02. 10. 2018 г. до 31.05.2019 г. , заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, както и в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение на решението в тази част, а също и в частта, с която е осъден да заплати на адв. Б. хонорар от 300 лв. , както и в
частта, с която е осъден да плати ДТ до 32 / тридесет и два/лв. от общо
определените от СсРС 50 лв., съобразно уважената част от иска.
ДА СЕ
изплати на адв. Б. сумата от 300
/ триста/ лева от бюджета на съда като възнаграждение за процесуалното
представителство пред тази инстанция по реда на чл. 94 и сл. ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.