Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.Момчилград, 31.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание на 16.12.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СУНАЙ ОСМАН
при участието на секретаря
АНИТА ДОЧЕВА, като изслуша докладваното от съдията гр.д.№ 71/ 2019г.по описа на
съда и за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД.
В
своята искова молба ищецът В.Н.Н. твърди, че е
полицейски служител, и че ответникът по делото Т.Т.Х.
е бил признат за виновен за причинена му лека телесна повреда на 31.07.2014г. в
с.****, общ.Кирково, изразяваща се в сътресение на мозъка, придружено със
степенно разстройство съзнанието /зашеметяване/, довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. За това деяние било
образувано НОХД № 67/2018г. на РС- Момчилград, по което със определение на съда
е било одобрено споразумение за престъпление по чл.131 ал.2 предл.4
т.3 вр.чл.130 ал.1 от НК, по силата на което
ответникът е бил признат за виновен по същото и му е било е наложено съответно
наказание /лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е било
отложено с 3 годишен изп.срок/. Предвид на това имал
правен интерес от завеждането на настоящото дело и претендирането на
обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът заявява, че е бил ритнат в областта на колянната свивка, както и е бил удрян от ответника, като
един удар е попаднал във дясното му ухо. Ударът в тази част е бил много силен и
от него е паднал на земята и загубил съзнание, и не помнел колко време е лежал
на земята. Почувствал силно главоболие и световъртеж, а освен това е изпитал
болка в областта на крака /от ритника на ответника/, поради и което се наложило
да бъде прегледан от лекар. Поради силното главоболие и световъртеж се наложило
да посещава често лекари и да пие лекарства. Дълго време чувствал силно
главоболие, а първоначално и световъртежи. След увреждането е изпаднал в стрес
и не можел да спи нощем, като болките ги изпитвал и досега, макар и с по нисък
интензитет. Често страдал от главоболие, влошило се емоционалното му състояние,
станал по затворен и необщителен. Бил уронен престижът и доброто му име на
полицай в цялата община, като преди това се ползвал с изключително добри
отзиви, а след това станал обект на недоверие и подигравки.
Ищецът посочва, че му било причинено непозволено
увреждане, от което претърпял неимуществени вреди- болки и страдания, които
ответникът е следвало да обезщети. Ищецът оценил причинените неимуществени
вреди на 10 000 лева, като счита, че са налице предпоставките по чл.45 от ЗЗД, които конкретно обосновава. Предвид на изложеното моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 10 000
лева, ведно със лихвите до окончателното заплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание, не се явява, и се представлява от адв.Я.С.,
който поддържа така предявения иск, по изложените съображения. Претендира се
обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, като намалява
размера на исковата претенция от 10 000 лева на 6 000 лева.
Ответникът,
в своят отговор по чл.131 от ГПК, чрез адв.Б.М.,
оспорва основанието и размера на иска, като моли съда да остави исковата молба
без уважение. В съдебно заседание не се явява, и се представлява от адв.М., който намира иска за неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От
приложеното като доказателство по настоящото производство НОХД № 67/2018г. на
РС- Момчилград, приключило с влязло в сила Определение от 14.03.2018г., с което
е одобрено сключено между РП- Момчилград, ответника Т.Х. и неговият защитник- адв.М., се
установява, че ответникът по настоящото производство е бил предаден на съд за
престъпление по чл.131 ал.2 предл.4 т.3 вр.чл.130 ал.1 от НК-
за това, че на 31.07.2014г. в с.**** е причинил на ищеца Н.- в качеството на
полицейски орган /на длъжност старши полицай- водач на патрулен автомобил/ в група
„Охранителна полиция“ в РУ- Кирково, при и по повод изпълнение на службата му
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- лека телесна
повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, придружено с степенно
разстройство на съзнанието. С това определение решаващият наказателен съд е
одобрил постигнатото споразумение и е приел, че подс.Х.
/ответникът по делото/ е виновен за престъпление по чл.131 ал.2 предл.4 т.3 вр.чл.130 ал.1 от НК и му е наложил наказание “лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е било отложено с тригодишен
изпитателен срок. Определението е влязло в законна сила.
В хода на наказателното производство по горното дело е
била назначена съдебно-медицинска експертиза, при която вещото лице е установило,
че на пострадалият Н. /ищецът по настоящото производство/ са били причинени
следните увреждания- разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК- лека телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка,
придружено с степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване за кратко
време/.
Като доказателства по делото са приложени НОХД № 67/ 2018г.
на РС- Момчилград /със съдържащите в това дело ДП № 6482014г. на РУ- Кирково и
материалите по същото в т.ч. съдебно- медицинско експертиза, и другите писмени
доказателства/.
В
хода на делото е назначена съдебно-медицинска експертиза /по писмени данни № 123/
2019г., чието заключение съдът възприема изцяло като обосновано, и от което е
установява следното; по делото липсва представена медицинска документация, касаеща увреждането на ищеца /освен спомената СМЕ,
назначена в хода на досъдебното производство/- и по точно, отнасяща се до
оплакванията по исковата молба, както по време на тяхното получаване, така и последващата такава за проведено лечение на симптомите на
мозъчното увреждане- главоболие и световъртеж.
Вещото лице сочи, че обичайният период на лечение и стихване на
симптоматиката при мозъчното сътресение е около 3 седмици. Вещото лице сочи, че
при липса на мед.документация за лекуването на Н. преценката за тежестта и
респ. продължителността на симптомите на мозъчното сътресение може да бъде
дадена само като вероятност. Посочва, че би било неиздържано от медицинска
гледна точка повече от пет години след получаване на мозъчно сътресение да
съществуват още симптоми на същото.
Посочва също и като хипотеза, че ако Н. изпитва болки и страдания и има
световъртеж, то тези негови оплаквания следва да се свържат с друго заболяване.
По делото като
свидетели са разпитани две лица- А.Н/съпруга на ищеца/ и В.Т/колега на ищеца/,
които сочат, че след инцидента ищецът се променил, като се оплаквал от
главоболие и световъртежи, страдал от безсъние, станал затворен и избягвал
излизания по заведения, странял от хора, променил своето отношение към
семейството и близките си. И двамата посочват, че промяната в него е настъпила
именно след инцидента, като дотогава се ползвал с авторитет сред колегите си,
който го загубил след случилото се. Заявяват, че не посещавал болници и не е
бил лекуван, и не е ползвал лекарства, и продължил да работи като полицай, но
не си вършел работата като преди.
От гореизложеното е видно, че предявеният от ищеца Н.
против ответника Х. иск с правно
основание чл.45 ал.1 от ЗЗД- за заплащане на
обезщетение за причинените вследствие на престъпление по чл.131 ал.2 предл.4 т.3 вр. чл.130 ал.1 он НК, неимуществени вреди в размер на 6 000 лева- за причинена
лека телесна повреда /описана по- горе/, е процесуално допустим, и по същество
разгледан частично основателен.
Установено е по безспорен начин, че
ответникът Т.Х., на 31.07.2014г. в с.**** е причинил на ищеца Н.- в качеството
на полицейски орган /на длъжност старши полицай- водач на патрулен автомобил/ в
група „Охранителна полиция“ в РУ- Кирково, при и по повод изпълнение на
службата му разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК-
лека телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, придружено с
степенно разстройство на съзнанието.
За
това свое деяние отв.Т.Х. е бил осъден по силата на
одобрено от съда споразумение по НОХД № 67/ 2014г. на РС- Момчилград. В
резултат на извършено престъпление на ищеца са били причинени съответни телесни
увреждания- довели до лека телесна повреда, описани по-горе във заключенията на
вещото лице – д-р Н.М..
Безспорно
е установено, тези телесни увреждания са пряка и непосредствена последица от
виновното и противоправно поведение на ответник, който виновно е нанесъл удар
по главата на ищеца, в резултат на които са причинени описаните по-горе телесни
увреждания. Получените телесни увреждания-описани подробно в цитираните по-горе
експертизи са последици от това, че ответника е нанесъл удар по главата на
ищеца, като на същият е била причинена лека телесна повреда, от която същият е
претърпял за известен период обичайният период на лечение и стихване на
симптоматиката при мозъчното сътресение е около 3 седмици, и същите
представляват неимуществени вреди от неправомерното поведение на ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил на друго лице- а причинените на ищеца от ответника
неимуществени вреди съставляват непозволено увреждане на нематериални блага на
постадалото лице- нарушено е здравето на същия, в описания по-горе смисъл, същият
претърпял болки и страдания- и които продължил да ги търпи в продължение на 3
седмици /лечението на симптомите на мозъчното сътресение/.
Несъмнено
е установено, че причинената телесна повреда на ищеца- със описаните
характеристики, съставляват неимуществени вреди- последният е бил приет за
преглед от съдебен лекар, със посочените телесни увреждания, които са довели до
резултат ищецът да е със обичайните симптоми на мозъчното сътресение ,
придружено със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/ с обичаен ход
на отшумяване на симптомите и
оздравяване за около 3 седмици. В това време- а видно и от показанията на свидетелите
същият е изпитвал физически болки и страдания /главоболия и световъртежи/. В
резултат на престъплението на ищеца са причинени физически увреждания- описаните
по-горе.
От
показанията на свидетелите е видно, че същият е изпитвал болки и световъртежи,
както и е бил стресиран, депресиран и затворен в себе си и шокиран. Бил загубил
желание за социални контакти и променил отношението към своите близки и
семейството си, станал подтиснат. Шокът от преживянето се отразил на неговите
социални и семейни контакти.
Предвид
горното съдът приема, че са налице причинени неимуществени вреди на ищеца,
отговорност за чието настъпване носи ответника, и които следва да бъдат овъзмездени съобразно правилата на чл.45 и чл.52 от ЗЗД- по
справедливост.
Очевидно е, че неимуществените вреди са пряка
и непосредствена последица от неправомерното и виновно поведение на ответника,
който извършвайки престъплението е причинил горните неимуществени вреди. И тъй
като е налице едно непозволено увреждане съдът приема, че вината на ответника е
установена- съобразно заложеното в презумпция на чл.45 ал.2 от ЗЗД, която не
само че не е оборена, а напротив- събраните доказателства сочат, че ответника е
виновен в причиняването на тези вреди на неимуществени блага- каквито са
телесната неприкосновеност на личността. Установяването вината на ответника е
предпоставка последният да носи гражданска отговорност за своите действия,
доколкото такава е поискана и само такава.
Предвид
казаното по–горе съдът намира, че предявеният от ищцата иск с правно основание
чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД, против ответника за заплащане
сумата от 6 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди- болки и страдания вследствие
на нанесените физически увреждания, е частично основателен и следва да бъде
уважен само отчасти, а именно в размер на 3 000 лева, като в останалата му
част и да целия предявен размер от 6 000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Съдът
намира, че сумата от 3 000 лева е достатъчна за овъзмездяване
на причинените на ищеца болки и страдания, т.к., се установи, че самата лека телесна
повреда не е довела до допълнителни усложнения на здравето на същия, както и не
се установи самите болки и страдания да са били изживявани във степен по-
висока от обичайната за този вид телесни увреждания. Ето защо съдът приема, че
принципът на справедливостта ще бъде спазен при присъждане на обезщетение в
размер на 3 000 лева.
Следва
прочее ответника да бъде осъден да заплати сумата от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца, вследствие на извършеното на 31.07.2014г. престъпление
неимуществени вреди- болки и страдания от причинените му телесни увреждания,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска в съда до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част
и до пълния предявен размер от 6 000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от последният разноски по делото, съразмерно на уважената част от
предявения иск съгласно правилата на чл.78 ал.1 от ГПК, а именно в общ размер
на 475 лева /адвокатски хонорар/.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 120 лева, както и направените по делото
разноски в размер на 201, 60 лева /възнаграждение на вещо лице по извършената
съдебно медицинска експертиза/.
Водим
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Т.Т.Х. с ЕГН- **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Н., ЕГН- **********,***, сумата в размер на 3000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му вследствие на извършено
престъпление на 31.07.2014г. неимуществени вреди- болки и страдания от
причинените му телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на уврежданията- 31.07.2014г. до окончателното и изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и до пълния предявен размер от 6000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Т. Т. Х. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Н.,
ЕГН- **********, сумата от 475 лева, представляващи направени от последния
деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Т. Т. Х. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС- Момчилград
сумата от 120 лева- представляваща държавна такса, както и сумата от 201,60
лева /заплатено възнаграждение на вещо лице/.
Решението
може да се обжалва пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на обявлението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: