Р Е
Ш Е Н
И Е
№______
11 март 2020г., гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При
участието на секретаря ДИАНА ЙОРДАНОВА разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. №3355 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, бул.“3-ти март“ №59 иск за признаване за установено съществуването
на парично задължение на ответника към ищеца, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2404 по описа на ДРС за 2019г. за
следните суми: 1088.77 лв. - парично задължение по фактура №**********/05.02.2018г.
, издадена въз основа на договор от
27.02.2017г. , в т.ч. 88,77 лв. –
дължими и неплатени месечни абонаментни такси
и 1000 лв. – договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендират
се и сторените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК, срещу „ВИК ДОБРИЧ" АД е образувано ч.гр.д.№№2404/2019г. по описа на PC
Добрич. Против длъжника е издадена заповед за изпълнение за парично задължение
в размер на 1088.77 лв., от които: 88.77 лв. за дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 1000.00 лв. за неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги. Във връзка с постъпило
възражение от длъжника по смисъла на чл. 414 ГПК е предявен настоящия иск.
По повод Заявление за смяна на собственост от дата
29.09.2016г., сключено между „Водоснабдяване и канализация" ООД /с
правоприемник „ВИК ДОБРИЧ" АД/ и „Теленор България" ЕАД ответното
дружество е придобило собствеността върху абонатен номер №*********, по който
дружеството-доставчик предоставя мобилни услуги, начислени и дължими по
процесните фактури. Смяната на собствеността е направена във връзка с промяна
на правната форма на дружеството -абонат на мобилния оператор от Дружество с
ограничена отговорност с променена правна форма в Акционерно дружество. Предвид
смяната е сключен и договор за мобилни услуги с Акционерното дружество
„Водоснабдяване и канализация Добрич", с предмет мобилен номер
0896/857231, ползван до момента на промяната от „Водоснабдяване и
канализация" ООД. Дружеството - абонат е продължило да ползва мобилния
номер с предпочетен абонаментен план Интернет 650 с месечна цена на пакета 6.99
лв. Възползвайки се от преференциални условия да потребява повече от една мобилна
услуга, ответното дружество сключва и Договор за мобилни услуги от дата
27.02.2017г. за още четири мобилни
номера, както следва: мобилен номер 0895/049968 с избран абонаментен
план Интернет 1500; мобилен номер 0895/418589 с абонаментна програма Интернет
1500; мобилен номер 0895/117311 с абонаментна програма Интернет 1500 и мобилен
номер 0895/419741, съответно със същата абонаментна програма Интернет 1500,
като условията за ползване на всички номера са с първоначален срок на действие
12 месеца до 27.02.2018г. Въз основа на посочените договори ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението за
горепосочените мобилни номера е фактурирано под абонатен номер №*********.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител- страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. ".
За потребените от абоната-ответник услуги за мобилни
номера 0896/857231; 0895/049968; 0895/418589; 0895/417311 и 0895/419741 за
периода от 05.10.2017 г. до 04.02.2018 г., Теленор е издал:
фактура
№**********/05.11.2017г. за
отчетения период на потребление 05.11.2017-04.12.2017г. с начислена за периода
сума в размер на 50.95 лв., от която за Теленор интерес представлява непогасен
остатък в размер на 37.82 лв., от които: -за мобилен номер 0895/417311 - 9.16
лв. /без ДДС/- месечна такса за абонаментен план; за мобилен номер 0895/049968
- 9.16 лв. /без ДДС/- месечна такса за абонаментен план; за мобилен номер
0895/418589 - 9.16 лв. /без ДДС/- месечна такса за абонаментен план; за мобилен
номер 0895/419741 - 4.04 лв. /без ДДС/- месечна такса за абонаментен план; -за
мобилен номер 0896/857231 - 0.00 лв. Дължимата сума е платима в срок 20.11.2017г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера и е отчетено плащане от страна на абоната в размер на 50.95 лв., което
погасява задължение от предходни периоди.
фактура
№**********/05.12.2017г. за
отчетения период на потребление 05.10.2017-04.11.2017г. с начислена за периода
сума за плащане в размер на 50.95 лв., от които: за мобилен номер 0895/417311 -
9.16 лв. /без ДДС/- месечна такса за абонаментен план -за мобилен номер
0895/049968 - 9.16 лв. /без ДДС/- месечна такса за абонаментен план; за мобилен
номер 0895/418589 - 9.16 лв. /без ДДС/- месечна такса за абонаментен план -за
мобилен номер 0895/419741 - 9.16 лв. /без ДДС/- месечна такса за абонаментен
план; за мобилен номер 0896/857231 - 5.82 лв. /без ДДС/ - месечна такса за
абонаментен план. Дължимата сума е платима в срок 20.12.2017г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Прибавен е
и непогасения дължим остатък от предходния отчетен период в размер на 37.82
лв., при което общото задължение възлиза на сума в размер на 88.77 лв.
Поради неизпълнението на
абоната-ответник да заплаща в срок стойността на потребените и фактурирани
услуги на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ВИК ДОБРИЧ АД за
ползваните абонаменти и с фактура № **********/05.02.2018г. е начислил
договорна неустойка в размер на 1000.00 лв.
Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно изрична клауза в чл.11а и чл.11б от индивидуалните договори. Изричната
договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина
или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на 200
/двеста/ лв. за всяка една СИМ карта/номер.
Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ВИК ДОБРИЧ
АД, действащ чрез законния си представител, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор има право да получава в срок
всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното
място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от
Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не късно от 18 дни след датата
на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалните договори на ВИК ДОБРИЧ АД
„При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т. 19б, в) да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него".
Съгласно сключения договор за мобилни услуги и
заявление за смяна на собственост, страните имат права и задължения, описани в
него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и тe
са
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в
сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия е посочено, че
всички услуги се заплащат в зависимост oт техния вид и специфика по
цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23 б)
месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален дотвор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26
неполучаването
на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на
дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за
всеки ден закъснение.
В конкретния случай ответното дружество ВИК ДОБРИЧ АД,
чрез законния си представител е подписал договори за услуги с мобилния
оператор, ползвал е мобилни номера 0896/857231; 0895/049968; 0895/418589;
0895/417311 и 0895/419741 и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следва
да понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си не са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, респ. същият е в неизпълнение на договора
си.
В
срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна.
Изразява се становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
С решение №14136/22.10.2019 г. по адм. д. №6372/2019
г. на Върховния Административен Съд на РБ България- петчленен състав- II
колегия е потвърдено решение №3988/19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. №2519/2017
г., с което се отменят чл.4 и чл.9 от Наредба №6/20.02.2008 г. за утвърждаване
на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за
изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство обн., ДВ бр.22
от 28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г. Извода на съда е, че след направения
анализ на правната уредба по приемане на подзаконов нормативен акт е видно, че чл. 4 и чл. 9 от Наредба №6 са
приети при съществено нарушаване на чл. 26 и чл. 28, ал. 2, т.3, т.4 и т. 5 от Закона за
нормативните актове. В
тази връзка и предвид липсата на утвърден образец на Заявление по чл.410 от ГПК
следва производството да бъде прекратено. Чл. 425 от ГПК въвежда задължението
на министъра на правосъдието да утвърди образци за книжата, които се използват
в заповедното производство. Принципите на законност и справедливост
предпоставят относимостта на това задължение, както към употребата на образеца
от заявителя, така и от съда при постановяване на неговите актове в заповедното
производство. Следователно заповед за изпълнение, издадена във форма, различна
от нормативно установения образец, не може да породи правно действие.
Въпреки че чл.412 от ГПК съдържа изброяване на
необходимите от съдържателна гледна точка компоненти на заповедта за
изпълнение, това не е достатъчно за да обоснове правния й ефект. Причината за
това е именно текстът на чл. 425, който постановява употребата на образци за
всички действия в рамките на заповедното производство. Ако се направи аналогия
с правния режим на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, може да се
открие, че въпреки изброяването на необходимите му реквизити в чл. 410, ал. 2 ГПК, същото не може да бъде попълнено в свободен текст и употребата на
образеца, утвърден от министъра на правосъдието съгласно изискванията на чл.
425 ГПК, е абсолютно условие за пораждане на правните последици от заявлението.
Аргумент в полза на изразената теза е и постановката
на Решение на Конституционния съд № 12/2.10. 2012 г. по конституционно дело №
4/2012 г., в което се казва: „Очертано най-
общо, заповедното производство е факултативно, едностепенно и строго формално
производство" и се прави изрична препратка към
Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на министъра на правосъдието, издадена на
основание чл. 425 ГПК. При това производството по чл.410
от ГПК, следователно и заповед за изпълнение,
издадена във форма, различна от нормативно установения образец, не може да
породи правно действие.
С писмо с изх.
№ВиК-1369/14.03.2018 г. „Водоснабдяване и канализиация Добрич" АД е
уведомил ищеца по делото „Теленор България" ЕАД за становището си по
създалата се ситуация, а именно:
1."Водоснабдяване
и канализация Добрич" АД не счита, че дължи посочената неустойка, тъй като
видно и от самата фактура задълженията на дружеството към „Теленор
България" ЕАД възлизат на 88.77 лв., което показва по категоричен и
безспорен начин, че "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД
добросъвестно е изплащал задълженията си в рамките на подписаните договори.
2.На
следващо място в горепосочената фактура е зададен отчетен период 05.01.2018 г.
-04.02.2018 г., а датата на която се издава съответната фактура и се търси
неустойка за предсрочно прекратяване е 05.02.2018. г.
3.Искайки
предсрочно погасяване на договори за услуга „Теленор България" ЕАД
нарушава не само добрите търговски практики, но и възпрепятства нормалния ритъм
на работа на "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД.
4.Решението
на „Теленор България" ЕАД да прекрати едностранно договорите с дружеството
не е мотивирано и е незаконосъобразно. Прекратяването, на който и да е договор
бива да бъде облечено в законови норми и правила. В случая е налице едностранен акт на дружеството, предоставящо
съответната услуга без да са налице предпоставките за това действие. Това води
до невъзможност от страна на служителите на "Водоснабдяване и канализация
Добрич" АД да изпълняват поставените им задачи.
В
исковата молба ищецът твърди, че: „Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение съгласно
изрична клауза в. чл. 11 „а" и „б" от индивидуалните договори."
Тази клауза е неравноправна и се настоява съдът да я обяви за недействителна.
Същата е и в противоречие с добрите нрави. В TP №1/15.06.2010
г. по т.д. 1/2009 г. на ОСТК на ВКС се посочват критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави неустойка. Клаузата за неустойка
предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален,
без обаче да се престара от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушаване принципа на справедливост. В този смисъл е решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. №203/2015 г. на ВКС I т.о.
На следващо място се възразява, че неустоечната
клауза е нищожна на основание чл. 146,ал.1 и чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като
предвижда необосновано високо обезщетение за неизпълнение, а в условията на
евнтуалност се счита, че неустойката е прекомерна.
Районният
съд, съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства
по вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 422
вр. 415 от ГПК
за вземане произтичащо от чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
При разпределяне на доказателствената
тежест в процеса, ищецът следва да установи, както по основание, така и по
размер претендираните суми, произтичащи от договор за предоставяне на
мобилни услуги, за които са издадени процесните фактури. Конкретно
ищецът носи доказателствената тежест за
установяване на получените от ответника
далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената, както и за твърдението, че договорът е предсрочно прекратен, на
което основава и претенцията си за неустойка, както и размера на последната.
Установителният иск е предявен след
успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК. По заявление на „Теленор
България” ЕАД по ч.гр.д.№2404 по описа на ДРС за 2019г., по реда на чл.410 и
сл.от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1396/23.07.2019г.
срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД за следните суми: 1088.77 лв. - парично задължение по фактура
№**********/05.02.2018г. , издадена въз основа на договор от 27.02.2017г. , в т.ч 88,77 лв. – дължими и неплатени месечни
абонаментни такси и 1000 лв. – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
заедно със законната лихва върху главницата от 1088,77 лв. от датата на заявлението - 03.07.2019г. / дата на пощенското клеймо/
до окончателното плащане; 13,25 лв.
- обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 21.12.2017г. – 12.06.2019г.; 25 лв. -
-платена държавна такса; 184,28
лв. - адвокатско възнаграждение. В срока
по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е възразил и не е оттеглил възражението си.
Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК и
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в
срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.
Неоснователно е
наведеното от ответника възражение, че с оглед отмяната на чл.4
и чл.9 от Наредба №6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във
връзка със заповедното производство, обн., ДВ бр.22 от 28.02.2008 г., в сила от
01.03.2008 г., издадената по делото заповед за изпълнение не е породила правно
действие. Според ответника заповедта била издадена във форма, различна от
нормативно установения образец. В случая заповедта за изпълнение е издадена на 23.07.2019г., а решението с което са отменени чл.4
и чл.9 от Наредба №6/20.02.2008 г. на 22.10.2019г. - решение №14136/22.10.2019
г. по адм. д. №6372/2019 г. на Върховния Административен Съд на РБ България-
петчленен състав- II колегия, с което е
потвърдено решение №3988/19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. №2519/2017 г. за отмяна
на чл.4 и чл.9 от Наредба №6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство.
От представените доказателства се установява, че между
ищцовото дружество, от една страна и ответника „Водоснабдяване и канализация
Добрич", от друга страна като потребител е сключен договор за мобилни
услуги от 29.09.2016г. за мобилен номер 0896/857231, с предпочетен абонаментен
план Интернет 650 с месечна цена на пакета 6.99 лв. Между страните е сключен
и Договор за мобилни услуги от дата
27.02.2017г. за още четири мобилни
номера, както следва: мобилен номер 0895/049968 с избран абонаментен
план Интернет 1500; мобилен номер 0895/418589 с абонаментна програма Интернет
1500; мобилен номер 0895-117311 с абонаментна програма Интернет 1500 и мобилен
номер 0895/419741 с абонаментна програма Интернет 1500, като условията за
ползване на всички номера са с първоначален срок на действие 12 месеца до
27.02.2018г. Ответникът не оспорва, че въз основа на посочените договори е
ползвал предоставяните от ищцовото дружество мобилни услуги, като потреблението
за горепосочените мобилни номера е фактурирано под абонатен номер №*********. При
наличие на договор, сключен при определен абонаментен план сумата е дължима от
потребителя. С фактура
№ **********/05.02.2018г. е начислена сумата от 88,77 лв. - дължими и
неплатени месечни абонаментни такси. Размерът на задължението не се оспорва от
ответника. При
това искът за установяване на дължимост на главница, представляваща
цена за далекосъобщителни услуги – дължими и неплатени месечни
абонаментни такси следва да бъде уважен в посочения
размер. Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение - 03.07.2019г. до окончателното й
плащане.
С фактура №
**********/05.02.2018г. е начислена и сумата от 1000 лв. - договорна неустойка.
Ищецът излага, че неизпълнението на договора от страна на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение
в претендирания размер. Действително съгласно уговорки в индивидуалните
договори – т.11б е предвидено, че в случай на прекратяване на договорите през
първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на 200
/двеста/ лв. за всяка една СИМ карта/номер. В случая по процесните договори са
използвани общо пет номера.
Съдът намира, че претенцията за неустойка,
свързана с предсрочно прекратяване на договора е нищожна поради накърняване на
добрите нрави и в тази връзка тя не поражда задължения за ответника. В случая
неустойката е начислена като фиксирана сума от 200 лева на СИМ карта. При
предварителното фиксиране на размер на неустойката, подобна клауза изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните
и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
ищеца за сметка на потребителя, тъй като не се държи сметка за цената на самата
услуга, оставащият срок на договора и евентуалните вреди на търговеца.
Доколкото противоречието е още при уговарянето, то въобще не е налице валидна
клауза за тази неустойка, същата не е породила действие и оттук претенцията се
явява неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно
изхода на спора. В случая ответникът дължи сторените в заповедното производство
разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 14,84 лв. – адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора на ищеца се следват сторените
по делото разноски в размер на 40,02 лв. (25 лв. – държавна такса; 15,02 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение). На ответника
се следват сторени по делото разноски в размер на 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определеното на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Добрич, бул.“3-ти март“ №59 съществуването на парично
задължение на същото към „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1396/23.07.2019г.
по ч.гр.д.№2404 по описа на ДРС за 2019г. за сумата от 88,77 лв. – дължими и
неплатени месечни абонаментни такси по договор
от 27.02.2017г. и фактура №**********/05.02.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 88,77 лв. от
датата на подаване на заявлението -
03.07.2019г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1000 лв. – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора, парично
задължение по фактура №**********/05.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1000 лв. от датата на
подаване на заявлението - 03.07.2019г. /дата на пощенското клеймо/ до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Добрич“ АД, ЕИК204219357, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, бул.“3-ти март“ №59 да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6 сторените по ч.гр.д.№2404 по описа на ДРС за 2019г.
разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 14,84 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“3-ти март“ №59 да заплати на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сторени по делото
разноски в размер на 40,02 лв.
ОСЪЖДА „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 да заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“3-ти март“ №59 сторени по делото разноски в размер на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: