№ 575
гр. Варна, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. А.
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. А. Въззивно гражданско
дело № 20243100500860 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № 22902/20.03.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от ***, ЕИК: ******, чрез процесуалния й представител ст. юрисконсулт Г. П.,
срещу Решение № 696/05.03.2024 г., постановено по гр. д. № 11785/2023 г. по описа на РС-
Варна, 48-ми състав, с което съдът е осъдил *** да заплати на Р. В. Б., ЕГН: **********
сумата в размер на 5 000 лева, представляваща частичен иск от 15000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от Р. Б. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания и неудобства, в резултат от непозволено увреждане, настъпило на
12.09.2022 г., изразяващо се във фрактура на диафизата на четвърта метатарзална кост на
дясното ходило, в следствие на спъване и падане на земята в неподдържано в изправност
футболно игрище 1, в ОСК „Аспарухов парк" в гр. Варна, собственост на ***, на основание
чл. 49, вр. чл. 45. ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
12.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; както и е осъдил *** да заплати на Р.
В. Б., сумата в размер на 1560 лева, представляваща направени по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът – *** счита обжалваното първоинстанционно решение за неправилно.
Счита, че уважената искова претенция е прекомерно завишена и води до неоснователно
обогатяване в полза на въззиваемия - Р. Б.. На следващо място счита, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р. Б., с оглед обстоятелството, че
същият е знаел, че на процесното футболно игрище е била налична дупка и въпреки това е
бягал назад, като по този начин е предприел необоснован риск, в следствие на който е
настъпил и вредоносният резултат. Счита, че обезщетението за забава, следва да бъде
присъдено от датата на предявяване на исковата молба в съда, а не от датата на настъпване
на деликта.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да
1
отхвърли предявения срещу Община-Варна иск. В условията на евентуалност, моли
размерът на претендираното обезщетение за вреди да бъде намален.
В срока по чл. 263 от ГПК, насрещната страна – Р. В. Б., чрез процесуалния си
представител адв. Д. С. от АК-Варна, е подала отговор на въззивната жалба, с който
моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да
потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание въззивната страна – Община - Варна, редовно
призована, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 12676/20.05.2024 г. подадена
от процесуалния представител на ***, в която заявява, че поддържа въззивната жалба,
претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна – Р. В. Б., редовно призована, не се
явява, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 12633/20.05.2024 г. подадена от
процесуалния представител на Радо Б., в която заявява, че поддържа отговора на въззивната
жалба. Претендират се разноски.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Р. В. Б. срещу ***
осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, с който се иска Община-
Варна да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 5000 лева /след допуснато
увеличение на размера на иска/, представляваща частичен иск от 15000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
неудобства, в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 12.09.2022 г., поради
фрактура на диафизата на четвърта метатарзална кост на дясното ходило в следствие на
спъване и падане на неподдържано в изправност футболно игрище № 1 в ОСК „Аспарухов
парк" в град Варна, собственост на Община - Варна, ведно със законната лихва от датата на
деликта -12.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Р. В. Б. твърди, че на 12.09.2022 г., от 20:00 часа на футболно игрище № 1 в ОСК
„Аспарухов парк“ е имал запазен час за игра на футбол с приятели. По време на играта
между десетата и двадесетата минута отправил удар към вратата на противниковия отбор,
след което започнал да се прибира обратно в половината на своя отбор. При вървене назад
се спънал в дупка на футболното игрище и паднал на терена, при което изпитал силна остра
болка в областта на дясното ходило. Не бил в състояние по никакъв начин да продължи да
играе, тъй като не можел да стъпва на десния си крак от болка. Приятелите му помогнали да
стигне до колата, след което М. С. го закарал до дома му. Р. Б. заявява, че е забелязал оток и
посиняване на дясното си ходило. Вечерта след инцидента не можел да спи от болка. На
14.09.2022 г. посетил д-р Ч. М. - ортопед-травматолог. При лекарския преглед се установило,
че има палпаторна болзененост в областта на дясно ходило, засилваща се при активни и
пасивни движения и оток. Р. Б. направил ренгенография на дясното стъпало и глезенната
става и след разчитането на снимките от д-р Б. се установило, че има фрактура на диафизата
на четвърта метатарзална кост на десния крак. Заявява, че му е била поставена гипсова
имобилизация и му е бил издаден болничен лист № ****** за 30 дни за периода от
14.09.2022 г. до 13.10.2022 г. На 13.10.2022 г. при преглед от д-р Ч. М., се установило, че
има палпаторна болезненост в областта на глезенна става, оток на ходилото, данни за
фрактура на 4-та метатарзална кост, слаб калус. С Решение № 1024 на ортопедична ЛКК му
продължили временната неработоспособност 30 дни, като му е бил издаден болничен лист
№ ******. На 18.11.2022 г. след рентгенография на дясното стъпало се установило, че
състоянието на Р. Б. след фрактурата на метатарзална кост е без дислокация на фрагмента и
има добра консолидация на костните фрагменти. Р. Б. твърди, че в следствие на инцидента е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и
страдания, уплаха, стрес, социални и битови неудобства. Твърди, че е изпитвал болки при
движения на дясното ходило, засилващи се при натоварване, като се получавал оток,
изпитвал постоянен дискомфорт и общо неразположение спрял да играе футбол с
2
приятелите си и в следствие на обездвижването напълнял. Приемал обезболяващи
медикаменти, изпаднал в депресия, тревожност, чувствал се подтиснат, че не може сам да
обслужва нуждите си. Р. Б. твърди, че случилото се е вследствие на лошата поддръжка на
футболно игрище № 1 в ОСК „Аспарухов парк". Р. Б. заявява, че изкуственото тревно
покритие на футболното игрище на места липсвало, като са се били образували петна,
основно разположени в централната част на игрището и пред една от двете футболни врати,
с дълбочина от няколко сантиметра, с различна площ от 20-30 квадратни сантиметра до
около 1,5-2,0 квадратни метра. Счита, че *** не е изпълнила задълженията си - да осигури
безопасно използване на футболно игрище № 1 в ОСК „Аспарухов парк", като отремонтира
изкуственото тревно покритие или не допуска да се играе на него. Претендират се разноски.
В едномесечния срок за отговор Община – Варна, чрез процесуалния си
представител, е представила писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Възразява, че за периода от 01.09.2022г. до 12.09.2022г., на името
на Р. Б. няма закупен билет за ползването на футболните игрища в ОСК „Аспарухов парк".
Счита, че ползвателите на спортните съоръжения, когато констатират увреждане на
съоръжението го експлоатират на своя отговорност. Твърди, че Община-Варна няма
задължение да преустановява дейността на ОП „Спорт - Варна" и не следва да затваря
спортните съоръжения до отстраняване на възникналите дефекти и увреждания. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р. Б., на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като същият със своето поведение – при вървене назад е улеснил
механизма на увреждането. Счита, че така претендираното обезщетение е прекомерно
завишено и уважаването му в пълен размер би довело до неоснователно обогатяване в полза
на Р. Б. за сметка на ***.
Моли за отхвърляне на иска, евентуално за уважаването му в по-малък от
претендирания размер, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. По отношение на
претендираната законна лихва върху обезщетението, счита че същата се дължи от датата на
предявяване на исковата молба в съда. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото входен билет № ********** за обект ОСК „Аспарухов
парк“ става видно, че С. Б. е заплатил сумата в размер на 30 лева за запазване на един час на
футболно игрище № 1 в ОСК „Аспарухов парк“ за 12.09.2022 г. от 20:00 часа.
От амбулаторен лист № 2225700129СА от 14.09.2022г. става видно, че Р. В. Б. е
посетил д-р. Ч. М. за извършване на медицински преглед. В амбулаторния лист е отразено
обективното състояние на Р. Б. при извършване на прегледа – палпаторна болезненост в
областта на дясното ходило, засилващи се при активни и пасивни движения. Приложена е
терапия – имобилизация на крайник, превръзки и процедури 93.53. На Р. Б. е била поставена
диагноза „счупване на метатарзална кост“. Била е извършена рентгенография на дясно
ходило, като е установена фрактура на диафизата на четвърта метатарзална кост. Било е
издадено решение № 982 на ЛКК комисия за издаване на болничен лист за 30 дни, считано
от 14.09.2022 г. до 13.10.2022 г.
От амбулаторен лист № 2228640574АА от 13.10.2022г. става видно, че Р. В. Б. е
посетил д-р. Ч. М. за извършване на медицински преглед. В амбулаторния лист е отразена
основна диагноза на Р. Б. – счупване на метатарзална кост в дясно, имобилизация. Отразено
е обективното състояние на Р. Б. при извършване на прегледа – палпаторна болезненост в
областта на глезенната става, оток на ходилото. Било е издадено решение № 1024 на ЛКК
комисия за издаване на болничен лист и продължение на болничния за 30, считано от
14.10.2022 г. до 12.11.2022 г.
От амбулаторен лист № 223222019F66 от 18.11.2022г. става видно, че Р. В. Б. е
посетил д-р. Ч. М. за извършване на медицински преглед. В амбулаторния лист е отразена
основна диагноза на Р. Б. – счупване на метатарзална кост в дясно, след имобилизация.
3
Отразено е обективното състояние на Р. Б. при извършване на прегледа – палпаторна
болезненост в областта на глезенната става.
От подаден сигнал вх. № 893/09.05.2022г. и отговор на сигнал от 13.05.2022г. се
установява, че на 07.05.2022 г. пот С. Б. е бил подаден сигнал чрез електронна поща за
лошото състояние на футболното игрище в парк Аспарухово. От Община – Варна, ОП
„Спорт-Варна“ е изпратен отговор на подадения сигнал с изх. № 933/12.05.2022 г. , като е
посочено, че ръководството на предприятието ОП‘Спорт-Варна“ е предприело мерки и в
бюджета за 2022 г. са заложени средства за подмяна на футболната настилка на футболните
игрища и ще бъде инициирана обществена поръчка за избор на изпълнител.
От заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза, което
съдът кредитира, като обективно, ясно, пълно, неоспорено от сраните и дадено от лице
притежаващо специални знание, се установява, че на 12.09.2022год. Р. В. Б. е получил
счупване на четвърта предходилна кост на дясното стъпало, в областта на основата й, с
разместване на фрагментите. Описаното травматично увреждане е резултат на директен удар
с или върху твърд, тъп предмет, респективно по начин отразен в исковата молба.
Счупването на четвърта предходилна кост на дясното стъпало обуславя трайно затруднение
в движението на десния долен крайник за период надхвърлящ 1 месец. Проведена е гипсова
имобилизация. Към настоящия момент не се установяват данни за възникнали усложнения,
не е налице затруднение в движенията на десния долен крайник.
От показанията на разпитания по делото свидетел - К. И. Б.а, съпруга на Р. Б.,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира, като обективни,
правдоподобни, еднопосочни, логични, дадени от лице имащо непосредствени впечатления
и във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал се установява, че в
началото на месец септември 2022г. Р. Б. е отишъл да играе футбол, след което е бил
докаран до дома им от момче, с което заедно играят футбол, понеже се е контузил и много
го боли. След посещение при личен лекар и издадено направление Р. Б., придружаван от
свидетелката е посетил ортопед. От направена рентгенова снимка се установило счупване,
поради което му е бил поставен гипс. Свидетелката заявява, че Р. Б. е изпитвал много силни
болки, първите две седмици след инцидента почти не е можел да спи, не е можел да става и
да помага с отглеждането на двете им деца. Свидетелката заявява, че след инцидента Р. Б. не
е ходил на работа бил е депресиран, станал е по-необщителен, не е искал да общува с
приятелите си, станал е раздразнителен. Бил е спортна натура, но след инцидента вече не е
можел да играе футбол, което му се е отразило зле. Свидетелката заявява, че Р. Б. е
продължил да изпитва болки дълго време след инцидента и след махането на гипса. Не е
можел да стъпи на крака си и да се отпусне напълно, което е променило цялата му стойка.
Заявява, че две години след инцидента Р. Б. има силни болки в таза, които са от дясната
страна и крака и продължава да пие обезболяващи. Свидетелката заявява, че Р. Б. е бил с
гипсова имобилизация на крайника в продължение на месец и половина.
От показанията на разпитания по делото свидетел - Н. Л. Л., без родство и дела със
страните, които съдът кредитира като обективни, правдоподобни, дадени от лице имащо
непосредствени възприятия и във връзка с останалия събран по делото доказателствен
материал се установява, че свидетелят и Р. Б. са дългогодишни приятели и двамата са играли
футбол ежеседмично. През месец септември 2022 г. по време на игра на футбол на
общинското игрище в кв. „Аспарухово“, при нормална игрова ситуация, след атака към
противниковата врата, Р. Б. е отправил удар към противниковата врата и връщайки се,
вървейки назад се е спънал в дупка, която е в центъра на футболното игрище. Дупката е
била с размери около 4-5см. дълбочина и с диаметър около 30см. Теренът на футболното
игрище е бил покрит с изкуствена трева с гумички отдолу, настъргана гума, като на мястото
на дупката асфалтът под изкуствената настилка се е бил показал, защото дупката е била
голяма. Р. Б. е извикал от болка и не е бил в състояние да продължи повече да играе. Едно от
момчетата - М. го е закарал с колата до дома му. Свидетелят заявява, че футболното игрище
е било запазено онлайн и платено от техен приятел - С. Б., като таксата е в размер на 30 лева
4
на час. Състоянието на игрището през месец септември 2022г. по данни на свидетеля е било
в плачевно състояние - имало е няколко големи дупки по терена, което е било предпоставка
за сериозни контузии, предпазните мрежи между игрищата са били скъсани. Свидетелят
заявява, че за състоянието на футболното игрище са били подавани сигнали, като отговорът
по подадените сигнали е бил, че игрището ще бъде оправено.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-Варна намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД , този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя има
обезпечително-гаранционна функция, като тази отговорност не произтича от вината на
лицето, което е възложило работата. Лицето, което е възложило работата може да се
освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не
е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако
вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на
Пленума на ВС, юридическите лица – каквото е и ответникът на основание чл. 136, ал. 3 от
Конституцията на Република България – отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени
от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да бъде ангажирана деликтната отговорност на Община - Варна по реда на чл. 49
вр. чл. 45 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на
предявения иск: 1./ противоправно Д.ие – действие или бездействие, което да е осъществено
при или по повод изпълнение на възложената от общината работа; 2./ претърпените вреди;
3./ причинната връзка между противоправното Д.ие и вредите; 4./ размера на предявените
граждански притезания, включително характера, степента, интензитета, продължителността
на претърпените неимуществени вреди и всички конкретни факти по делото, обуславящи
справедливия им размер.
Съгласно §7, т. 6 от ЗМСМА, обектите на общинската инфраструктура с местно
значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за
здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване са
собственост на общината. В настоящия казус не се спори, че футболното игрище, в град
Варна, кв. „Аспарухово“, в ОСК „Аспарухов парк" е собственост на Община – Варна.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи
- общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
5
От представения по делото входен билет № ********** от 12.09.2022г. за дата
12.09.22г., с час 20:00 часа за обект ОСК „Аспарухово парк“, футболно игрище се
установява, че действително на сочената дата 12.09.22г., Р. Б. е играл футбол на общинското
игрище, като това се потвърждава и от разпитания по делото свидетел – очевидец - Н. Л..
Възражението на Община - Варна, че билетът не е издаден на името на Р. Б. е без правно
значение, тъй като таксата се заплаща от едно лице, в случая С. Б., а съответно теренът се
използва от повече хора, съобразно предназначението му.
Наличието на компроментиран участък във футболното игрище - дупка с размери
около 4-5см. дълбочина и диаметър около 30см., стигаща до асфалтовото покритие под
изкуствената трева на игрището се доказва от показанията на свидетеля-очевидец Н. Л..
Същият свидетел свидетелства и за механизма на получаване на увреждането – при игра на
футбол, при придвижване назад, десният крак на Р. Б. е попаднал в посочената дупка, Р. Б. е
извикал от болка, прекъснал е играта на футбол и е бил закаран до дома му от негов приятел.
Претърпените неимуществени вреди от страна на Р. Б., изразяващи се във физически
и психически болки и страдания в следствие на инцидента, се доказват от показанията на
разпитания по делото свидетел – К. Б.а.
Причинната връзка между претърпените вреди и противоправното Д.ие се доказва от
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
Възражението направено от Община – Варна за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Р. Б. остана недоказано. Община – Варна, като собственик на
процесното футболно игрище има задължението да го поддържа в изправно състояние, да го
управляват в интерес на населението в общината с грижата на добър стопанин. При наличие
на компроментирани участъци е имала задължение да ги поправи или да забрани
използването на спортното съоръжения, с оглед запазване и гарантиране живота и здравето
на гражданите или поне да информира гражданите, например чрез поставяне на
информационни табели за наличието на компроментирани участъци в спортното
съоръжение. Община-Варна не е положила дължимата грижа да извърши горните действия,
чрез своите служители и/или други лица, на които е възложила съответната дейност по
поддръжка на спортното съоръжение. Футболът е отборна игра, изискваща постоянно
движение, бягане в различни посоки с топка или без топка, маневреност и повратливост на
играчите. Бягането назад е част от играта, с оглед придвижване и едновременно с това
водене на наблюдение върху топката, в хипотезата, когато същата е в противниковото поле.
Бягането назад при игра на футбол, е част от самата игра и категорично не може да
предизвика съпричиняване на процесния вредоносен резултат.
Предявеният от Р. В. Б. срещу *** осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В постановление № 4/23.12.1968 на Пленума на ВС е
посочено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането, като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които
6
имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитетът на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за неговото развитие. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД налага при
определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат и поначало
са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и
обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са
подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на
отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
В настоящия случай пострадалият е спортуващ мъж в зряла, трудова възраст. От
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установи, че Р. В. Б.
е получил счупване на четвърта предходилна кост на дясното стъпало, в областта на
основата й, с разместване на фрагментите, което обуславя трайно затруднение в движението
на десния долен крайник за период надхвърлящ 1 месец. Проведена е гипсова имобилизация
за месец и половина. Към настоящия момент не се установяват данни за възникнали
усложнения, не е налице затруднение в движенията на десния долен крайник.
От показанията на К. И. Б.а се установи, че Р. Б. е изпитвал много силни болки,
първите две седмици след инцидента почти не е можел да спи, не е можел да става и да
помага с отглеждането на двете им деца. Същият не е ходил на работа, бил е депресиран,
станал е по-необщителен, не е искал да общува с приятелите си, станал е раздразнителен.
Бил е спортна натура, но след инцидента вече не е можел да играе футбол, което му се е
отразило зле.
Съобразявайки горното, обществено – икономическата конюнктура в страната към
датата на увреждането – 12.09.2022 г., чието отражение са минималната работна заплата;
нарастването на БВП; повишаване на потреблението на домакинствата; повишаващата се
инфлация, както и съдебната практика по сходни случаи, настоящият съдебен състав счита,
че справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от процесното
увреждане се явява сумата в размер на 15 000 лева.
С оглед обстоятелството, че с предявения иск се иска Община-Варна да бъде осъдена
да заплати на Р. Б. сумата в размер на 5000 лева, представляваща частичен иск от сумата в
размер на 15000 лв., искът се явява основателен.
Основателността на иска за присъждане на главното вземане обуславя
основателността на произтичащото от него акцесорно вземане за обезщетение за забава, в
размер на законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.09.2022 г., до
окончателното погасяване на задължението.
Възражението на ***, че обезщетението за забава, следва да бъде присъдено от датата
на предявяване на исковата молба в съда, а не от датата на настъпване на деликта е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, на основание чл. 86 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има Р. Б..
Предвид изхода на делото, направеното искане и доказателства, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, *** следва да бъде осъдена да заплати на Р. Б. сумата в размер на 960 лева с
ДДС, представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие пред ОС-Варна. Направеното от Община – Варна възражение за
7
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е
неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед предвидените в
чл. 7, ал. 2, т. 2 минимални размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се явява неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 696/05.03.2024 г. постановено по гр. д. № 11785/2023
г. по описа на РС-Варна, 48-ми състав, с което съдът е осъдил ***, ЕИК: ******,
представлявана от кмета Б. К., с административен адрес в ****** да заплати на Р. В. Б., ЕГН
**********, с адрес в град ****** сумата в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева),
представляваща частичен иск от 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, болки, страдания и неудобства, в резултат от непозволено увреждане, настъпило на
12.09.2022 г., поради фрактура на диафизата на четвърта метатарзална кост на дясното
ходило, в следствие на спъване и падане в дупка на неподдържано в изправност футболно
игрище № 1, в ОСК „Аспарухов парк" в град Варна, собственост на Община – Варна, на
основание чл. 49, вр. чл. 45. ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането -12.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.; както и в частта му за
разноските.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, *** да заплати на Р. В. Б. сумата в
размер на 960 лева /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение, за правна защита и съдействие пред
ОС-Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8