РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Белоградчик, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200189 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. Ц. от гр. М., обл. М., ул.“....“ № .., ет...,
ап..., с ЕГН **********, срещу НП № 8107/17.03.2023 г. на Началник отдел
«КРПМ» към Д»АРОК» при А»ПИ»-София, с което му е наложена “глоба” в
размер на 3500,00 лв., на основание чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за
пътищата, за извършено нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б. ”а” предл.2 от Закона
за пътищата във вр. чл.7 ал.1 т.5 б.“в“, чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1
от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП и се
моли същото да бъде отменено. В с. з. жалбоподателят не се явява, но в
писмена молба по делото, изготвена от процесуален представител – адвокат,
от името на Св. Ц. се изразява становище по същество на спора – навеждат се
доводи за съществени нарушения на материалния и процесуален закон, които
1
са довели до неяснота и недоказаност на обвинението, респ. приписаното
нарушение, изразени в неправилна преценка на съществени елементи от
състава на деянието - „специално ползване „ на пътищата ; „тежко ППС“,
субект на нарушението, неправилно определена санкция. Отново се моли да
бъде отменено издаденото НП, както и да се присъдят на жалбоподателя
направените от него разноски за по делото – възнаграждение на адвокат.
Алтернативно – по същество се иска намаляване размера на наложената от
АНО санкция, тъй като липсват мотиви за определянето й в посочения в НП
размер.
Въззиваемата страна в някои от проведените заседания изпраща
представител, в последното – при приключване на съдебното следствие – не,
но същият представител в писмена молба изразява становище по същество на
казуса, като моли съда да потвърди наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно, счита че е доказано извършването на
нарушението, правилно определени субект на същото, приложима материална
правна норма и правилно и целесъобразно е наложена санкцията като размер.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 22.02.2023 г., жалбопод. Св. Ц. управлявал МПС м. „Форд“, с рег. №
СВ .... ТА, с което превозвал товар – натрошен камък /фракция/, като
изпълнявал трудовите си задължения като водач на автомобил – към
работодателя си, по път І-1, с посока на движение гр. В. – гр. М.. В същият
ден, по така посочения път, при км. 56+600 / в с. М., обл. В./, около 14.40 ч.,
Ц. бил спрян за рутинна проверка от свид. А. А. – гл. инспектор в А”ПИ”-
София /в отдел «КРПМ» към Д»АРОК» /, придружен от свой колега – Н. А.. С
помощта на ел. везна и ролетка, А. и колегата му извършили замерване на
тежестта на управляваното от Ц. МПС – тов. а. м. “Форд”, с рег. № СВ .. ТА, с
четири оси, две от които управляеми, както и на натоварването на осите на
същото МПС. Везната отчела, че натоварването на 3-та и 4-та ос, които са
задвижващите оси, било 30,005 т. при допустимо максимално такава 19 т. –
съгласно чл.7 ал.1 т.5 б. ”в” от Наредба № 11/2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС / при установеното от А. 1,34 м. разстояние
между осите, т.е. имало претоварване с 11,005 т./. Измерванията на везната
2
били отразени в генерирана от нея кантарна бележка.
Предвид констатациите си, А. А. разяснил на водача Ц. допуснатото
нарушение, и че ще му бъде съставен АУАН, а последният не възразил
тогава. Така А. съставил на място АУАН № 9559 на Св. Ц. - за нарушение на
чл.26 ал.2 т.1 б.“а” от ЗП вр. чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки МПС. Актът
бил оформен в присъствието на колегата му / на А. / - Н. А..
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 8107/17.03.2023 г. от
Началник отдела „КРМ“ към Дирекция «АРОК» при А»ПИ»-София.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
При издаването на НП и при съставянето на акта не са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН, ЗП и Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, които да налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен
начин се установи, че на 22.02.2023 г. по път І-1, в с.М., с посока на движение
от гр. В. към гр. М., се е придвижвало четириосово МПС, натоварено с
натрошен камък. То било управлявано от жалбоподателя Ц., който извършвал
фактически превоза, възложен му от неговия работодател.
Не се оспорват от жалбоподателя, фактите твърдяни от актосъставителя
и АНО – къде и кога е спрян за проверка, какво МПС е управлявал, броя на
осите – две от които задвижващи, установеното тяхно – на задвижващите оси,
натоварване. На съда бяха представени писмени доказателства – относно
измерванията, които могат да се правят с техн. средство – везна, ползвано от
актосъставителя, квалификацията на актосъставителя за работа с везната,
нейната техническа годност – преминала регулярен техн. преглед, валиден
към момента на измерванията от 22.02.23 г.
Съдът не намира за основателни доводите на жалбоподателя, излагани в
писмена молба от негово име по същество на казуса, относно допуснати
съществени нарушения на правилата по ангажиране на админ. наказателната
3
му отговорност.
На първо място, в АУАН и НП са описани надлежно съставомерните
признаци на деянието, вменено на жалбоподателя. Изрично е отразено, че при
проверката, той е осъществявал специално ползване на пътя, без надлежно
разрешение / Разрешително/ за такова, тъй като управляваното от него МПС
се е явявало „тежко“ по см. на чл.3 т.2 от Наредба№ 11/2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и посоченото разрешение е
било изискуемо – да е налично, издадено.
Съдът отчита обстоятелството, че в чл.3 от Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като критерий за
„тежко“ МПС / като вид ППС/, в условията на алтернативност, освен самата
максималната маса на ППС, в т.2 е предвиден и този – „натоварване на ос“.
Т.е. независимо дали допустимата максимална маса на МПС не е по-голяма от
предвидените стойности чл.6 т.6 от ЗП, достатъчно е четириосовото МПС, с
две управляеми оси, да има натоварване на тези две оси, със стойност над
посочената в чл.7 т.5 б. “в“ в случая / при разстояние между осите от 1,3 до
1,8 м./, за да е „тежко“ самото МПС по смисъла на този закон / наредба/. А
според съда, по казуса с безспорни доказателства – събраните писмени / по
админ. нак. преписка и в с. з./ и гласни – показания на свидетеля -
актосъставител, се установи, че провереното на пътя МПС, управлявано от
жалбоподателя е имало натоварване на осите /задвижващите, управляеми/ -
30,005 т., при определена максимална стойност от 19 т. / в чл.7 т.5 б. “в“ от
ЗП/. Или проверяващите, контролни органи са констатирали превишението от
11,005 т. Поради това и са оценили МПС като „тежко“, а извършвания с него
транспорт на товар – като специално ползване по пътищата по см. на § 1 т.8 от
ДР на ЗП. Затова и са поискали от водача на МПС надлежния документ –
разрешението на А“ПИ“, ОПУ или община, издадено на собственика на
МПС/превозвача да се осъществява такъв транспорт / по см. на чл.8 ал.2 от
ЗП , респ. чл.14 ал.1 вр. чл.15 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ/.
Безспорно е според съда, че лицето което следва да се снабди с
надлежен документ за специално ползване на пътищата – разрешително за
преминаване по см. на чл.8 ал.2 ЗП, респ. чл.14 ал.1 вр. чл.15 от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ, е собственикът на тежкото или извънгабаритно МПС или
лицето, което ще извършва превозите с такива МПС / указано изрично в чл.15
4
от Наредба №11/2001 г. на МРРБ, както и чл.11 т.1 предл.2 от същата
Наредба/. Не се ангажират доказателства жалбоподателят да е собственик на
процесното по делото МПС / напротив – видно от талоните на автомобила той
е собственост на ЮЛ - „Инжстройинженеринг“ ЕАД – Варна /, нито той да
извършва „превоз“-а – последното е и невъзможно, тъй като съгл. чл.§ 1 т.5 от
ЗАП, „превозвач“ е ФЛ или ЮЛ, което е регистрирано като търговец и в това
си качество извършва обществен превоз на хора или товари с ППС,
предназначени за тази цел. Жалбоподателят е само работник/служител на
„превозвача“ в случая. / „Автомагистрали София – видно от пътния лист за
курса на МПС/
Законодателят обаче, в нормата на чл.53 ал.1 от ЗП е предвидил
отговорност при осъществяван превоз / вкл. и технически, т.е. самото
транспортиране с МПС, преминаването на МПС по пътищата/, както за
собствениците на тежки/извънгабаритни МПС, за превозвачите / по см. ЗАП/,
така и за самите водачи на едно тежко или извънгабаритно МПС. Този извод
следва от записа в чл.53, където като наказание е предвидена санкция от вида
„глоба“ за всички физически лица, които нарушават цитираните текстове от
чл.25, 26 и 41 от ЗП, затова и проверяващите са преценили наличието на
нарушение на чл. 53. Ирелевантно е обстоятелството, кое е лицето, следвало
да се снабди с разрешението по см. на чл.26 от ЗП, тъй като водачът на МПС
е бил длъжен да го управлява при наличен такъв документ.
Това „разрешение“ според съда може да бъде два вида, за да е
регламентирано преминаването на тежки/извънгабаритни ППС по пътищата
на страната. Съгласно чл.8 ал.2 и ал.5 от Наредба №11/2001 г. на МРРБ,
тежките и или извънгабаритни ППС следва да имат разрешително за
преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от
администрацията, управляваща пътя или в случаите на изключението по
чл.14 ал.3 от същата Наредба – за тях да е била заплатена дължимата такса за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата.
Като и в двете хипотези, контрола за движението на тези ППС е от органите
на А“ПИ“ и съответните такива на МВР – чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ. Тез органи и съставят АУАН при констатирани
нарушения в същата насока. В конкретния казус не е налице изключение по
чл.14 ал.3 от Наредбата, тъй като установеното превишение /11,005 т./ на
5
максимално допустимото натоварване на осите, с оглед и тежестта на самото
МПС – до 45 т., не се явява по-малко от 30 % от допустимото максимално
натоварване – 19 т., при установено натоварване 30,005 г. Или, налице е било
задължението, управляваното от Св. Ц. МПС да се движи след издадено
„разрешително“ по см. чл.26 ал.2 т.1 б. “а“ от ЗП.
Нарушението на чл.139 ЗДвП, което се твърди от жалбоподателя за
осъществено евентуално / наказуемо според чл.177 ал.3 от ЗДвП/, според съда
е не относимо към казуса. Действително чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП изисква
движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. И именно в Наредба
№11/2001г. на МРРБ са установени и нормите / чл.5, чл.6 и чл.7/ за размери,
маса и натоварване на оси на ППС, както и споменатият по-горе контрол над
движението на определени ППС по пътищата / чл.37 ал.1 от Наредбата/.
Отговорността обаче, по чл.177 ал.3 от ЗДвП може да бъде реализирана при
нарушаване на изискванията на този подзаконов нормативен акт – Наредба №
11/2011 г. на МРРБ. В случая, вмененото нарушение на Ц. не е по Наредбата, а
по законов текст – от ЗП. В този по-висш от наредбите като цяло нормативен
акт е предвидено друго деяние – съставомерно по чл.26 ал.2 т.1 б. “а“ от
Закона за пътищата и поради това и отговорността е реализирана по чл.53 от
същия закон. При други пропуски на водачите на ППС, свързани с
изискванията за маса, натоварване оси и тегло на управляваните от тях
превозни средства, които не са нарушения на ЗП, а са в разрез с общите
изисквания на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ – може да им бъде потърсена
отговорност по чл.177 от ЗДвП.
Относно умисъла у жалбоподателя, като водач на тежко МПС, съдът не
намира също за основателен аргумента на жалбоподателя – че такъв едва ли
има, предвид, че той /водачът/ не е “превозвача“ и не той следва да се сдобие
с надлежно разрешително за движение на МПС. Както всеки водач на МПС,
независимо дали ще ползва/управлява/ собственото си такова или ще е взел
чуждо – по най-различни житейски поводи / вкл. и изпълнение на трудови
задължения/, водачът следва да се е уверил в надлежността, годността на
МПС да пътува по пътната мрежа в страна – преминат ГТП, изискуеми
6
заплатени такси – удостоверени с винетен стикер или други, когато е
необходимо разбира се, оборудване с надлежни гуми и други задължителни
аксесоари за автомобил.
Относно довода от страна на жалбоподателя, че не е проверено от
актосъставителя или самия АНО впоследствие има ли издадено разрешително
по чл.26 ал.2 от ЗП – твърдението на АНО е отрицателен факт, който не
подлежи на доказване от него, а при евентуална наличност на търсения
документ – заинтересованата страна – жалбоподателят, е следвало да се
снабди /технически/, т.е. да го изиска от собственика на МПС или превозвача,
за да докаже това наличие и оправдае поведението си, като отпадне вината
му. / вкл. и чрез съда е имал възможност да го поиска, при отказ да му се
предостави лично, ако го има издадено/.
Предвид всичко изложено да тук като цяло, съдът приема, че при
съставяне на АУАН и изготвяне на НП са спазени материалните и
процесуалните правила, но са налице условия на изменение на
постановлението, относно размера на наложените наказания.
Нито актосъставителят, нито АНО са събрали данни за имущественото,
респ. финансовото положение на нарушителя – извън трудовата му заетост
към превозвача, дори какъв е размера на възнаграждението му от този
работодател, нито за други доходи - има ли, движимо и недвижимо
имущество, какво е семейното му положение – грижи ли се и за други хора и
т.н., а наложената санкция „глоба” с НП е малко над средния размер за това
провинение. По този начин АНО не е мотивирал решението си за налагане на
така високата – повече от минималната санкция – а именно над средния й
дори размер. Чл.53 ал.1 от ЗП предвижда наказание “глоба” в размер от
1000,00 до 5000,00 лв. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и
като отчете вида и тежестта на нарушението, и взе предвид поведението на
нарушителя – че не е възпрепятствал контролните органи в хода на
проверката им или след това, липсата на данни за други нарушения на Св. Ц.
по ЗП и липсата на по-тежки последици от извършеното деяние, но от друг
страна и размера – като количество тонове, на надвишаване натоварването на
оста – предмет на казуса, съдът намира, че наложеното наказание по чл.53
ал.1 от ЗП следва да бъде като цяло намалено – като определи размера му в
по-близък до минималния, предвиден в закона, но не съвсем същия /
7
минималния/ или – 1300,00 лв.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се измени - относно размера на
наложената санкция „глоба”, съобразно посоченият по-горе смисъл.
Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването на такива
/адвокатско възнаграждение/ от процесуалния му представител в писмената
защита – следва да останат за негова /на жалбоподателя/ сметка, предвид
решението на съда по същество на казуса, респ. искането на жалбоподателя в
тази насока – да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 8107/17.03.2023 г. на
Началник отдел «КРПМ» към Д»АРОК» при А»ПИ»-София, с което е
наложена на С. С. Ц. от гр. М., обл. М., ул.“...“ № ..., ет.6, ап.17, с ЕГН
**********, “глоба” в размер на 3500,00 лв., на основание чл.53 ал.1 т.2
предл.2 от Закона за пътищата, за извършено нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.
”а” предл.2 от Закона за пътищата във вр. чл.7 ал.1 т.5 б. “в“, чл.8 ал.1 и ал.2 и
чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като намалява същата до размер от
1300,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователно, искането на С. С. Ц. от гр. М., обл. М.,
ул.“...“ № .. ет..., ап... с ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото
/ адвокатско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8