№ 6202
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110163111 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК ,с правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, както и обратен осъдителен иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.82 вр. чл.258 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, против Столична Община, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 392,42лв., представляваща
вземане по застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, за вреди от ПТП
настъпило на 20.10.2020год.,в гр.София, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК– 12.07.2021год. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 5837/19.07.2021год. по ч.гр.д. № 40797/2021 г. по описа
на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК било образувано ч.гр. д. № 40797/2021год.. по описа на СРС, 65
състав и издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. В законустановения срок
по чл.414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което ищецът
предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото
на вземане за посочените суми. Ищецът твърди, че на 20.10.2020год. ,около 13,20 ч. в
гр.София, при движение в локалното платно по бул.“История славянобългарска“ към
пл.Сточна гара е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по застраховка „Каско“
– лек автомобил „БМВ 750“,с рег. № СА7099ХС,собственост на „Българска автомобилна
компамния-66“ЕООД, и управляван от В. К. Г.. Твърди, че причина за ПТП е
несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, пълна с вода ,в
следствие на което са нанесени щети на автомобила – предна дясна гума „Пирели“,предна
дясна джанта ,алуминиева . Посочва, че отговорност за ремонта и поддръжката на пътя,
където е настъпило местопроизшествиетото има ответникът. Твърди, че е извършил
1
плащане на застрахователно обезщетение в размер на 382,42 лв. Претендира и 10 лв.
ликвидационни разноски. Иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 392,42 лв., както и претендира законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски в настоящото производство,
както и в заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА е депозирал
отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита,
че твърдяното събитие не е настъпило по начина, изложен от ищеца, както и че процесните
увреждания по автомобила не са в причинно[1]следствена връзка с така описаното събитие.
Оспорва представения Протокол за ПТП,съставен по изявления на водача на МПС.Оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение,както и наличието на покрит
застрахователен риск. Застрахователното обезщетение било изплатено в нарушение на
Общите условия на ищеца, респективно неоснователно се претендирало като регресна
претенция от Столична община ;твърдените вреди не били настъпили ,както не била налице
и причинно следствена връзка със застрахователното събитие. Въвежда възражение за
съпричиняване на вредите, тъй като произшествието е настъпило поради това, че водачът на
процесния автомобил се е движел с несъобразена скорост,по смисъла на чл.20,ал.2 от ЗДвП.
В условията на алтернативност моли съдът да намали размера на обезщетението. Оспорва
наличието на „необезопасена дупка“, поради факта, че Столична община имала сключен
договор № СОА19-ДГ55- 402/17.06.2019год. за дейности по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа с „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ЕООД,ЕИК : ********* и на
21.10.2020год.,т.е. ден след настъпване на твърдяното ПТП била извършена месечна
инспекция и не били установени дупки във визираните пътни участъци. Ето защо моли
съдът да отхвърли иска като недоказан и неоснователен, както и да бъде обезсилена
издадената заповед за изпълнение. Алтернативно моли да бъде намален размерът на
претендираното обезщетение като прекомерно висок. На основание чл. 219, ал. 3 ГПК в
случай, че Столична община бъде осъдена по главния иск, моли да бъде осъдено „ВИА
КОНСТРУКТ ГРУП“ЕООД,ЕИК : ********* да заплати сумата от 392,42 лв. –
претендираното застрахователно обезщетение по главния иск, както и на всички сторени
разноски в настоящото производство и в заповедното производство. Претендира разноски от
настоящото производство, както и от заповедното производство.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран „ВИА
КОНСТРУКТ ГРУП“ЕООД,ЕИК : *********
Приет е по делото за съвместно разглеждане предявеният от ответника срещу „ВИА
КОНСТРУКТ ГРУП“ЕООД,ЕИК : ********* обратен иск за осъждането му да плати
сумата, която бъде осъден ответникът да плати на ищеца за обезщетение и лихва за забава
от подаването на исковата молба.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск не е депозирал отговор и
становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Съгласно представената по делото Застрахователна полица № 93002010069824 от
24.08.2020год. между ЗД“Лев инс“АД и „Българска автомобилна компамния-66“ЕООД е
сключен застрахователен договор Каско на МПС, с обект лек автомобил „БМВ 750“,с рег.
№ СА7099ХС,за периода 01.09.2020год. – 31.08.2021год. ,с клауза 1.
Видно от представените ОУ за застраховане на сухопътни превозни средства,Клауза 1
2
,включва покритие по следните рискове – пожар,природни бедствия,ПТП по време на
движение и/или в паркирано състояние,злоумишлени действия от трети лица,разходи за
репатриране,за престой или съхранение и др.
Предвидени са и изключения,при които застрахователят не обезщетява щети ,като
съгласно т.27,5 това са увреждания на гуми,джанти и емблеми,с изключение на ПТП
,регистрирано с протокол за ПТП от „ПП КАТ“ .
Съгласно Протокол за ПТП № 1811452 от 20.10.2020год. в 14,20часа ,съставен от
полицейски служител ,посетил произшествието,на същата дата около 13,00часа в
гр.София,ул.“История Славянобългарска“ ,в посока пл.Сточна гара,до бензиностанция Шел
е настъпило ПТП с л.а. „БМВ 750“,с рег. № СА7099ХС,собственост на „Българска
автомобилна компамния-66“ЕООД, и управляван от В. К. Г. попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно .Посочени са и видими щети – предна дясна гума
и др.
В декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица "Каско " от В.
К. Г. на 20.10.2020год. е декларирано ПТП, настъпило на 20.10.2020часа като са посочени
констатирани увреждания – предна дясна гума,при навлизане в локалното платно ,в
следствие попадане в локва с дупка.
Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № 500-1261-20-252875/1 от
27.01.2021год. определеното застрахователно обезщетение е в размер на 382,42лв.
Посочената сума е изплатена на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане
от 11.02.2021г.
По делото е разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил В. К. Г. .От
показанията на същия,които съда кредитира изцяло като логични ,последователни се
установява ,че произшествието е настъпило при отбивка в дясно на бул.“История
Славянобългарска“ ,при навлизане в локалното платно.Свидетеля сочи ,че възприел
локвата,която била на цялото платно ,намалил скоростта си ,но не успял да я избегне и
преминал през нея.При това преминаване колбата потънала ,което наложило около 20 метра
след това да спре,при което констатирал ,че е скъсана предна дясна гума и джантата й била
ожулена.Сочи ,че преминал през дупката с предна дясна гума,тази дупка не била
сигнализирана или обезопасена,което било констатирано и от дошлите на място полицаи.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се
установява, че съгласно механизма на процесното ПТП,отразен в протокол за ПТП - по
време на движение ,при навлизане в локално платно л.а.„БМВ 750“,с рег. № СА7099ХС
попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на плътното платно,щетите по същия ,а
именно спукване на предна дясна гума,както и нарушаване на боята на предна дясна джанта
се намират в причинно-следствена връзка със произшествието.Действителната стойност на
щетите по л.а„БМВ 750“,с рег. № СА7099ХС към деня на настъпване на ПТП е в размер на
340,51лв. с ДДС.
От правна страна ,съдът съобрази следното :
3
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т.
2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д.№ 40797/2021год. по описа на СРС,65състав, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срока по чл. 414 от
ГПК ответникът е възразил. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от
воденето му за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата, в това число срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
За да възникне отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: валидно сключена
застраховка между увреденото лице и застрахователното дружество – ищец; изплатено
застрахователно обезщетение на застрахования; предпоставките по чл. 49 от ЗЗД – вреди;
вредите да са причинени от лице, на което ответникът, като отговорен по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно поведение /действие
или бездействие/ при или по повод възложената работа.
В настоящия случай по делото от събраната доказателствена съвкупност се
установява по еднопосочен начин наличието на първите две предпоставки, а именно
валидно сключена застраховка "Каско", с период на валидност 01.09.2020год. до
31.08.20201год. за л.а. „БМВ 750“,с рег. № СА7099ХС и извършено плащане по нея на
застрахователно обезщетение от 382,42 лв.
На следващо място от кореспондиращата си доказателствена съвкупност
включваща съставения от контролните органи Протокол за ПТП, представената пред
застрахователя декларация за ПТП, съставения опис-заключение, свидетелските показания
на водача на застрахования автомобил и от неоспореното заключение на вещото лице по
назначената САТЕ, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно, безспорно се
установява, че при навлизане в локалното платно от ул.“История Славянобългарска“,лекия
автомобил,управляван от св.Г. е преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно ,в следствие на което са спукани предна лява и задна лява гуми
Не е спорно и че този участък е част от е част от общинската пътна мрежа, както и че
същият се стопанисва и поддържа от Столична община. Освен това, разпоредбата на чл. 8,
ал. 3 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху общинските пътища, като за
титуляр на правото на собственост върху същите е определена Общината. На основание чл.
31 и от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
4
се осъществява от общините. Следователно Столична община като собственик на общински
пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по
искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответника не са положили дължимата грижа да
обезопасят препятствието на пътното платно, каквото се явява дупката като по този начин са
предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Посочената дупка на
пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че дупката е било обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите за същия, а и да е имало каквато и да е
друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване
на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал
застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не
е представил никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело
до попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
За установяване на пътно-транспортното произшествие е съставен официален
удостоверителен документ от органите на МВР "Пътна полиция"- протокол за ПТП в който
е отразено наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,която е
станала причина за настъпване на произшествието.Ето защо съдът счита ,че не е налице и
изключението ,предвидено в ОУ , ищецът- застраховател е бил задължен да заплати
застрахователното обезщетение за щетите по гумите на застрахования,който е изпълнил
задълженията си по договора.Което прави неоснователно възражението на ответника за
изплащане от ищеца на обезщетение по непокрит риск Респективно в случая са били налице
всички необходими елементи от фактическия състав за ангажиране на договорната
отговорност на застрахователя по полицата за имуществено застраховане и същият е дължал
изплащането на обезщетение за вредите настъпили включително по гумата на процесния
автомобил ,вследствие на попадането й в дупка .
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
5
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания , изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП възлиза на 340,51 лева. Ищцовото дружество е заплатило
застрахователно обезщетение в размер на 382,42 лева, която сума е в по–голям размер от
установения дължим такъв за възстановяване на уврежданията, поради исковата претенция
следва да бъде уважена до този размер. Съдът намира, че сумата по 10.00 лева, съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума, поради което исковата претенция
на ищеца следва да се уважи за сумата от 350,51лв. /с включени 10 лв. ликвидационни
разноски/,ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда
/12.07.2021год./ до окончателното й заплащане.
До пълния размер от 392,42лв.,претенцията на ищеца е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца.
По обратния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за
основателност на главния иск за заплащане на регресно вземане се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че вследствие на
противоправно поведение на помагача /неизпълнение на договорно задължение/ са
причинени вреди, които подлежат на обезщетяване.
В случая ищецът по обратния иск твърди, че е бил в облигационна връзка с
ответника; че е налице неизпълнение на договорно задължение от негова страна; че от
неизпълнението са произтекли вреди; че вредите се изразяват във възникване в тежест на
ищеца по обратния иск на задължение за обезвреда на трети лица в размер на сумите по
главния иск, лихвата и разноските по него.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
неизправната страна, поражда за изправната страна правата по чл. 79, ал.1 ЗЗД, а именно да
иска изпълнение заедно с обезщетение или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно
чл. 82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Претърпяната загуба обхваща намаляване на имуществото, а
пропуснатата полза – неосъществено негово увеличаване. Основателността на претенцията
за обезщетение за договорно неизпълнение за причинените имуществени вреди е
обусловена от установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на
валидно договорно правоотношение, от което да възниква задължение за изпълнение;
виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; вреди, настъпили
от неизпълнението и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
6
Не е спорно по делото, че участъкът от пътя, на който е било реализирано
процесното произшествие, е собственост на общината като част от общински път, чието
изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от Столична 6 община на основание чл.
31 ЗП. Като титуляр на правото на собственост Столична община е възложила
поддържането и текущия ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията
на общината - Зона IV, включваща райони „Надежда“, „Нови Искър“ и „Сердика“ на „Виа
Конструкт Груп“ ЕООД на основание сключен договор за обществена № СОА19-ДГ55-
402/17.06.2019 г. Съгласно представения договор възложителят възлага, а изпълнителят се
задължава да извършва на територията на Столична община - Зона IV – „Надежда“, „Нови
Искър“ и „Сердика“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения като според чл. 1.2.1 в дейностите се включват дейностите по текущ
ремонт и поддържане на пътните настилки на цялата улична мрежа в границите на
определената в договора зона. Следва да се приеме,че участъкът от пътя, където е настъпило
процесното транспортно произшествие попада в обхвата на договора, като време на
действие (48 месеца, считано от регистрационни индекс) и място на действие, което изисква
извършване на всички необходими дейности за поддържане на пътя, не само по конкретно
възлагане, както е за пътищата извън тази зона. Съгласно договора текущото поддържане
включва и ремонт на разрушения по пътното платно /дупки, пукнатини, ръбове/. Ето защо
„Виа Конструкт Груп“ ЕООД отговаря за поддържането на пътя, където е настъпило
процесното ПТП, съответно следва да отговаря пред възложителя, ако той претърпи вреди
от некачественото поддържане на пътя. В случая изпълнителят не е изпълнил всички свои
задължения по договора, след като е допуснал наличието на необезопасена дупка на пътната
настилка, в която е пропаднал автомобилът и така е настъпило процесното ПТП. От друга
страна с настоящото решение главният иск против общината е уважен и същата е осъдена да
заплати платеното вече застрахователно обезщетение. В този смисъл съдът приема, че е
налице и втората предпоставка за възникване на претендираното право на обезщетение.
Следователно, в полза на ответника съществува вземане за обезщетение от неизпълнение на
задълженията по договора, съответно ответникът по обратния иск на свой ред следва да
бъде осъден да заплати на Столична община обезщетението, което ще плати общината на
застрахователя. Ето защо следва да се постанови решение, с което осъдителният иск против
„Виа Конструкт Груп“ ЕООД се уважи за сумата от 350,51 лева главница, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба / 30.11.2021год./ до изплащането й.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на
ищеца за разноски е основателна съразмерно с уважените искове и от направени разноски
,в общ размер от 360лв. : за държавна такса 25 лв. /колкото е дължима предвид внесената
половин такса в заповедното производство/, депозит вещо лице 200 лв., депозит свидетел 15
лв. и юрисконсултско възнаграждение 120 лв., следва да се присъдят 321,55лв.
Относно разноските в заповедното производство ,в размер на 75 лв. ,съобразно
уважената част са дължими 67лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника също се следват разноски ,съобразно
отхвърлената част от исковете.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение 120 лв.,като ищецът дължи на
ответника разноски в размер на 12,82лв.
Разноските по обратния иск в размер на 50 лв. за държавна такса следва да се възложат
на ответника по него,които той да заплати на ищеца СО.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Столична
Община,гр.София,бул.“Московска“ № 33 , че дължи на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК:
*********,със седалище и адрес на управление в гр.София ,бул.“Симеоновско шосе“ №67А
,на основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 410 ,ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането КЗ/,
вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 350,51лв., представляваща вземане по
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, за вреди от ПТП настъпило на
20.10.2020год.,в гр.София, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК– 12.07.2021год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 5837/19.07.2021год. по ч.гр.д. № 40797/2021 г. по описа на СРС, 65 състав
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 350,41 лева до пълния предявен размер 392,42 лева
или за разликата от 41,91лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33,
представлявана от кмета на общината, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 321,55 лв. разноски в исковото производство и сумата от 67 лв.
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Симеоновско шосе № 67А, да заплати на Столична община, с адрес: гр. София,
ул. „Московска“ № 33, представлявана от кмета на общината, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК,сумата в размер на 12,82лв. ,деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението по главния иск е постановено с участието на трето лице помагач на
страната на ответника – „Виа Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Виа Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление; гр. София, бул. „Черни връх“ №59А да заплати на Столична община, ЕИК
********* с адрес гр. София, ул. „Московска“ №33 на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл.
82 вр. чл. 258 ЗЗД сумата от 350,51лв., представляваща вземане по застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски, за вреди от ПТП настъпило на 20.10.2020год.,в
гр.София, което Столична община дължи да заплати на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД, ПРИ УСЛОВИЕ, че тази сума бъде заплатена от Столична община, ЕИК
********* на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ********* .
ОСЪЖДА „Виа Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление; гр. София, бул. „Черни връх“ №59А да заплати на Столична община, ЕИК
********* с адрес гр. София, ул. „Московска“ №33 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50
лева – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8