Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………
гр.
София, ……..2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в открито заседание, проведено на тридесети ноември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ДИМОВ
Членове: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия ТЕОДОРА И.
при участието на секретаря Юлия Асенова разгледа докладваното от мл.
съдия Теодора И. въззивно гражданско дело № 11825 по описа на съда за 2020
година.
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцата В.Б.Н., срещу решение № 72543 от 14.04.2020 г. по гр.д. № 35501/2019 г. на СРС, 41 състав, с което е отхвърлен предявеният от същата срещу Г.П.Б. иск по чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата 5001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения на ответника, съдържащи се в дадени от същия, в проведеното на 19.06.2014 г. открито съдебно заседание по гр.д. № 4066/2013 г. на САС, 1 състав, свидетелски показания.
Твърди се неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимовръзка, едностранчива и неправилна преценка на обсъдените, както и поради необоснованост на фактическите изводи на съда. Твърди се и допуснато нарушение на чл. 45 ЗЗД, на чл. 39 – чл. 41 КРБ и на чл. 10 КЗПЧОС. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Не се претендират разноски за настоящата инстанция. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В отговора на въззивната жалба, подаден от ответника Г.П.Б., чрез адв. А.М., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска потвърждаването му, като се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По съществото на спора настоящият
състав намира следното:
Предявеният иск е частично основателен.
Налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника по иска – противоправно деяние, вредоносен резултат, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина.
Установен е фактът на извършване от страна на Г.П.Б. на описаното в исковата молба противоправно деяние – дадени от същия, в проведеното на 19.06.2014 г. открито съдебно заседание по гр.д. № 4066/2013 г. на САС, 1 състав, свидетелски показания, съдържащи клеветнически твърдения по отношение на ищцата В.Б.Н.. Видно от протокола от проведеното заседание, при разпита си като свидетел ответникът е заявил следното: „Адв. И.З. и заедно с оная Б. се занимават с измами…Аз ги проучих. Това е шестият измамен човек…Те са мафиотски съюз, за да мамят такива, ето като тоя…Те търсят някой такъв, без роднини и без семейство и му взимат имотите. Това е шестата им жертва.“
Описаните твърдения са клеветнически – опозоряващи и неистински. Опозоряващи са, тъй като се отнасят за извършени неморални и противоправни действия, определени от законодателството като престъпление – извършване на измами. Не е доказано някое от тези твърдения да отговаря на истината. Видно от свидетелството за съдимост на В.Б.Н., същата е неосъждана. Няма и данни за постановени съдебни решения, по които сделки да са унищожавани на основание чл. 29 ЗЗД, заради умишлено въвеждане в заблуждение на физически или юридически лица от ищцата.
Противоправният характер на деянието не би отпаднал дори и да се приеме, че изявленията на ответника представляват обиди, а не клевети, тъй като не съдържат индивидуализиращи белези на конкретни престъпления, но засягат самооценката на ищцата за притежавани от нея морални качества – в която хипотеза е без значение дали обидните изявления отговарят на действителността.
Горните изводи не се опровергават от представените от ответника писмени доказателства и установените от тях факти. По-конкретно:
а) В първата група писмени доказателства се установява, че е имало гражданскоправни спорове и изпълнителни производства между В.Б.Н. и Р.Д.Я.. Пред СГС и пред ВОС са били образувани искови производства по предявени от ищцата срещу Р.Д.Я. искове с правни основания чл. 55, ал. 1 ЗЗД, приключили в полза на Р.Я.(видно от писмените доказателства от л. 79- л. 113 и от л. 152-л. 163 от делото на СРС), както и исково производство пред ВОС, образувано по предявен от Р.Д.Я. против В.Б.Н. и „Р.Ф.“ ООД искове за прогласяване нищожността, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, на сключени между страните договори за продажба, прикриващи договори за дарение (видно от писмените доказателства от л. 192 – л. 220 от делото на СРС). Имало е и висящо пред ВОС исково производство, образувано по предявен от Р.Я.против В.Н. иск с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване за относително недействителни на сключени между тях договори, в частта им досежно цената и плащането й (л. 164 – л. 190 от делото на СРС). Във връзка с водените дела са издадени изпълнителни листове и обратни изпълнителни листове в полза на Р.Я.срещу ищцата (л. 365 от делото СРС). Представено е и удостоверение изх. № 30549/18.10.2017 г., издадено от ЧСИ З.Д., от което се установява, че задължения на Р.Я.към „Р.Ф.“ ООД са погасени през 2017 г., с банкови преводи с наредител ответника Г.Б. (л. 348 от делото на СРС). В едно от изпълнителните производства в полза на ищцата е бил издаден изпълнителен лист и проведено изпълнително производство, в което са й възложени недвижими имоти на длъжника Р.Я.., които тя е прехвърлила на „Р.Ф.“ ООД, които договори са обявени за нищожни.
б) Друга група писмени доказателства установяват статии в медии, касаещи ищцата – всички публикувани след 19.06.2014 г. (л. 221 – л. 262 и др. от делото на СРС).
в) Друга трупа писмени доказателства представляват извлечения от търговския регистър, установяващи, че В.Б.Н. и И.К.З. са вписани като управители, членове на съвета на директорите и на надзорен съвет, съдружници и собственици на капитала на търговски дружества, както и откриване през 2019 г. на производство по несъстоятелност на ЕТ „О.– В.Н.“, с начална датата на неплатежоспособността 05.01.2019 г. (л. 263 – л. 268 и л. 377 – л. 380 от делото на СРС).
г) Следващата група писмени доказателства касаят подадена жалба срещу В.Б.Н. и образувани по нейно искане наказателни производства от частен характер. По подадената от К.К., Р.Я.., А.А., Д.С.и В.С.срещу В.Б.Н. жалба до Прокуратурата на Република България е постановен отказ от образуване на наказателно производство (л. 114 – л. 151 от делото на СРС).Образуваното по тъжба на В.Н. против Г.Б. НЧХД № 21482/2014 г. няма данни как е приключило, а образуваното по частна тъжба от И.З. срещу Г.Б. НЧХД 22224/2014 г. е приключило с оправдателна присъда (л. 269 – л. 280 от делото на СРС). Образуваното по тъжба на В.Н. срещу Р.Я.НЧХД № 423/2016 г. на ВРС е приключило с одобрени от съда спогодби (л. 349 – л. 352 от делото на СРС). Образуваното по тъжба на В.Н. срещу В.С.НЧХД № 420/2016 г. не е ясно как е приключило (л. 357 – л. 364 от делото на СРС). По делото няма данни за наказателни производства от общ или от частен характер, образувани срещу В.Н. и приключили с осъдителни присъди.
д) последната група писмени доказателства касаят дисциплинарно производство, образувано срещу И.З. (л. 281 – л. 293 от делото на СРС).
Изводите за извършено от Г.Б. противоправно деяние не се опровергават и от свидетелските показания на Красимира Желязкова Колева, Р.Д.Я. и Азис Мустафа Азис. Същите излагат обстоятелства във връзка с подадената от тях жалба срещу В.Н., коментирана по-горе, по която е постановен отказ за образуване на наказателно производство.
Неоснователен е доводът в отговора на исковата молба, че изявлението на ответника в откритото съдебно заседание не е противоправно, а представлява свободно изразено лично мнение. В чл. 39, ал. 1, 40, ал. 1, 41, ал. 1 от Конституцията на Република България и в чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи е установено правото на свободно изразяване на мнение и разпространение на информация. Защитата на честта, достойнството и доброто име на личността, както и неприкосновеността на личния живот са гарантирани от държавата (чл. 4, ал.2 и чл. 32, ал. 1 от Конституцията на РБ). Правото на мнение и правото на разпространяване на информация трябва да се упражняват така, че да не се засяга доброто име и честта на другиго (чл.39,ал.2 и чл. 41,ал.1 от Конституцията). Такова ограничение се съдържа и в чл. 10, т. 2 ЕКПЧОС, която норма предвижда, че правото на свободно изразяване на мнение и разпространяване на информация не е абсолютно и неограничено, упражняването му е свързано със задължения и отговорности и може да бъде обусловено от предвидени в закона, с цел защита на ценности като репутацията и правата на другите, ограничения, условия, санкции или процедури. В този смисъл е и решение № 20/14.07.98г. на КС на РБ по к.д. № 16/98г. Нарушаването на посочените граници и разпространяването на невярна информация с опозоряващ характер, както и на обидни квалификации поражда деликтна отговорност по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД и задължение за обезщетяване на злепоставеното лице. Гражданската отговорност за клевета и обида и реализирането й е средство за защита на честта, личното достойнство, доброто име, репутацията и представлява ограничение на правото на свободно изразяване на мнение и разпространение на информация.
Налице е вредоносен резултат и причинна връзка между него и деянието.
Доказан е фактът на причиняване на неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в претърпени негативни емоционални изживявания. Показанията на свидетелите И.К.З. и М.Д.Д.установяват, че след като разбрала за клеветническите твърдения на ответника, направени в процесното открито съдебно заседание, ищцата се почувствала изключително засегната, разстроена, изнервена, притеснена, психическото й състояние се влошило, непрекъснато говорила за извършеното спрямо нея, дистанцирала се от приятелите си.
Не е оборена и презумпцията за вина, установена н чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните обстоятелства: а/. характера на клеветническите твърдения и съдържащата се в тях степен на позорност – в случая същите сочат на проява на изключително укоримо от гледна точка на обществения морал поведение, изразяващо се в системно извършване на измами; б/. общественото положение и личността на ищцата – същата е била действащ адвокат; в/. обстоятелството, че клеветническите твърдения са направени в открито съдебно заседание и не са станали достояние на широк кръг от лица; г/. интензитета и продължителността на конкретно търпените от ищцата негативни психични изживявания; д/. обществено-икономическите условия в страната към осъществяване на деликта – 19.06.2014 г. Преценявайки всички тези обстоятелства, както и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 500 лв. би обезщетила ищцата за причинените й неимуществени вреди.
За разликата между сумите 500 лв. и 5001 лв. предявеният иск е неоснователен.
Поради частично съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за сумата 500 лв. и в частта, с която В.Б.Н. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Г.П.Б. разноски за първата инстанция над сумата 522,05 лв. до сумата 580,05 лв., вместо което бъде постановено решение, с което на ищцата бъде присъдена, на основание чл. 45 ЗЗД, сумата 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2014 г. (датата на деликта) до окончателното й изплащане. В частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен над сумата 500 лв. до сумата 5001 лв. и с която в полза на ответника са присъдени разноски за първата инстанция за разликата над сумата 58 лв. до сумата 580,05 лв. (възлизаща на 522,05 лв.) първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 30,51 лв. – 10 % от разноските, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции, възлизащи общо на 305,10 лв. (203,12 лв. – платена държавна такса за първата инстанция и 101,98 лв. - платена държавна такса за въззивната инстанция).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по иска следва да бъдат присъдени и част от разноските за въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска (90% от разноските). Пред въззивната инстанция ответникът претендира сумата 600 лв. за адвокатско възнаграждение, която е определена към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в относимата редакция към 05.09.2021 г. (дата на договора за правна защита и съдействие), поради което възражението на въззивницата по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. От тази сума В.Б.Н. следва да бъде осъдена да заплати на Г.П.Б. сумата 540 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция, съответно на отхвърлената част от иска.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 72543 от 14.04.2020 г. по гр.д. № 35501/2019 г. на
СРС, 41 състав в частта, с която
предявеният от В.Б.Н. срещу Г.П.Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е
отхвърлен за сумата 500 лв., и в частта, с която В.Б.Н. е осъдена да
заплати на Г.П.Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за първата
инстанция над сумата 522,05 лв. до сумата 580,05 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.П.Б., ЕГН **********, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на В.Б.Н., ЕГН **********, сумата 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от клеветнически твърдения на ответника, направени при разпита му като свидетел в проведено на 19.06.2014 г. открито съдебно заседание по гр.д. № 4066/2013 г. на САС, 1 състав, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.06.2014 г. (датата на деликта) до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72543 от 14.04.2020 г. по гр.д. № 35501/2019 г. на СРС, 41 състав в частта, с която предявеният от В.Б.Н. срещу Г.П.Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен над сумата 500 лв. до пълния предявен размер от 5001 лв.
ОСЪЖДА Г.П.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В.Б.Н., ЕГН **********, сумата 30,51 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции, съответна на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.Б.Н., ЕГН **********, на основание чл. 78 ,ал. 3 ГПК, да заплати на Г.П.Б., ЕГН **********, сумата 540 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция, съответна на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.