Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 79 14.06.2019
год. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателна колегия
На седемнадесети май
две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Йорданка Дачева
като разгледа докладваното от съдия Марков
ВНОХ дело № 260 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда
№ 45 от 25.02.2019 г., постановена по НОХД № 5472/2018г., Бургаският районен
съд е признал подсъдимия Г.Д.Г. ***, ЕГН **********, за виновен в това, че на 24.11.2018
година, в гр. Бургас, по улица „Чаталджа“ до № 10, в посока към булевард „Тодор
Александров“, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № СН 2740 АМ, след употреба на наркотични
вещества- метамфетамин, установено по надлежния ред- с техническо средство
„Дрегер Драг Чек 3000“, с проба № 47/24.11.2018г., поради което и на основание
чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода” за
срок от една година и на глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Съдът е
определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „общ” режим за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
На
основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подс.
Г. било наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от десет месеца, като съгласно чл. 59, ал. 4 от НК съдът
приспаднал времето, през което за същото деяние подсъдимият бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право.
На
основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът
привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца,
наложено на подс. Г. по НОХД № 244/2017г. по описа на Районен съд- Котел и
постановил същото да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
С
присъдата подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас
направените по делото разноски в размер на 5.00 /пет/ лева, представляващи
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата
е обжалвана от защитника на подсъдимия. Във въззивната жалба са изложени доводи
за необоснованост на съдебния акт, както и за явна несправедливост на
наложеното наказание. Отправено е искане за назначаване на техническа
експертиза, чрез която да бъде установено дали по натривката при вземане на
сравнителен материал имало остатъци от метамфетамин или марихуана. Във
връзка с така отправеното искане, настоящият съд се произнесе с определение, с
което отхвърли молбата на защитника на подсъдимия, тъй като прецени, че
отговора на поставения въпрос се съдържа в събраните по делото доказателства.
В съдебно заседание защитникът развива доводите си, изложени в жалбата и моли
присъдата да бъде отменена изцяло, а подс. Г.Г. да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение, алтернативно наказанието на последния да бъде
определено при приложението на чл. 55 от НК, предвид наличните по делото
множеството смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
В
дадената на подсъдимия Г. последна дума, същият не изразява становище.
Представителят
на Бургаска окръжна прокуратура намира въззивната жалба за неоснователна,
поради което предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена,
като правилна и законосъобразна. Счита, че изискванията на наредбата били
спазени при изследването на подс. Г. с техническото средство, а авторството на
деянието било безспорно установено.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, приема следното:
На
23.11.2018г., около 23:30 часа, свидетелите К. И. и М. Д.- двамата полицейски
служители, заемащи длъжността „старши полицай“ в сектор „СПС“ при ОД на МВР- Бургас,
изпълнявайки възложените им задължения съгласно предварително утвърден план, осъществявали
патрулна дейност със служебния си автомобил по ул. „Чаталджа“, в гр. Бургас. В
същото време, непосредствено пред тях в посока към бул. „Тодор Александров“, се
движел лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № СН 2740 АМ.
Водачът на превозното средство преустановил движението му и спрял на ул.
„Чаталджа“, пред до № 10. Полицейските служители спрели до него и решили да
извършат рутинна проверка, в хода на която установили, че водач на посочения
лек автомобил бил подс. Г.. Последният изглеждал притеснен и нервен, поради
което полицейските служители решили да извършат проверка на същия с техническо
средство за наличие на алкохол или наркотични вещества, за която подсъдимия дал
своето съгласие и за целта тримата отишли в сектор „Пътна полиция“- Бургас, където
по същото време се намирал свид. П. В. П.- „младши автоконтрольор“ в ОД на МВР-
Бургас и изпълнявал служебните си задължения. Последният, чрез техническо
средство, извършил проверка на водача Г. за наличие на алкохол в издишвания от
него въздух, но отчетените стойности били 0.00 промила. След дадено от подс. Г.
съгласие, на същия била извършена проверка с техническо средство „Дрегер Драг Чек
3000“, № 8325554, ARLF-0361, с проба № 47/24.11.2018г., което отчело наличие на
метамфетамин в организма на Г.. Проверката приключила в 00:20ч. и констатираното
било отразено в Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични и
упойващи вещества рег. № 251р-35445/24.11.2018г. /лист 5 от досъдебното
производство/. На подсъдимия бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия Д, бланков № 0652445 от 24.11.2018 г. /лист 6
от досъдебното производство/, който подписал без възражения и му бил връчен
талон за изследване № 0002477 от 24.11.2018г. за наличие на наркотични вещества
(лист 7 от ДП), в който бил отразен резултатът от изследването с техническото
средство. Подс. Г. приел показанията на техническото средство, за което се
разписал собственоръчно в цитирания талон за изследване и отказал да даде
кръвна проба за химически анализ. Поради констатирана употреба на наркотично
вещество подсъдимият бил задържан, а след това отведен в „МБАЛ-Бургас“, спешно
отделение, където му бил направен медицински преглед във връзка със задържането
му. В същия ден било образувано бързо производство за престъплението по чл. 343б,
ал. 3 от НК, извършено от подс. Г..
Така
изложената фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в
съдебно следствие пред първоинстанционния съд доказателства и не се различава от
изложената в мотивите на БРС. Делото е изяснено от фактическа страна. Районният
съд е извършил доказателствения анализ в съответствие със закона, спазвайки
правилата на формалната логика, като доказателствата са изследвани както
поотделно, така и във връзка помежду си, и след като ясно и изчерпателно съдът
е посочил въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е изградил
изводите си относно фактите, включени в предмета на доказване, то присъдата се
явява обоснована, а отправеното от защитата възражение в този смисъл е напълно
несъстоятелно. В
резултат на извършения доказателствен анализ БРС точно е установил действията
на подсъдимия, извел е законосъобразни изводи за неговата вина и е разкрил
обективната истина.
Правилно
показанията на свидетелите И., Д. и П. са кредитирани от районния съд, при
изграждане на фактическата обстановка по делото, тъй като същите са
последователни, логични, непротиворечиви и кореспондират с останалите писмени
доказателства по делото, както и с вещественото такова. От показанията на
първите двама, дадени в хода на първоинстанционното следствие и от тези,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предложение второ от НК,
се установява по категоричен начин, че на 24.11.2018г., около 23:30 часа,
именно подсъдимият е управлявал моторното превозно средство марка „Фолксваген“,
модел „Поло“, с рег. № СН 2740 АМ, по улица „Чаталджа“, в гр. Бургас. От
показанията на И., Д. и П. се установяват и действията на подсъдимия, след като
е бил отведен в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Бургас.
В изключително
подробните показания на свид. П., дадени в съдебното заседание пред
първостепенния съд, са описани всички предшестващи, съпътстващи и последващи
проверката с техническо средство действия, включително извършените манипулации,
в резултат на което при проверката на подс. Г. с еднократния тест “Drager DrugChek
3000“ са били отчетени резултати, напълно съответстващи на констатираните от
въззивната инстанция при предявяване на вещественото доказателство на страните.
Тези резултати, анализирани ведно с приложената методика и указания за ползване
на теста /л.12-л.19 от досъдебното производство/, категорично установяват
употребата на метамфетамин. Действията на свид. П. са били коректно отразени в
съответния протокол, като истинността на вписаните в него данни, в частност
резултатът от изследването- наличието на метамфетамин в организма на
подсъдимия, са били потвърдени и приети от Г., като същият сам е положил
подписа си в документа. Също така, установените при проверката обстоятелства са
били описани и в АУАН серия Д, бланков № 0652445 от 24.11.2018 г., който
подсъдимият отново е подписал собственоръчно, без да изложи възражения. Отказът
на подсъдимия да даде кръвна проба за химически анализ е надлежно документиран
в талон за изследване № 0002477 от 24.11.2018г. за наличие на наркотични
вещества, като отново подсъдимият е потвърдил това обстоятелството с подписа
си.
Следва да
се посочи, че така описаната и приета от съда фактическа обстановка се оспорва
от подсъдимия единствено по отношение на вида наркотично вещество, което техническото
средство е отчело, тъй като подс. Г. твърди, че никога не е употребявал
метамфетамин, а единствено бил пушил марихуана и то около 20 дни преди датата
на деянието. В тази връзка, предвид наличните по делото данни, удостоверяващи
годността на техническото средство “Drager DrugChek 3000” към момента на
извършване на анализа, както и че същото отговаря на изискванията на Закона за медицинските
изделия и може да бъде използвано от службите за контрол, спазването на всички
изисквания от страна на проверяващия- свид. П., съпровождащи употребата и
гарантиращи точния резултат на изследването, съдът счита, че изложените от
защитата възражения са неоснователни, а твърденията на подсъдимия се явяват
единствено проявление на гарантираното му от закона право на защита, тъй като
не са подкрепени с каквито и да било доказателства.
По
отношение на причината поради, която подсъдимият е предприел управлението на
лекия автомобил, а именно, поради непоносими болки от баща му- свид. Д. Г. С.,
настоящият състав счита, че предвид вече констатираните от първоинстанционния
съд противоречия между показанията на подсъдимия и тези на баща му- които
настоящият състав споделя и не е необходимо повтарянето им, както и предвид
заинтересоваността на свид. С. от изхода на делото, отчитайки личните отношения
между тях, показанията и на двамата не следва да бъдат оценени положително по
отношение на достоверността и добросъвестността им в тази част, поради което и
не следва да бъдат използвани за изграждане на фактическата обстановка по
делото.
За
съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК е достатъчно деецът да
управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което
обстоятелство да е доказано по несъмнен начин от техническото средство. В
посочената норма не се изисква доказване на неспособност за управление на
моторно превозно средство, нито установяване степента на въздействие на
наркотичните вещества върху водача и до каква степен това се е отразило на
способността му да шофира. За съставомерността на деянието е и без значение
дали наркотичното вещество е консумирано непосредствено преди управлението на
МПС или в по-ранен момент.
При
коректно установена фактическа обстановка районният съд е достигнал до правилния
извод, че на посочените в обвинителния акт дата и място подс. Г. управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с
рег. № СН 2740 АМ, след употреба на наркотични вещества- метамфетамин,
установено по надлежния ред- с техническо средство „Дрегер Драг Чек 3000“, с
проба № 47/24.11.2018г. Съобразявайки обстоятелствата, че посоченият лек
автомобил представлява моторно превозно средство, по смисъла на § 6, т. 11 от
ЗДвП, както и че действията на подсъдимия по привеждането в движение и
направляване придвижването на автомобила в пространството чрез определяне
скоростта и посоката на движение, представляват управление на МПС по смисъла на
закона, и фактът, че подс. Г. преди това е употребил метамфетамин- наркотично
вещество, което е включено в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“, към Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, то правилно и законосъобразно е установено от
БРС, че от обективна страна подс. Г. е реализирал състава на престъплението по
чл. 343б, ал. 3 от НК.
Употребата
на наркотичното вещество от подсъдимия е установена, посредством използването
на техническо средство, като резултатът е потвърден от дееца. В тази връзка
следва да се посочи, че нормативно предвиденият от закона
ред, по който се установява употребата на наркотични вещества при управление на
МПС е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от посочената наредба,
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. Употребата
на наркотични вещества може да се установи както чрез използуване на
техническо средство, така и чрез лабораторно изследване, но последното не е
задължително. Съгласно чл. 3а от Наредбата, то се прави при оспорване
показанията на техническото средство или
в случаите, когато е взета некачествена проба, когато водачът откаже или
физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо
средство. В случая употребата на наркотични вещества от подсъдимия е безспорно установена
с техническо средство - еднократен тест “Drager DrugChek 3000“, тест–касета с №
8325554, ARLF-0361, с годност до август на 2019 г., който е определен със
Заповед № 8121з-1186/13.09.2017г. на Министъра на вътрешните работи като
средство за установяване употребата на
наркотични вещества. Изложеното отново потвърждава неоснователността на
исканата от защитата техническа експертиза, тъй като наличието на метамфетамин
в организма на подсъдимия е безспорно доказано по предвидения в закона начин.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като
същият е съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични
вещества и техните аналози, но въпреки това съвсем съзнателно е управлявал
лекия автомобил.
За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева. С
обжалваната присъда БРС, при приложението на чл. 54 от НК, е наложил на подс. Г.
минимално предвидения размер на наказанията
лишаване от свобода и глоба, а наказанието лишаване от право да управлява МПС е
отмерил за срок от десет месеца.
Правилно БРС е приел, че наказанията следва да
бъдат определени при приложение на правилата на чл. 54 от НК, като са
съобразени с обществената опасност на деянието и на дееца и с установените по
делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Всички изброени смекчаващи вината
обстоятелства, които защитата е посочила в първоинстанционното и във въззивното
производство, са отчетени като такива от районния съд при определяне на
наказанието, но същият е достигнал до правилния извод, споделен и от настоящия
състав, че те не са нито многобройни, нито изключителни по своето естество
обстоятелства, които да обосноват извод за несъразмерна тежест и на най-лекото,
предвидено в закона наказание. Именно тези обстоятелства- коректното
процесуално поведение на подсъдимия, добрите му характеристични данни, липсата
на трайно установени престъпни навици и недоброто здравословно състояние на
бащата на подсъдимия, са позволили на съда да определи кумулативно предвидените
наказания на подс. Г. в минимален размер, както и въз основа на тях правилно да
счете, че така отмерените наказания, в тяхната съвкупност, ще постигнат в
най-пълна степен целите на наказанието, заложени в чл. 36 от НК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
съгласно поддържаната от защитата теза, подсъдимият никога не е употребявал
метамфетамин, поради което и резултатът от изследването с техническо средство
следва да се счита за неправилен, като същевременно с това се иска признаването
на подсъдимия за невинен, със сигурност не може да се характеризира като
признание от страна на дееца, че е извършил деянието. Подсъдимият има
гарантирано от закона абсолютното право да не признава вината си и да оспорва
обвинението, но такова поведение не представлява смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство, така както се твърди от защитата.
Наложеното
от районния съд наказание на подсъдимия- лишаване от право да управлява МПС за
десет месеца, е отмерено в рамките на чл. 49, ал. 2 от НК и е достатъчно да
допринесе ефективно поправителното и
превъзпитателното въздействие върху подсъдимия.
Настоящото
деяние е извършено в тригодишния изпитателния срок, за който е било отложено
изпълнението на наказанието четири месеца лишаване от свобода, наложено на
подс. Г. по НОХД № 244/2017 г. по описа на Районен съд- Котел. В съответствие с
императивната разпоредба на чл. 68, ал. 1 от НК съдът е активирал изпълнението
му.
Първоначалния режим за изтърпяване на наложеното с
обжалваната присъда наказание лишаване от свобода и приведеното в изпълнение
наказание по НОХД № 244/2017 г. по описа на РС- Котел, са правилно определени.
Присъждането на разноските по делото е пряко следствие
от признаването на подсъдимия за виновен по повдигнато му обвинение.
Поради липсата на произнасяне на първоинстанционния
съд по въпроса относно вещественото доказателство по делото, същият следва да
стори това по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, предложение първо от НПК.
По
изложените съображения и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 45 от 25.02.2019 г., постановена по НОХД № 5472/2018
г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.