№ 246
гр. Пазарджик, 14.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500703 по описа за 2021 година
Обжалвано е определение на Панагюрски районен съд от 16.07.2021
година , постановено по ч.гр.д.№662 по описа за 2019 година , с което съдът е
приел възражение от длъжника и дал указания на заявителя по смисъла на
чл.415 ал.1 от ГПК.
В частната си жалба „с.к.“ ООД твърди, че определението е нищожно,
евентуално – недопустимо.
Твърдят, че издадената заповед за изпълнение била редовно връчена и в
срок не постъпило възражение от длъжника , поради което бил издаден и
изпълнителен лист.
Обжалваното определение било нищожно , евентуално недопустимо.
С издаването на заповедта по делото , съдът изчерпил
правораздавателната си власт по делото.
Постановения акт бил необжалваем и неотменим.
Производството било по чл.410 от ГПК , поради което цитираната от
представителя на длъжника практика , касаеща производството по чл.417 от
ГПК била неотносима. Нямало никакво основание да се приеме молбата от
19.05.2021г. на адв. М. и възражението на длъжника срещу Заповедта, след
като същата надлежно е влязла в сила на 1.10.2019г.
Поради това считат, че обжалвания съдебен акт е нищожен. Той
1
противоречал не на конкретна разпоредба, а на правния ред въобще.
Евентуално подържат оплаквания за недопустимост на определението,
като издадено в нарушение на чл. 299 ГПК.
Молят да бъде обявена нищожността му или обезсилено като
недопустимо.
Постъпил е писмен отговор от ответника по частната жалба – длъжник в
заповедното производство. Намира определението за валидно допустимо и
правилно , като твърди, че заповедта за изпълнение не му е връчвана.
Въззивният съд , за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д.№ 662/2019 година на РС Панагюрище е
образувано по заявление на „с.к.“ ООД против Д. ИВ. В..
На 12.09.2019 година е издадена заповед за изпълнение.
По делото има съобщение , от което е видно ,че заповедта за
изпълнение е връчена лично на длъжника на 17.09.2019 година.
Няма данни по делото да е постъпило възражение и на 7.10.2019 година
е разпоредено издаването на изпълнителен лист.
На 19.05.2021 година е постъпила по делото молба от длъжника , чрез
процесуалния му представител към която е приложено и възражение по
чл.414 от ГПК.
В молбата се твърди, че е опорочена процедурата по връчване и до
момента длъжникът не бил получил заповедта за изпълнение, поради което
счита ,че не е пропуснал срока за възражение. На 5.05.2021 година длъжникът
получил съобщение от ЧСИ.
Съдът , без да излага мотиви, е приел, че възражението е подадено в
срок , приел го е и е дал указания на заявителя по смисъла на чл.415 ал.1 от
ГПК.
Действията както на съда , така и на длъжника не са съобразени с
характера на заповедното производство.
В производството по чл.410 от ГПК възможността на длъжника за
защита се извежда както от нормата на чл.423 от ГПК/каквито данни се
съдържат в известна степен в постъпилата молба/ или съответно по реда на
чл.407 от ГПК.
Като не е отчел това и постановил обжалваното определение , съдът е
действал незаконосъобразно. Този му акт обаче не подлежи на обжалване
2
пред въззивната инстанция, поради което въззивният съд не разполага с
правомощия да се произнесе , както по правилността му , така и по
валидността и допустимостта му. Определението , с което се приема
възражението на длъжника и се дават указания по чл.415 ал.1 от ГПК не сред
определенията , за които изрично е предвидена обжалваемост. Възможността
такова определение да бъде обжалвано не е изведена и в съдебната практика ,
тъй като страните разполагат с друг ред за защита.
Определението , с което съдът не приема възражение в производство по
чл.417 от ГПК например ,според съдебната практика подлежи на обжалване
от длъжника , тъй като той няма друг път за защита.
Против действията на съда в конкретния казус заявителят разполага с
друг път за защита.
На първо място , ако предяви иск в изпълнение указанията на съда ,
исковия съд ще извърши самостоятелна преценка на допустимостта на иска
по чл.422 от ГПК , проверявайки дали има възражение и дали то е постъпило
в срок. При тази преценка исковия съд не е обвързан от преценката на
заповедния.
На второ място – ако заявителят , поддържайки, че няма основание да
предяви иск за установяване на вземането си , не изпълни указанията на съда
и не предяви иск ,то тогава съдът следва да обезсили издадената заповед за
изпълнение. Това определение ще подлежи на контрол по реда на чл.274 от
ГПК и така заявителят в заповедното производство ще реализира правата си.
По изложените съображения , съдът намира частната жалба за
недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Следва да
бъде оставена без разглеждане , а производството по делото – прекратено.
По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „с.к.“ ООД против
определение № 260250 по ч. гр. Д. № 662 по описа за 2019 година по описа на
РС Панагюрище.
ПРЕКРАТЯВА производството по В ч. гр. д.№703/2021 година по описа
3
на Окръжен съд Пазарджик.
Определението полежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4