РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. Пловдив, 11.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІII състав, в открито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Таня Костадинова и участието на прокурора Здравена Янева,
като разгледа КАНД №113/2022 година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.И.К. ***, подадена
против Решение № 2177 от 06.12.2021г., постановено по АНД № 20215330206498/2021г.
по описа на Районен съд - Пловдив, ХХIII наказателен
състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
21-0438-000814/10.09.2021г. на Началника на Трето РУ при ОД на МВР - Пловдив, с
което на жалбоподателя на основание чл.175 ал.1, т.4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
В касационната
жалба, се сочи неправилност на обжалваното съдебно решение, като се твърди
постановяването му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. Изложени са съображения за липса на конкретно
необходими обстоятелства относно установеното административно нарушение, които необсъдени
от съда касаят съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави
искане за отмяна на решението и на потвърдения с него административен акт,
излагайки съображения, че в резултат от извършеното нарушение не са настъпили
никакви вредни последици, а извършеното е инцидентен случай, поради което се
иска приложението на чл.28 ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се явява лично като поддържа жалбата относно
незаконосъобразността на съдебното решение и на обжалвания административен акт.
Излага доводи, че отнемането на свидетелството му за правоуправление го лишава
от единствената възможност за препитание. Затова иска отмяна на съдебния акт и
на атакуваното НП.Не претендира разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ОД МВР-Пловдив не взема становище по допустимостта и основателността
на жалбата. Редовно призован, не изпраща представител. Взима отношение по
съществото на спора като изпраща отговор на касационната жалба, с който счита
същата за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно,
поради което прави искане решението да бъде оставено в сила, а жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Оспорва разноските, претендирани от другата
страна като прекомерни. Претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор
при Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А.И.К.
против процесното Наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН
№001235/26.08.2021г., съставен от свидетеля В.Л., с което е привлечен към
административно-наказателна отговорност за осъществено административно нарушение
на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП, изразило се в това, че на 26.08.2021г. в
гр.Пловдив, на ул.***, при управление МПС – лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№
***, при подаден сигнал със стоп-палка от контролен орган, не изпълнява
указанията и не спира, като извършва обратен завой по ул.“Васил Левски“, посока
юг. АУАН е подписан от нарушителя без възражение и екземпляр му е връчен, като
въз основа на него е издадено и процесното НП. С жалбата пред
първоинстанционният съд се оспорват констатациите на контролните органи, без да
се излагат конкретни съображения за това. В съдебно заседание също не са
представени конкретни факти и обстоятелства по оспорване на констатациите. За
да потвърди издаденото Наказателно постановление, първоинстанционният съд е
приел, че са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на А.И.К.
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, като кредитира показанията на
актосъставителя относно обстоятелствата по случая, дадени под страх от
наказателна отговорност и лишени от субективна оценка, подкрепени от писмени
доказателства, а именно АУАН, заповеди. Въз основа на констатираните факти
първоинстанционният съд е направил извод за наличие на категорично установено
нарушение по чл.103 от ЗДвП от страна на касационния жалбоподател.
Решението на първоинстанционият съд е постановено, без да
се обсъдят необходимите обстоятелства по обществената опасност на нарушението.
Така по отношение на наведените доводи от касатора, че от негова страна липсва виновно
поведение за осъществяване на вмененото му административно нарушение, излагайки
съображения, че във всички случаи, съобразно разпоредбите на ЗАНН, наложеното
наказание следва да бъде ивдивидуализирано и съобразено със степента на
нарушаване и застрашаване на обществените отношения и с целта на закона, по
същество касаят възражение за маловажен случай. Поради това и възраженията на
касационният жалбоподател за необходимостта от преценка на приложението на
чл.28 б.а от ЗАНН /ДВ, бр. 105 от 1991 г., приложима редакция
към момента на нарушението/ се явяват основателни и обосновани. Осъщественото
деяние е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи на нарушения от същия
вид,
което се потвърждава и от показанията на разпитания по делото актосъставител
относно обстоятелствата, при които е осъществено. На тази база
първоинстанционният съд не е извършил необходимата преценка и изследване на необходимите
факти, което
касае съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ограничаващо
правото на защита на нарушителя. Така установеното административно нарушение безспорно
съставлява маловажен случай
на неправомерно деяние по смисъла на чл.28 б.“а“ от ЗАНН /в
приложимата му редакция. В настоящия случай липсва съществено отрицателно въздействие върху
охраняваните обществени отношения, поради което е следвало първоинстанционният
съд служебно да направи съответната преценка за „маловажен случай“. Липсата на изводи от
наказващия орган в тази връзка опорочава съществено проведения
първоинстанционен съдебен процес и води до
незаконосъобразност на атакуваното решение, което е постановено при
нарушаване на съдопроизводствените правила, касационно основание по чл. 209 т.3
от АПК,
административен акт, свързан с ограничаване на правото на защита на нарушителя.
Събраните в първоинстанционното
производство гласни и писмени доказателства водят до несъмнения извод, че се
касае за осъществено маловажен случай на административно нарушение по смисъла
на посочената законова разпоредба, като
обществената опасност на деянието и дееца са изключително ниски, а наложената
санкция, дори в един минимален размер, би била неоправдано висока с оглед на
причинените общественоопасни последици и е несъразмерна на установеното
административно нарушение и неговата тежест. В този
смисъл е и
постоянната съдебна практика, свързана с приложение на ТР №1/12.12.2007г.,
издадено по т.дело №1/2005г.. Липсват
доказателства, които да налагат недвусмислен извод, че лицето е наказвано за
идентично нарушение, както и че са настъпили конкретни общоопасни последици,
нарушаващи съществено правилата за безопасност на движението по пътищата и
които да са свързани с
употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Тези обстоятелства не са преценени от първоинстанционния
съд, който като е потвърдил
атакуваното Наказателно
постановление №21-0438-000814/10.09.2021г., е постановил един незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде отменен, като се отмени и атакувания
административен акт.
С оглед този изход на спора, разноски се дължат на
касационният жалбоподател, който не е направил своевременно искане за тяхното
присъждане, не е приложил списък с разноски и доказателства за изплатеното
адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът не дължи произнасяне по тях.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
вр. чл.63 ал.3 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2177 от 06.12.2021г.,
постановено по АНД № 20215330206498/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХXIII наказателен
състав като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като маловажен случай
на административно нарушение Наказателно постановление №
21-0438-000814/10.09.2021г., издадено от Началника на Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на А.И.К., ЕГН********** *** за
нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата на основание чл.175 ал.1
т.4 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя А.И.К., че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.