№ 1459
гр. Варна, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502280 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от ПЛ. Д. П., ЕГН ********** и адрес: гр.
Варна, ж.к."Чайка", бл. 7, вх. А, ет. 6, ап. 61, жалба срещу действията на ЧСИ Надежда
Денчева с per. № 807 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Варна, изразяващи се в
отказ да прекрати изпълнително производство по дело № 20118070400208 на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В жалбата се излага становище за незаконосъобразност на отказа по
съображения, че в срок по-дълъг от 2 години не са извършвани действия по изпълнението.
Жалбоподателят твърди още, че задължението е погасено поради изтичане на давностния
срок по чл. 110 от ЗЗД. Отправя искане за отмяна на обжалваното действия на съдебния
изпълнител.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят в изпълнителното производство „ЕОС
Матрикс“ ЕООД излага твърдения, че е проявявал процесуална активност като е искал
прилагането на определени изпълнителни способи, което само по себе си било достатъчно за
прекъсване на давността, поради което възразява срещу основателността на жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение.
Съгласно предвиденото в чл. 436, ал. 3, изр. II от ГПК ЧСИ е изложила подробно
мотиви по обжалваното действие.
1
Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20118070400208 е образувано по молба на „БАНКА ДСК" ЕАД
- гр. София, ЕИК ********* и издаден Изпълнителен лист от 07.02.2011г. въз основа на
Заповед за изпълнение № 1262/26.01.2011г. по ЧГД № 1284/2011 по описа на ВРС, по силата
на който ПЛ. Д. П. и Д. П. Д. са осъдени солидарно да заплатят на „БАНКА ДСК" ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска" №19,
сумата 230284.40 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2011г. - датата
на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, лихви, такси и съдебно-
деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. С постановление от 11.06.2019
г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено по
отношение на длъжника Д.Д..
Въз основа на приложен договор за цесия между „БАНКА ДСК" ЕАД и „ЕОС
Матрикс" ЕООД, съдебният изпълнител на основание чл.429 от ГПК е конституирал
цесионера в качеството на взискател в производството 12.04.2019г.
В настоящия случай, от приложеното изпълнително дело се установява, че
взискателите, първоначално „Банка ДСК“ ЕАД, а впоследствие и правоприемника му „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. са проявявали процесуална активност, като са искали от съдебния
изпълнител регулярно, във времеви интервали по-кратки от 2 години, да извършва
процесуални действия по удовлетворяване на вземането им. Така по молба на първия
взискател са обявени шестнадесет публични продажби по отношение на собствени на
жалбоподателя недвижими имоти в периода от 08.07.2011г. до 13.12.2016г.. Всяка обявена
публична продан е прекъсвала теченето на срока по 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като последната
такава от 13.12.2016 г. е успешно проведена и имуществото е осребрено, вследствие на
което с постановление за възлагане от 16.12.2016 г. собствеността е придобита от купувача,
а впоследствие е извършено е и разпределение на постъпилата сума за погасяване на дълга.
Така, отново преди да изтече двугодишния срок, с молба от 01.03.2018 г. първият взискател
е поискал извършване на изпълнително действие – запор на банковите сметки на длъжника,
което е осъществено и със запорно съобщение от 29.03.2018 г. същото е извършено.
След конституирането си, цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД с молба от 04.09.2019 г.
е поискал при наличието на вписани трудови договори и открито банкови сметки, съдебният
изпълнител да запорира вземанията на длъжника. В изпълнение на претендираните от
новия взискател изпълнителни действия, ЧСИ е констатирало, че откритите на името на
жалбоподателя сметки са били вече предмет на запор по изпълнителното производство,
поради което е изпратил запорно съобщение единствено до установения работодател на
П.П. – „Ситикон 011“ ЕООД. Действително, съобщението не е надлежно връчено на
дружеството, но съгласно задължителните указания на т. 5 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на
2
ВКС от значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление
на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни
последици, поради което следва да се приеме, че с изпращане на съобщението
изпълнителното действие е предприето и срокът е прекъснат.
С нова молба от 14.06.2021 г. взискателят е поискал налагането на запор върху
откритата на името на жалбоподателя банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, което
изпълнително действие не е извършено от съдебния изпълнител, тъй като единствената
сметка на длъжника в банката вече е била запорирана от него.
Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства.
Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Предвид изложеното срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е
текъл от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, като същият следва да бъде удължен
със съответния период от два месеца и една седмица.
Съгласно задължителните постановки на т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
давността се прекъсва предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, като същите са неизчерпателно изброени:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило(успешно
или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане, в този смисъл е и трайната
съдебна практика, обективирана например в Решение 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1474/2020
г. на IV г.о. на ВКС. В настоящия случай, не се установява бездействие на взискателя, което
да е продължило за период от две години. Последното валидно предприето изпълнително
действие по молба на взискателя е обективирано в изпратеното на 04.09.2019 г. съобщение
за запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Към датата на постановяване на
3
обжалваното постановление на ЧСИ срокът не е изтекъл, и макар към момента на
произнасянето на настоящата съдебна инстанция да са изтекли повече от две години от
предприемането на действието, следва да се съобрази, че същият е продължен с 2 месеца и 1
седмица, с оглед спирането на процесуалните срокове, извършено с чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП,
или същият изтича на 17.11.2021 г.
Възраженията на жалбодателя, че не e надлежно уведомен за прехвърлянето на
задължението му не следва да се разглеждат в настоящото производство по обжалване на
действията на ЧСИ. Въпросът за липсата или наличието на изрично връчено уведомление
по чл.99 от ЗЗД, е изрелевантен в настоящия спор, доколкото то не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, а има значение единствено с оглед
противопоставимостта на цесията на трети лица, включително и на длъжника. За
осъществяване на правните последици на договора за цесия са достатъчни волеизвявленията
на цедента и цесионера, а след постановяване на постановлението за конституиране на
новия кредитор в производството, единствено той е легитимиран да инициира изпълнителни
действия и да получи паричното притезание. Ето защо, извънпроцесуалното уведомяване на
длъжника за сключения договор за цесия е ирелевантно за валидността на изпълнителни
действия.
Не подлежат на разглеждане по същество твърденията на жалбоподателя за
погасяване на задължението по давност с изтичане на срока по чл. 110 от ЗЗД, тъй като
оспорването на материалните предпоставки за съществуване на вземането е несъвместимо с
предприетата защита чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител, доколкото е
предвиден нарочен исков ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.
439 от ГПК. Само за пълнота на обосновката, следва да се посочи, че съгласно т. 10 от ТР
№2/2013 г. на ОСГТК давността е прекъсната с всяко едно от преждеизброените
изпълнителни действия, след което е започнала да тече нова пет годишна давност за
задължението, което обуславя извод за очевидната неоснователност на възражението.
Съобразно гореизложеното, съдът приема, че обжалваният отказ от съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство е законосъобразен и правилен,
поради което подадената жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от ПЛ. Д. П., ЕГН********** и адрес: гр.
Варна, ж.к."Чайка", бл. 7, вх. А, ет. 6, ап. 61, жалба срещу действията на ЧСИ Надежда
Денчева с per. № 807 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Варна, изразяващи се в
отказ да прекрати изпълнително производство по дело № 20118070400208 на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
4
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, изр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5