№ 16101
гр. С., 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110111258 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу М. Г. М., ЕГН
**********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца: сумата от 617,27 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 73,66 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 19.07.2024 г., сумата от 60,05 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.07.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 14,45 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
19.07.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „С.Т.“, бл. 317А, вх. А, ет. 5, ап. 15, с
абонатен № 157644, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 47518/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата в качеството й
на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия,
като съответно тя не е заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна
1
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се
отнася, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и
обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно
чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи
възнаграждение в полза на ищеца. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че е собственик или вещен ползвател на
имота, съответно че е потребител на топлинна енергия. Счита, че претенцията за цена на
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия е недопустима, тъй като ищецът не е
материалноправно и процесуалноправно легитимиран да претендира сумата, тъй като
услугата е извършвана от трето лице и възнаграждението се дължи именно на него. Излага
доводи, че до нея не е отправяна покана за заплащане на главните задължения за топлинна
енергия и цена на услуга за дялово разпределение, следователно не е изпаднала в забава за
заплащането им. Счита, че доколкото по делото се твърди, че е начислявана топлинна
енергия по прогнозен дял, приложим е редът по чл. 32, ал. 3 ОУ. Твърди, че спрямо общите
фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за процесния период разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е
неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и
издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок
за плащане, съответно при липса на възможност да се приложи уговореното между страните,
предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответницата изпада в забава след покана, каквато
няма данни да е била отправена от ищеца. Относно мораторната лихва върху главницата за
дялово разпределение сочи, че в ОУ няма предвидена уговорка на начисляване на мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение, поради което ответницата изпада в
забава след покана, каквато не е представена по делото. Възразява и за погасяване на сумите
по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
2
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз
основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в
претендирания размер в полза на ищеца.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в
забава, както и размера на обезщетението за забава.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже всички
свои възражения, или че е погасила претендираните вземания.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлоснабден и че сградата - етажна собственост, в която се
намира той, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се
извършва услуга топлинно счетоводство от „Т.С.“ ЕООД. В тази връзка са приети протокол
от общо събрание от 26.09.2002 г. на етажната собственост, находяща се на адрес: гр. С., ж.
к. „С.Т.“, бл. 317А, вх. А, на което е взето решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД
за извършване индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на общи и
индивидуални сметки, договор № 4713/08.10.2002 г., сключен между представител на
етажната собственост на адрес: гр. С., ж. к. „С.Т.“, бл. 317А, вх. А и „Т.С.“ ЕООД за
извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, както и
договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между
„Т.С.“ ЕАД като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител, с който изпълнителят е приел
да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в
сградата етажна – собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. С., при спазване на
изискванията на Общите условия на договорите между „Т.С.“ АД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост, одобрени от ДКЕВР с Разрешение № ОУ-024/10.08.2007 г. срещу
заплащане на определена цена.
Спорно е обстоятелството дали ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
3
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
4
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че
ответницата е била през процесния период потребител на топлинна енергия, доставяна до
имота, в качеството си на негов собственик. Посочените обстоятелства се установяват от
приетия Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 105, том ХХХIII, дело № 5608 от
14.12.1987 г., с който Г.А.Г. и С.С. Г. са дарили на дъщеря си М. Г. А. процесния апартамент
№ 15, находящ се в гр. С., ж. к. „В.И.“, бл. 317А, вх. А, ет. 5, състоящ се от една стая, дневна,
кухня и сервизни помещения, с площ от 65,20 кв. м., с принадлежащото му избено
помещение № 15, заедно с 4,222 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху припадащата се част от терена, като дарителите са си запазили правото на
ползване върху обитаваните до датата на дарението от тях помещения в дарения имот;
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 157, том I, рег. № 3982, дело № 150 от
03.06.2003 г., по силата на който „П.Б.“ АД е предоставило на ответницата М. Г. М.,
упражняваща търговска дейност като ЕТ „М. М.-13“ оборотен банков кредит в размер на 6
000 лв., при посочени в нотариалния акт параметри и съгласно условията на договор за
банков кредит № 010Д01388/02.06.2003 г., като за обезпечаване на вземанията по
предоставения кредит заедно с лихвите, евентуалните наказателни лихви, комисионите
и/или разноските, М. Г. М. – в качеството си на ипотекарен длъжник, е учредила в полза на
кредитора „П.Б.“ АД ипотека върху процесния недвижим имот, съставляващ нейна
индивидуална собственост, а именно: апартамент № 15, находящ се в гр. С., район „И.“, ж. к.
„С.Т.“, бивш ж. к. „В.И.“, в жилищната сграда – бл. № 317А, вх. А, ет. 5, със застроена площ
от 65,20 кв. м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи:
стълбище, двор, В.Х.К. и ул. „З.М.“, заедно с принадлежащите му избено помещение № 15,
при съседи: коридор, ул. „З.М.“ и Х.П.А., както и с 4,222 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото – държавна земя на стойност 1 290 лв.;
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 183, том II, рег. № 1889, дело № 363
от 21.05.2004 г., по силата на който „П.Б. (България)“ АД е предоставило на ответницата М.
Г. М., упражняваща търговска дейност като ЕТ „М. М.-13“ инвестиционен банков кредит в
размер на 10 000 лв., при посочени в нотариалния акт параметри и съгласно условията на
договор за банков кредит № 014Д00418/21.05.2004 г., като за обезпечаване на вземанията по
предоставения кредит заедно с лихвите, евентуалните наказателни лихви, комисионите
и/или разноските, М. Г. М. – в качеството си на ипотекарен длъжник, е учредила в полза на
кредитора „П.Б. (България)“ АД ипотека върху процесния недвижим имот, съставляващ
нейна индивидуална собственост, а именно: апартамент № 15, находящ се в гр. С., район
„И.“, ж. к. „С.Т.“, бивш ж. к. „В.И.“, в жилищната сграда – бл. № 317А, вх. А, ет. 5, със
застроена площ от 65,20 кв. м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, при съседи: стълбище, двор, В.Х.К. и ул. „З.М.“, заедно с принадлежащите му
избено помещение № 15, при съседи: коридор, ул. „З.М.“ и Х.П.А., както и с 4,222 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – терен на
комплекса на стойност 1 290 лв.
5
От представените доказателства се установява, че правото на собственост е
преминало върху ответницата на 14.12.1987 г. по силата на договор за дарение на недвижим
имот.
По делото са приети препис – извлечение от акт за смърт на Г.А.Г., ЕГН **********,
издаден от Столична община, район „И.“, въз основа на Акт за смърт № 1035 от 30.09.2011
г., видно от който същият е починал на 29.09.2011 г., т. е. преди процесния период, и препис
– извлечение от акт за смърт на С.С. Г., ЕГН **********, издаден от Столична община,
район „И.“, въз основа на Акт за смърт № 1309 от 26.12.2010 г., видно от който същата е
починала на 25.12.2010 г., т. е. преди процесния период. Със смъртта на дарителите се е
погасило и вещното право на ползване върху имота.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответницата в качеството си на собственик на
имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна
енергия в имота за исковия период, при липса на данни правото на собственост да е било
прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота на друго лице, или да е
бил сключен изричен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с трето за спора лице за продажба на
топлинна енергия за исковите имот и период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника -
потребител относно приемането на общите условия, в който смисъл е и съдебната практика -
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед качеството на ответницата на
собственик на имота през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, е отделено за безспорно на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, а и се установява от приетите писмени
доказателства, посочени по-горе – договор № 4713/08.10.2002 г., сключен между етажната
6
собственост с адрес: гр. С., ж. к. „С.Т.“, бл. 317А, вх. А, и „Т.С.“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, протокол от проведено на 26.09.2002 г.
общо събрание на етажната собственост с адрес: гр. С., ж. к. „С.Т.“, бл. 317А, вх. А, на което
е взето решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“, към този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение, договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при
Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между „Т.С.“ ЕАД като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител (сключен за срок от три
години, считано от 01.05.2020 г., т. е. действащ през исковия период), доказателства от
третото лице – помагач – индивидуални изравнителни сметки за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. и от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., както и документи за годишен отчет на
уредите за дялово разпределение за посочените периоди, подписани за потребител, че през
исковия период до имота е доставяна и потребявана топлинна енергия (за БГВ и сградна
инсталация) на стойност 348,33 лв. без ДДС за първия отоплителен сезон и на стойност
580,47 лв. без ДДС за втория отоплителен сезон. По делото не се спори, че незаплатена е
останала исковата сума - 617,27 лв. (доставката и количеството топлинна енергия са
признати от ответницата), която сума е изчислена съобразно действащите през периода цени
и в съответствие с нормативната уредба, като в отговора на исковата молба не са заявени
възражения относно начина на начисляване на същата, нито че са налице плащания, с които
е погасена част от сумата за главница. Поради изложеното, и при липсата на оспорване от
страна на ответницата на доставената топлинна енергия до имота през процесния период,
съдът приема за доказана доставката на топлинна енергия на стойност 617,27 лв.
От ответницата своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяването на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.08.2024 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 05.08.2024 г. давността е прекъсната, като периодът, за който се претендират
7
вземанията е след отпадане на действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което същият не следва да
се прилага – тъй като изискуемостта на вземането за м. 05.2021 г. е настъпила на 15.07.2021
г., т. е. след отмяна на извънредното положение. Ето защо, вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 05.08.2021 г. са погасени по давност.
В случая погасено по давност е само вземането за м. 05.2021 г., чиято изискуемост е
настъпила на 15.07.2021 г. и което е в размер на 27,14 лв. (видно от съобщение към фактура
№ ********** от 31.07.2022 г.), но от нея се установява, че вземането е заплатено, а от
извлечение от счетоводството на ищеца се установява, че не се претендира вземане за м.
05.2021 г. Поради изложеното, искът е основателен в пълния предявен размер от 617,27 лв. и
следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 05.08.2024 г.
до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45 - дневен
срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база изравнителните
сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Следователно,
задълженията на ответницата за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали
8
като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне
на покана от кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон.
С оглед изложеното, за главните вземания за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г.
в полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която следва да се начислява за
вземането по общата фактура от 31.07.2022 г. - за периода от 15.09.2022 г. до 19.07.2024 г. и
за вземането по общата фактура от 31.07.2023 г. - за периода от 15.09.2023 г. до 19.07.2024 г.
Видно от заявлението по чл. 410 ГПК ищецът претендира мораторна лихва от по-късен
момент върху главницата за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., а именно от 16.12.2022
г. до 19.07.2024 г., която е в размер на 77,22 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез
използване на лихвен калкулатор. Ищецът претендира и лихва за периода от 15.09.2021 г. до
23.11.2021 г. върху платена главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. Видно от общата фактура от 31.07.2021 г. към датата на издаването й
незаплатена е била единствено сумата от 85,09 лв., за която след издаване на изравнителната
сметка се дължи мораторна лихва от 15.09.2021 г. до плащането, която изчислена по реда на
чл. 162 ГПК е в размер на 1,65 лв. Общо дължимата мораторна лихва е в размер на 78,87 лв.,
който е по-висок от претендирания от ищеца, поради което искът за мораторна лихва следва
да бъде изцяло уважен. Следва да се посочи, че ответницата не оспорва размера на този иск,
нито начина на определяне на сумата от страна на ищеца.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т.С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
9
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи
условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при
наличните доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния период
действително е извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, е
установен по основание.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, на основание чл. 114, ал. 2
ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е възникнало, тоест давността
за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено – от
първото число на следващия месец. Предвид началото на периода, за който се претендира
цена на услуга за дялово разпределение - м. 07.2021 г., погасено по давност е вземането за м.
07.2021 г. съответно непогасени по давност са вземанията за периода от 01.08.2021 г. до
30.04.2023 г. Предвид факта, че ответницата не оспорва размера на цената за услугата за
дялово разпределение, която изчислена на база броя месеци, за която се претендира – по 2,72
лв. месечно, е в размер на общо 60,05 лв., то за непогасения по давност период е в размер на
57,33 лв., до който размер искът за цена на услуга за дялово разпределение следва да бъде
уважен, съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 60,05 лв. и за м.
07.2021 г.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 05.08.2024 г.
до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
10
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер от 25 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо 75 лв., от които съразмерно с
уважената част от исковете в полза на заявителя (сега ищец) следва да се присъди сумата от
73,31 лв. – разноски в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер от 25
лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 100
лв., или общо 125 лв. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер от 122,19 лв.
В заповедното производство ответницата е представлявана безплатно от адв. С. Д.
съгласно договор за правна помощ и съдействие от 08.01.2025 г.
В исковото производство ответницата е представлявана безплатно от адв. С. С.
съгласно договор за правна помощ и съдействие от 13.03.2025 г.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. предвижда, че в случаите на оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер, не по - нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 (Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и
осъжда другата страна да го заплати.
В случая са претендирани разноски за безплатна правна помощ при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., за което са представени договори за правна защита и съдействие от
08.01.2025 г. и от 13.03.2025 г. Съгласно формираната трайна практика на ВКС -
определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. по описа на ВКС, I г. о.,
определение № 400/15.10.2020 г. по ч. т. д. № 1826/2020 г. по описа на ВКС, II т. о.,
определение № 253/19.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1154/2020 г. по описа на ВКС, III г. о.,
преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде
направена с оглед конкретните данни по делото. При липса на спор между страните
достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв.
за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по
договора за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или нейният
процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в
производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото
разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване
на безплатна правна помощ, като носи тежестта да установи, че предпоставките за
предоставяне на безплатна правна помощ. Посочената практика е възприета и в определение
№ 50050/21.03.2023 г. по т. д. № 2662/2021 г. по описа на ВКС, II т. о., с което е прието, че
когато по делото са налични доказателства, изрично и категорично опровергаващи
посоченото основание, респективно установяващи, че лицето, на което е оказана безплатна
правна помощ, не е материално затруднено, в задължение на съда е да вземе предвид тези
доказателства и без да е направено възражение от другата страна в тази насока. По делото
не са налични данни, изрично и категорично опровергаващи посоченото основание за
присъждане на разноски за безплатна правна помощ, поради което в полза на адв. Д. и в
полза на адв. С. се дължи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ответницата в размер, определен от съда.
11
В полза на адв. С. Д. следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер от 2,44 лв. (от общо определения размер от 100 лв.) за
заповедното производство. За определяне размера на възнаграждението за безплатна правна
помощ за заповедното производство, изчерпваща се с депозиране на възражение по чл. 414
ГПК, което не е необходимо да бъде мотивирано, съдът съобразява разрешенията, дадени
с решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 и с решение от 23.11.2017 г. на СЕС по
съединени дела C-427/16 и C-428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища,
актуалната съдебна практика на ВКС (определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. №
1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г.
по описа на ВКС, II т. о. и др.), разпоредбите на чл. 26 – чл. 27 НЗПП, като приема, че в
случая липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на делото, доколкото са
претендирани вземания в нисък размер. При отчитане на посочените обстоятелства,
релевантната съдебна практика и разпоредбите на закона, предвид че разписаното в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. не е задължително за съда при произнасянето по отговорността
за разноските, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението в полза на адв. Д.
следва да се определи в общ размер на 100 лв., от която сума съразмерно на отхвърлената
част от исковете й се дължи сумата от 2,44 лв., която следва да се възложи в тежест на
ищеца.
За исковото производство на адв. С. С. следва да се присъди възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер от 10,77 лв. (от общо 480 лв.), съгласно
изложените по-горе съображения и съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. № 23Б, срещу
М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „С.Т.“, бл. 317А, вх. А, ет. 5, ап. 15, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Г. М. дължи на
„Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 617,27 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 73,66 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 19.07.2024 г., сумата от 57,33
лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2024 г. до
изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „С.Т.“, бл.
317А, вх. А, ет. 5, ап. 15, с абонатен № 157644, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47518/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
12
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. № 23Б, срещу М. Г. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., ж. к. „С.Т.“, бл. 317А, вх. А, ет. 5, ап. 15, искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на цена на услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за сумата над 57,33 лв. до сумата от 60,05 лв. и за
периода от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 г., и на мораторна лихва върху цената на услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 14,45 лв. за периода от 15.09.2021 г.
до 19.07.2024 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „С.Т.“, бл. 317А, вх.
А, ет. 5, ап. 15, с абонатен № 157644, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 47518/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „С.Т.“, бл. 317А, вх. А, ет.
5, ап. 15, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 73,31 лв. - разноски за ч. гр.
д. № 47518/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата от 122,19 лв. - разноски за исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я. № 23Б, да заплати на адв. С. Й. Д. от САК, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С.,
ул. „Г. С. Р.“ № 165, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. сумата от 2,44 лв. - разноски за ч. гр. д. № 47518/2024 г. по описа на СРС, 48 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я. № 23Б, да заплати на адв. С. С. С. от САК, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С.,
ул. „Г. С. Р.“ № 165, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. сумата от 10,77 лв. - разноски за исковото производство, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Г.П.“ № 3, като трето лице - помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13