ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Несебър, 01.08.2016г.
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
закрито съдебно заседание на първи август две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
като
разгледа гр. д. № 687 по описа на НРС за 2016г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС вр.
чл. 389, ал. 1 ГПК.
Производството
е образувано по подадена от Е.В.П. и Е.А.П., срещу Етажната собственост на блок
„С” в КК „Обзор Бийч Ресорт” гр. Обзор, искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от общото
събрание на етажната собственост, проведено на 06.06.2015г. С исковата молба до
съда е отправено и особено искане с правно основание чл. 40, ал. 3 ЗУЕС – да
постанови спиране изпълнението на атакуваните решения на етажната собственост,
приети на 06.06.2015г., до приключване на съдебния спор с влязло в сила
решение. Искането е основано с твърдението, че управителят на етажната
собственост има право в производство по чл. 410 ГПК да се снабди със съдебен
документ за събиране на оспорените суми за 2017г., които са приети с
атакуваните решения на общото събрание. Посочено е, че спиране на решенията ще
запази и имуществените интереси на ищците относно присъединяването към
електропреносната и ВиК мрежи. Акцентирано е върху обстоятелството, че
управителят има възможност да подпише договор за възлагане на поддръжката и
управлението на етажната собственост.
В т. 3
от Тълкувателно решение № 5/2014г. от 24.06.2016г. по тълк. дело № 5/2014г. по
описа на ОСГК на ВКС е прието, че по своята цел искането за спиране на
изпълнението разкрива съществени сходства с целите и функциите на
обезпечителния процес - то защитава легитимния интерес на молителя да не
претърпи материалноправно незаконосъобразно
принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние,
следващо от решението на общото събрание. Правното средство за защита срещу
такава опасност е обезпечаването на иска. Ето защо определението, с което съдът
се произнася по молбата за спиране на изпълнението, представлява по същество
произнасяне по искане за налагане на обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението”, предвидена в чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. последно ГПК и
намираща се в Част четвърта на ГПК „Обезпечително производство”. Прието е още,
че по своя характер спирането на изпълнението на решение на общото събрание на
етажна собственост е вид обезпечителна мярка, която се предприема, за да се ограничат
евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението му, докато трае
исковият процес. Ето защо настоящото производство е такова по обезпечение на
вече предявен иск (арг. от чл. 389, ал. 1 ГПК).
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да
установи, че ищецът има право на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните
предпоставки: 1.) предявеният иск да е допустим; 2.) да е вероятно основателен; 3.) за молителя да е налице
интерес от обезпечението и 4.) исканата обезпечителна мярка да е подходяща.
До
съда е отправено искане за спиране изпълнението на всички решения на ОС, но
очевидно същото е обосновано с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, т.е. с
възможността да бъде издадена заповед за изпълнение срещу лицето, което не
изпълни дадено решение на общото събрание. Същевременно част от решенията,
които са взети на общото събрание са такива с нематериален характер – за
утвърждаване водещ на събранието, за избор на председател на управителния
съвет, за упълномощаване председателя на управителния съвет да предприеме
съдебни действия срещу собственици с дългове, за избор на дружество,
осъществяващо поддръжката на етажната собственост. В тази връзка съдът намира,
че липсва правен интерес за ищеца от спиране изпълнението на тези решения. Спирането
на същите няма да доведе до никаква практическа правна промяна за ищеца. Още
повече, че с решението по т. 3 за председател на управителния съвет е бил
избран досегашният председател. Т.е. ищецът няма никакъв правен интерес от
спиране изпълнението на това решение, доколкото при спирането му действие ще
породи предходно такова, с което същото лице е избрано за председател на
управителния съвет. Липсва правен интерес и от спирането на решението по т. 4.
Правомощието на председателя на управителния съвет да предприема съдебни действия
срещу длъжниците на етажната собственост произтича от закона (чл. 38, ал. 2 ЗУЕС), поради което спирането на решението за упълномощаването му да предприеме
такива действия по никакъв начин няма да се отрази на това негово правомощие. Решенията
по т. 1 и т. 6 също са с нематериален характер, доколкото самият избор на
дружество за осъществяване на поддръжката не влече след себе си никакви разходи
за етажните собственици.
Що се
отнася до решенията по т. 2 и т. 5 от дневния ред, то съдът счита, че решението
за приемане на отчет за 2015г. също няма характер на такова, което да позволи
принудително изпълнение срещу ищците по реда на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС. Както вече
се посочи това е единственият довод, с който ищците обосновават интереса си от
налагане на обезпечителната мярка, доколкото липсват решения за присъединяване
към електропреносната мрежа и към ВиК мрежата, поради което тези доводи на
ищците са неотносими към настоящия спор. Отчитането на средствата, разходвани
през 2015г. от етажната собственост не представлява решение, по силата на което
етажната собственост да премине към изпълнение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС,
поради което ищците нямат правен интерес от налагане на исканата обезпечителна
мярка.
Що се
отнася до решението по т. 5 от дневния ред – за приемане на бюджет за 2017г.,
същото действително се характеризира с материален характер и за ищците могат да
възникнат неблагоприятни последици от изпълнението на това решение, тъй като
със същото се създава възможност за събиране на одобрените суми по реда на чл.
38, ал. 2 ЗУЕС. С оглед спецификата на настоящото производство и наведените в
исковата молба доводи съдът намира, че въпросът за вероятната основателност на
иска за отмяната на това решение е по-скоро правен, поради което представените
към исковата молба писмени доказателства сами по себе си не могат да доведат до
извод за неговата вероятна основателност (по арг. от чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК).
Необходимо е доказателствата да бъдат анализирани през призмата на относимите
правни норми от ЗУЕС и да се извърши преценка дали същите са спазени като се
вземат предвид възраженията в исковата молба. Такова произнасяне към настоящия
момент не може да бъде извършено, тъй като касае съществото на спора. Ето защо
обезпечението на иска следва да бъде допуснато по отношение на решението по т.
5 от дневния ред, но по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – след представяне от
страна на ищците на гаранция в определен от съда размер, като според съда
следва да се внесе гаранция в размер на 1000 лв. Ето защо в тази му част искането
следва да бъде уважено при посочените условия.
Така
мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на предявения от Е.В.П.,
гражданин на Руската Федерация, родена на ***г., и Е.А.П., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г., срещу Етажната собственост на блок „С” в КК „Обзор
Бийч Ресорт” гр. Обзор искове с правно чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на
решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на
06.06.2015г., в частта му, в която се иска отмяната на решението по т. 5 от
дневния ред на проведеното общо събрание, с което е приет бюджет за 2017г.,
като:
СПИРА
на основание чл. 40, ал. 3 ЗУЕС изпълнението на решението взето от общото
събрание на Етажната собственост на блок „С” в КК „Обзор Бийч Ресорт” гр.
Обзор, проведено на 06.06.2016г., обективирано в т. 5 от изготвения протокол от
общото събрание: за приемане на бюджет за 2017г.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК
парична гаранция в размер на 1000 лева, вносима от ищците по определената за
депозити и гаранции сметка на Несебърски районен съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед в полза на ищците
след представяне на доказателства за внесена гаранция.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Е.В.П. и Е.А.П. за спиране на основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС на изпълнението
на всички останали решения на общото събрание на Етажната собственост на блок „С”
в КК „Обзор Бийч Ресорт” гр. Обзор, проведено на 06.06.2016г., обективирани в
т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 от изготвения протокол.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: