№ 180
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско
дело № 20225001000285 по описа за 2022 година
установи следното:
Предмет на делото е частна жалба от Б. Н. Т., чрез пълномощника и
адвокат П.К., срещу постановеното определение №16 от 06.01.2022 г. по т.д.
№1264/2021 г. на Окръжен съд С.З., с което е прекратено производството по
делото, поради това, че българският съд не е компетентен да разгледа
предявения иск срещу посочения ответник.
Частният жалбоподател счита така постановеното определение за
неправилно и въз основа на предположения, тъй като първоинстанционният
съд е възприел изложените в отговора възражения за подсъдността, но без да
подложи на преценка верността на твърденията, с които е обосновано
възражението, и да установи дали е налице хипотезата на чл.2 от Регламент
№864/2007 на ЕС. Не е разгледан въпросът, дали застрахователят, който е
пасивно легитимиран да отговаря за изплащането на обезщетение за
настъпили неимуществени вреди, има назначен представител за уреждане на
претенции за Р.Б. – ЗАД Б.В.И.Г. АД. Изложил е подробни съображения.
Моли да се отмени обжалваното определение и се върне делото на окръжния
съд с указания за разглеждането му по същество.
Срещу частната жалба е постъпил отговор от Х.К.-А.Ф. АД, чрез
пълномощника адвокат Д. М., в който се счита за неоснователна подадената
частна жалба. Ответникът моли обжалваното определение да бъде
1
потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като разгледа делото, както и във
връзка с изложените в частната жалба оплаквания и становища на страните,
приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана в определения от закона едноседмичен
срок по електронна поща, както и е подадена от надлежна страна. Ето защо
се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на частната жалба е съдебен акт, с който е прекратено
производството по делото, поради това, че българският съд не е компетентен
да разгледа повдигнатия пред него спор.
От данните по делото се установява, че българският съд – Окръжен съд
С.З. е сезиран с иск от Б.Т., б.ф.л., срещу Х.К.-А.Ф. АД, н. застрахователно
дружество, чрез представителя му за уреждане на претенции ЗАД Б.В.И.Г.
АД. Ищцата претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на смъртта на приятеля и, с който е живяла на съпружески начала,
настъпила при ПТП на територията на Г.. Претенцията и е във връзка със
застраховане по задължителна застраховка Гражданска отговорност.
Н. дружество възразява срещу предявения иск, като първото му
възражение се отнася за неподсъдност на делото на българския съд. Счита, че
българският съд не е компетентен да се произнесе по повдигнатия спор, а
същият следва да се разгледа от съответния съд по седалището на ответника
в Г.. Съображенията му произтичат от това, че ПТП е на територията на Г. и
там е възникнала вредата, че виновна на ПТП е н. гражданка с постоянно
местопребиваване в Г., управлявала лек автомобил с н. регистрация, че
загиналият б. гражданин е с пребиваване и адресна регистрация в Г.. Оттук
извежда, че приложимо право е н. право, като делото следва да бъде
разгледано от компетентния съд в тази държава, т.е. от н. съд.
При отговора на въпроса за това кой е компетентният съд за
разглеждане на повдигнатия спор от значение са страните и тяхното
местоживеене, както и предмета на спора.
В случая страните по спора са с различно местоживеене в държави-
членки на ЕС. Следователно, приложим нормативен акт се явява Регламент
1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на
2
съдебни решения по граждански и търговски дела, в който са уредени
правилата на компетентност на съда, както и за признаването и изпълнението
на съдебни решения, чиято цел е постигане на свободно движение на
съдебни решения по граждански и търговски дела.
За компетентността е възприета необходимостта от прилагане на общи
правила, когато ответникът има местоживеене в държава членка. Тези
правила са основани на принципа, че компетентността по правило се
основава на местоживеенето на ответника наред с алтернативни основания за
компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и
процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване.
Предвидени са и определени, конкретно предвидени случаи на специална
компетентност, на компетентност по дела във връзка със застраховане, при
потребителски договори, при индивидуални трудови договори, изключителна
компетентност, пророгация на компетентност.
В случая предметът на спора е във връзка със застраховане, а в раздел
трети, глава втора от регламента е уредена компетентността по делата,
свързани с този предмет. Прието е по-слабата страна да бъде защитена от
правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за
нейните интереси, отколкото общите правила. Така съгласно чл.11, иск
срещу застраховател с местоживеене в държава-членка може да бъде
предявен в съдилищата на държавата-членка, където той има местоживеене,
както и в друга държава-членка в случай на искове, предявени от
притежателя на полицата, застрахования или трето ползващо се лице, в
съдилищата на мястото, където ищецът има местоживеене. Застраховател,
който няма местоживеене в държава-членка, но има клон, агенция или друго
представителство, в една от държавите –членки по отношение на спорове,
произтичащи от дейността им, се счита, че има местоживеене в тази държава-
членка.
При тази нормативна уредба, имайки предвид качеството на ищцата
по делото – трето ползващо се лице от задължителна застраховка, няма
пречка същата да избере да подаде своя иск в държавата-членка, където е
нейното местоживеене, като основанието за това е втората хипотеза на
цитирания чл.11. На това основание българският съд – Окръжен съд С.З. е
компетентен да разгледа повдигнатия пред него спор във връзка със
3
застраховане.
С оглед гореизложеното, първото възражение на ответника в отговора
му срещу исковата молба се явява неоснователно. Не до този извод е
достигнал окръжния съд, поради което обжалваното прекратително
определение следва да бъде отменено и делото се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия. Съдът при по-нататъшния ход на делото
следва да има предвид нормата на чл.503,ал.6 от КЗ, която не ограничава
правото на увреденото лице да предяви претенция направо пред
чуждестранния застраховател, както и следва да определи приложимия
материален закон, който следва да се приложи в случая – н. или българското
право, като вземе предвид регламентите, уреждащи приложимото право, вкл.
цитирания от него Регламент №864/2007 в мотивите на обжалвания акт, както
и чл.4 от него, съгласно който при непозволено увреждане се прилага
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава
е настъпил вредоносния факт и независимо в коя държава настъпват
непреките последици от този факт.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното определение №16 от 06.01.2022 г. по т.д.
№1264/2021 г. на Окръжен съд С.З., с което е прекратено производството по
делото, поради това, че българският съд не е компетентен да разгледа
предявения иск негов предмет, и връща делото на окръжния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4