ПРОТОКОЛ
№ 129
гр. гр.М., 14.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – М. в публично заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. Д.
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело №
20245430100423 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ А. А. С. – редовно призован, явява се лично и чрез АДВ.Т.
Ч. – с пълномощно по делото. В днешното с.з. представя Договор за правна
защита и съдействие.
ОТВЕТНИКЪТ М. Д. Е. – редовно призована, явява се лично и чрез
пълномощника АДВ.Л. К. – с пълномощно по делото.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПРИСЪСТВА социален работник К. П..
АДВ.Ч. – Моля да дадете даде ход на делото.
АДВ.К. – Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се делото съобразно проекта за доклад, обективиран в
Определение № 99/05.03.2025 г. по гражданско дело № 423/2024 г. по описа на
Районен съд-М..
Докладва се постъпилото на 17.03.2025 г. писмо от ТД на НАП
Пловдив офис Смолян ведно със справки за актуалното състояние на
регистрираните трудови договори и данни за осигуряване на ищеца А. А. С..
1
Докладва се постъпилият на 18.03.2025 г. социален доклад от ДСП М..
Докладва се постъпилият на 02.04.2025 г. социален доклад от ДСП В..
Докладва се служебно изготвена справка на 12.05.2025 г. за
регистрирани трудови договори на М. Д. Е..
АДВ.Ч. – Поддържам изцяло подадената искова молба. Моля проекта
за доклад да бъде обявен за окончателен. Поддържам и доказателствените си
искания, които сме формулирали с исковата молба. Водим и допуснатите ни
двама свидетели. Във връзка с искането ни за изслушване на детето по реда на
чл.15 от ЗЗДет същото е уважено от съда, но тъй като детето понастоящем, и
днес е с висока температура и влошено здравословно състояние, не можем да
осигурим личното му явяване за изслушването му в присъствието на социален
работник. Поради тази причина и с оглед на релевираните в отговора на
исковата молба твърдения и признания относно желанието на детето, че то би
искало да живее при баща си, и направените признания на релевантни по
делото обстоятелства, както и наличието на социални доклади, то моля по
преценка на съда да не се изслушва детето, за да не става това причина за
отлагане на делото, ако бъдат събрани всички останали доказателства днес. Да
се приемат всички доказателства по делото - писмени такива и постъпилите
справки от ТД на НАП. След събиране на доказателствата ще взема становище
дали поддържам искането си за изискване на справка от ТД на НАП по
отношение на ответницата.
АДВ.К. – Оспорвам исковата молба. Не е налице основание за
изменение на постигнатата спогодба по цитираното решение във връзка с
родителските права, лични отношения и издръжка. Фактът, че детето живее
при баща си със съгласие на моята доверителка, не е основание за промяна на
родителските права. Друго е по-съществено и по-тревожно в настоящия
процес, а именно нежеланието на бащата да комуникира с доверителката ми
по повод техните родителски задължения по отношение на детето. До момента
те нямат никаква комуникация от раздялата, вкл. и след като детето е живяло
тука, те нямат нормална комуникация, за което отговорност носи изцяло
бащата. Майката когато иска да предаде нещо на бащата, го прави единствено
и само чрез детето. Заявявам най-отговорно, че майката никога не е преставала
да се интересува от детето. Именно за да угоди на сина си, тя е дала съгласие
то да се върне да учи в Б., но с оглед нейната трудова ангажираност,
2
невъзможността да управлява автомобил, тъй като няма СУМПС, не може да
осъществява така по-чест контакт физически със сина си, а това го прави само
по телефон редовно, почти ежедневно. Интересува се как се справя в училище
директно с разговори с директора на училището и класната ръководителка на
А.. Последните два месеца правим признание, че бащата не пречи и дава
съгласие, когато детето желае да бъде с майка си, да бъде с майка си. Това
намирам, че е с оглед най-вероятно производството по настоящото дело, тъй
като това не е неговото обичайно поведение. Нямам възражения по проекта за
доклад, да се обяви за окончателен. Не се противопоставям да се приемат
постъпилите писмени доказателства. Считам, че дали сме съгласни ние да се
разпита детето, основно задължение на съда е да разпита детето. Това, че има
обективна причина това да не е в днешното с.з., е пречка да се разпита
очевидно детето, но трябва да се положат усилия, за да видите между детето и
майката Вие лично да се уверите има ли близост, има ли контакт, има ли
чувства, да му се зададат въпроси в тази насока, има ли някакви проблеми във
връзка с комуникацията с майка си, на какво може да се дължи. Така, че държа
на разпита на детето. Има вероятност и с оглед материалите по делото да
поискаме съдебно-психологическа експертиза, която ще поставя впоследствие
като задача и въпроси. Водим двама свидетели. На този етап нямам други
доказателствени искания.
ОСВОБОДИ СЕ СОЦИАЛНИЯТ РАБОТНИК
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за
доклад, обективиран в горното определение, следва да бъдат приети като
доказателства по делото представените с исковата молба писмени документи,
както и докладваните в днешното съдебно заседание доказателства. С оглед
изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, обективиран
Определение № 99/05.03.2025 г. по гражданско дело № 423/2024 г. по описа на
Районен съд-М..
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба документи, както и докладваните в днешно с.з. справка от ТД
на НАП за ищеца, социален доклад от ДСП М., социален доклад от ДСП В.,
справка за регистрирани трудови договори на ответницата.
3
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде пристъпено към изслушване на
страните по реда на чл.59, ал.6 от СК.
ИЩЕЦЪТ А. С. – Детето живее постоянно, ако мога да кажа, от края
на учебната 2023/2024 година, от края на м.май миналата година до настоящия
момент. Аз живея в къща на два етажа, като аз ползвам втория етаж, който се
състои от три спални, хол и кухня, и санитарно помещение. Детето има
самостоятелна спалня и негова лична стая. Също така обособена едната
спалня с място за писане на домашни, учене, като кабинет. На другия етаж от
къщата живеят моите родители – баща ми и майка ми. В момента живее само
майка ми, понеже баща ми работи в чужбина. Майка ми е пенсионер. Тя
помага активно за грижите на детето. Когато съм възпрепятстван за
приготвяне на храна, тя се грижи за приготвянето й и за обслужването на
нуждите на детето от гледна точка на храна и присъствие. Детето учи в ОУ
„Х.“-с. Б.. Моят дом е на около 300 метра от училището. Когато е лошо
времето, при дъжд или сняг, го закарвам с колата и го прибирам с колата,
иначе ходи сам и се прибира със занимателката си, която живее близо до моя
дом. Детето има приятели в Б., неговото рождено място или приятелите, които
са били в детската градина, в училището, играят заедно във ваканциите, след
училище, идват в къщи на гости, той ходи при тях. Преди да дойде в с.Б.,
детето беше записано от майка си в с.С.П. без моето съгласие. Там споделяше,
че няма приятели, чувства се отритнат, отделен, понеже като дете, което е
отишло на ново място, не се чувства достатъчно добре, не може да си създаде
приятели. Преди това детето учеше в училището в с.Б. до заминаването му в
с.С.П. за една учебна година. Аз съм продавач-консултант във *, която се
занимава с монтаж, демонтаж, продажба на автомобилни гуми. Доходите,
които реализирам, са около 1500-2000 лв. на месец. Работното ми време е от 8
до 17 часа, събота и неделя почивам. Нямам никакви затруднения с
отглеждането на детето. Чувствам, че детето се чувства по-спокойно при мен,
също така и аз се чувствам по-спокойно, когато е покрай мен. С майката не
комуникираме след раздялата от м.септември 2023 г. При моите опити да
комуникирам по някакъв начин съм срещал агресивно поведение от нейна
страна. Също така многократно, когато съм се опитвал да се обадя по
телефона, тя е отхвърляла обаждането или ме е блокирала, за да не мога да
поддържам какъвто и да е контакт с нея или да се информирам за състоянието
на детето и за учебното му положение. Когато съм правил опити, съм
4
прибягвал да се обаждам до нейната майка, за да може да преведе някакво
съобщение поради невъзможността да се свържа с детето или да се
информирам за неговото състояние. Откакто детето живее при мен, майката се
е срещала с детето м.декември 2024 г., когато моя баща го закара във В., след
което остана там за около 4-5 дена, и след телефонен разговор с детето то
спомена, че иска да се върне в Б. и да отидем да си го вземем обратно.
Оттогава майката го е посещавала един път в с.Б., това се случи м.февруари
2025 г. Също така за пролетната ваканция дойде, взе го и прекараха заедно във
В. цялата ваканция, след което си го върна за училище. Виждането през
февруари между майката и детето беше за няколко часа в с.Б., а през
пролетната ваканция детето беше там цялата ваканция във В.. Майката взе
детето с автомобил, мисля, че с нейния чичо. Не съм възпрепятствал по
никакъв начин виждането на детето с майката. Комуникираме чрез детето,
информира ме, че майка му е заявила, че ще дойде да го види или че ще дойде
с кола да го вземе. По нейно желание, когато майката прецени, може да го
вземе, също така може да ми се обажда по телефона по всяко едно време да се
информира за състоянието на детето, за здравословното му състояние. Детето
има мобилен телефон. Задавам въпроси на детето почти ежедневно дали
майка му се е обаждала, присъствал съм на някои разговори на детето с майка
му, които не продължават много дълго, в рамките на минута, в повечето
случаи между 20 и 40 секунди.
На въпроси от адв.Ч. ищецът отговори: Причините за исковата
молба са, че като родител не мога да гледам моето дете да се чувства зле или
по някакъв начин да е разстроено, да няма лично свободно време, което да се
възползва с приятели, с игри навън, или в лошо здравословно състояние. В
моите лични контакти детето ми е споделяло, че не се чувства добре във В..
По времето на пребиваването му във В. или в разговорите по телефона
първото нещо, което детето е искало да знае от мен е кога ще отида да го
взема и да го върна в Б. за почивни дни или ваканции. Средно образование
съм завършил в гр.Смолян, специалност „кулинар, сервитьор, готвач“, висше
образование съм завършил в Кралство Йордания, Йордански държавен
университет, факултет „Ислямско законодателство“, специалност „Основи на
ислямската религия“. Като всяко дете и А. има силни и слаби предмети. В
къщи наблягаме повече на неговите предмети, с които е с по-слаби оценки.
Също така присъствам и се информирам постоянно от неговия класен
5
ръководител за учебното състояние, поведението му в училище и как се
оформя като характер, как комуникира с децата, дали проявява агресия извън
дома. Също така се занимаваме допълнително с учебни неща извън учебния
процес. Като отговорен родител се интересувам от нравственото състояние на
сина си, помагам му във дефинирането на добро и лошо, като съблюдавам
това да е съобразено с неговото възрастово състояние, гледам да не проявява
агресия към приятели, хора, животни, околна среда. Не съм употребявал
никаква форма на насилие спрямо сина ми откакто живее при мен, нито
преди, нито след като живее при мен. Оползотворяваме свободното време на
сина ми, като играем различни игри, гледаме телевизия, разговори как е минал
деня, какви игри са играели с приятели. Миналата година лятото посетихме
Турция за 5 дена, също така посещаваме местни басейни през лятото,
празниците на градовете М. и Р. посетихме. Последно бяхме на празника на
с.Б. на Гергьовден, излизаме на разходки покрай селото, опитвам се да го водя
с мен на фитнес, да спортува по някакъв начин. Личният лекар на сина ми е д-
н Д. Г. от с.Т.. От два дни е с температура. Също така има личен зъболекар, д-р
А. Ч. в гр.М., посещаваме редовно прегледи. Месечните разходи за сина ми в
зависимост от времето на годината са различни, като варират между 600-700
лева на месец, които включват джобни, храна за училище, покупка на дрехи,
учебни помагала, също така допълнителни разходи за зъболекар, понеже има
проблеми със зъбите, лекарства, които са нужни за малки настинки. На мен
майката не е изпращала нищо. Имам информация от разговор с детето, че му е
изпращала по 50 лева един или два пъти, не съм сигурен. Майката не
присъстваше на първия учебен ден, също така не присъства на рождения ден
на детето, изпрати подаръци.
На въпроси от адв.К. ищецът отговори: След като детето дойде да
живее постоянно в Б., изпратих на майка му част от полагащата се издръжка
на детето, която беше 100 лева. Не съм търсил майката, понеже предишните
дни се отнасяше агресивно спрямо мен, когато се обаждах, и телефонът ми
беше блокиран на няколко пъти, не можех да й се обаждам. Затова не съм
правил опити да комуникирам по някакъв начин с нея, включително и за
издръжката на детето. Не мога да кажа каква е причината за проявената
агресия спрямо мен. В класа на сина ми в Б. учат общо две деца, т.е. А. и още
едно дете. Мисля, че около 15 деца са били в класа му, когато е учил във В..
Видях от приложението, което ми беше предоставено от класния ръководител
6
в училището в с.С.П., това е електронно приложение, където родителите
можем да следим оценките и отсъствията на децата. Направи ми впечатление,
че оценките са му ниски и има много отсъствия по здравословни причини.
Както споменах по-рано, търсех контакт с майката на детето чрез нейната
майка, бабата на детето, да се информирам за причините за многото отсъствия
по здравословни причини или за ниските оценки на детето. Бабата на детето
каза да не се притеснявам и да седя спокойно, че нещата ще се оправят. С
класния ръководител в училището в С.П. съм разговарял многократно по
телефона, където не получих съдействие от майката на детето. Говорих по
телефона с класния ръководител на детето и той ме информира, че детето се
чувства отритнато от другите ученици, понеже е нов в класа и в цялото
училище, и вероятно на това се дължат неговите слаби резултати в училище и
многократните отсъствия, които са по уважителни или неуважителни
причини. Опитах се да подкрепя сина ми по всякакъв начин да преодолее
трудностите и да се адаптира към новата среда. С оглед на това, че е минало
доста време мога да кажа, че доста пъти съм се обаждал по телефона и съм му
казвал да набляга на предметите, по които има слаби оценки, също така да
излиза с приятелите и съучениците и да внимава да не се конфронтира с някои
от тях. Училището в с.Б. е до 7-ми клас, сега А. е в 4-ти клас. След
завършването на 7-ми клас в с. Б. смятам детето да продължи да учи. Най-
близкото учебно заведение е в гр.М., има възможност да учи и в гр.С.. До
гр.М. разстоянието е около 25 км., а до гр.С. около 40 км., като ежедневно има
автобус от гр.М. до с.Б., който извозва учениците. Задавам въпроси на детето
дали майка му му се обажда. Разбира се, че детето изпитва чувства към майка
си, понеже е родител. Чака с нетърпение да се видят по някакъв начин и да му
изпрати подаръци най-вече. Липсва му майка му. Знам, че майка му все още
няма книжка, което не е оправдание да се запише за курсове и да изкара
такава. Също така може да наеме кола, или да вземе от близки и роднини.
През м.декември 2024 г. когато детето отиде при майка си във В., то беше
закарано от моя баща и майка ми. Детето само поиска да отиде при майка си.
Искаше да отиде за един ден, след което си промени решението и искаше да
остане за повече дни. Според предварителната уговорка с детето, детето
трябваше да се върне с баща ми същия ден. След което под влияние на майка
си и с разговор на баща ми и адвокат К., детето остана за няколко дни – 4-5,
след което в разговор на детето то спомена, че иска да се върне в Б., и на
7
следващия ден баща ми отиде с колата. Не съм присъствал какво се е случило
във В., дали баща ми е настоявал детето да тръгне с него не мога да кажа.
Когато детето живееше при майката във гр.В., е нямало трудности, когато съм
искал да видя детето, да го видя или да се срещнем. А за разговор по телефона
в някои случаи телефонът е бил изключен. Има такива случаи, при които
детето е искало да отиде при майка си във В., в които съм му отказал
съдействие, тъй като съм бил възпрепятстван, бил съм на работа през деня,
което не е оправдание на майката да дойде да го види по всяко време. Поради
агресивното поведение на майката предишните пъти не съм правил опити да
се свържа с нея, като съм се информирал от детето, че то иска да я посети да я
види. Не съм търсил съдействие от отдел „Закрила на детето“ да преодолея
тази агресия от майката спрямо мен.
На въпроси от адв.Ч. ищецът отговори: В много случаи когато съм
говорил с детето по телефона, когато е живеело с майка си във В. ме е
информирало, че е само и майка му ще се прибере вечерта.
ОТВЕТНИЦАТА М. Е. – След като детето е при баща си от м.май
2024 г., аз комуникирам с детето най-често по телефона, вкл. и с видео-връзка.
Оттогава съм се срещала с детето 3 пъти - единия път м.декември, когато
дойде при мен във В., втория път м.февруари, когато отидох в с.Б. и го видях
за няколко часа, и третия път априлската ваканция, когато детето беше при
мен във В. за една седмица. Аз нямам СУМПС. Намерих кола и отидох в с.Б.
да го взема. Детето ми сподели, че баща му му е казал да намеря кола и да
отида да го взема. Детето беше при мен през миналата учебна година, то
учеше в с.С.П.. Когато се разведохме с ищеца, аз отидох да живея в с.С.П. и
там записах детето за училище. Там отидох да живея при майка ми. Село С.П.
е на 11 км. разстояние от гр.В.. Впоследствие се преместих да живея в гр.В., за
да може детето да получи по-добро образование, както и аз да работя. Детето
остана да учи в училището в с.С.П., и пътуваше всеки ден с училищен автобус
до В.. Аз живея във В. под наем, заплащам 350 лева наем месечно. Жилището
представлява студио – една стая с кухня, и баня и тоалетна. Аз оспорвам иска.
Искам да запиша детето в гр.В., защото там образованието е по-добро. Има
приятели във В., когато живееше при мен то си намери приятели. Докато
детето живееше при мен, бащата идваше да го взима и го караше в с.Б.. Аз
работя редовна смяна от 8 до 17 часа, работя в хотел в гр.В.. Доходите, които
реализирам, са 1000 лв. Понякога работя събота и неделя, някой път почивам
8
и през седмицата. Нямаме комуникация с ищеца. Аз винаги съм държала да си
имаме комуникация въпреки, че сме разделени, но съм получавала от него
много обидни думи. Не сме блокирани в момента. За мен най-добрия интерес
на детето е най-важен. Считам, че мога да осигуря на детето нужното
образование и средата, затова искам то да живее при мен. В разговор с детето
често съм чувала да казва, че го е страх от неговата баба, т.е. майката на
ищеца, или от ищеца, казвало ми е, че има желание да дойде при мен, при
което аз съм му казвала да каже на баща си да го докара при мен, но баща му е
отказвал. По думи на детето мисля, че има настройване на детето срещу мен.
Във В. мисля да го запиша в училище „Кирил и Методий“, то е на около 30
минути пешеходно разстояние от жилището ми. Моята майка може да ми
помага в грижите за детето. Когато детето е било при мен в гр.В., и аз съм
била на работа, майка ми е била с детето, когато е било неучебен ден.
На въпроси от адв.К. ответницата отговори: Имам две сестри, на
които мога да разчитам. Те са по-големи от мен, имат деца, те живеят в с.С.П..
Когато съм говорила с детето по телефона и когато го попитам нещо, то ми е
казвало, че не може да говори, защото баба му е там или баща му е там. Аз
съм питала какъв е проблема, че баба му или баща му е при него, а то ми е
отговаряло: „страх ме е, не искам да говоря“. Когато детето беше при мен,
бащата си спазваше определения режим на лични отношения, може би за
ваканциите е искал да го вижда, аз не съм се противопоставяла на това. Детето
изпитва чувства и към мен, и към баща си, и към двамата изпитва
положителни чувства. Аз като родител съм говорила със сина си да му
обяснявам, че това е нормално да се разделим. Усещах, че детето страда от
това нещо. Бях записала детето да посещава басейн в гр.В., езиково обучение
– английски език. Мисля, че в Б. има учител по немски език. С бащата съм се
опитвала да осъществя комуникация след раздялата, но срещам обиди,
арогантно отношение, и вече комуникираме чрез детето. Например детето ми
се обажда, че иска да дойде при мен, и аз казвам да каже на баща си да го
докара, но баща му отказва, детето казва: „той не иска, ела ти с кола да ме
вземеш“. Имам трудности да пътувам до с.Б.. През м.декември миналата
година детето се обади и каза, че иска да дойде при мен за една седмица, обаче
каза, че баща му и дядо му не са съгласни да го оставят. Те дойдоха и детето
плачеше, защото беше казало на дядо му да го остави за 5 дни. Аз излезнах и
говорих с дядо му да го остави. Дядо му ми каза, че аз ходя на работа и че
9
няма кой да го гледа. Аз казах, че съм поела отговорност за детето и нека да
остане като иска, пробвах с добро. Детето ми каза, че иска да остане 5 дни.
На въпроси от адв.Ч. ответницата отговори: Мисля, че чрез
телефонни разговори с дядото и бабата на детето по бащина линия имало
някаква нагласа спрямо детето да си иде там в с.Б.. Когато детето замина за
с.Б. през м.май 2024 г., не беше решено, че то ще остане да учи там. Поводът
за неговото заминаване беше, че му е трудно в това училище, където беше
записано в с.С.П.. Детето завърши училище в с.С.П. и тогава замина за с.Б.. Аз
се опитвах да обясня на детето, че с мен ще му е по-добре, че образованието
му ще е по-добро, че средата ще е по-добра, развитието му ще е по-добро,
намерил си е приятели в гр.В.. Прецених, че образованието в с.С.П. е по-добро
от това в с.Б., защото има повече материал за учене, повече езици, повече
деца, повече развитие. След като детето се премести в училището в с.Б., аз
комуникирам с класния му ръководител г-жа А.. Успехът на детето е средно
добър. И в училището в с.С.П. беше пак същият. Детето отсъстваше от
училище в с.С.П., когато е било болно. Докато беше болен синът ми, за него се
грижеше майка ми, не е оставал сам. Той беше на училище от 8 до 15 часа, не
е оставал сам вкъщи. За времето, когато синът ми приключеше училище в 15
часа докато аз приключих работа в 17 часа, синът ми си пишеше домашни,
оставаше с майка ми. Майка ми оставаше при мен в жилището, не пътуваше
всеки ден до с.С.П. и обратно. Майка ми живееше с нас в жилището. Детето
нямаше самостоятелна стая, но имаше удобствата, които са необходими за
едно дете. Имаше масичка за писане, имаше баня и тоалетна, имаше си легло
за него. Синът ми ставаше около 6 часа сутринта, аз го изпращах до спирката,
той хващаше училищен автобус за с.С.П.. Не го записах в училище във В., за
да не го премествам по време на учебната година. Желанията на сина ми са да
живее при мен, но да не учи при мен. Като родител естествено искам за него
най-доброто. Желанието на детето е да учи в с.Б.. Моето желание е то да си е
при мен във В. и да учи във В.. Аз поставям неговото желание на първо място,
затова дадох съгласието да учи в с.Б., но мисля, че във В. ще му дам по-добро
развитие. Според мен ще се отрази негативно на детето, ако бъде преместено в
трето училище, но това може да се преодолее. Според разговорите с детето
има някаква нагласа, настройване, че в с.Б. ще му е по-хубаво, че във В. не е
хубаво. То имаше желание да се преместим във В. на квартира, и впоследствие
се получи, че иска да отиде в с.Б., там имал приятели. Докато аз работя през
10
почивните дни и за детето е неучебен ден, за детето ще се грижи моята майка.
Когато сме заедно със сина ми, аз винаги намирам време да го водя на
разходки, на басейни и да се среща с деца, да комуникира. Синът ми има
приятели в с.С.П., едното дете се казва М., имаше един приятел англичанин на
неговата възраст, К..
Въпрос от адв.Ч.: Според Вас, казахте, че синът Ви ще получи по-
добро образование във В.. Вие проучили ли сте и съпоставили ли сте
конкретното училище, което споменахте във В. с училище „Отец Паисий“ в
гр.М. и Езикова гимназия гр.С., където децата учат активно английски и
немски език?
Отговор на ответницата: Съпоставих ги и това училище във В.
считам, че ще е по-добро.
Въпрос от адв.Ч.: По какъв критерий ги съпоставихте?
АДВ.К. – Възразявам против поставения въпрос, тъй като същият е
неотносим.
СЪДЪТ НАМИРА, че поставеният въпрос към ответницата е
неотносим, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА поставения въпрос към ответницата.
Въпрос от адв.Ч.: Посочихте, че синът Ви е настройван от страна на
баба си и дядо си по телефона да се върне в с.Б.. Вие като родител през това
време, когато сина Ви беше с Вас, как си обяснявате това, че синът Ви се
повлия от трети лица, които не живеят с него, и то по телефона?
Отговор от ответницата: Аз съм чула разговор, в който те казват да си
иде там в с.Б., защото там е по-хубаво.
Въпрос от адв.Ч.: Как сте го чули този разговор, на високоговорител
ли говори?
Отговор от ответницата: Детето говореше на високоговорител.
Детето казва: „мамо, тати каза, че си мръсница“. Това ми го каза, когато беше
дошло при мен пролетната ваканция.
Въпрос от адв.Ч.: Вие като родител в тези телефонни разговори не се
ли постарахте по същия начин да си върнете сина си при Вас?
11
Отговор от ответницата: Аз като родител никога не съм го
настройвала, никога не съм говорила нещо против баща му.
Въпрос от адв.Ч.: Казахте, че изпитвало страх от баба си и дядо си,
какво конкретно Ви каза, физическо насилие ли са упражнили над него, какво
са му направили, че се страхува от тях?
Отговор от ответницата: Аз съм питала детето защо го е страх от баба
си и дядо си, но то не можа да ми обясни защо, и ми затвори телефона.
Въпрос от адв.Ч.: Къде живеят сестрите Ви?
Отговор от ответницата: Имам три сестри, едната живее в чужбина,
едната е в с.С.П., другата е във В..
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане самоличност и разпит на водения от
ищеца свидетел както следва:
М. Б. С. – на 25 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство със страните.
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ РАЗЯСНИ наказателната отговорност по чл.290
от НК. Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси от адв.Ч. свидетелят отговори: Живея в с.Б., ние живеем
с него на една улица, съседи сме с ищеца, аз съм от другата страна на улицата.
С А. се срещаме всеки ден и неговото дете го познавам много добре. Познавам
не толкова добре ответницата, защото не съм разговарял с нея, понеже като
човек тя винаги е била малко антисоциална. Разделени са повече от година с
ищеца, не мога да кажа точна дата. След като се разделиха, детето А. живееше
с майка му, като впоследствие от около една година насам А. е в нашето село.
Постоянно живее с баща си от миналата година. За последната една година
майка му изобщо не съм я виждал в нашето село. Детенцето изглежда
изключително щастливо, познавам го много добре, всеки ден го виждам.
Детето посещава редовно училището в с.Б.. Това дете като цяло е
изключително възпитано, със сигурност това се дължи на факта, че то учи в
нашето училище, понеже там не са много децата, и това със сигурност се
дължи на факта, че всеки един от учителите може да обръща индивидуално
внимание на всяко дете. Детето е много възпитано и много кротко, които черти
със сигурност ги е взел от баща си, тъй като баща му много добре го познавам,
и цялото село го познава, и е изключително уважаван мъж в нашето село, една
12
от причините е неговото образование, неговото възпитание. Като детенце А.
не е лишен от абсолютно нищо, то е било винаги обгрижвано както от баща
си, така и от неговата баба и неговия дядо. Детето постоянно има надзор върху
него, понеже майката на А. постоянно си е вкъщи. Те живеят в една къща,
къщата е на два етажа, А. живее на горния етаж.
Въпрос от адв.Ч.: Какви са условията в дома на бащата?
АДВ.К. – Възразявам против поставения въпрос, по делото са събрани
достатъчно доказателства, не ги оспорваме тези обстоятелства, че са добри
условията.
СЪДЪТ НАМИРА, че поставения въпрос към свидетеля не би
допринесъл за изясняване на спора от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА поставения въпрос към свидетеля.
На въпроси от адв.Ч. свидетелят отговори: Детето винаги е облечено
с възможно най-новите си дрехи, има си собствено колело, има си и собствена
стая в къщата, в която живее, не е лишено от нищо. Понеже често посещавам
дома на А., много добри приятели сме, храната винаги е на много високо ниво.
Разговарял съм с детето, даже помня деня, в който детето ми каза, че вече
постоянно ще пребивава постоянно в с.Б., беше миналата година, но не помня
точно. То ми каза, че ще пребивава там, защото каза, че то само е поискало да
учи в нашето село, защото всичките му приятели са там, това детенце там е
израснало. Това бяха думите на детето, когато се премести, и че условията в
нашето село са много по-добри, всички познаваме детето, неговите връстници
също са в селото. До раздялата на родителите детето живееше в с.Б.. Не сме
коментирали с детето големи подробности как се е чувствало във В., къде е
ходило на училище, но ми е казвало, че там не му харесва, че всичките му
приятели са тук в нашето село, понеже е много добре обгрижвано както от
баща му, така и от неговите баба и дядо. Бащата почива събота и неделя,
работи като продавач-консултант в гумаджийница. Миналата година той
заведе детето на почивка в Турция, както и в Гърция. Редовно спортуваме
заедно както с А., така и с детето, то също е с нас винаги, караме колелета, в
нашето село имаме и фитнес-зала, която посещаваме. Детето си има собствено
колело, редовно кара колело, посещава фитнеса, но още е малко да вдига
тежести. Аз лично не съм бил с А., но многократно А. го е завеждал на
13
разходки в планината. В селото има поне 5-6 деца, които са неговата възраст,
те са постоянно заедно, играят футбол, и аз съм се занимавал с футбол преди,
и съм с тях, децата карат колелета заедно. Невъзможно е А. да се отнася
агресивно към детето, никога не съм чувал да повишава тон, нито пък да
прилага някакви физически възпитателни методи, не съм виждал. Никога не
съм чувал негативни коментари от детето спрямо бабата и дядото по бащина
линия, тези хора ги познавам от много време, никога не съм чул дори да се
скарат с някой. Не съм чувал бабата и дядото по бащина линия да обиждат
майката, както и бащата да обижда майката. Детето не е говорило пред мен за
майка си. Единствено, което съм чувал от А., че тук повече му харесва с баща
му. Знам, че през тази една година детето се е срещало с майката, мисля, че
беше два пъти, покрай Нова година и априлската ваканция. А. е съдействал за
срещите, единия път мисля, че неговият баща закара детенцето. Не знам дали
майката е искала да се среща с детето извън тези случаи и дали й е било
разрешено. Майката не присъстваше на първия учебен ден на сина си в с.Б..
Знам, че детето е родено на 04.03.2015 г. Тази година на рождения му ден
майката не присъстваше. Детето не е твърдяло, че иска да се върне при майка
си, нито пък ми е споделяло, че е получавало каквото и да е било от майка си.
Въпрос от адв.Ч.: По Ваши впечатления като съсед какво може да
кажете за родителските качества на бащата?
Отговор от свидетеля: Едно от важните неща, които искам да кажа е,
че А. е човек с изключително голямо образование, това е нещо, което го е
научило да бъде добър възпитател. Той е изключително възпитан човек, лично
и аз от него съм взимал съвети. Според мен той е изключително добър
родител.
На въпроси от адв.К. свидетелят отговори: Когато говоря за
образованието на А. имам предвид религиозното му образование, това е
висшето му образование. Той го завърши в Йордания, в Йорданския
университет, който е четвърти по престиж в световен мащаб относно
религиозно учение. А. е просто изключително добър човек и възпитан човек,
затова заявявам, че има голям авторитет в селото. Няма как да кажа, че с
детето сме първи приятели заради възрастовата разлика. Със сигурност няма
как детето на мен да ми споделя много лични неща, така, че не мога да кажа,
че сме много близки приятели с него. Аз и А. не употребяваме никакъв
14
алкохол. Със сигурност всяка една религия учи на добро, и със сигурност А.
всичко най-добро, което притежава в себе си както умствено, така и душевно,
ще го предаде на сина си. Със сигурност А. възпитава сина си и от религиозна
гледна точка.
На въпроси от адв.Ч. свидетелят отговори: А. никога не е
употребявал алкохол, камо ли наркотични вещества. Само веднъж съм го
виждал да пуши, това беше отдавна.
АДВ.К. – Моля да се запише в протокола, че ние не смятаме, че ищецът
е лош родител, че не си обича детето, че не се грижи за него.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане самоличност и разпит на водения от
ищеца свидетел както следва:
С. З. Б. – на 24 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ РАЗЯСНИ наказателната отговорност по чл.290
от НК. Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси от адв.Ч. свидетелят отговори: Познавам А. С. от ранна
детска възраст, ние сме от едно село. Аз живея в с.Б.. С А. се срещаме почти
всеки ден. През последната една календарна година постоянно съм там в с.Б..
С А. се срещаме 2-3 пъти седмично, може и повече, ходим да спортуваме
заедно. Познавам сина му А., той живее с баща си. Доколкото знам, от
миналата година детето е при баща си. Преди това детето беше във В. при
майка си за една година. От раждането на детето до заминаването му във В.
детето живееше и учеше в с.Б., ходеше на детска градина, после продължи
училище, там са неговите приятели и връстници. Баща му полага много грижи
за детето. Аз когато ходя на гости при баща му, виждам детето и си говоря с
него, или когато го видя навън в селото. Не съм забелязал детето да е
разтревожено, нещастно, то много често играе навън със своите приятели и
изглежда щастливо дете. Дори когато ходим на фитнес понякога, идва с нас.
Не знам в тази година майката дали е участвала в покриване на разходите за
детето, но баща му със сигурност покрива разходите на детето. Не съм виждал
майката на детето в с.Б. през последната една година. Доколкото аз съм
останал с впечатление, детето иска да живее в с.Б. при баща си. Бащата и
15
детето са доста близки, имат силна връзка, общуват си постоянно, детето го
има не като родител, а и като приятел. А. мога да го определя като добър
родител, полагащ нужните грижи за детето, той е спокоен човек, разбира се с
всеки. Не съм присъствал на случай, когато ищецът е употребявал физическо
или психическо насилие спрямо детето. Не съм чувал детето да се е
оплаквало, че бащата го е настройвал срещу майката. Детето не ми е
споделяло нищо за майка си. Бащата не е пречил на майката да се среща с
детето. Не ми е известно какви са необходимите средства на месец за
отглеждането на детето. Знам кога е рождения ден на детето – на 04.03.2015 г.
Детето не ми е споделяло, че майката е идвала за рождения ден и за първия му
учебен ден. Не съм виждал бабата и дядото да са имали лошо отношение към
детето.
На въпроси от адв.К. свидетелят отговори: Не сме толкова близки с
детето, защото имаме голяма възрастова разлика, но той ме възприема като
авторитетен човек, защото аз съм военнослужещ, той знае за моята професия.
Ние с баща му сме в близки отношения. Не си спомням с А. да сме говорили
за майката на детето, не си спомням и да съм го питал. Село Б. е едно малко
селце, ние сме религиозно село, вярващи сме, и А. като е завършил и има
висше ислямско образование, той винаги е отговарял на нашите въпроси и
винаги се е опитвал да ни помогне и да ни разяснява религията. Освен
фитнеса, който имаме в селото, имаме училищен двор, игрище, където може
да се играе футбол, волейбол, и има детски площадки. Няма културни
забележителности, но има екопътеки за разходки в гората.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличност и разпит на водения от
ответника свидетел както следва:
А. М. Е. – на 70 години, българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, майка на ответницата.
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ РАЗЯСНИ наказателната отговорност по чл.290
от НК. Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси от адв.К. свидетелят отговори: Аз имам четири деца.
Най-малката ми дъщеря се казва М., и тя има едно дете А.. След раздялата
дъщеря ми и А. не си говорят помежду си. Причината е затова, че нямаха
добри обноски, не можеха да се разбират помежду си. Говорила съм с А. и съм
16
му се молила, и съм ходила и съм присъствала в неговата къща по 10 дни да
видя как са им отношенията. След като аз отивам, виждам, че между тях като
семейство няма контакти. Той си спеше в отделна стая, дъщеря ми спеше с
детето в друга стая. Контактите им бяха приключили още докато живееха
заедно. След като се разделиха, М. дойде да живее при мен в с.С.П.. Мъжът й
А. я докара заедно с детето. Имаше събор в Ю., той я докара на събора и си
замина обратно за с.Б., ние пеша се прибрахме в с.С.П.. Детето когато го
доведоха на Ю., изпитваше злоба срещу баща му, защото ми каза: „бързо да се
мушнем в тълпата, за да не се върне тате да ме хване“. Аз ходя редовно при
дъщеря ми във В., и детето съм водила от м.септември до м.май сутрин и
вечер на училище в с.С.П., и обратно до В.. Детето изпитваше страх, защото
нищо не му беше познато, и аз съм пътувала с него в ученическия автобус.
Той живееше във В., аз пътувах редовно с него до с.С.П. и обратно до В. всеки
ден, цялата учебна година. Детето живее при баща си от м.май миналата
година, дойде бащата на А. и го взе. М. беше съгласна детето да тръгне с баща
си, защото детето искаше. След като приключи бракоразводното дело, на
следващия ден бащата дойде да вземе детето. Детето се беше гушнало в майка
си и не искаше да иде с баща си. След като баща му го върна, то плачеше за
баща си. Когато детето беше във В., аз бях също там, бях с дъщеря си и детето,
докато му беше учебната година. Може би детето се стресира в училище,
защото преди това е било в малък колектив, а в с.С.П. то не можа да си намери
приятелчета, там има 400 деца, а неговия клас са 24 деца, нашето училище е
до 12-ти клас. А. ми е казвал, че не иска да учи в с.С.П., защото си нямал
приятели и учителката не му обръща достатъчно внимание, защото са много
деца. Неговият клас много обичаха А., учителката казваше, че то е много
добро дете. Аз съм ходила редовно в училище, сутринта пристигам с автобуса
с него в училище, взимам закуска на детето, учителката е от с.С.П., много
добре я познавам, тя е учила и другото ми внуче, и говорих с нея по тези
въпроси. Тя каза, че първите дни на детето му е било малко трудно, но после е
свикнало. Тя казва: „аз му обръщам внимание, но той просто се страхува“, А.
казва, че не я обича, а тя толкова добре се държи. Наскоро говорих с
директора на училището, той ме попита как се чувства А. в с.Б., аз му
отговорих, че той там се чувства по-добре, защото познава децата. Той ми
отвърна, че детето е щяло да свикне и не е трябвало да го местим. Каза, че
имало две деца англичанчета, които са били свикнали в училището. Много
17
пъти съм ходила в с.Б.. Ходихме при кмета на В., М. имаше желание да
премести детето във В. да не пътува с автобус. Искаше да го премести като се
върне от баща му, говоря за миналата учебна година, записахме го в училище
във В.. Когато А. отиде при баща си, целта беше да поседи малко, после те
искаха пълномощно от майката, за да го заведат на екскурзия в Турция. Тя
даде пълномощни. Майката каза на А.: „записала съм те в училище в гр.В., ще
идваш ли да учиш в гр.В.?“, А. каза: „не, ще уча в Б., не искам да уча във В.“.
Аз го попитах защо, той ми каза: „не мога да уча с толкова много деца“.
Когато А. е при майка му, говори против баща си и против баба си, а когато е
при баща му, не знам какво говори. Майката си има контакти с детето,
поддържа контакти с детето по телефона откакто то е при баща си. Детето е
искало да дойде при майка си, обаждало ми се е и на мен по телефона и ми е
казвало: „намери ми кола, защото искам да дойда при мама“. Аз не съм
търсила контакт с баща му. Майката е казвала на детето: „нека баща ти те
докара“, но бащата е искал да му се плати курса. Аз тогава ангажирах брат ми
да ни докара да вземем детето и пак да го върнем, беше през пролетната
ваканция на детето, то стоя 10 дни при нас. Преди това детето го беше
докарало дядо му на Нова година. Сигурно детето е искало да отиде при майка
си. Искаха в 12 часа като го докарат, в 6 часа вечерта да си го вземат. Детето се
разплака и каза, че иска да остане при майка си една седмица, и се молеше на
мен да кажа на дядо му да го остави. Детето плачеше, а дядо му настояваше да
го вземе, защото баща му е бил казал да го върнат. В крайна сметка детето го
оставиха, защото детето каза на майка си: „кажи на адвоката да му каже да ме
оставят“. Детето тогава остана 5 дни. Между М. и А. отношенията са много
добри, той като дойде, се гушка в нея. За мен А. ми е не като внук, а като мое
дете, А. е прекалено добро дете. Според мен най-доброто училище е „В.“ във
В., където го беше записала майка му, защото там детето излиза с професия -
готварство, дърводелство, хотелиерство. Там детето има развитие, но в Б.
няма. Не съм виждала майката да прави проблем детето да се вижда с баща
си. Според мен А. не е загрижен баща, защото той не се грижеше за детето. За
детето се грижеше дядото по бащина линия. Бащата на детето е безработен,
откакто аз го познавам никога не е работил. Издръжката на детето се поемаше
от дядото по бащина линия, той издържа цялото семейство, човека е в
Германия. Сега сигурно бабата по бащина линия се грижи за детето, тя е
полуинвалид жената, но гледа детето.
18
На въпроси от адв.Ч. свидетелят отговори: През м.декември
миналата година, когато детето остана при майката за 5 дни, аз също останах с
тях един ден, после майката си остана с детето, защото си беше взела отпуска.
Оставих ги като майка и дете да се видят. Аз говорих с детето по телефона, аз
му заплащам картата за телефона. Когато минаха тези 5 дни, то каза: „аз казах,
че ще стоя 5 дни“, и не поиска да остане още, тръгна си с дядо му. Тази година
пролетната ваканция детето беше при майката 10 дни, и аз бях с тях. Когато
минаха тези 10 дни, детето поиска да остане още при майка си, и ми каза:
„моля ти се кажи на лекаря да ми даде извинителна бележка“, за да остане още
при майка си. Когато детето ходеше на училище в с.С.П., то боледуваше, аз
съм му взимала извинителни бележки, водила съм го на лекар, купувах му
лекарства, но не боледуваше често. Когато детето пътуваше за училище в
с.С.П., се събуждаше в 6.30 часа, в 7.00 часа е автобуса за училището. Знам, че
дъщеря ми даде съгласие детето да пребивава при баща си в с.Б., докато учи
тази година, детето каза, че иска само една година. Не мога да кажа кога е
дадено това съгласие. Когато е дала съгласие, детето вече беше при баща си.
Кметът на с.Б. и директорът на училището в Б. изискваха писмено съгласие от
майката, и тя го даде. Когато свърши учебната година, детето отиде при баща
си в с.Б.. Тогава детето каза: „не искам да уча в с.С.П.“, а майката каза: „щом
не искаш в С.П., ще те запиша във В.“. Искам да направя едно уточнение.
Детето заяви, че не иска да учи в С.П. още преди да приключи учебната
година там, тогава майка му му каза, че ще го запише във В.. То каза, че е
съгласно, и ходихме аз, дъщеря ми и детето до училището във В. и
разговаряхме с директора, и тогава още го записахме в училището във В..
Детето поиска да учи в с.Б. след като го взе баща му, те си знаят какво са му
говорили.
Ищецът и водените от ищцовата страна свидетели напуснаха
съдебната зала в 16.19 часа.
На въпроси от адв.Ч. свидетелката отговори: Аз имам къща в с.С.П.
на името на М.. Детето каза, че не иска да живее в С.П., а иска да живее само с
майка му. На друго място при нас няма къде да се наеме квартира освен в
гр.В., и работата на дъщеря ми е там. Моята дъщеря няма кола и не може да
пътува от С.П. до работата й във В., а в С.П. няма работа. Аз не съм видяла А.
като баща да гушне детето или да му купи нещо да се зарадва детето. Той
19
нямаше обноски към детето. Дори детето да поиска едно дюнерче, той не му
купуваше и казваше: „колата гори гориво“, не искаше да запали колата, за да
отиде да вземе на детето един дюнер. Детето няма стая в къщата в с.Б., говоря
докато живееха заедно родителите. Детето живееше в една стая с майката.
След раздялата не съм ходила там. В С.П. детето нямаше приятели, не можа да
си хване контакти, казваше: „не обичам децата от С.П., имам си приятели от
Б.“. Когато детето беше при нас през пролетта на тази година, аз бях на
разходка с А. и го попитах при кой иска да живее, а то отговори: „когато съм
при мама, искам при тате, а когато съм при тате, искам при мама, искам да
живея и с двамата“. Каза, че не иска да учи в С.П., категорично. Каза, че иска
да учи до 7-ми клас в с.Б.. Казва: „като взема да пътувам от Б. за М. на
училище след 7-ми, ще си отида при мама“. Училището в гр.М. е простовато,
не учителите, учителите са добри хора.
На въпрос от адв.К. свидетелката отговори: Когато детето живее при
баща си, има опасност то да бъде настроено срещу майка си, той сам си казва.
Казва ми, че баща му е казал, че майка му е мръсница, и на детето му станало
обидно.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ
АДВ.К. – Правя отказ от разпита на втория ни допуснат свидетел,
доколкото за обстоятелствата, за които ще бъде разпитан, вече са разпитани
други свидетели.
АДВ.Ч. – Представям писмени доказателства във връзка с направени
разходи за здравословното състояние на детето – фискални бонове за
заплатена дентална услуга в размер на 580 лв. и за направата на панорамна
снимка в размер на 60 лв., както и фактура за заплатено адв.възнаграждение.
Поддържаме искането си за изслушването на детето. Поддържаме искането да
бъде изискана справката от ТД на НАП по актуалната регистрация на
ответницата. Други доказателствени искания нямаме.
АДВ.К. – Не възразявам да се приемат представените писмени
доказателства. Считам, че особено съществено обстоятелство по делото, което
следва да бъде изяснено, е дали има опасност детето да се настрои срещу
майката, дали има някакво въздействие в неговото развитие в тази насока от
родителите на ищеца и от самия ищец, чувства ли детето някаква болка и
страдание от раздялата на родителите си, има ли опасност детето да бъде
20
поставено в ситуация, и поставяно ли е в ситуация на настройване срещу
неговата майка от страна на ищеца и неговите родители. За да не стана
причина за още едно отлагане на делото след изслушването на А., аз правя
искане за изслушване на съдебно-психологическа експертиза.
АДВ.Ч. – На първо място считам, че въпросите са некоректно
формулирани, защото вещото лице, което следва да отговори на първия
въпрос: има ли опасност детето да се настрои срещу майката?, на такъв въпрос
никое вещо лице не може да отговори, защото бива поставено в ситуация на
предположение. Въпросът следва да е: „дали детето е манипулирано по
какъвто и да е начин от страна на бащата, респ. от членовете на разширеното
му семейство?“, но за да се спази принципът на равнопоставеност на страните,
следва да се изследва и въпросът: „дали детето е било манипулирано от страна
на майката през времето, през което е пребивавало при нея?“. По отношение
на следващия въпрос: „дали чувства болка и страдание от раздялата на
родителите“, този въпрос категорично не е относим и няма да изясни
релевантно въпроса към настоящото производство, защото естествено, че
всяко дете не е много щастливо от това, че родителите му се разделят, а болка
и страдание са понятия на НК, а не на ГПК. Считам, че следва да се изследва
въпросът за това какъв е родителският капацитет на всеки един от родителите
по такова дело, по което се изяснява кой от двамата има по-добра родителска
пригодност да упражнява родителските права. Считам, че този въпрос би
следвало да бъде поставен, ако допуснете такава съдебно-психологическа
експертиза. Ако я допуснете, моето становище е, че от изслушаните
свидетелски показания, от изслушването на самото дете, от съдържанието на
социалните доклади може да се формира една цялостна и пълна картина за
настоящата фактическа и правна обстановка. Подлагането на детето на едно
такова допълнително изследване във всички случаи се отразява негативно на
детската психика, защото детето веднъж вече е изслушано от социалните
работници, втори път ще даде своето становище относно предпочитанията си,
и трети път трябва да бъде поставено в ситуация, защото детето ще бъде
основният субект на изследването, което за мен не е в интерес на детето. Но
ако съдът все пак прецени, че такива въпроси следва да се допуснат, моля да
ни дадете възможност ние също да формулираме акуратни въпроси на една
съдебно-психологическа експертиза, на която по принцип следва да бъдат
подложени двамата родители и детето, а не само детето, защото само
21
изследването на детето няма да е достатъчно да преценим въпроса за
родителския капацитет. Може да се окаже наличието на дефицити у
родителите относно стила на родителстване, относно адекватни грижи,
полагани за детето.
АДВ.К. – Въпросът със съдебно-психологическата експертиза е много
важен, начинът на изготвяне на експертизата е съвсем различен. Ако имаме
данни, че това дете е настройвано срещу майката или че има опасност да бъде
настройвано срещу майката, в никакъв случай закона не позволява да се
изменят първоначално определените мерки и родителските права, защото в
тези дела се изследва единствено и само интересът на детето. Какви са
капацитетите на родителите не е в настоящото производство съществен
момент. В исковата молба никъде не се твърди, че моята доверителка страда
от дефицити на родителство, защото е психично неуравновесена, защото е
незаинтересована. Затова се допълвам за коректност на експертизата за
болките и страданията на детето, дали то вини някого от родителите си за
създалата се ситуация.
СЪДЪТ НАМИРА, че искането за назначаване на съдебно-
психологическа експертиза следва да бъде уважено, като бъде предоставена
възможност на страните, с оглед равнопоставеността им в процеса, в 3-дневен
срок от днес да формулират писмено въпроси към експертизата. С оглед на
което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-психологическа експертиза.
ПРЕДОСТАВЯ на страните 3-дневен срок, считано от днес, за
писмено формулиране на въпроси към експертизата.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лева, вносим от страните по
равно в 3-дневен срок от днес.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Т., която да се призове за работа след
представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪДЪТ НАМИРА, че делото следва да бъде отложено за събиране на
допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото за 11.06.2025 г. от 13.30 часа, за която дата и час
22
страните са уведомени в с.з. чрез процесуалните си представители.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 16.42 часа.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
Секретар: _______________________
23