№ 270
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000502269 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.294 връзка с чл.258-чл.273 от ГПК.
С Решение № 60148/22.07.2022 г., постановено по т.д. № 1963/2020 г. по
описа на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение, е отменено решение
№ 669 от 06.03.2020 г. по в. гр. д. № 4954/2019 г. на Апелативен съд-София в
частта, с която е потвърдено решение № 4043 от 05.06.2019 г. по гр. д. №
9571/2017г. на Софийски градски съд в частта, в която „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на М. Р. Т. обезщетение в размер на
45 000 лева за претърпените от нея вреди от смъртта на К. Т. Г., ведно със
законна лихва от 27.07.2014 г., както и в частта, с която „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат Т. Г., САК,
възнаграждение в размер на 1555,71 лева по чл.38 ЗАдв. и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на САС със задължителни указания за
допускане на допълнителна комплексна автотехническа медицинска
експертиза.
С оглед горното отменително решение, предмет на настоящото въззивно
производство е въззивната жалба на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД срещу Решение № 4043/05.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 9571/2017
1
г. по описа на СГС, ГО, І-1 състав, в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищцата М. Р. Т. сумата от 45 000 лв. на основание чл.226, ал.1 от
КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на К. Т. Г. като последица от ПТП настъпило на 21.06.2014 г. и
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на
л.а.м. „Ауди“ с рег.№ ***, ведно със законната лихва от 27.07.2014 г. до
изплащането.
В останалите части решението е влязло в сила.
Въззивникът - ответник поддържа се, че в обжалваните части
решението е неправилно, постановено при допуснати нарушения на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и е необосновано. Поддържа се липса на осъществен деликт от страна на
водача на застрахования л.а.м. „Ауди А3“ с рег.№ ***, заявено още с отговора
на исковата молба. Твърди, че това възражение е доказано. Твърди се, че
първоинстанционният съд в разрез със събраните доказателства и в
нарушение на материалния закон е приел, противоправност на поведението на
водача на лек автомобил Ауди, което се изразявало в нарушение на нормата
на чл.43, т.2 от ЗДвП. Твърди, че тази норма в случая не е приложима, тъй
като на мястото на произшествието, не е налице кръстовище между
равнозначни пътища. Твърди, че отклонението към бетоновия възел,
представлява земен път, който по смисъла на разпоредбата на чл.103, т.3 от
ППЗДвП, е път без предимство спрямо пътя с настилка. Твърди липсата на
вина у застрахования водач, респ. неправилност и необоснованост на извода
на първоинстанционния съд за наличието на такава. Поддържа се, че по
делото е установено, че водачът на лек автомобил Ауди е предприел
правомерно маневра „изпреварване“ на лекия автомобил на пострадалия, като
не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че на опасно близко разстояние от
около 43 метра, водачът на изпреварвания автомобил Сузуки К. Г. внезапно,
без да е подал съответен сигнал и без да се съобрази с изпреварващия го
автомобил, ще промени траекторията си на движение и ще се отклони наляво.
Твърди също така, че изводите на съда за неоснователност на възражението за
съпричиняване с оглед липсата на поставен обезопасителен колан от страна
на пострадалия, са необосновани и неправилни, поради допуснати от съда
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се и
допуснато от съда нарушение на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД по
2
отношение на приетия в него принос на пострадалия водач.
Моли съда да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове като се произнесе и по
дължимите разноски. Претендират се и разноските направени пред въззивната
инстанция.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
ищца М. Р. Т., с който моли съда да остави без уважение въззивната жалба на
ответника и да потвърди решението в обжалваната му част. Поддържа се, че
водачът на лек автомобил Ауди е допуснал нарушение на правилата за
движение, което е обусловило настъпването на вредоносните последици.
Претендират се разноските направени пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание, въззивникът поддържа въззивната си
жалба чрез своя процесуален представител по подробни съображения
изложени в писмена защита представена по делото. Претендира разноски,
съобразно представен списък.
В открито съдебно заседание въззиваемата и чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба. Претендира адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Въвежда възражение
за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД, предявени от М. Р. Т. срещу «ДЗИ-
Общо Застраховане» АД с искане за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на
К. Т. Г., с който ищата живеела съвместно, при ПТП, настъпило на 21.01.2014
г. на второкласен път ІІ-99, 51 км, до отбивката за бетонен възел с.Лозенец,
обл.Бургас.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
3
От констативен протокол № Зм12-111/20.08.2014 г., протокол за оглед
на местопроизшествие от 21.06.2014 г., фотоалбуми към него, както и от
неоспореното от страните повторно заключение на САТЕ, изготвено от
вещото лице инж. Е. се установява, че процесното ПТП е настъпило на
21.06.2014 г. около 13,30 часа на път ІІ-99, км 51 в района на отклонението
към бетонов възел с.Лозенец, обл.Бургас между лек автомобил „Ауди А3“ с
рег. № *** и лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег.№ ***. Малко преди
разклона за бетоновия възел, км 51, водачът на лек автомобил Ауди
предприема изпреварване при наличие на прекъсната разделителна осева
линия на лек автомобил Сузуки. При приближаване на Ауди към задната част
на Сузуки, водачът на лек автомобил Сузуки предприема маневра за завиване
на ляво. Към този момент скоростта на лек автомобил Ауди е била от
порядъка на 92 км/ч с опасна зона за спиране около 84 м. Скоростта на лек
автомобил Сузуки е била около 48 км/ч. Водачът на лек автомобил Ауди
предприема аварийно спиране и завива волана за управление на дясно в
момента на отклоняване на лекия автомобил Сузуки от собствената му лента
за движение към съседна лява, в следствие на което настъпва попътен, кос
удар между предна лява част на Ауди и задна дясна на Сузуки. След удара лек
автомобил Сузуки се завърта в посока обратна на часовата стрелка и се
установява в лявата лента за движение, преобърнат на лявата си страна, като
при преобръщането водачът на лек автомобил Сузуки е бил затиснат от
автомобила. Лек автомобил Ауди се е установил върху дясната пътна лента.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се
установява, че в пряка причинна връзка от така реализиралото се
произшествие настъпва смъртта на К. Т. Г. - водач на лек автомобил Сузуки,
причина за която е получената тежка открита черепно-мозъчна травма.
Установява се, че при преобръщане на автомобила на лява странична
повърхност, е била затисната главата на Г. от деформираната лява врата на
автомобила. Установява се безспорно, че Г. е бил без поставен предпазен
колан, но с оглед установения механизъм на получаване на най-тежката
травма, от която е последвала смъртта, то предпазният колан е без
практическа стойност, тъй като той не би изиграл съществена роля в
механизма на смъртоносното увреждане на черепа и мозъка на пострадалия,
т.е. главата и с поставен предпазен колан, може да бъде травмирана от
деформираната греда на лявата предна врата.
4
Последният извод на вещото лице е оспорен от ответника, във връзка с
което и в рамките на първото проведено въззивно производство на основание
чл.266, ал.3 от ГПК е допуснато изслушване на комплексна СМЕ и САТЕ,
изготвена от вещите лица инж.Е. и д-р М., съобразно заключението на което
ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан, главата и
тялото биха били задържани в купето и при обръщането на автомобила
наляво, не биха се подали извън него. Оттам не биха се получили и
уврежданията по главата довели до смъртта на Г.. Това заключение не е
оспорено от страните.
От приетото пред въззивния съд писмено доказателство-удостоверение
на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, се установява, че отбивката към
бетонов възел на път ІІ-99 при км 51+526 дясно, представлява отъпкан черен
път, който се използва за обслужване на прилежащите имоти, като по данни
от кадастъра, тази отбивка се намира в поземлен имот 44094.18.1., който
представлява общинска частна собственост, вид територия земеделска,
категория 3 НТП, друг вид нива.
Между страните не е било спорно, че към 21.06.2014 г. за л.а.м. „Ауди
А3“ с рег. № *** е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, сключена на 23.01.2014 г.,
обективирана в застрахователна полица № BG/06/114000433598, валидна до
30.01.2015 г.
Пред първоинстанционния съд и за установяване на търпените от
ищцата неимуществени вреди са събрани свидетелските показания на нейната
майка М. К. Т..
Свидетелката установява, че ищцата нейна дъщеря започнала връзка с
К. Т. Г. през 2007 г., а малко след това, след абитуриентския бал на ищцата,
през 2008 г. заживели на семейни начала. През лятото на 2009 г. ищцата
забременяла, но след това загубила бебето. К. и ищцата били постоянно
заедно, търсели се през деня, вечер той готвел и се грижел за дъщерята на
ищцата много добре. Двамата имали желание да направят сватба, както и
опит за второ дете. Връзката им не е прекъсвана до деня на катастрофата.
След като разбрала за смъртта на К., ищцата само пищяла, спряла да се храни,
започнала цялата да се облича в черно. Плачела постоянно и всеки ден
изпадала в депресии, страхови неврози. Започнала да пълнее, открита й била
5
инсулинова резистентност. Получавала паник атаки, изписани й били
успокоителни-деанксит, седатив, седорелакс. И в момента е на ксанакс. Не
допуска хора до себе си, затворила се, никъде не излиза.
При така установените безспорно по-горе факти, първоинстанционният
съд е приел основателност на иска, принос от страна на пострадалия в размер
на 30% с оглед извършено от него нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП, липса на
принос от непоставянето на предпазен колан. Приел за справедлив размер
сумата от 150 000 лв., която редуцирал съобразно приетия принос.
Пред настоящата въззивна инстанция и в изпълнение на указанията
дадени с Решение на ВКС, съдът е приел по делото заключение на
комплексна медико-автотехническа експертиза, изготвено от вещите лица
инж.А. и д-р М.. Вещите лица установяват, че водачът на лек автомобил Ауди
А3 е възприел завиването на лек автомобил Сузуки към началото на завиване
на Сузуки наляво без закъснение в реакцията му за спиране, като в този
момент лек автомобил Ауди се е намирал на 43 м преди мястото на удара.
Това означава, че ако водачът не е завил надясно, а е продължил направо в
първоначалната си посока, ударът по дължина ще настъпи на същото място,
но лек автомобил Ауди ще се намира в позиция изцяло в лявата за него пътна
лента. Отново ще настъпи удар между закръгления десен ъгъл на предната му
броня-крайната дясна част на Ауди и задния ляв ъгъл на лек автомобил
Сузуки, със същата скорост на Ауди 87,4 км/ч и скорост 48 км/ч на попътно
движещия се лек автомобил Сузуки. Този удар ще се трансформира в
приплъзващ, с много по-малка сила на удара между двата автомобила и много
по-малка инерционна сила, действаща върху водача на лек автомобил Сузуки.
Инерционната сила ще се намали, защото ще се увеличи времето на
протичане на удара няколкократно. След удара по законите на механиката и
двата автомобила ще се отклонят наляво, защото лек автомобил Ауди се
движи успоредно на пътя, а лек автомобил Сузуки е насочен под ъгъл наляво.
От съдебно-медицинска гледна точка при този вариант с такава скорост и
направление на удара (отзад и отляво) кинетичната енергия би насочила
тялото на пострадалия назад и наляво и тя ще се амортизира в голяма степен
от облегалката на седалката, при което практически не се очаква смъртен
изход, а дори е възможно и да няма увреждания по водача на автомобила
Сузуки.
6
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият
съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1
от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ
(2016 г.), както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането
в сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго,
следователно приложима е именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Между страните е налице спор относно виновното поведение на
застрахования водач, като ответникът още своевременно с отговора си е въвел
възражение, че в случая е налице т.нар. «случайно деяние», което изключва
вината на застрахования водач.
Деянието е случайно, когато водачът на моторното превозно средство
не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици и обективно каквото и да беше направил, не
можеше да ги предотврати.
С оглед събраните по делото доказателства, настоящият въззивен съд
7
намира за неоснователно това възражение на ответника.
От обсъдените по-горе доказателства безспорно се установява, че
застрахованият водач е предприел правомерна маневра по изпреварване на
движещото се пред него моторно превозно средство при спазване на
установените с разпоредбите на чл.41 и чл.42 от ЗДвП правила и при липса на
забраните на чл.43 от ЗДвП, с разрешената за конкретния пътен участък
скорост, съобразно нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Неправилен е изводът на
първоинстанционния съд, че водачът на лек автомобил и при забраната на
чл.43, т.2 от ЗДвП е предприел изпреварване на кръстовище на равнозначни
пътища.
Равнозначни пътища са пресичащи се пътища с един и същ статут
относно предимство за преминаването по тях, независимо от това дали са
сигнализирани или не като път с предимство или съответно път без
предимство.
От приетото по делото удостоверение на МРРБ, Агенция „Пътна
инфраструктура“, се установява, че отбивката към бетонов възел на път ІІ-99
при км 51+526 дясно, представлява отъпкан черен път, който се използва за
обслужване на прилежащите имоти, като по данни от кадастъра, тази отбивка
се намира в поземлен имот 44094.18.1., който представлява общинска частна
собственост, вид територия земеделска, категория 3 НТП, друг вид нива, т.е.
безспорно тази отбивка не представлява път по смисъла на §6, т.1 от ДР на
ЗДвП.
Установява се, че в опасната зона за спиране (около 84 метра) на лек
автомобил Ауди и когато същият е отстоял на 43 м от мястото на удара и се е
намирал изцяло в лявата пътна лента, пострадалият в качеството си на водач
на лек автомобил Сузуки, чрез неправомерното си поведение и в нарушение
на задълженията си по чл.25, ал.1 от ЗДвП, предприел маневра за завой
наляво за навлизане по отъпкан черен път, без да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, в
конкретния случай лек автомобил Ауди и без да се съобрази с неговото
положение, посока и скорост на движение, както и правомерно предприетата
маневра „изпреварване“.
Установява се, че застрахованият водач е възприел своевременно
възникналата опасност, без закъснение в реакцията му за спиране, но
8
предприел неправомерна спасителна маневра, доколкото при възникнала
опасност водачът е длъжен само да намали скоростта или да спре, но не и да
предприема недопустима от закона маневра завиване вдясно, както е станало
в конкретния случай, при изпълнението на която е настъпила смъртта на
водача на лек автомобил Сузуки.
Застрахованият водач наистина е бил изненадан от пострадалия, който
при маневра за завой наляво за навлизане по отъпкан черен път, е попаднал в
опасната зона за спиране на иначе правомерно движещия се автомобил.
Допуснатото обаче от водача на лек автомобил Сузуки грубо нарушение на
чл.25, ал.1 от ЗДвП не може да обоснове правни изводи за оневиняване на
застрахования при ответното дружество водач при условията на чл. 15 НК.
Това е така, защото когато възникне опасност от неправомерно поведение на
участник в движението на пътя, при възможни различни варианти за
избягване на произшествието, водачът е длъжен да се съобрази и изпълни
пред всички други нормативно предвидените мерки за безопасност и
предотвратяване на ПТП. В конкретния случай водачът на лек автомобил
Ауди, при възникналата опасност, е бил длъжен да изпълни задълженията си,
вменени му от чл. 20, ал. 2 ЗДВП по отношение режима на скоростта, като
извърши действия по нейното намаляване или спиране на превозното
средство. Друго нормативно уредено задължение с първостепенно значение
при конкретната обстановка той няма. Следователно делинквентът поначало
не е могъл да завива наляво или надясно при създадената не по негова вина
опасност за движението, тъй като няма такова право по ЗДвП и ППЗДвП. При
това положение извършената от него спасителна маневра следва да се третира
като неправомерна, защото е предприета в нарушение на закона.
Както е прието в константната съдебна практика, маневрата за
спасяване, не е правно понятие, а фактическо такова, по същността си се
изразява в действия на водача по завиване наляво или надясно, които той
извършва, за да предотврати настъпването на съставомерните последици.
Понеже не е правно регламентирана и се предприема в опасната зона,
нейното успешно завършване зависи от възможностите на водача, от неговия
опит, знания, рефлекси, предвидливост. И именно поради това, че за водача
не съществува законно задължение да предприема спасителна маневра,
извършването на такава не може да го оневини, след като е съпроводена с
настъпването на общественоопасни последици. Следователно
9
предприемането на спасителна маневра остава на риска на водача, който носи
отговорност, щом като при нейно неуспешно завършване настъпи такъв
резултат.
Изцяло в горния смисъл е и Решение № 42 от 15.03.1996 г. по н.д. №
45/1996 г., на ВК на ВС.
С доказателствата по делото безспорно се установява, че водачът на лек
автомобил Ауди, като е променил посоката на движение на автомобила чрез
завиване надясно, за да избегне удара с лек автомобил Сузуки, е извършил
спасителна маневра. Неговите задължения по закон обаче се изчерпват само с
намаляване на скоростта и спиране. При положение че е извършил само тези
действия, същите щяха да изключат вината на застрахования водач.
Извършеното в повече - завиване надясно, представлява маневра, която е
предприел неправомерно, макар и с желание да предотврати удара с лекия
автомобил. С оглед неправомерния характер на спасителната маневра същата
може да се предприеме само когато не създава опасност за останалите
участници в движението или трети лица. Понеже в случая при извършване на
маневрата делинквентът е причинил смъртта на водача на лек автомобил
Сузуки, не може да бъде изключена неговата вина.
Със събраните пред настоящата въззивна инстанция доказателства, се
установява, че ако застрахованият водач бе изпълнил задължението, което
има по закон по отношение режима на скоростта за предотвратяване на ПТП,
без да предприема спасителна маневра, то нямаше да настъпи смъртта на
водача на лек автомобил Сузуки.
С оглед на горното доводът на ответното застрахователно дружество, че
вината на делинквента е изключена при условията на чл.15 НК, е правно
неотносим. Същият щеше да е относим само в хипотезата, при която водачът
на лек автомобил Ауди бе изпълнил горепосоченото задължение, без да
предприема спасителна маневра и въпреки това настъпи смърт на водача на
лек автомобил Сузуки, създал с нарушението на чл. 25, ал.1 от ЗДвП
конфликтна ситуация, в която единственият отговорен щеше да бъде
пострадалия.
Ето защо и по горните съображения въззивният съд намира за
неоснователно въведеното възражение за наличие на „случайно деяние“ и за
безспорно установена вина на застрахования водач.
10
Фактът обаче на установеното грубо нарушение от страна на
пострадалия на чл.25, ал.1 от ЗДвП, както и безспорно установеното в
рамките на първото проведено въззивно производство второ нарушение от
пострадалия, а именно-не поставен обезопасителен колан, което нарушение се
намира в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия (при
безспорно установеното, че при правилно поставен предпазен колан главата и
тялото биха били задържани в купето и при обръщането на автомобила
наляво, не биха се подали извън него, оттам не биха се получили и
уврежданията по главата довели до смъртта на Г.), безспорно сочат на
изключително голям принос за настъпване на вредоносния резултат от самия
пострадал, който настоящият въззивен съд определя на 70%.
С оглед на горното въззивният съд намира за главно и пълно доказани
настъпване на вреди за ищцата, вината на причинителя, както и
обстоятелството, че вредите са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност".
Досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през
различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
11
повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са
приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-
високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./,
съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези
суми са съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай с оглед датата на събитието-21.06.2014 г. Конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат
на което на ищцата са причинени неимуществени вреди от смъртта на мъжа, с
който е съжителствала на семейни начала/ следва да се отчитат като ориентир
за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този
смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС,
формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и
претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносния резултат, както и други обстоятелства.
Съдът намира, че справедлив размер на обезщетението е 150000 лв.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот,
преценени към датата на увредата-2014 г., с оглед на конкретните
обстоятелства по делото.
При смърт на близък, в случая мъжът, с който ищцата от 2008 г. и до
смъртта му през месец юни 2014 г. е живяла на семейни начала в едно
12
домакинство, негативното отражение върху психиката на ищцата което
представлява и подлежащата на обезщетяване вреда, се характеризира с най-
висок интензитет непосредствено след узнаването на смъртта и в следващия
период с различна степен според обстоятелствата продължителност, а след
този период последиците могат да имат различна степен на интензивност в
зависимост от степента на близост между починалия и увредения.
Установява се, че мъжът, с който ищцата живеела, е починал едва на 33
години, че двамата и до неговата смърт живеели в едно домакинство, обичали
се и се разбирали, починалият К. се грижел добре за ищцата. Последната
приела изключително тежко съобщението за неговата смърт-плачела
постоянно, започнала да изпада в депресии, страхови неврози, панически
атаки, което от своя страна довело да употреба на успокоителни-деанксит,
седатив, седорелакаст, като и в момента е на ксанакс. Не допуска хора до себе
си, затворила се и никъде не излиза, нищо не й се прави.
Горните установени по делото обстоятелства, сочат на силен
емоционален шок и психотравма, които безспорно смъртта на съпруг, на
какъвто се приравнява и мъжът, с които се съжителства на семейни начала,
причинява, особено когато е неочаквана.
При съобразяване на горните обстоятелства, както и на останалите
релевантни такива за определяне на застрахователното обезщетение,
включително момента на вредоносното събитие, с оглед обществено-
икономическата конюнктура в страната, настоящият съдебен състав намира,
че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение в случая следва да
възлиза на 150 000 лв.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното обезщетение не е завишено по своя размер,
спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на
принципа на справедливостта.
Определеното обезщетение от 150 000 лв. следва да бъде намалено със
сумата от 105 000 лв., съответстваща на приетия принос от 70%, следователно
искът се явява основателен за сумата от 45 000 лв.
13
С оглед на горното първоинстанционното решение ще следва да бъде
потвърдено в частта, с която искът е уважен за сумата от 45000 лв., ведно със
законната лихва от 27.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. В
останалата част решението е влязло в сила.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото на въззивника „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД разноски не се дължат.
Адвокат Ж. Д. Е., който осъществява безплатна правна помощ на
въззиваемата-ищца, претендира възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
При обжалваем материален интерес от 45 000 лв. минималното
адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 4250 лв.
На адвокат Е. ще следва да бъде присъдено и адвокатско
възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство
пред въззивната инстанция по в.гр.д.№ 4954/2019 г. по описа на САС, 12
състав в размер на сумата от 1 555,71 лв., или общо за двете въззивни
производства на адвокат Е. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
5 805,71 лв.
На основание чл.294, ал.2 от ГПК на адвокат Е. ще следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
ВКС в размер на 1880 лв., съобразно действащата към м.октомври 2021 г.
разпоредба на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1.
Водим от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4043 от 05.06.2019 г. по гр. д. №
9571/2017г. на Софийски градски съд в частта, в която „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на М. Р. Т. обезщетение в размер на
45 000 лева (четиридесет и пет хиляди лв.) за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на К. Т. Г., в резултат на ПТП настъпило на
21.06.2014 г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на л.а.м. „Ауди А3“ с ДК № ***, ведно със законна лихва
14
от 27.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението в останалата част е влязло в сила на 03.06.2021 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Бенковски” № 3
да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Ж.
Д. Е., гр.***, бул. „***“ № ***, ап.*** адвокатско възнаграждение в размер на
1 880 лв. (хиляда осемстотин и осемдесет лв.) за процесуално
представителство пред ВКС и общо в размер на 5 805,71 лв. (пет хиляди
осемстотин и пет и 0,71 лв.) за процесуално представителство пред двете
въззивни инстанции.
Решението е постановено при участието на М. П. П., ЕГН **********,
гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.***, ет.*** в качеството му на трето лице
помагач на страната на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15