№ 267
гр. Варна, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20223001000205 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе в предвид следното: Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД - гр.
София, представлявано от изпълнителните директори М И и В М, чрез ю.к.
Я., срещу решение № 502/17.12.2021г. постановено по т.д. № 743/2021г. по
описа на ВОС, с което съдът е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО КАСКО по застрахователна полица №
**********/31.07.2019г. в резултат на настъпило на 15.03.2020г.
застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
АРМЕЕЦ“ АД да заплати на КР. М. Д. от гр.Варна сумата от 68 583,38 лв.,
предявена частично от иск с обща цена 71 583,38 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди по договор за застраховка
регистрацията на лек автомобил марка Мерцедес Е 220, с рег. № Х ХХХХ
ХХ, до окончателното й изплащане, на осн. чл.405 КЗ. Във въззивната жалба
се съдържат оплаквания за неправилност на решението: -поради
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като
постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и на материалния закон с подробно изложени съображения за това.
1
Излага, че водача на автомобила е санкциониран на основание чл.20 ал.2
ЗДвП-понеже в конкретния случай при избора на скорост на движение
съгласно метереологичната обстановка и характера на пътната настилка, сама
се е поставила в техническа невъзможност да предотврати ПТП. Излага, че в
разглеждания случай противоправното деяние на водача на застрахования при
ответното дружество автомобил е извършено при груба небрежност-по
смисъла вложен в т.14,5 вр.т.50.2 и т.50.3 от ОУ, при радикално неспазване на
основното му задължение да ползва застрахованата вещ с грижата на добрия
стопанин. Грубата небрежност се изразява в неполагането на дължимата
грижа в конкретната пътна обстановка и с оглед на субективните качества на
водача на автомобила. Водача на автомобила е действал съзнателно, като
съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата, осъзнавал е и
опасността за автомобила и неговото увреждане. Грубата небрежност при
причиняване на вреди по застраховано имущество изключва отговорността на
застрахователя, поради което и ответника не носи отговорност за репариране
на вредите.В допълнение сочи, че относно процесното ПТП не се касае за
случайно и непредвидимо събитие-понеже при управлението на МПС с
превишена скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, ПТП е не
само предвидимо, но то е очаквано да се случи-т.е. същото няма характер на
непредвидимост и случайно събитие, при което застрахователят се е
задължил да носи риска от увреждане на процесното МПС.За това счита, че
отговорността на застрахователя е изключена, поради което и дружеството не
носи отговорност за репариране вредите по процесния автомобил. Навежда и
следните доводи за наличие на обстоятелства, водещи до отпадане
отговорността на застрахователя.
Оспорва извода на съда, за липсата на връзка между управлението на
МПС след употреба на алкохол и настъпване на произшествието.
Настъпването на ПТП е и в резултат от неизпълнение на задължението да не
се управлява след употреба на алкохол, а това задължение е значително с
оглед на интереса на застрахователя. Фактът че водачът е управлявал МПС
след употреба на алкохол, сочи, че същият съзнателно се е поставил в рискова
ситуация, при която опасността от настъпване на ПТП е повишена
значително-предвид въздействието на алкохола върху реакциите на водача.
Твърди, че поради факта на управление на процесния автомобил от
2
водач, след употреба на алкохол, е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ,
вр. т. 14.9 от ОУ и застрахователят не дължи изплащане на обезщетение.
Твърди също, че е налице споразумение между страните-по т.14.9 от
ОУ, чието наличие изключва отговорността на застрахователя за плащане на
уговореното застрахователно обезщетение „след употреба на алкохол“, като
конкретното количество е без значение.
Препраща и към действието на раздел 11-ти от ОУ приложими към
процесния застрахователен договор и по-конкретно правилата на т. 50.9 от
ОУ, според които при нарушение на задължението на чл.50.3 в която е
определено, че застрахованият е длъжен да пази застрахованото МПС с
грижата на добър стопанин, и правото на застрахователя да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение при неизпълнение, което право е в
съответствие с разпоредбата на чл. 395, ал. 1 КЗ. Твърди, че в случая е налице
съществено неизпълнение от страна на застрахованото лице както на
законоустановените му, така и на договорните му задължения. В обобщение
моли съда да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови
друго, с което отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор,
с който насрещната страна К.Д., чрез процесуалния си представител адв. А.,
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба с подробно
изложения съображения за това. Моли съда да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
въззивната инстанция.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален
представител, както и чрез писмено становище на същия.
Въззиваемата страна, чрез писмено становище на процесуален
представител счита жалбата за неоснователна.
Жалбата е депозирана в срок и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съдът съобрази следното, относно обжалваното
решение:Производството е образувано на основание предявени искове от КР.
М. Д. от гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу „ЗАД „АРМЕЕЦ“
3
АД със седалище гр. София, ЕИК ********* с правно основание чл. 405 ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 68 583,38 лв., предявена
частично от иск с обща цена 71 583,38 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди по договор за застраховка КАСКО по
застрахователна полица № **********/31.07.2019г. в резултат на настъпило
на 15.03.2020г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Иска се основава на твърдение за сключен между страните договор за
застраховка "Каско плюс"- „Пълно каско" по цитираната застрахователна
полица.
Излага в исковата молба, че на 15.03.2020год. предоставил
управлението на Б Н, като автомобилът при условията на тъмнина и проливен
дъжд около 6,45ч. на територията на община Търговище, по пътя София –
Варна, км.245+100, попаднал в локва и станал неуправляем-понеже се
получил „аквапланинг“ и автомобилът излязъл от пътното платно и получил
много увреждания. За настъпилото ПТП са уведомени контролните органи,
които съставили ПТП с № 1715685/15.03.2020год., в който като причина е
посочено, че водачът губи контрол над МПС и напуска вдясно от пътното
платно. За настъпилото ПТП уведомил ответника, като същият е извършил
оглед на автомобила и изготвил опис на щетите по претенция №
13020030101888. Автомобилът е имал много увреждания, поради което не
може да се възстанови-т.е. налице е „тотална щета“. До момента не е получил
обезщетение и за това предявява исковата претенция.
Ответното дружество оспорва предявеният иск по основание и размер.
Не оспорва факта на наличието на валидно застр.правоотношение по
имущ.застраховка Каско по отношение на процесния автомобил. Оспорва
твърдението, че настъпилото събитие представлява покрит риск по
застраховката, като твърди, че реализирания риск е изрично изключен от
застр.покритие по т.14.5.пр.2 от ОУ, които ищецът бил получил и приел.
Твърди допусната от водача на автомобила груба небрежност, тъй като
същият се бил движил с превишена скорост, пренебрегвайки основни
физични и технологични правила и тези за безопасност на движението.
Оспорва твърдението, че причина за настъпване на ПТП е попадане в локва,
4
като счита, че избраната скорост на движение била в разрез с изискването на
чл.20, ал.2 ЗДвП, понеже не била съобразена със състоянието и релефа на
пътя / управление през тъмната част на денонощието, мокър асфалт, влажно и
мъгливо време/, и с пътните знаци, предвиждащи ограничаване на скоростта
от 90км/ч. Навежда довода, че е налице причинно-следствена връзка между
неизпълнението на задълженията по т.50.5 и т.50.3 от ОУ и настъпването на
застр.събитите, което неизпълнение било съществено с оглед интереса на
застрахователя.
Позовава се също и на изключен риск по т.14.9 от ОУ, предвид това, че
автомобилът е бил управляван от водач, употребил алкохол. Счита, че
настъпването на застрахователното събитие е в резултат от неизпълнението
на предвидено в закона задължение да не се управлява МПС след употреба на
алкохол, а това задължение е значително, с оглед на интереса на
застрахователя. Фактът, че водачът е управлявал л.а. след употреба на
алкохол, сочи, че съзнателно се е поставил в рискова ситуация, при която
опасността от настъпване на ПТП е повишена значително. Сочи, че е налице
хипотезата на чл.408 ал.1 т.3 КЗ, вр. с т.14.9 от ОУ, поради което
застраховатгелят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение.
Твърди, че водачът е действал при евентуален умисъл-съзнавал е
общественовредния характер на своето поведение, както и е предвиждал
настъпването на вредоносния резултат, не го е желаел, но го е допуснал-т.е. не
е направил нищо за да предотврати вредоносния резултат. При условията на
евентуалност, оспорва размера на предявените искове.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна: Ответното дружество не оспорва, че страните са
били обвързани от валидно правоотношение по договор за застраховка
"Каско плюс", клауза „Пълно Каско" на МПС по застрахователна полица №
**********/31.07.2019г. за собствения на ищеца лек автомобил марка
Мерцедес Е 220, с рег. № Х ХХХХ ХХ.
Не е спорно, че във връзка с процесното ПТП е бил съставен Протокол
за ПТП № 1715685 от 15.03.2020год. на ОДМВР-Търговище, според който
часът на настъпването на ПТП е 6.45часа, а като причина за настъпването е
5
посочено, че водачът Б С Н губи контрол над МПС и напуска вдясно от
пътното платно. Отразено е също, че е установено наличие на алкохол у
водача по-малко от 0,5%, както и че е съставен акт за административно
нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП. Според писмо на ОДМВР-Търговище
/стр.157/ водачът на МПС е с концентрация на алкохол в кръвта от 0,37
промила, отчетена с техническо средство „Алкотеск Дрегер“.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
За да бъде основателен иска за заплащане на застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка, ищецът следва да
докаже валидното му сключване; настъпването на застрахователно събитие в
срока на застраховката – в конкретния случай, че лекият му автомобил е
увреден при твърдяното ПТП, включително при какъв механизъм, както и че
това е покрит риск; настъпване на вреди в причинна връзка с него и техния
обем, съотв. – дължимото обезщетение до размера на застрахователната сума
(чл. 346 КЗ). Ответникът следва да докаже правоизключващите си
възражения, които се поддържат и в жалбата: наличие на изключен
застрахователен риск по смисъла на т.14.5:, 14.9. и възраженията по т.5.3 и т.
50.5 от ОУ.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско +“ по
застрахователна полица №**********/31.07.2019г. за собствения на ищеца
лек автомобил марка Мерцедес Е 220, с рег. № Х ХХХХ ХХ.
Застрахователният договор е сключен при общи условия, чието
приемане от застрахования е удостоверено в полицата. С това се установява и
първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностни лица на
мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от
съставителя факти, а именно мястото, на което е открито МПС, начина, по
който е било разположено и видимите повреди по него, документът има
6
характер на официален удостоверителен по смисъла на чл.179 ГПК.
Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при
посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
Протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно
самия механизъм на ПТП, описан в него, защото произшествието не се е
осъществило в присъствието на съставителя на акта. Механизма на
настъпване на ПТП се установява от останалите събрани по делото
доказателства в тази насока – свидетелски показания дадени пред първата
инстанция и от съдебно авто-техническити експертизи.
Според заключенията на вещите лица, не са налице обективни данни,
от които да се установи точната скорост на движение преди ПТП. И двете
вещи лица сочат като причина за настъпването на ПТП загубата на сцепление
на автомобила с пътната настилка, вследствие на образувал се от силния
дъжд воден слой между автомобила и асфалта-/т.н. аквапланинг/. Според
вещото лице по втората САвТЕ А.В, при големи количества вода автомобилът
може да загуби странична устойчивост при скорост между 67 и 85км/ч., след
което водачът не контролира автомобила и няма възможност да реагира
ефективно.
От показанията на свидетелката Б.Н, които се кредитират от съда като
непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото се
установява, че непосредствено преди произшествието от силния валеж не
видяла че има локва и след навлизането в нея, изгубила управлението на
автомобила. Според свидетелката, скоростта с която е навлязла в локвата е
била 80км/ч.
В тази връзка следва да се разгледа предявеното от ответника
възражение за наличие на предпоставки за освобождаването му от
задължението за изплащане на обезщетение, поради това, че водачът на лекия
автомобил „Мерцедес” е проявил груба небрежност, тъй като не е съобразил
пътната обстановка, настилката и скоростта на управляваното МПС -
изключен застрахователен риск по т.14.5 от Общите условия. Едно от
основанията за отказ на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение визирано в разпоредбата на чл.408, ал.1 от КЗ е неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
7
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Съгласно т.14.5 от Общите условия към
застраховка „Каско +“, застрахователят не предоставя застрахователно
покритие за щети, настъпили в резултат на проявена груба небрежност на
застрахования, респективно лица, на които застрахования е предоставил
МПС. Тежестта на доказване, че е налице изключен риск по смисъла на т.14.5
от ОУ е на застрахователя, който трябва да докаже твърдяните действия,
извършени от застрахования, при които е увреден застрахования автомобил,
съставляващи груба небрежност. Изводът за наличие или липса на груба
небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от
конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като съдът въз основа на
доводите на страните и събраните доказателства по делото следва да прецени
дали поведението на причинителя на застрахователното събитие, съставлява
действие, което може да се квалифицира като груба небрежност. Груба
небрежност при управление на МПС, съобразно Определение № 244 от
12.04.2011 г. по т.д.№882/2010 г. на ВКС, II т.о., е съзнателно виновно
противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на
застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата
за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да
увреди застрахованото имущество.
В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава,
когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно
изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на
изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от
обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на
небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на
загриженост.
Настоящият състав намира, че при установения механизъм на ПТП, не
може да се направи обоснован извод за груба небрежност, проявена от водача
на застрахования автомобил „Мерцедес” модел „Е220“. В случая не са
представени доказателства за виновно неизпълнение на задължението за
8
спазване на правилата за движение, което да е осъзнавано от извършителя и е
единствената причина за настъпването на вредоносния резултат –
застрахователното събитие. Вярно е, че на водача на застрахования автомобил
е наложено административно наказания за това, че се е движил със скорост,
който е била несъобразена с пътните условия, със състоянието на пътя и
релефа, но това с оглед събраните по делото доказателства, далеч не е
единствената причина за възникване на произшествието. Налице са и редица
други обективни причини, установени както в заключението на вещото лице,
така и от разпита на свидетелката очевидец, които също са създали
предпоставки за ПТП-то.
Установява се, че местопроизшествието е извън населено място,
където според общото правило на чл.21 ЗДвП, ограничението на скоростта е
90 км/ч.
Според заключението на вещото лице, както се посочи, загубата на
напречна устойчивост може да настъпи при скорост между 67 и 85 км/ч. т.е. в
рамките на позволената от закона. Това се потвърждава и от показанията на
свидетелката Н, според които застрахованият автомобил се е движил със
скорост около 80км/ч. и поради загуба на сцепление с асфалта е напуснал
пътното платно, тъй като не е успял да види своевременно образувала се
голяма локва на пътното платно. Действително ако се е движел с много по-
ниска скорост, водачът вероятно е щял да успее да преодолее това
препятствие, но дори да се приеме, че е налице лоша преценка за
необходимата скорост, това действие на водача, не може да се квалифицира
като груба небрежност, тъй като липсват данни за непроявена минимална
грижа. Такава грижа би липсвала, ако например шофьорът бе управлявал
МПС-то с превишена скорост или ако бяха налице поставени пътни знаци,
предупреждаващи водача да намали скоростта при мокра настилка.
При така установените обстоятелства настоящата инстанция приема,
че не се доказва водачът на застрахования автомобил да е проявил груба
небрежност, даваща основание на застрахователя да откаже заплащане на
застрахователното обезщетение.
Предвид, че не всяко нарушение на правилата за движение по
пътищата съставлява груба небрежност, недопустимо е застрахователят по
имуществена застраховка КАСКО да откаже да изплати застрахователно
9
обезщетение с мотив - проявена груба небрежност от страна на потребителя
на застрахователната услуга.
При това положение възражението на ответника за изключен риск по
т.14.5 пр.2 следва да бъде оставено без уважение като недоказано.
Предвид неоснователността на възражението по чл.14 т.5 пр.2, следва
да бъде разгледано следващото основание за отказ, на което застрахователят
се позоавва-изключен риск по чл.14.9 от ОУ: -понеже застрахованият
автомобил е бил управляван от водач, употребил алкохол, поради което
същият е действал при евентуален умисъл. По това възражение, съдът
съобрази следното:
Действително, в т.14.9 от раздел ІV „Изключени рискове“ от ОУ, е
предвидено, че застрахователят не покрива вреди, причинени от, или
вследствие управление на МПС след употреба, или под въздействие на
алкохол.
Безспорно е установена алкохолна концентрация в кръвта на водача Н
в размер на 0,37 промила. Действително, с разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП
е въведена забрана да се управлява МПС след употреба на алкохол над 0,5%-
следователно установената при проверката концентрация на алкохолно
съдържание от 0,37% е под предвидения за санкциониране от специалния
закон.
Следва да се отбележи, както се посочи, в т.14.9 от раздел ІV
„Изключени рискове“ от ОУ, е предвидено, че застрахователят не покрива
вреди, причинени от, или вследствие управление на МПС след употреба, или
под въздействие на алкохол. Следователно, налице е споразумение между
страните, което има силата на закон за тези, които са го сключили (чл. 20а, ал.
1 ЗЗД), затова предвидените в него последици за застрахования водач не
могат да зависят от поставените чрез закона други условия за носене на
административна отговорност, като пряко следствие на същото поведение: С
други думи-ако определен настъпил юридически факт няма административно
правни последици, това не означава, че същият факт няма (и/или не може да
има) посочени в договор граждански последици. Следва да се отбележи също,
че приетото от страните фактическо условие по т.14.9 от Общите условия на
процесния договор за застраховка, чието наличие изключва отговорността на
застрахователя за плащане на уговореното застрахователно обезщетение, е не
10
управляването на МПС „под въздействие на алкохол“, а „след употреба на
алкохол“, което – от обективна и от субективна страна – е нещо напълно
различно и прави безмислен какъвто и да било спор за евентуалното
конкретно въздействие на конкретно количество или качество алкохол върху
евентуалната способност на конкретния водач да управлява или да не
управлява автомобил.
Използваният в текста на разпоредбата по чл. 14.9 от Общите условия
на застрахователния на израза „управление на МПС след употреба на
алкохол“ означава, че ако застрахованото имущество е било увредено при
управляването на МПС по този именно начин, тогава е налице приета от
страните необорима презумпция за пряка причинна връзка между
управляването на МПС „след употреба на алкохол“ и събитието, което е
причинило вредата. Следователно, – според договора – щети, възникнали от
ПТП при управление на МПС след употреба на алкохол е поставено извън
обхвата на застрахователния риск. Следва да се отбележи, че
неизпълнението на въведеното с договора задължение- да не се управлява
МПС след употреба на алкохол е значително с оглед на интересите на
застрахователя-общоизвестно е, че реакциите на водач, който е под
въздействието на алкохол, дори и в минимални количества са ограничени. За
това и в много страни се налагат санкции и при най-малката установена
концентрация.
В допълнение следва да се има в предвид и следното: От значение е с
каква е алкохолна концентрация водачът е управлявал процесния автомобил-
т.е. към момента на настъпване на ПТП. Самият ищец е посочил 6,45ч. като
час на ПТП, като свидетелят И.Атанасов сочи, че сигналът за ПТП е подаден
в един много по-късен момент- 9 или 10часа. Протоколът за ПТП е изготвен
в 10,30часа-според отразеното в него. Следователно, проверката за алкохол е
направена най-късно около 10часа, при която проверка е установена с
техническо средство „Дрегер Алкотест“ концентрация на алкохол
0,37промила, като водачът е отказал да даде кръвна проба. Следователно,
следва да се приеме, че към 10часа-т.е след повече от 3часа от ПТП
алкохолната концентрация на водача, управлявал застрахования л.а. е 0,37
промила. Безспорно е, че с течение на времето алкохолът се абсорбира от
организма и концентрацията намалява-като е установено, че намалението е
11
приблизително с около 04-0,5промила на всеки два часа, в зависимост от
индивидуалните особеностти на човешкия организъм. Следователно, при
всички положения, към 6,45часа- момента на ПТП концентрацията на алкохол
в кръвта на водача на процесния автомобил е била със сигурност над
минимума от 0,5промила. Този извод също обосновава че неизпълнението на
това задължение по договора е значително, с оглед интереса на
застрахователя.
Предвид изложеното, налице е хипотезата на чл.408 ал.1 т.3 КЗ вр. с
т.14.9 от Общите правила за отказ от страна на застрахователя за плащане на
застрахователно обезщетение-поради неизпълнение на задължението да не се
управлява МПС след употреба на алкохол, което неизпълнение е значително,
с оглед на интереса на застрахователя, по см. на чл.408 ал.1 т. КЗ.
По изложените съображения съдът прави крайния правен извод, че
предявените осъдителни искове с правно основание чл. 405 ал.1от КЗ и чл. 86
от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Жалбата се явява основателна следва да бъде уважена.
Поради несъвпадане на настоящите изводи с първоинстанционното
решение същото следва да бъде отменено. Разноски: С оглед изхода на спора
и на основание чл.78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника заплащане на
направените разноски. Прред окръжния съд ответникът е направил деловодни
разноски в 1085лв. На основание чл.78 ал.8 ГПК се дължи и възнаграждение
за юрисконсулт, което съда определя в размер на 300лв. Общият размер на
дължимите от ответника разноски пред окръжния съд е 1385лв.
Разноски за въззивната инстанция: Въззивната страна е представила
доказателства за извършени разноски за държавна такса в рразмер на
1371,67лв. На основане чл.78 ал.8 ГПК следва да се присъди и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300лв.-или общият размерна
дължимите разноски от въззиваемата страна за въззивното производствое
1 671,67лв. Общият размер на дължимите от ищеца разноски за двете
инстанции е 3056,67 лева.
С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯВА решение № 502/17.12.2021 год., постановено по т.д.
№743/2021 год. по описа на Варненски окръжен съд и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на КР. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
ул.Д.Икономов 17, ет.6, ап.112 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, за заплащане на
сумата от 68583,38лв, предявен като частичен иск от иск в общ размер на
71583,38лв, представляваща обезщетение за претърпени имущ.вреди по
договор за застраховка КАСКО по застр.полица № ********** от 31.07.19г. в
резултат на настъпило застр.събитие на 15.03.20г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка Мерцедес Е 220 с рег.
№ В9933ВТ, до окончателното и плащане, на осн. чл.405 КЗ.
ОСЪЖДА КР. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
ул.Д.Икономов 17, ет.6, ап.112 „ да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, сумата от
3056,67 лв. /три хиляди петдесет и шест лева и 67ст. /, извършени по делото
съдебно деловодни разноски прред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13