№ 154
гр. Кубрат, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20233320100383 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбите на чл. 79 и сл., и
чл.92 ЗЗД, предявени по реда на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът претендира разноски по делото.
Ищецът - „ЙЕТТЕЛ България” – ЕАД – гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изп.директор ** чрез адв.
Л. Г., АК – София, съд. адрес в гр. София, бул. „България“ № 56А, ет. 3, офис 3, с предходно
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, като твърди, че в изпълнение на Договори за
мобилни услуги за предпочетени от ответницата моб.номера +35989300** от 16.09.2020 г.;
+*********** от 03.09.2020 г.; +35989300** от 16.09.2020 г; и договори за лизинг на
моб.устройства към тях, ответницата И. Н. М., ЕГН **********, с пост. адрес в ** е абонат
на ищцовото дружество - доставчик на мобилни услуги, предоставило й услуги, които тя е
заплащала в срокове, съгласно договорите, но е преустановила плащанията по издадени
фактури за периода, предхождащ 01.03.2021 г. - 496.79 лева – задължения за предходни
периоди, и 172.62 лева – дължими лизингови вноски за периода 05.02.2021 – 04.03.2021 г.;
това обусловило предсрочното едностранно прекратяване на договорите от страна на
ищцовото дружество по вина на изпадналия в забава потребител, считано от 01.03.2021 г.;
всички задължения на ответницата, вкл. и за начислени неустойки за предизвиканото от нея
едностранно прекратяване на договорите, са обединени в предявена й Фактура №
**********/ 20.03.2021 г., поради което моли съда да приеме за установено по отношение на
ответницата, на която издадената срещу нея Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 109/
17.03.2023 г., по ч.гр. дело № 191/ 2023 г. по описа на РС – Кубрат, е връчена по реда на чл.
47, ал. 1 и условията на ал. 5 ГПК г., че тя дължи на ищеца претендираните суми, както са
1
конкретизирани по - горе, ведно със законната лихва считано от 06.02.2023 г. до
окончателното плащане – относно главницата.
Ответницата - И. Н. М., ЕГН **********, с пост. адрес в ** редовно уведомен на
12.09.2023 г., чрез назн. й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д. Г., в
дадения 1-месечен срок, представя писмен отговор, постъпил с вх. № 2749/ 25.09.2023 г., с
който заявява становище относно допустимост и вероятна основателност на исковите
претенции за неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и
дължими и неплатени лизингови вноски по приложените договори, както и за
неоснователност на исковата претенция за установяване на вземания на ищеца срещу
ответницата за неустойки в размер на 396.86 лв. за предсрочно прекратяване на услуги,
предвид липсата на писмено уведомление, изходящо от дружеството и връчено на
ответницата за едностранно прекратяване/ разваляне на сключените писмени договори за
мобилини услуги за посочените предпочетени номера. Не ангажира доказателствени
искания. Не оспорва заявените от ищеца доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на
чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от
фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч. гр.дело
№ 191/ 2023 г. по описа на РС – Кубрат, към което от своя страна е приложено ч.гр. дело №
138/ 2023 г. на РС – Мездра, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия,
договор за мобилни услуги с предпочетен номер 35989300** от 15.08.2020 г., както и
допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги с предпочетени номера -
+35989300** от 16.09.2020 г.; +*********** от 03.09.2020 г.; +35989300** от 16.09.2020 г; и
договор за лизинг на моб.устройство към тях - за устройство HUAWEI Y6p 64GB Dual Blak,
за предоставяне в полза на ответницата на услуги чрез собствената на ищцовото дружество
далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и
разпоредбите на договора, чрез конкретно посочените СИМ – карти и избрания от абоната
тарифен план, както и за предоставяне на лизинговата вещ, на които са положени подпис от
И. М., се установи по несъмнен начин, че на посочената дата ищцовото дружество е
договорило и започнало да предоставя на абоната далекосъобщителни услуги за срок от 24
месеца и й е предоставило лизинговата вещ, а ответницата се е задължила да заплаща в срок
месечна абонаментна такса, месечна лизингова вноска, както и всяка от предоставените й
допълнителни услуги. Страните уговорили, че при забава на плащанията, доставчика на
далекосъобщителните услуги ще има право за срока на забавата да начислява обезщетение за
същата в размер на законната лихва; да прекрати едностранно договора, начислявайки с
фактура, договорената неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси, дължими от датата на прекратяването до изтичането на определения срок на
договора – т. последна, стр.2 от договора, по вина или инициатива на потребителя, също
носеща подпис на ответницата.
Договорите, ведно с цитираните в тях приложения, не оспорени от ответницата, носят
подписите на двете страни.
2
Ищцовото дружество представя издадените от него 4 бр. фактури - фактура №
**********/ 05.11.2020 г. – 201.02 лв., фактура № **********/ 05.12.2020 г. – за 155.02 лева
+ неплатени от предходен период 201.02 лв. или общо 407.60 лв., фактура № **********/
05.01.2021 г. – 89.96 лв. + неплатени от предходен период 407.60 или общо 513.14 лв., всяка
от която платима в посочения срок, изд.за посочения в нея отчетен период, включващи
първите две - разговори, съобщения и други таксувани услуги, месечни такси; а третата -
единствено месечни такси, докато и неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги.
Ответницата не твърди и не установява положително да е извършила дължимите
плащания, поради което съдът приема за установено, че тя е преустановила плащанията по
издадени фактури за периода, предхождащ 01.03.2021 г. - 496.79 лева – задължения за
предходни периоди, и 172.62 лева – дължими лизингови вноски за периода 05.02.2021 –
04.03.2021 г., което дало повод на ищц.дружество едностранно да прекрати договорите по
вина на изпадналия в забава потребител, считано от 01.03.2021 г.; всички задължения на
ответницата, вкл. и за начислени неустойки за предизвиканото от нея едностранно
прекратяване на договорите в размер на 396.86 лева, са обединени в предявена й Фактура №
**********/ 05.03.2021 г..
Приложеното ч.гр. дело № 191/ 2023 г. по описа на РС – Кубрат, ведно с приложеното
към него ч.гр. дело № 138/ 2023 г. на РС – Мездра, удостоверява че на 06.02.2023 г.
дружеството е предявило дълга за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 109/ 17.03.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на ответницата по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
Приетите като писмени доказателства договор за мобилни услуги за предоставяне в
полза на ответницата на услуги чрез собствената на ищцовото дружество
далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и
разпоредбите на договора, и договор за лизинг, съставляващи частни диспозитивни
документи, подписани и от двете страни, са годно доказателствено средство, относно
съдържащите се в тях изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на
чл.143 и чл.144 ГПК, тези документи, не оспорени от ответницата относно тяхната
автентичност, имат обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на
същите е установен факта на договореност между страните за плащане на цена на доставени
мобилни услуги, за плащане на неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на
договора, както и за плащане остатъка лизингови вноски.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са
установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключени между
тях Договор за мобилни услуги мобилни услуги с предпочетен номер 35989300** от
15.08.2020 г., както и допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги с
3
предпочетени номера - +35989300** от 16.09.2020 г.; +*********** от 03.09.2020 г.;
+35989300** от 16.09.2020 г; и договор за лизинг на моб.устройство към тях - за устройство
HUAWEI Y6p 64GB Dual Blak, основание за предоставяне в полза на ответницата на услуги
чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа,
съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, чрез конкретно
посочените СИМ – карти и избрания от абоната тарифен план и предоставяне на лизинг на
мобилно устройство..
Относно претендираните за установяване вземания на ищеца срещу ответника за цена
на доставени му услуги, начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
поради неизпълнение на задължения на потребителя да плати цената на вече доставени му
услуги, както и за остатък от лизинговите вноски за предоставено му мобилно устройство ,
съдът приема същите за установени до размера на приетите като доказателство по делото 3
броя фактури, установяващи начисляване на цена за използвани от ответника услуги –
разговори, данни, съобщения, лизингови вноски и др., както и ф-ра № **********/
05.03.2021 г., с която са начислени за плащане в тежест на потребителя неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги за кл. номер ********* в размер на 396.86 лева;
лизингови вноски – 172.62 лв., и останали незаплатени задължения за ползвани услуги от
предходни периоди 496.79 лева, или общо за сумата 1 066.27 лева.
Съдът намира за недоказано, че ответника е изплатил задължението си към ищеца
относно плащане на дължими по погасителен план лизингови вноски за сумата 172.62 лв., и
плащане на останали незаплатени задължения за ползвани услуги от предходни -
прекратяването на договора, респ. на доставката на услуги, към 05.03.2021 г., периоди за
сумата 496.79 лева. Касае се за парични задължения, установени с писмени документи,
поради което и плащането им би могло да бъде доказано само с други писмени документи,
съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, каквито по делото извън представените от ищеца,
цитирани по – горе, не са представени. Ищецът не може да бъде задължен да доказва
неизпълнението от страна на ответника, тъй като същото е отрицателен факт, който не
подлежи на доказване. На доказване подлежат само положителните факти, какъвто е
плащането, поради което и доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от
ГПК се носи от ответната страна. Същата не е ангажирала доказателства за извършено
плащане, реалното изпълнение е възможно, поради което и на основание чл. 79 ЗЗД
ответницата дължи такова.
Неоснователна и недоказана е претенцията на ищцовото дружество за плащане от
ответницата на претендирани срещу нея неустойки, поради предсрочно прекратяване по
вина на абоната на договори за услуги, тъй като по делото не е доказано такова, а още по –
малко виновно, не се твърди и не се установява ответницата да е уведомена за волята на
доставчика да прекрати изпълнението си по договора, давайки й възможност да изпъли
просрочените свои задължения в разумен срок.
При това, такава уговорка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена
4
облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорите не
бяха развалени, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договорите, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. В този смисъл е решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. №
203/2015 г. на ВКС, І ТО. Целта и начинът на формиране на уговорените в случая
компенсаторни неустойки излиза извън присъщите им обезпечителни, обезщетителни и
санкционни функции, т. е. същите противоречат на добрите нрави, което прави уговорките
за дължимостта им нищожни, съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За
съответствието на тези уговорки със закона съдът следи служебно, като валидността им се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение.
Предвид изложеното исковите претенции за установяване на претендираните
вземания, за които срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
постановена по ч.гр.дело № 191/ 2023 г. по описа на РС – Кубрат, следва да се уважат
частично – за лизингови вноски – 172.62 лв., и останали незаплатени задължения за
ползвани услуги от предходни периоди 496.79 лева, или за общо 669.41 лева, а за разликата
до първоначално предявения общ размер на вземането 1 066.27 лева в размер на 396.86
лева, съставляващи претендирана начислена за плащане в тежест на потребителя неустойка
за предсрочно прекратяване на услуги за кл. номер *********, исковата претенция следва да
се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора, съставляващ уважаване на исковите претенции за 62 %,
основателно е искането на ищеца за осъждане на ответницата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на ищеца 62 % от направените от него разноски, както следва: за заповедното
производство – 22.80 лева, платена държ.такса, и 297.60 лв., платено адв.възнаграждение; за
исковото производство в съответствие с представения списък на разноски – 628.00 лв.
Ответницата не заявява искане за присъждане на разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Н. М., ЕГН **********, с пост. адрес
в ** чрез назн. й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д. Г., АК –
Разград, вземането на „ЙЕТТЕЛ България” – ЕАД – гр. София, район „Младост”, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изп.директор
** чрез адв. Л. Г., АК – София, съд. адрес в гр. София, бул. „България“ № 56А, ет. 3, офис 3,
с предходно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, по издадена в полза на
дружеството срещу нея Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 109/ 17.03.2023 г., по ч.гр.
дело № 191/ 2023 г. по описа на РС – Кубрат, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, за
сумата: 669.41(шестстотин шестдесет и девет лева, четиридесет и една ст.) лева,
5
съставляваща месечни абонаментни такси, потребени и незаплатени услуги за сумата 496.79
лева, и дължими по погасителен план лизингови вноски за сумата 172.62 лв., ведно с
законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда(РС
– Мездра) – 06.02.2023 г., обединени в предявена на длъжника фактура № **********/
20.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковата претеция за установяване вземането по цитираната
заповед за изпълнение за разликата до първоначално предявения общ размер на вземането 1
066.27 лева в размер на 396.86(триста деветдесет и шест лева, осемдесет и шест ст.) лева,
съставляваща претендирана начислена за плащане в тежест на потребителя неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги за кл. номер *********, като неоснователна.
ОСЪЖДА И. Н. М., ЕГН **********, с пост. адрес в ** да заплати на „ЙЕТТЕЛ
България” – ЕАД – гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изп.директор ** чрез адв. Л. Г., АК – София,
съд. адрес в гр. София, бул. „България“ № 56А, ет. 3, офис 3, с предходно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, на основание чл.78, ал.1 ГПК, за разноски по делото: за
заповедното производство - 22.80 лева, платена държ.такса, и 297.60 лв., платено
адв.възнаграждение; за исковото производство – 628.00 (шестстотин двадесет и осем лева,
шестдесет ст.) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
На назначения на ответницата особен представител – адв. Д. Г., АК – Разград, да се
издаде РКО за дължимото й се адвокатско възнаграждение в размер на 400.00
(четиристотин) лева.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6