РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 19.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Л.Д. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 783 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от К.Г.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Буковлък срещу ******, със седалище и адрес на управление *********,
представлявано от ст. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с чл.225 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението
на ищеца, извършено със Заповед № ****** да
бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник
-охрана“, както и да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер
на 236,39 лв. за периода от 08.12.2016 г. до 20.12.2016 г., обезщетение по смисъла на чл. 225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда, до
окончателното издължаване. Претендират се и сторените по
делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди че ищецът е работил в ответното
дружество по трудов договор, по силата на който е изпълнявал длъжността –
„сътрудник охрана“ в сектор „охрана на обществения ред при О.н.М.– П. считано
от датата на встъпване в длъжност, на пълен работен ден, с основно
възнаграждение в размер на 515,00 лева и добавка за работата в МВР в размер на
5% от индивидуалната заплата за длъжност. Сочи, че със Заповед № ****** връчена
му на 08.12.2016 г. е прекратен трудовият му договор, като в същата е посочено,
че му е наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Твърди, че уволнението е
незаконно, неоснователно и постановено в противоречие с материалното и
процесуалното право, тъй като посоченото основание и причина не отговаря на
истината, както и, че не е спазен предвидения за това ред. Отделно от това
твърди, че в заповедта липсват мотиви за уволнението му, а работодателят се е
задоволил само в бланкетна форма да посочи в какво се състои провинението му.
Навежда доводи, че съгласно чл.194, ал.1 КТ дисциплинарните наказания се
налагат в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по- късно от 1г.
срок от извършването му. Твърди, че работодателят е узнал за вмененото му нарушение
още в деня на инцидента – 08.07.2016 г., а дисциплинарното наказание е наложено
пет месеца по – късно. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да
му присъди разноски по делото.
В проведеното по делото о.с.з. моли съда да уважи
иска и да им присъди разноски. В нарочна писмена защита сочи, че издадената
заповед не е мотивирана, доколкото в нея не е посочено кое точно от
задълженията си не е изпълнил ищецът, а само са цитирани отделни цитати от
нормативни актове. Оспорва фактът ищецът да е извършил нарушението по същество
- „разговарял с прокурор Г.А. в неучтива
форма, чрез подвикване на висок глас с изрази, изразяващи явно неуважение и
излизащи от рамките на добрия тон, както и, че е допуснал да възникне
конфликтна ситуация“. Счита, че от събраните по делото доказателства може да се
направи обоснован извод, че ищецът не е извършил деянието, заради което му е
наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Сочи и, че дори да е изрекъл
репликите, които му се вменяват, то това в никакъв случай не е от рода на
тежките нарушения на трудовата дисциплина, за да обоснове това наказание.
Навежда доводи, че ищецът не е познавал прокурорът и не е искал да покаже
неуважение, спрямо него, а както всички лица да бъде вписан в книгата за
посещенията. Твърди и, че преди да се наложи наказанието е следвало да се
отчете тежестта на деянието, налице ли е виновно неизпълнение на трудовите
задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и поведението на служителя да се наложи най – адекватното наказание.
Навежда и пространни доводи във връзка с тезата си, че не е спазен срокът за
налагане на наказанието, тъй като приема, че датата на откриване на нарушението
не е 07.12.2016 г, а е на 08.07.2016 г.
когато наказващия орган се е запознал с депозирания сигнал. Поради изложеното
моли съда да отхвърли предявения иск.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от
ответника по делото. Счита, че предявения иск е неоснователен. Навежда доводи,
че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е издадена от
компетентен орган в рамките на правомощията му, а именно – Директора н.О.н.М.П.
който на основание чл.159, ал.2 от ЗМВР е работодател на лицата, работещи по
трудово правоотношение. Счита, че заповедта съдържа всички необходими реквизити
и е добре мотивирана, тъй като в нея са посочени нарушителят, нарушението, кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който е наложено
наказанието. Сочи, че ищецът е запознат и лично срещу подпис на 15.09.2016 г.
със справката и материалите към нея. Твърди, че при издаването на заповедта не
са допуснати процедурни нарушения, тъй като е издадена в срока по чл.194 КТ.
Излага, че като дата на откриване на нарушението следва да се има предвид
07.12.2016 г., на която дата Директора се е запознал с допълнителната справка
от извършената проверка ******. Счита, че двумесечният срок не е изтекъл, дори ако се вземе като
начална дата 17.08.2016г., датата на която директора н.О.н.М.- П. се е запознал
със справка ****** когато за пръв път при него са постъпили всички материали от
извършената дисциплинарни проверка и назначената комисия е излязла с
предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.194, ал.З сроковете по чл.194, ал.1 за налагане на
дисциплинарните наказания не текат през времето, през което служителят е бил в
законоустановен отпуск. Сочи, че ищецът е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност за периода 20.09.2016г. до 30.11.2016г. общо 60 дни и платен
годишен отпуск за периода 10.08.2016г.- 31.08.2016г. - 22 дни и за 14.09.2016г.
— 1 ден или платен годишен отпуск общо 23 дни. Счита, че сборът на тези дни
следва да бъде приспаднат във връзка със сроковете по чл.194, ал. 1 от КТ.
Твърди, че не е изтекъл и едногодишният срок по чл.194, ал.1 от КТ от
извършване на нарушението, тъй като същото е извършено на 08.07.2016г., Излага, че заповедта е връчена лично и срещу
подпис на ищеца на 08.12.2016г., като той лично е отбелязал, че е получил копие
от заповедта и е подписал и декларация, че на тази дата не се намира в
законоустановен отпуск от какъвто и да е вид. Твърди, че е спазена е и
разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ и преди да се пристъпи към издаване на
заповедта за уволнение са приети писмените обяснения на служителя и са събрани
и оценени ново посочените от него доказателства, като е налице е резолюция на
директора н.О.н.М.- П. от 21.09.2016г. в тази насока. Предвид изложеното счита,
че заповедта е законосъобразна и при издаването й не са допуснати процедурни
нарушения, които могат до доведат до нейната отмяна. Извършеното дисциплинарно
нарушение е безспорно доказано от събраните в хода на дисциплинарната проверка
писмени доказателства, като нарушените законови разпоредби са изписани в
заповедта съответстват на извършеното нарушение. Навежда доводи, че от представените с
преписката доказателства е видно, че служителят е бил запознат лично и срещу
подпис с длъжностната си характеристика /представен протокол от 28.08.2015г./,
както и с етичния кодекс за поведение на служителите от държавната
администрация / протокол от 28.08.2015г./. От друга страна кодексът е и
обнародван в ДВ бр.53/22.062004г. и с постъпването си на работа в МВР Б. е бил
длъжен да се запознае с разпоредбите му.Въз основа на изложеното счита, че
възраженията, посочени в исковата молба и допълнителната уточняваща молба от
02.02.2017г. относно незаконосъобразността на издадената заповед за уволнение
са неоснователни и моли съда да отхвърли предявения иск. Навежда доводи, че
ищецът не е доказал, че след датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение с О.н.М.- П.- 08.12.2016г. е останал без работа, дори напротив,
налице е признание на факта, че е започнал работа в друга фирма, чието име не е
посочил. Излага, че за твърдения период в който твърди, че е останал без работа
са не 20, а 14 календарни дни, от които само 10 работни. Поради изложеното моли съда да отхвърли
предявения иск и да им присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. моли съда да отхвърли предявения
иск. В нарочна писмена защита мотивите, на която се преповтарят с изложеното в
о.с.з. моли съда да отхвърли предявения
иск. Твърди, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е
проведена законосъобразно, както и, че заповедта съдържа всички необходими
реквизити. Сочи, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание е спазен,
тъй като заповедта е издадена в двумесечния срок от откриване на нарушителя. Поддържа
и становището си, че за дата на откриване на нарушението следва да се има
предвид -07.12.2016 г., на която дата директорът на ОД на МВР се е запознал с
допълнителната справка от извършената
проверка. Твърди, че за дата на откриване на нарушението не следва да бъде вземана
предвид датата 08.07.2016 г., на която е подаден сигналът от прокурор А., тъй
като към този момент не са били събрани доказателства за вината на ищеца и за
тежестта на нарушението. Сочи и, че сроковете за налагане на дисциплинарно
наказание не текат докато работникът е в отпуск, а същият в периода от 10.08.2016
г. до 30.11.2016 г. е бил в платен отпуск или отпуск, поради временна
нетрудоспособност. Навежда и пространни доводи, че не е изтекъл и едногодишния
срок от извършване на нарушението. Твърди и, че извършеното дисциплинарно
нарушение е безспорно доказано. Подробно описва възприетата от сформираната
комисия фактическа обстановка и излага пространни мотиви кои свидетелски
показания следва да се кредитират. Счита, че по делото са ирелевантни показанията
на свидетеля Д. относно пропусквателния режим, тъй като в тяхна тежест е да
установят, че ищецът е нарушил чл.17, ал.3 от Кодекса за поведение на служителите
в държавната администрация. Твърди, че ищецът е следвало при създалата се
ситуация да запази самообладание, да се държи учтиво и да не допуска възникване
на конфликтни ситуации, вкл. и да се стреми да избягва такива. Поради
изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Прави и възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от приложения по
делото Трудов договор ****** че между страните по делото е сключен трудово
договор по силата, на който работодателят е възложил, а работникът се е
съгласил да изпълнява длъжността сътрудник, охрана / Второ районно управление ***/.
Посочен е и характерът на работата – съгласно длъжностна характеристика ******
утвърдена със Заповед рег. ****** по утвърден график.
Видно е от представената по
делото ******. на директора на ГД „Национална полиция“, че е утвърдена типова
характеристика за длъжности в ОДМВР, считано от датата на заповедта, а именно:
сътрудник охрана с ******
От представената типова
характеристика на длъжността „сътрудник,
охрана“ се установява, че в нея са регламентирани основните задължения
на ищеца, сред които са: не допуска грубо отношение в контактите си с
гражданите; изпълнява задълженията си в определената му за обход територия до
приключване на работната му смяна; при осъществяване на пропускателен режим в
обект, изпълнява задълженията си в съответствие със специфичните изисквания; да
спазва законите, наредбите, инструкциите, правилниците, заповедите,
разпорежданията, реда и дисциплината, свързани с пряката му служебна дейност.
От представения по делото
Протокол от 28.08.2015 г. се установява, че ищецът се е запознал с длъжностната
характеристика.
Представен е и протокол, с
който К. Б. декларира, че се е запознал с: ******. относно недопускане на
нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употреба на
алкохол, наркотични или др. упойващи вещества; етичен кодекс за поведение на служителите в държавната
администрация; раздел ІV от Инструкция №8121з-782/02.07.2015 г. за определяне
вида, условията и реда за издаване и ползване на служебни карти.
Установява се и от приложената по
делото ******. и какво е разпределението на работното време на държавните
служители в структурните звена н.О.н.М.– П. и за осъществяване на отделни
служебни дейности, какво е било работното време на ищеца.
Видно е от приложения по
делото сигнал ****** подаден от прокурор при ОП Плевен – Г.А., че същият е
подал сигнал, че при посещението си на 08.07.2016 г. в сградата на ІІ РУ на МВР
на стълбите между първия и втория етаж непознато за него цивилно лице без
никакви опознавателни знаци му подсвирнало и се обърнал към него с репликата
„ти къде бе“. В депозирания сигнал сочи и, че останал крайно учуден от това
поведение, тъй като е прокурор от повече от 20 години и познавал повечето от
състава на полицията, а това лице не му било познато. Твърди и, че се
легитимирал пред лицето, а същото не реагирал и казал „не ми дреме къв си бе,
след долу на площадката и ще влезеш като ти кажа“. В заключителната част на
сигнала си сочи, че е изумен, че лице, назначено на такова място, което е
първия досег с институцията и държавен орган, може и има подобно държане към
прокурор, който му се легитимира като такъв.
От приложената по делото
Заповед ******. се установява, както, че е разпоредено да се извърши проверка
по изнесеното в депозирания сигнал от прокурор А., като при наличие на
нарушения на трудовата дисциплина на бъдат наложени съответните мерки, така и,
че е определена нарочна комисия, на която е предоставен срок за проверката,
удължен с последваща заповед.
Установява се от приложената по делото справка
от извършена проверка с ****** че назначената комисия, въз основа на
направените от нея изводи е направила следните предложения:1. Че подадения
сигнал ****** от Г.А.-*** следва да бъде приет за основателен; 2. за допуснато
на 08.07.2016 г. в гр.Плевен неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в
длъжностната характеристика за заемата длъжност – тежко нарушение на трудовата
дисциплина съгласно чл.190, ал.1, т.7 от КТ, изразяващо се в „неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове по см.
на чл.187 т.10, пр.1 от КТ, във връзка с чл.126, т.13 от КТ, във вр. чл.22 от
кодекса за поведение на служителите в държавната администрация на ЛРТП К.Г.Б.
да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и да бъде прекратено
трудовото му правоотношение, На основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ; 3. След
предприемането на действия по налагане на дисциплинарното наказание на ЛРТ К. Б.,
да бъде изготвен отговор за резултатите от извършената проверка и предприетите
мерки по подадения сигнал.
Видно е, че ищецът с покана за
даване на писмени обяснения ****** въз основа на направените изводи в справката
от извършената проверка ****** е поканен да даде писмени обяснения и да
отговори на конкретно поставени въпроси.
Установява се от представеното по делото писмо до прокурор А. е, че
същият е уведомен, че при извършена проверка по негов сигнал е установено
нарушение на трудовата дисциплина и е в
ход процедура по налагане на дисциплинарно наказание на служителя.
От приложените по делото
сведения, написани от ищеца по делото под ******, се установява, че същият е
давал обяснения по повод на ситуацията възникнала на 08.07.2016 г. Установява
се, че във всички, написани от него сведения отрича да е използвал обръщението
„бе“, както и, че е разговарял с него в неучтива форма и проявявал неуважение.
Сочи и, че единствената му цел е била да разбере самоличността на лицето и къде
отива.
От приложената по делото
справка ****** изготвена от комисия,
определена със Заповед ******. на Директора н.О.н.М.П. се установява, че
комисията въз основа на извършената проверка и възприетата от тях фактическа
обстановка, въз основа на кредитираните от тях свидетелски показания прави
следните предложения: 1.да се възприеме фактическата обстановка в справка с
рег. ******.; 2. за допуснато на 08.07.2016 г. в гр.Плевен неизпълнение на
трудовите задължения, предвидени в длъжностната характеристика за заеманата
длъжност – тежко нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.190, ал.1, т.7
от КТ, изразяващо се в „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове по см. на чл.187 т.10, пр.1 от КТ, във връзка
с чл.126, т.13 от КТ, във вр. чл.22 от кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация на ЛРТП К.Г.Б. да бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и да бъде прекратено трудовото му правоотношение. На основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Видно е, че със Заповед № ******
издадена от директора н.О.н.М.П.н. ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание
чл.186, чл.190, ал.1, т.7, вр. чл.187, т.10, пр.1 и чл.126, т.13 от КТ във вр.
с чл.17, ал.3 и чл.22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, чл.188, т.3, чл.189, ал.1 и чл.192, ал.1 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ за извършено от него на 08.07.2016 г. в гр. Плевен нарушение на трудовата
дисциплина, установено в справка от проверка с рег. №316р-22147/12.08.2016 г. и
справка от допълнителна проверка рег. № 316р-34318/07.12.2016 г. От същата се установява, че му е връчена на
28.12.2016 г.,
Установява се от приложените
по делото доказателства, че в периодите от 10.08.2016 г. до 31.08.2016 г. и от
14.09.2016 г. до 14.09.2016 г. ищецът е бил в платен годишен отпуск.
Видно е от приложените по
делото болнични листи е, че К.Б. е ползвал болнични за временна
неработоспособност в следните периоди:
от 20.09.2016 г. до 20.09.2016 г.; от 26.09.2016 г. до 09.10.2016 г.; от
10.10.2016 г. до 29.10.2016 г.; от 28.10.2016 г. до 06.11.2016 г.; от 09.11.201
до 22.11.2016 г.; от 30.11.2016 г. до 30.11.2016 г.
Въз основа на представения по
делото Акт за прекратяване на трудово договор, на основание чл.330, ал.2 от КТ ******
се установява, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от
08.12.2016 г.
Установява се, от приложената
по делото Декларация от ищеца, че същият е декларирал, че на 08.12.2016 г.
/датата, на която е прекратено трудовото му правоотношение / не се е намирал в
законоустановен отпуск.
Видно е от представената по
делото извадка за 08.07.2016 г. от книга за пропусквателния режим на пост №5 е
и кои лица са вписани като посетители в РУ€
По делото са представени и
сведения от граждани, намиращи се по време на инцидента в РУ. От сведенията на гражданите ****** се
установява, че същите не са възприели конфликтна ситуация, докато сведението на
****** сочи, че при влизането ме във Второ РУ на 08.07.2016 г. в 09.30 часа,
видял да влиза господин, който създавал проблеми на пропускащия на входа, както
и, че последният не е бил агресивен или враждебен.
Установява се от приложеното
по делото сведение от инспектор И.Д., че на 08.07.2016 г. около 09.00 часа,
отишъл до бившата дежурна на РУ, където говорел с колега и чул ищеца да изрича
на висок глас думите „Ти къде отиваш, бе“ и след като се обърнал видял на стълбищната
площадка прокурор А.. В сведението описва, че прокурор А. обяснил къде отива,
като в този момент Б. подвикнал, че така не може, трябва да слезе долу, да се
обади, че е тук и ****** /при която отива/ да дойде да го вземе. В същите
обяснява и, че А. се легитимирал, а Б. викал към него от първия етаж, като по
време на диалога между двамата, той два или три пъти се опитал да каже на ищеца
да смекчи тона, поради това, че същият продължавал да говори на висок глас и не
спирал да вика срещу прокурора с тон и изрази, изразяващи явно неуважение.
От приобщеното по делото
обяснение от ****** се установява, че през процесния ден бил на робата и около
10-11.00 часа чул разговор на висок тон, но не му станало ясно за какво е бил.
Сочи, че по – късно от други лица разбрал между кои лица е бил спора.
Видно е
от приложеното по делото сведение от инспектор ****** е, че същият сочи, че на
08.07.2016 г. в кабинета му дошъл прокурор А., който бил видимо възмутен от
поведението на лицето, осъществяващо пропусквателния режим на входа на РУ, като
обяснил, че лицето започнало да му подвиква, подсвирква къде отива, както и да
му говори в неучтива форма.
По делото е присъединено и
трудовото досие на ищеца, обхващащо, както представените с исковата молба,
доказателства, така и такива, които не се отнасят до настоящето дело, поради
което и не следва да се коментират.
Установява се от приложения по
делото трудово договор от 21.12.2016 г., сключен между ищеца и „Т.“ АД, че
първият е започнал работа след прекратяване на трудовото му правоотношение.
По делото са ангажирани и
гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Г.М.А., ****** и И.Д.Д..
Свидетелят Г.М.А. свидетелства, че през лятото на миналата година по служебен въпрос отишъл
във Второ РПУ, за да се срещне с разследващия полицай ******. Твърди, че когато
влязъл в сградата на управлението не е имало никой на входа и подминавайки
дежурната стая, качвайки се към втория етаж, се разминал с цивилен човек, който
му подсвирнал и му казал: „Ти какъв си бе?“. Описва, че му отговорил кой е и на
свой ред го попитал кой е, но че лицето не му се представило и подвикнало: „А
бе върни се бе, къде отиваш?“. Твърди,
че му казал, че е прокурор в ОП и има право да влиза в полицията, когато
прецени, и,че това му е служебно право, вследствие, на което лицето казало нещо
от рода, че не му дремело и, че нямало значение какъв е, да се връща долу на
входа и, че щял да влезе, когато той го пусне.
Сочи, че лицето се опитало да го хване за ръката, но че „това нещо“ станало достояние на дежурните в
дежурната стая, един от които дошъл
обяснил на непознатото лице, че това нещо няма как да стане. Твърди, че тъй
като бил възмутен попитал униформените за имената на лицето и тъй като те не
могли да си го спомнят отишъл при началника на РУ да се поинтересува за имената
на този човек и след като ги разбрал, написал сигнал до Директора на ОД на МВР, в който изразил възмущението си от
тази ситуация. Сочи, че не е длъжен да
обяснява на „някои случайно попаднали хора там“ какъв е той, Обяснява и, че полицаите са дошли след като
чули пререканията на стълбите. Свидетелства, че лицето не е използвало обидни
квалификации, а само „Какъв си ти бе“, „Не ме интересува какъв си ти бе“,
„Слизаш долу и ще стоиш, докато ти кажа и ще влизаш когато ти кажа“. Твърди, че
освен униформените други граждани не са присъствали на инцидента.
Свидетелят ****** свидетелства, че през 2016 г. е присъствал на конфликтна
ситуация. Описва, че влязъл във Второ РПУ, където е караулката, където бил
ищецът, друг господин, когото не го
познава и полицай, друг служител на Второ РПУ, дошъл да го вземе. Сочи, че
непознатия за него господин крещял на ищеца, че той не знае кой е и какви
проблеми ще му създаде. Разказва, че когато е влязъл цивилният крещял на ищеца.
Твърди, че ситуацията се е случила на входа на Второ РПУ, до караулката малко
по-напред, от която има стъпала.Разказва, че бил застанал до караулката и
ищецът му обясняваше къде да отиде, като в същото време, непознатото за него лице крещял и му викал,
че първо не знае кой е и какво ще му направи. Сочи, че ищецът не е разговарял с
непознатото лице,а че само първият е говорил. Излага, че ищецът е разговарял с
него съвсем нормално, човешки, както и,
че нито му е крещял, нито ме е викал и, че бил спокоен. Обяснява, че не може да
познае униформения служител, който е бил свидетел на случката. Свидетелства, че
не е наясно как са станали тези заплахи. Твърди, че не познава ищеца, а е
разбрал за него, когато го извикали да даде обяснения по образуваното вътрешно
разследване.
Свидетелят И.Д.Д. свидетелства, че около девет часа сутринта, на дата която
не помни, излизайки от салона за оперативка се отправил към прозореца на
бившата дежурна на Второ РПУ, чиито прозорец е тип шубер, до който бил застанал
К.Б. -пропускар във Второ РПУ, минал покрай него и чул зад гърба си: „Къде
отиваш ти бе?“. Твърди, че след като се
обърнал видях, че К. гледал на посока към стълбите, които водят по етажите
нагоре, където бил прокурор Г.А., когото познава от работата си. Свидетелства, че ищецът е обяснявал на висок
тон на прокурора „не се влиза така“, „трябва да Ви запиша, да звънна на
служителя“, а прокурорът казал, че отива до ****** и си извадил картата.
Излага, че прокурорът си е стоял „горе до таблото, а К. бил до него“. Излага, че от мястото където се е намирал, не
е могъл да види дали е имало хора до стаята на пропускаря.Обяснява подробно
къде се намира стаята на пропускаря, както и, че от нея няма видимост, към
стълбите, които водят към първото между етажие и таблото, където бил
прокурорът. Свидетелства, че се е намесил в ситуацията, тъй като разпознал
лицето. Сочи, че, ако е бил някой гражданин щял да го свали до долу, но предвид
обстоятелството, че разпознал, че това е прокурор А. и, че К.Б. не го познава
като такъв му казал: „К. спокойно, да заминава“. Твърди, че чул само изречението „Къде отиваш
бе“, както и, че са си разменяли
реплики. Сочи, че не е възприел други
реплики, които да показват неуважение. Обяснява, че ищецът е говорил на висок
глас и на „ти”, както и, че е обяснявал процедурата по следния начин: „Трябва
да те запиша”. Свидетелства, че прокурор
А. не е заплашвал ищеца, тъй като ако е
имало нещо подобно е следвало да уведоми началника за това.Сочи, че и двамата
си говорели на висок тон. Излага, че не
е могъл веднага да му каже, че това е прокурор А., тъй като не са водили
диалог. Обяснява, че служебната му карта
е била на кръста, но че е показал отгоре, както си е бил до таблото.Твърди и,
че прокурорът трябва да спазва пропусквателния режим. Свидетелства, че е
запознат с реда за влизане в РУ. Обяснява, че до преди назначаването на цивилните лица, които
са на длъжността „сътрудник охрана“, там са работели униформени служители. Твърди, че има книга, и лицето което идва удостоверява с документ,
кой е, записва се в книгата, съответно служител звъни на стационарния телефон
при съответното лице, при което отива. Сочи, че за всички пропусквателния режим
е еднакъв, въпреки че прокурорите могат да влизат по всяко време. Излага, че не
може да си спомни дали ищецът е носел опознавателен бадж.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначените ССЕ, които съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните. С оглед направеното
изменение на иска съда счита, че следва да коментира само второто заключение на
вещото лице. В заключението си вещото лице установява, че: БТВ при ответника е в размер на 551,57 лева, а БТВ при „Т.“ АД,
където понастоящем работи ищеца е в размер на: 807, 23 лева за декември 2016
г.; 905,81 лева за януари 2017 г.; и 990, 61 лева за февруари 2017 г.; че
получаваното от ищеца БТВ в момента е по – голямо от получаваното при
ответника, поради което му се полага обезщетение за оставяне без работа до
21.12.2016 г., както следва : обезщетение по чл.225, ал.1 от 08.12.2016 г. до
20.12.2016 г. в размер на 236,39 лева, изчислено на база на БТВ от 551,57 лева;
че от датата на сключване на трудовия му договор обезщетение не му се дължи,
поради липса на разлика в трудовите възнаграждения.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с чл.225 КТ.
В тежест на ищеца е да установи съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата
молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното
основание, размера на последното брутно трудово възнаграждение преди
уволнението, оставането си без работа вследствие на това уволнение за исковия
период, респективно че не е получавал трудово възнаграждение в този период,
както и, че е налице сочената злоупотреба с право от страна на работодателя.
В тежест на работодателя е да докаже, че при спазване на трудовото законодателство /съответният
ред за констатиране на нарушението и налагането на дисциплинарното наказание,
вкл. и изискване на обяснения от служителя/– е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца, че същото е извършен от орган, който разполага с
дисциплинарна власт, както и, че са налице сочените в заповедта нарушения на
трудовата дисциплина, обосновали наказанието.
За да бъде уважен главният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да се констатира
незаконосъобразност на уволнението, съобразно критериите за посоченото
прекратително основание. Доказателствената тежест в производството по трудовия
спор, е възложена на работодателя. Последният е задължен да докаже
правомерността на уволнението и за това има възможността да установява
спазването на всички императивни правни норми, съблюдаването, на които е
необходимо за законосъобразното уволнение.
В конкретния случай трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на основание дисциплинарно уволнение - наложено на основание чл.186, чл.190, ал.1, т.7,
вр. чл.187, т.10, пр.1 и чл.126, т.13 от КТ във вр. с чл.17, ал.3 и чл.22 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, чл.188, т.3,
чл.189, ал.1 и чл.192, ал.1 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ за извършено от него на
08.07.2016 г. в гр. Плевен тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Като пороци на уволнението ищецът е посочил немотивираност на заповедта;
неспазване на срока за налагане на същото и липса на извършено нарушение.
Безспорни
по делото са и се установяват от събраните писмени доказателства следните
обстоятелства: че между страните е съществувало соченото в исковата молба
трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен трудов договор ****** по силата, на който работодателят е възложил, а
работникът се е съгласил да изпълнява длъжността сътрудник, охрана /Второ
районно управление ***/; че трудовото правоотношение е прекратено поради налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение" със Заповед № ******
издадена от директора н.О.н.М.П. ; че размерът на последното получено брутно
трудово възнаграждение от ищеца преди датата на уволнението е 551.7 лв. Няма спор и че до 21.12.2016 ищецът е останал без работа.
Не е спорно по делото, че наказанието е
наложено от орган, разполагащ с дисциплинарна власт - заповедта е издадена от от директора н.О.н.М.П.
Първият спорен по делото въпрос е дали е спазен срокът за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно
разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Практиката на ВКС /решение № 852 от 01.09.1999 г. по гр.
дело № 1030/1998 г., ВКС, ІІІ г.о./ приема, че неспазването на сроковете по
чл.194, ал.1 КТ опорочава извършеното дисциплинарно уволнение и се явява
основание за неговата отмяна от категорията на абсолютните. Спорно между
страните е кога е открито нарушението, т.е. от кой момент тече срокът за
налагане на наказанието. Съобразно практиката на ВКС / решение № 231 от
13.06.2011 г. по гр. дело № 858/2010 г., ВКС, ІV г.о./ откриване на нарушението означава узнаване от субекта на
дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на
извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна
и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Видно е от
представените по делото доказателства, че субектът на дисциплинарната власт е
узнал за извършеното нарушение на трудовата дисциплина, с всички негови
индивидуализиращи белези едва след като назначената за целта комисия е излязла
със свое мотивирано становище на 07.12.2016 г., че ищецът е извършил соченото
нарушение. Дори и да се приеме, че срокът за налагане на наказанието тече от
датата, на която субектът на дисциплинарната власт е сезиран от прокурор А. за
извършеното деяние -08.07.2016 г. то същият отново не е изтекъл. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3 КТ сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание не текат през времето, когато работникът
или служителят е в законоустановен отпуск. От представените по делото
доказателства се установява, че в периодите от 10.08.2016 г. до 31.08.2016 г. и от 14.09.2016 г. до
14.09.2016 г. ищецът е бил в платен годишен отпуск, както и, че е ползвал
болнични за временна неработоспособност в следните периоди: от 20.09.2016 г. до 20.09.2016 г.; от
26.09.2016 г. до 09.10.2016 г.; от 10.10.2016 г. до 29.10.2016 г.; от
28.10.2016 г. до 06.11.2016 г.; от 09.11.201 до 22.11.2016 г.; от 30.11.2016 г.
до 30.11.2016 г. С оглед на изложеното съдът приема, че е спазен срокът за
налагане на наказанието.
Друг спорен въпрос е дали заповедтта за налагане на дисциплинарно наказание
е мотивирана. Съобразно
чл. 195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Неспазването на
предвидената от закона форма и съдържание на заповедта имат за последица незаконосъобразност
на уволнението, тъй като разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ е императивна.
Установените с чл.195, ал.1 КТ изисквания са предвидени с оглед възможността за
осъществяване правото на защита на работника или служителя и на съдебния
контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва само в рамките на
изявленията на работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
За законосъобразността на наказанието, според трайно установената практика на съдилищата, е от
значение текстовото индивидуализиране на нарушението (т.е. фактическото
основание на дисциплинарното наказание) чрез посочване на извършените от
работника или служителя действия (бездействия) в разрез със закона и/или с
въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на
трудовата функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в
посочената разпоредба цел.Когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, следва да се
приеме, че
заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ. Съдът приема, че за
да отговаря на изисквянията на закона в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин,
включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и
документи. В конкретния случай, съдът намира, че
заповедта за дисциплинарно наказание е подробно мотивирана, съдържаща всички
факти и данни относно нарушението, неговата правна квалификация, датата на неговото извършване и нарушителя. Същата е връчена надлежно.
Установява
се и спазване на процедурата по чл. 193 КТ, съответно са изискани от
работодателя обяснения от служителя за нарушението, за което с процесната
заповед е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.
При горните изводи, са налице предпоставките
спорът да бъде разгледан по същество и съдът не може да отмени уволнението на
формално основание.
Съобразно чл. 189, ал.1 КТ, при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя.
В конкретния случай, дисциплинарното наказание
е наложено на осн. чл. 190, ал.1, т.7 КТ, а именно за друго тежко нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в нарушаване на
чл.126, т.13 от КТ, във връзка с чл.22 и
чл.17, ал.3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
От събраните по делото
доказателства се установи, че при посещението на прокурор А. във Второ РУ
ищецът е разговарял със същия в неучтива форма, като го попитал „ти какъв си
бе“, „абе върни се, къде отиваш“, вследствие, на което възникнала конфликтна
ситуация. В този смисъл съдът кредитира показанията на св. А. и св. Д., които
са взаимно непротиворечиви. Що се отнася до показанията на св. ****** същите
следва да се кредитират, в частта, в която свидетелства, че е имало конфликт.
Действително същият е възприел само репликите от св. А., но предвид факта, че
другите двама свидетели сочат, че ищецът първи е попитал А. къде отива е
напълно възможно този свидетел да е дошъл по време на създалата се вече
конфликтната ситуация. Тази възможност се потвърждава и от показанията на св. Д.,
който обяснява, че страните си говорели на висок тон.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че посоченото неизпълнение не попада в изискуемото
понятие за "тежко нарушение". Съобразно трайно установената
практика – Р-е № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1417/2011 г., III г. о., ГК, и др. преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това
число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение. При преценката на тежестта на
нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя. Безпротиворечиво събраните
писмени и гласни доказателства установяват, че ищецът е разговарял в неучтива форма
с прокурор А.. Ищецът с поведението си обаче е целял не да предизвика
конфликтна ситуация, а да изпълни една друга своя регламентирана дейност – да
извърши проверка за самоличността на лицата влизащи в РУ, да спази реда за
достъпи да не допусне нелигитиирани лица в сградата, каквото е и приоритетното
му задължение. Не се спори, че прокурор А. е влязъл в РУ и не се е легитимирал,
тъй като останалите лица са го познавали. Това обаче негово поведение не го
освобождава от задължението да се легитимира пред лица, които не го познават.
Действително ищецът е използвал неучтива форма на комуникация, но е целял да
изпълни вмененото му задължение – да извърши проверка и да впише в книгата за
посетители всички лица, които влизат в РУ, с цел да избегне неблагоприятни
последици за работодателя. Съдът счита, че следва да отбележи, че за
създаването на една конфликтна ситуация винаги са необходими минимум двама
човека, доколкото дори и при използваната неуважителна форма на обръщение от
ищеца и един по – спокоен отговор от насрещната страна не би се стигнало до
конфронтация. Такава е имала и се установява и от свидетелските показания на
св. Д., който сочи, че и двамата са говорили на висок тон. В този смисъл съдът
приема, че неизпълняването на вменените му задължения да не допуска грубо
нарушение в отношенията си с гражданите е по леко такова, отколкото да допусне
в сградата на РУ да влезе лице, без да е спазило пропусквателния режим. Формалното неизпълнение на задължението за учтиво поведение не е с тежест, която да
обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание при констатираните
обстоятелства и поведение на извършителя по смисъла на чл. 189, ал.1 КТ. Няма
данни и за предходно ненадлежно изпълнение на
трудовите му задължения, свързани с грубо отношение към
гражданите.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав
намира, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна.
По изложените съображения предявеният на
основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ иск се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен. При този изход от спора по главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция на ищеца, заявена по реда на чл. 344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "сътрудник охрана”, към отдел охранителна полиция, при ОДМВР.
Досежно осъдителния акцесорен иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по реда на чл.
225, ал.1 КТ, освен наличието на успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца
е да докаже оставането си без работа поради уволнението и размера на брутното
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяване на трудовото
правоотношение.
Не е спорно и се установява, че ищецът е
останал без работа поради уволнението от 08.12.2016 г., до 21.12.2016 г., когато е започнал работа по друго
трудово правоотношение. Настоящият съдебен състав следва да се произнесе по силата на
диспозитивното начало в рамките на отправеното искане съобразно исковата, като
присъди обезщетението за периода от началната дата на прекратяване на трудовия
договор - 08.12.2016 г. до датата 21.12.2016 г., когато ищецът е започнал работа. За този период размерът на
обезщетението възлиза в размер от 236.39 лв.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС държавна такса върху двата неоценяеми иска по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ /за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на предишната работа/ в
размер на по 60 лв. за всеки един от тях, държавна такса по
иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ в размер на сумата от 50.00 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 180 лева за възнаграждение на вещо лице по назначените
по делото ССЕ.
По делото своевременно е
направено искане за присъждане на разноски. Видно от представения договор за
правна помощ и съдействие възнаграждението, което е договорено между ищеца и
процесуалния му представител е в размер на 540.00 лв. В същия не е отбелзяно
дали договорената сума е платена в брой или по банков път. С оглед разпоредбата
на чл.78, ал.1 ГПК „заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, като това обаче е единствено и само на
направените, но не и на уговорените разноски. Общият принцип, заложен в чл. 78 ГПК, е че на присъждане подлежат само действително извършени разноски. (Опр. №
100/29.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1040/2010 г., на IV г.о.; Опр. №
134/07.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 617/2010 г., на IV г.о.). Не се присъждат
суми, които реално не са заплатени, а само е поето задължение за това - Опр. №
133/15.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д. № 374/2011 г., на I г.о. В този смисъл е и постулатът на т.1 от ТР
№6/2012г. на ОСТГК на ВКС, съгласно който „Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.” Ето защо, доколкото разноските за адвокатско
възнаграждение действително не са сторени, а единствено уговорени,
съобразявайки ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че
същите не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на К.Г.Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в с.
Буковлък, извършено със Заповед № ****** издадена от директора н.О.н.М.П.н. основание чл. 344, ал.1,
т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К.Г.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в
с. Буковлък на
заеманата преди уволнението
длъжност- „сътрудник охрана”, към отдел охранителна полиция,
при ОДМВР., на основание чл. 344,
ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА ******, със седалище и адрес на управление *********,
представлявано от ст. да заплати на К.Г.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Буковлък сумата от 236.39 лв. (двеста тридесет и шест лева и
тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа
за периода от 08.12.2016 г. до датата 21.12.2016 г., на основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл.
225, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА
******, със седалище и адрес на
управление *********, представлявано от ст. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Плевенски районен съд сумата от 350.00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважените искове,
на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок, считано от датата на
обявяването му - 19.05.2017 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: