№ 414
гр. Б., 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500620 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивната процедура е образувана по жалба, подадена от Б. С. Д., ЕГН **********,
адрес гр. Б., ул. „А. С.“ № *, ет. *, ап. *, срещу решение № 904067 от 10.05.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 978 от 2020 г. на Районен съд Б., с което е признато
за установено по отношение на жалбоподателя, че сестрите му С. С. Б., ЕГН
**********, адрес гр. Б., ул. „Д. К.“ № *, ет. *, ап. *, и Г. С. Д., ЕГН **********, адрес
гр. Б., ж. к. „Е.“, бл. *, ет. *, ап. *, са собственици, на основание наследствено
правоприемство, на по 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор * и сгради с
идентификатори *, * и * по КККР на с. И., общ. Б., обл. Б., и е отменен издадения в
полза на Д. нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим
имот на основание давностно владение, № *, том *, peг. № *, дело № * от 2017 г. на
нотариус Искра Кутева, за 2/3 идеални части от описаните в същия имот и сгради. В
жалбата се твърди, че актът на първата инстанция е неправилен. Нарушени били
съдопроизводствените правила. Липсвала обосновка на правните изводи. Районният
съд не обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства. Налице
било единствено преповтаряне на показанията на свидетелите и дословно изложение
на твърденията на експерта. Първостепенният съд не се съобразил с разпоредбата на
чл. 202 от ГПК. Той не обсъдил възраженията срещу експертното заключение.
Изводите в него не се потвърждавали от нито едно друго доказателство по спора. По
делото не се установило, че процесният имот е бил в наследствената маса. Той не бил
част от имота, описан в нотариалния акт от 1988 г. Изводите на експерта били
предположения и не почивали на конкретни обективни факти. Нямало идентичност
1
нито в съседите, нито в площите, нито в квадратурата на сградите, нито в
предназначението им. Не били съобразени и разликите между постройките, заснети в
спорния имот по ЕТК от 1987 г., и постройките, посочени в нотариалния акт от 1988 г.
Не се изяснило по необходимия категоричен начин, че имотът по нотариалния акт
попада в границите на имот № * по КВС. Като признала в полза на ищците право на
собственост и върху сградата с идентификатор *, първата инстанция излязла извън
спорния предмет и твърдяното в исковата молба придобивно основание. Заключението
на вещото лице страдало от вътрешни противоречия, които опровергавали крайните
изводи и били пречка то да се кредитира. Районният съд постановил своето решение
при неизяснена фактическа обстановка. В спорния недвижим имот, по нито един
предходен план, не била заснемана сграда със стопанско предназначение, каквато била
плевнята, описана в нотариалния акт от 1988 г. Налице била съществена разлика между
площта на жилищната сграда, посочена в данъчните декларации, и площта й, измерена
на място. Гаражът бил построен от жалбоподателя през 1974 г. Не било проведено
пълно и главно доказване на изтекла придобивна давност в полза на общия
наследодател. Районният съд превратно изтълкувал данните, съдържащи се в
данъчните декларации. Решението му се градяло на предположенията на вещото лице и
следвало да бъде отменено. Необоснован бил изводът на съда, че ответникът не съумял
да докаже придобиване на процесните имоти чрез давностно владение. Кредитирани
били единствено показанията на свидетелите на ищците, без да се изложат мотиви за
причините, поради които не се дава вяра на разказаното от свидетелите, доведени от
Д.. В последните години от живота си, бащата на страните не живял в спорния имот.
Показанията на свидетелите на ответника били непротиворечиви и почивали на
техните лични впечатления и незаинтересованост. Те многократно посещавали
процесния имот в продължение на десетилетия и никога не заварили там други лица.
Извършените от ответника действия по стопанисване и обработване на имота, както и
отглеждане на животни в него, сочели на трайно установена от същия фактическа
власт и демонстрирали неговото собственическо поведение. Презумпцията по чл. 69 от
ЗС не била оборена по никакъв начин. Не се доказали действия на ищците, с които да
се прекъсне придобивната давност на ответника. Ирелевантна била адресната
регистрация на последния. Давностното владение не изисквало непрекъснато да се
живее в имота. Ирелевантно било и обстоятелството, че ищците са заплащали данък за
него. Приложение в казуса намирало Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. на Пленума
на ВС. Ответникът владял целия имот в продължение на над 30 години. Моли се за
отмяна на акта на Районен съд Б. и отхвърляне на предявените искове, както и за
присъждане на разноските, направени пред двете инстанции.
Постъпили са отговори на жалбата, подадени от адвокат В.У.. В тях се застъпва
позицията, че решението на районния съд е правилно. Не били налице сочените в
жалбата негови пороци. Заключението на вещото лице било пълно, ясно и обосновано.
След смъртта на общия наследодател, Б.Д. лично предекларирал процесните имоти и
посочил всички наследници като техни съсобственици. Нямало демонстрирано от
негова страна намерение за своене на целия имот, което да е станало достояние на
ищците. Показанията на свидетелите, доведени от ответника, били пределно общи.
Действията по поддръжка на сънаследствения имот, извършени само от един от
съсобствениците, по своята същност били сходни с тези, които съсобственикът можел
да извършва с общия имот, поради което не следвало да се третират като проява на
намерението на съсобственика да владее имота изцяло за себе си. Константна била
практиката на ВКС, че снабдяването на съсобственика с констативен нотариален акт за
2
собственост на целия имот, само по себе си, не представлява обективиране на
намерението за своене пред останалите съсобственици. Моли се за потвърждаване на
решението на първата инстанция.
Жалбата и отговорите са редовни и допустими. Същите се разгледаха в открито
заседание на Окръжния съд. Не бяха уважени исканията на жалбоподателя за събиране
на нови доказателства.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се провери
неговата правилност. След като анализира събрания от първата инстанция
доказателствен материал, въззивната такава констатира, че въз основа на същия
районният съд е достигнал до несъответстващи му правни изводи. Налице е
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Оплакванията, развити във въззивната
жалба, се оказват основателни и се споделят от състава на Окръжния съд.
Исковата претенция се основава на твърдения за наследствено правоприемство. По
делото обаче не се установява, че процесният имот се е намирал в наследствената маса
при откриване на наследството на общия наследодател С. П. Д. и че последният е бил
негов собственик към момента на смъртта си. За да обосноват правата си, респ. тези на
наследодателя си, ищците се позовават на нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност, издаден през 1988 г. В тяхна тежест е да установят
наличието на идентичност между имота по този нотариален акт и процесния. Противно
на приетото от районния съд, не са ангажирани убедителни доказателства в такава
насока. Твърдението за идентичност на имотите остава недоказано при условията на
нужното пълно, главно и пряко доказване.
Верността на изводите, направени в заключението на вещото лице по изготвената СТЕ,
е оспорена от ответната страна. Предвид това и доколкото разпоредбата на чл. 202 от
ГПК не задължава съда безкритично да възприеме експертизата, следвало е тя да бъде
обсъдена в съвкупност с останалите доказателства по спора. Такова обсъждане обаче
не е направено от PC, който се е задоволил просто да повтори написаното от вещото
лице и е достигнал до неправилния извод за установена идентичност на имота по
нотариалния акт и процесния по делото.
Посочените в титула за собственост от 1988 г. съседи на имота не съответстват на нито
един съсед на имота, начертан от експерта като идентичен с него. При липса на
отразяване на самостоятелен имот по плановете към 1988 г. с граници и площ,
идентични на описаните в нотариалния акт, всички изводи на вещото лице по СТЕ се
явяват предположения, а не изводи въз основа на конкретни обективни факти и във
връзка с необходимите специални знания. В нито едно от приложенията към
експертизата не са посочени съседи на начертания „предполагаем“ имот по
нотариалния акт от 1988 г. такива, каквито са отразени в самия документ - М. Д. и Г. Д..
Ето защо предполагаемият имот няма как да се приеме за идентичен на описания в
нотариалния акт. В нито едно от събраните по делото доказателства не се установиха
необходимите белези, които да индивидуализират спорните имоти по нотариалния акт
от 1988 г. и да докажат идентичността им със сега спорния имот, а именно - няма
идентичност в съседите, няма в площта на имота, няма сходство в застроените площи
на сградите, нито пък в предназначението им. Ищците не доказват наличие на
идентичност както по отношение на поземлените имоти, предмет на нотариалните
актове от 1988 г. и 2017 г., така и по отношение на построените сгради в тях, а оттам и
3
недоказано е твърдението им, че на основание наследство от С. П. Д. са придобили
общо 2/3 ид. ч. от процесните по делото недвижими имоти.
Безспорно се установява несъответствие между описаните в нотариалния акт от 1988 г.
сгради и тези, които са на място и са били заснети в ЕТК от 1987 г. В последната е
отразена масивна сграда с форма и предназначение, каквато в процесния недвижим
имот не съществува, докато в нотариалния акт са описани две самостоятелни
постройки, една от които - стопанска /плевня/. Плевня в ЕТК не е отразена, което
навежда на извод за липса на идентичност на начертания от вещото лице имот по
експертизата и този по нотариалния акт от 1988 г., а оттам - и липса на идентичност със
сега спорните земя и сгради. В титула за собственост от 1988 г. не са описани като цяло
сгради, които да са идентични с построените в спорния имот, вкл. стопанските такива,
тъй като липсва идентичност в земята, върху която тези сгради се намират. Налице е и
съществена разлика между тяхната застроена площ, посочена в декларациите, на които
неправилно PC е основал съдебния си акт, и площта им на място, описана и в
нотариалния акт от 2017 г.
Отделно от гореизложеното, неправилно РС е приел, че към датата на смъртта на
общия наследодател Смилен Д., спорният имот е бил в неговия патримониум. Не се
доказва от ищците по делото, че общият наследодател е придобил имота по давност
към датата на неговата смърт, доколкото издаденият през 1988 г. акт за собственост не
се ползва с абсолютна доказателствена сила и в производството е въведено твърдение
за придобиване на имота по давност от страна на ответника, т. е. въведен е спор
относно това, в чия полза е изтекла придобивната давност. От страна на ищците обаче
са наведени само твърдения, че имотът е бил изцяло стопанисван и поддържан от
общия наследодател, но не е проведено пълно, главно и пряко доказване на изтекла
придобивна давност в негова полза. Данните в данъчните декларации също не
подкрепят тезата, застъпена в исковата молба и решението на РС.
Воден от горните съображения, въззивният състав не споделя извода на първата
инстанция, че ищците са собственици на по 1/3 идеална част, на основание
наследствено правоприемство, от процесните имоти, понеже по делото не са доказани
правата на наследодателя им върху сега спорния имот, върху описания в нотариалния
акт от 1988 г., както и недоказана е връзката между тези имоти и наличието на
идентичност досежно тях.
Необосновано се явява и заключението на РС, че ответникът не е доказал придобиване
на процесните имоти на основание давностно владение.
Според актуалната правна теория - "Придобиване по давност на недвижими имоти" от
Цветалина Петкова, Нов български университет, София, 2015 г., стр. 68-77 -
придобиването по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за
придобиване на правото на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на вещното
право. Фактическият състав на придобивната давност включва упражняването на
владение - анимус и корпус. Той се осъществява с извършването на активни, външно
обективирани действия, от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява
фактическата власт върху конкретен имот като свой собствен. Придобиването по
давност е оригинерен придобивен способ. Владелецът придобива правото на
собственост не от друг правен субект и независимо дали вещното право е
принадлежало на трето лице. Придобиването по давност следва да се определи като
4
правомерно юридическо действие. Фактическият му състав включва владение,
изтичане на определен срок и позоваване пред съд или нотариус. В този смисъл
същият може да бъде определен като смесен /хетерогенен/. Обект на придобиване са
само вещни права. Функцията на придобивната давност, най-кратко казано, е да
приведе правното положение в съответствие с фактическото, като придаде правно
значение на фактическите отношения заради общественото, публичното благо /bono
publico/. От гледна точка на собственика следва да се съобрази липсата на интерес от
негова страна към вещта, която, в крайна сметка, съчетана с владението на трето лице,
има за правен резултат намаляването на имуществото му. Що се отнася до владелеца,
функцията е възнаградителна, защото законът му признава и зачита интереса към
вещта, положените грижи и направените разходи. Чрез придобиването по давност се
избягва и т. нар. "probatio diabolica", което би направило невъзможно доказването на
правото на собственост.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГК, докладвано от съдията Камелия Маринова, придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормативната й уредба е в глава VIII от ЗС, наименована "Придобиване и
изгубване на вещни права" и обхващаща разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС. Нормата на
чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и добросъвестност и юридическо основание - в
хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право
- е нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по
тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други
елементи. Следователно изискващото се от чл. 120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС
волеизявление - позоваване, не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче не означава, че правната последица -
придобиване на правото на собственост или на друго вещно право - настъпва
автоматично с изтичане на установения в закона срок. Да се приеме, че придобивната
давност има действие ex lege, означава, че с оглед разглежданата от общата теория на
правото класификация на юридическите факти, като юридически факт придобивната
давност да е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение
нормативно да се включват събития от физическия свят или психични състояния без
участие на активни съзнателни преживявания на човека.
Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва както
обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективният елемент
вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че
придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните
юридически действия, които по определение обхващат като свой елемент както
наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването,
прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективният елемент от предметното им съдържание/, така и тяхното обективиране
чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други, с цел да се
разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективният елемент от
предметното им съдържание/.
5
Съгласно чл. 77 от ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или
по друг начин, определен в закона. След отмяната на ЗТСУ и регламентираното с него
непосредствено отчуждително действие на регулационния план, е възможно
придобиване на вещно право без изразена воля за това в две хипотези - при
приращението по чл. 92 от ЗС и по силата на законовия режим на общност по чл. 21,
ал. 1 от СК, когато придобивното основание включва волеизявлението на единия
съпруг, но вещноправният ефект настъпва и за другия съпруг. И двете хипотези обаче
предпоставят изразена воля за придобиване на вещното право. Следователно принцип в
гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на
обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане на волята
на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване на яснота
по отношение на субектите и обектите на вещните права, с оглед правната сигурност.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с
този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа
власт върху имот като владение. Чл. 69 от ЗС предполага наличието на намерение да се
свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право, в самото
вещно право, е необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗДог
вр. чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез
процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка, с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в
гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на
кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на
собственост. При наличие на позоваване правните последици - придобиване на
вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законово определения срок
съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал.
1 или ал. 2 от ЗС.
Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняването на фактическа власт с намерение
за своене в продължение на 10 години. Упражняваното владение трябва да е било
спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата власт да е упражнявана
така, че всеки заинтересован да е имал възможност да научи за това, постоянно -
упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи
вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица, непрекъснато - да
не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 от
ЗС/, като се съобразява и презумпцията на чл. 83 от ЗС, и несъмнено - да няма
съмнение, че лицето е държало вещта, както и че я е държало за себе си. Владението по
правило се осъществява върху чужда вещ. В този смисъл е без правно значение
обстоятелството дали владелецът знае кой е собственик на вещта, съответно - дали е
осведомил собственика за намерението си, че свои вещта му /Решение № 144 от
02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о., докладчик съдията Гергана
Никова/.
В случая РС е кредитирал единствено показанията на свидетелите на ищците, без да
изложи мотиви за причините, поради които не дава вяра на разказаното от
6
свидетелите, доведени от ответника.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства,
които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или
обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните
доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по
вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или
предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства,
свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица,
дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането -
възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания,
възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При
противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки
поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти
едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или
системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по
делото доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност, като се
съобразят и вътрешната хармоничност, последователност и изчерпателност на
дадените показания /"Разпит на свидетели в гражданското производство" от Цеко
Цеков, "Сиела", София, 1997 г., стр. 48 и 55/.
В настоящия казус РС не е съобразил важното и безспорно обстоятелство, че
наследодателят С. П. Д. в последните си години е живял при една от своите дъщери.
Както вече се посочи, от значение за придобивната давност е кой е осъществявал
фактическата власт върху имота с намерението да го свои. В този смисъл, от
показанията на свидетелите на ответника, които неправилно РС не е кредитирал, се
установява по категоричен начин, че именно той е упражнявал фактическа власт върху
процесните имоти с намерението да ги свои. Владението му е било постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. То не е било установено и поддържано с
насилие, не е било и скрито. Действията, разкриващи намерението за своене, са
станали достояние на заинтересованите лица /Решение № 262 от 9.10.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 439/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова/. В този смисъл,
дори и общият наследодател на страните да е живял в имота, то това обстоятелство не
препятства придобиването на процесните имоти от ответника по давност. Установява
се, че са налице и двата признака на владението - обективният и субективният.
Показанията на свидетелите на ответника са непротиворечиви, почиват на техни лични
впечатления и са незаинтересовани. Доказва се от тези показания, че свидетелите са
посещавали процесния имот многократно и в продължение на десетилетия, като никога
не са заварвали там други лица освен ответника. Извършваните от последния действия
в имота по неговото стопанисване, обработване и отглеждане на животни сочат на
трайно установена от същия фактическа власт. Тези действия предполагат и
постоянното присъствие на ответника в имота, както и демонстрират неговото
7
собственическо поведение. Доказателство за това е и фактът, че той е построил гараж в
имота, като за целта не само не е искал разрешение от когото и да било, а и никой не се
е противопоставил на тези му действия. Изложеното сочи на явно манифестиране на
собственически права, което обаче РС не е отчел и не е обсъдил в атакуваното
решение. Владението е било демонстрирано пред всички трети лица, които са се
съобразявали с това. Презумпцията по чл. 69 от ЗС не е оборена. Доказателство за
изложеното е и фактът, че в процесния недвижим имот се намират не само сградите,
предмет на делото, но и други стопански постройки, които не само са реализирани от
ответника, но и се владеят от него, тъй като в тях той отглежда животни.
Отделно от горното, дори да се приеме, че твърденията на ищците за достъп са верни,
то тези действия следва да се квалифицират като търпими, а не като осъществявано от
ищците владение, предвид и факта, че страните не са били в конфликтни отношения.
От събраните по делото доказателства не се установява ищците да са извършвали
действия, с които да прекъсват придобивната давност, осъществявана от ответника.
Прекъсването на давността става посредством фактическо въздействие върху самия
имот или заявяване на права върху имота по съдебен ред /Определение № 479 от
27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2108/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня
Атанасова/. Започналата да тече в полза на ответника придобивна давност,
следователно, е можела да бъде прекъсната чрез предявяване на иск. Само по този
начин владението му е можело да бъде обезпокоено. Такива действия обаче, които да
прекъсват давността, не се доказа да са извършвани от ищците до изтичане на
давностния срок.
Ирелевантна за казуса е адресната регистрация на ответника, тъй като давностното
владение се доказва чрез извършваните фактически действия, които не изискват да се
живее в имота непрекъснато. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и
чрез периодични посещения там, стига същите да сочат на намерение имотът да се
счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Необходимо е
владелецът да си служи с имота, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му, застрояване с нови сгради и др. /какъвто е и настоящият случай/,
но не е необходимо да се повтарят във всеки момент действия, чрез които се проявява
намерението на владелеца да държи вещта като своя. Достатъчно е владелецът във
всеки момент, когато пожелае, да може да реализира владелческата си власт. В случая
дори не се касае до периодични посещения в имота, а за ежедневно пребиваване в него,
което се установява по несъмнен начин от необсъдените от РС показания на
свидетелите на ответника.
Ирелевантно е и обстоятелството, че ищците са заплащали данък за имот. От една
страна, от представените доказателства в тази връзка не може да се установи данъците
за кои имоти са плащани, а от друга страна, подобни действия имат отношение към
друг придобивен способ - придобивната давност, а не касаят наследственото
правоприемство, на което ищците са основали исковите си претенции.
Като изхожда от прилагането на законовата презумпция по чл. 69 от ЗС, ППВС № 6 от
27.12.1974 г. приема, че когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт
върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се
съобразява с правата на останалите съсобственици, той да владее изключително за себе
си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, както
и в конкретния случай, той не е държател на идеалните части на останалите
8
съсобственици, а става техен владелец. По настоящото дело се изясни както
обстоятелството, че ответникът е установил самостоятелно владение върху имота, така
и фактът, че е извършил подобрения - построил е гараж, както и селскостопански
навес, в който отглежда животни, и в този смисъл не е налице съвладение, а има един-
единствен владелец на целия недвижим имот.
Предвид горното не може да се приеме, че имотите са били в наследствената маса на
праводателя, какъвто неправилен извод е направил РС. Видно от показанията на
свидетеля Р. Ц., които РС не е обсъдил, същият е посещавал имота от около 30 години,
посещавал го е често и през тези години не е виждал никой друг в имота освен
ответника, както и че ответникът е стопанисвал имота, отглеждал е животни и винаги
го е заварвал там. На практика този свидетел е посещавал имота ежедневно, тъй като е
носел бракуван хляб за животните, които ответникът е отглеждал. В такава насока са и
показанията на свидетеля С. Н.. Те доказват, че ответникът е владял целия имот в
продължение на над 30 години и го е своил по начин, който не оставя съмнение, че
именно той упражнява фактическа власт за себе си, и за осъществяваното владение
всеки заинтересован е могъл да узнае. Ето защо ответникът е придобил процесните
имоти по давност далеч преди 2011 г., когато е починал общият наследодател, като
началото на владението не съвпада със смъртта му, а датира от много преди това. Като
не е обсъдил и взел предвид всички тези доказателства, факти и обстоятелства, PC е
постановил неправилен /необоснован/ съдебен акт. Това е основание за неговата
отмяна и отхвърляне на предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците трябва да заплатят на ответника
направените разноски и пред двете съдебни инстанции.
Воден от тези съображения, Окръжен съд Б., Гражданско отделение, IV въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 904067 от 10.05.2021 г., постановено по гражданско дело № 978
от 2020 г. на Районен съд Б..
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. С. Б., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Д. К.“ № *, ет. *,
ап. *, и Г. С. Д., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „Е.“, бл. *, ет. *, ап. *, предявени
срещу Б. С. Д., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „А. С.“ № *, ет. *, ап. *, за признаване
за установено по отношение на същия, че те са собственици, на основание
наследствено правоприемство от баща им С. П. Д., ЕГН **********, починал на
08.11.2011 г. в гр. Б., на по 1/3 идеална част от имот с № * по плана на землището на с.
И., общ. Б., обл. Б., местност „К...“, начин на трайно ползване - „друга селищна
територия“, площ – 0,623 дка, при граници и съседи на имота: имот № * - друга
селищна територия на община Б., имот № * - полски път на община Б., имот № * -
полски път на община Б., имот № * - друг жилищен терен на община Б., и имот № * -
нива на Б. С. Д., който недвижим имот е заснет с идентификатор * в КККР на с. И.,
общ. Б., обл. Б., одобрени със заповед № РД-18-142 от 13.03.2019 г., адрес на имота -
местност „К...“, площ - 623 кв. м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, при съседи - *, *, *,
*, * и *, на по 1/3 идеална част от изградената в северната част на същия имот сграда с
9
друго предназначение, площ - 96 кв. м., заснета с идентификатор * по КККР на с. И.,
общ. Б., обл. Б., разположена в поземлени имоти с идентификатори * и * и
принадлежаща към поземлен имот с идентификатор *, застроена площ - 98 кв. м., брой
етажи - 1, предназначение - селскостопанска сграда, на по 1/3 идеална част от
изградената в източната част на имота жилищна сграда-къща, площ - 53 кв. м.,
включваща мазе и един жилищен етаж, свързани посредством външно стълбище,
заснета с идентификатор * по КККР на с. И., общ. Б., обл. Б., разположена в поземлен
имот с идентификатор *, застроена площ - 53 кв. м., предназначение - еднофамилна
жилищна сграда, и на по 1/3 идеална част от изградения в югоизточната част на имота
надземен гараж за автомобил, площ - 16 кв. м., отразен с идентификатор * в КККР на с.
И., общ. Б., обл. Б., разположен в поземлени имоти с идентификатори * и * и
принадлежащ към поземлен имот с идентификатор *, застроена площ - 18 кв. м., брой
етажи - 1, предназначение - хангар, депо, гараж, както и за отмяна на издадения в полза
на Б. С. Д. нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим
имот на основание давностно владение, № *, том *, peг. № *, дело № * от 2017 г. на
нотариус Искра Кутева, за 2/3 идеални части от описаните в същия имот и сгради.
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Д. К.“ № *, ет. *, ап. *, и Г. С. Д.,
ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „Е.“, бл. *, ет. *, ап. *, да заплатят на Б. С. Д., ЕГН
**********, адрес гр. Б., ул. „А. С.“ № *, ет. *, ап. *, направените от него разноски в
производството пред Районен съд Б. - 1260 /хиляда двеста и шестдесет/ лева, и тези в
производството пред Окръжен съд Б. – 700 /седемстотин/ лева.
На страните, чрез адвокатите им, да се връчат копия от настоящия въззивен съдебен
акт, който може да бъде обжалван от С. С. Б. и Г. С. Д. в едномесечен срок, считано от
връчването, пред Върховен касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез
Окръжен съд Б..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10