РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Пазарджик, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220201157 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Б. Б. от село Пищигово, обл.Пазарджик с
ЕГН: ********** против НП № 22-1818-000361 от 18.07.2022 г. на Началник
сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик с което на основание чл.183, ал.
4, т.7, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50,00 (петдесет) лв.,
като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 (шест) точки.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до твърдения
за нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че НП било
издадено при допусната неяснота, относно това кога точно жалбоподателят е
извършил нарушението – на дата 29.06.2022 год. или на 26.06.2022 година.
Това затруднявало в значителна степен организирането на адекватна защита.
Освен това жалбоподателят не бил извършил вмененото му нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и пледира за
отмяна на НП. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не
1
изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от
надлежно упълномощен юрисконсулт, с което се иска потвърждаване на НП,
прави се възражение за прекомерност на разноските и на свой ред иска
присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63
от ЗАНН прие следното:
С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран за това, че в село
Пищигово, обл.Пазарджик, на улица „Двадесет и осма“ пред магазин за
хранителни стоки управлява лек автомобил Мерцедес Б200 Турбо с рег. №
***, без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.
НП било връчено лично на нарушителя на 02.08.2022 г., видно от
отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена чрез АНО на
05.08.2022 г., т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което жалбата е
процесуално допустима.
По същество жалбата е основателна.
Видно е от съдържанието на НП, на жалбоподателя е вменено
нарушение по чл. 137А, ал.1от ЗДвП, като първоначално е посочено че е
извършил същото на 29.06.2022 год. около 15,30 часа в село Пищигово,
обл.Пазарджик, на улица „Двадесет и осма“ , а след това - на 26.06.2022 год.
около 15,30 часа в село Пищигово, обл.Пазарджик, на улица „Двадесет и
осма“. При това положение основателно се явява възражението на
жалбоподателя, че е налице неяснота относно това кога точно
жалбоподателят е извършил нарушението – на дата 29.06.2022 год. или на
26.06.2022 година. Нарушението е съществено, тъй като е свързано с
накърняване правото на защита на санкционираното лице да разбере времето,
за което се обвинява, като се има предвид че датата на нарушението е
съществен реквизит на НП, при което нейното непосочване, грешно
посочване или неясно такова представлява самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Допуснатото съществено процесуално нарушение от АНО, посочено
горе прави излишен анализа на събраните гласни доказателства, и налагащия
2
се от това извод извършил ли е жалбоподателя вмененото му нарушение.
Само за пълнота следва да се посочи, че то не е доказано в изискуемата от
закон степен на несъмненост. Актосъставителя – свид.В. установи пред съда
че не е очевидец на нарушението, а е съставил АУАН по докладна на свид.Т.
– полицейски инспектор, отговарящ за района на с.Пищигово, каквато
докладна липсва. Освен това свид.В. установи, че очевидец на нарушението
освен свид.Т. е и лице с имената М. Г.. Установи, че пред него свид.Т. казал,
че М. Г. също била видяла, че жалбоподателя управлява без обезопасителен
колан. Свид.Т. изрично пред жалбоподателя бил попитал Г., дали била
видяла, че жалбоподателя е без колан, на който въпрос тя отговорила
утвърдително. Тези факти обаче се отрекоха от свид.Т., който установи че Г.
се е намирала в личния му автомобил и не била станала очевидец на
нарушението. От това следва единствено, че свид.В. е съставил процесния
АУАН при некоректно подадена му от свид.Т. информация, касаеща
съществуването и на други очевидци на нарушението. Това пък поставя под
съмнение доколко достоверно свид.Т. пресъздава релевантните за
обвинението факти, и доколкото се установи че той е единствения очевидец,
то нарушението не е доказано по несъмнен начин. Още повече че от
показанията на свид. Димов се установи, че когато свид.Т. отишъл при
спрелия автомобил на жалбоподателя, били изминали около 10 минути, след
като автомобила бил в покой.
По изложените съображения, главното от които за допуснато от АНО
съществено процесуално нарушение, НП като незаконосъобразно следва да
бъде отменено. При този изход от делото – отмяна на НП, който е
неблагоприятен за АНО, не може да бъде уважено искането за присъждане на
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР-Пазарджик.
Пак с оглед изхода на делото, относно искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено
своевременно – с въззивната жалба и в проведеното открито съдебно
заседание от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният
има право на такива предвид отмяната на НП и с оглед разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
3
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото
следва да се каже, че същото е неоснователно, тъй като адвокатското
възнаграждение е уговорено в минималния размер, предвиден в Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към
момента на договаряне на възнаграждението.
Разноските следва да се присъдят на ОДМВР – учреждението, към
което принадлежи органа, издал НП.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
РС – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-1818-000361 от 18.07.2022 год. на Началник сектор
в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на С. Б. Б. от село Пищигово,
обл.Пазарджик с ЕГН: ********** , на основание чл.183, ал. 4, т.7, пр.1 от
ЗДвП и за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50,00 (петдесет) лв., като на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР са му отнети 6 (шест) точки, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, **** ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Б. с ЕГН:
**********, адрес: село Пищигово, обл.Пазарджик, ****, разноски в размер
на 300 /триста/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4