РЕШЕНИЕ
№ 80
04.11.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 01.10.2019г. при участие
на секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдията Димитър
Ковачев търговско дело № 37 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от „Специализирана болница за
продължително лечение и рехабилитация“ЕООД гр. Перник, срещу „Уотле“ООД гр.
Перник, за заплащане на сумите от 6400,00 лева - възнаграждение по договор за влог
от 01.01.2013г. и допълнителни споразумения към него за периода
01.01.2014г.-10.05.2019г. и 22980,00 лева – неустойка за забава в плащането на
възнаграждението за периода 10.02.2014г. – 10.05.2019г. ведно със законна лихва
върху сумите от исковата молба.
В
допълнителна искова молба дължимостта
на сумите е предявена на евентуално
основание – прикрит договор за наем на
площ.
В съдебно
заседание от 01.10.2019г. евентуално заявеното основание е оттеглено и производството по евентуалните искове прекратено.
С
оглед частичното прекратяване на делото предмет на делото са предявените: иск с правно основание по чл. 250, ал. 2
от ЗЗД кумулативно съединен с иск с правно основание по чл. 92 ЗЗД и иск по чл.
86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е подписан договор за влог на вещи (вендинг
автомати за кафе и безалкохолни напитки и сандвичи), впоследствие изменян със
споразумения относно срока, като по силата
на договора се задължил да съхранява машините собственост на ответника срещу
месечно възнаграждение и при уговорена неустойка за забава в плащане на
възнаграждението и че за исковия период не му е платено уговореното
възнаграждение, поради което му се дължи и неустойка за забава в плащането.
Ответника с отговора, допълнителния отговор и молба/
становище/ от 21.08.2019г. оспорва предявените искове с възражение за нищожност
на договора за влог поради неговата привидност като прикриващ договор за наем
на площи от сградата на ищеца, който договор за наем също бил нищожен поради
заобикаляне на закона за общинската собственост тъй като капитала на ищцовото
дружество е общинска собственост и за управление и разпореждане с общинското
имущество (площите в сградата на ищеца) не е бил проведен търг, какъвто
изисквала издадената от общината наредба и закона.
Оспорва иска за неустойка с възражение за нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза, тъй като размера на
уговорената неустойка надхвърля търсената главница с 400 %, което излизало
извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Прави възражение за погасяване на неустойката по давност.
Прави възражение за недължимост на суми поради
погасяването им чрез настъпило прихващане по тристранно споразумение от 2015г.,
подписано между страните и трето за делото лице. Прави възражения, че машините
не са функционирали
Прави възражение, че срока на действие на договора е
изтекъл на 31.12.2016г и не дължи лихви и неустойки поради прекратено действие
на договора. Счита за невъзможно с конклудентни действия да се продължи
действието му след като в него е договорено това да става в писмена форма.
Признава, че дължи на ищеца сума в размер на 4400,00 лева
по повод отношенията им породени от престоя на машините при ищеца, но не на
основание влог. Признава, че за определен период от време е държал машините в
сградата на ищеца. Твърди, че към момента те не са там. Не конкретизира с начална
и крайна дата период в който машините са се намирали в сградата на ищеца, вкл.
след дадени от съда указания затова.
Признава факта, че част от фактурите са осчетоводени
при него.
ПОС след преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото писмени доказателства и СЧЕ намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, че между тях е подписан
писмен договор озаглавен „Договор за влог“ с N. ***, изменен с две допълнителни споразумения относно
срока на действие на договора.
Не се спори, че ответника е държал в сградата на
ответника първоначално две машини (вендинг автомати за кафе, безалкохолни напитки
и сандвичи), а след 01.01.2014г. едната е вдигната.
Машината са били държани в сградата на ищцовото
дружество на ул. *** в гр. Перник.
Установява се от представения от ищеца в съдебно
заседание двустранен протокол от 01.07.2019г. –неоспорен от пълномощника на
ответника, че процесната машина за кафе е била в сградата на ищеца до
01.07.2019г. тоест през целия процесен период и след предявяване на иска.
От СЧЕ се установява, че представените по делото
фактури са били осчетоводени при ответника и е ползван данъчен кредит по тях с
изключение на фактурите с номера 33/14.02.2019г.и 37/22.04.2019г.
Спорни между страните по делото са основанието на
паричното задължение на ответника (по договор за влог или по договор за наем на
площ) и размера, както и дължимостта на лихви и неустойки
По основния спорен въпрос между страните –
за привидността на договора ПОС намира следното:
Тежестта на доказване на симулативността
на договора е за ответника. В случая конкретни доказателства (например обратно
писмо) не са представени. При това положение изводите относно наличие на
относителна симулация следва да се направят на база на приетия по делото
договор и неговото съществено съдържание.
За договора за влог е характерно, че
основната цел на този договор и интересът от него е движимата вещ да бъде
пазена и след това върната на влогодателя. По принцип влогоприемателя няма
право да използва веща, но е възможно това да бъде уговорено. По правило влога
е безвъзмезден договор, но може да бъде и възмезден. Характерно за обикновения
влог е, че влогодателя не ползва веща си.
От клаузите на процесния договор (чл. 4 и
чл. 5) се налага извод, че по договора наречения от страните влогоприемател
(ищеца) няма задължение за пазене по смисъла на чл. 250 ЗЗД. Според чл. 4, тире
второ той е длъжен да осигури място- част от партерния етаж на сградата си на
което да се поставят машините и от това място да има техническа възможност за
„захранване“ с ток и вода, които служат за експлоатация на машините според
тяхното предназначение. Това не е задължение за пазене. Освен това според чл.
5, тире трето поддръжката на машините в техническа годност и изправност е
задължение на така наречения влогодател. Това не е характерно за договор за
влог и противоречи на основна негова характеристика, че влогоприемателя се
грижи за вещите, а не влогодателя. В отклонение на друга основана характеристика
на договора за влог (че влогодателя не ползва вещите, а е възможно
влогоприемателя да ги ползва при нарочна уговорка) страните са уговорили, че
влогодателя през целия период от свое име и за своя сметка и в своя полза експлоатира
машините. Няма уговорено ползване на вещите от влогоприемател- той само трябва
да подсигури определена площ с достъп до ток и вода. Няма уговорено и пазене
макар формално в чл. 1 и чл. 2 да е предвидено предаване за „…временно и
възмездно пазене“ е видно, че той е сключен като възмезден.
При отсъствие в конкретния случай на
същностна характеристика на договора за влог (пазенето на веща) и уговорено
ползване на място предоставено от твърдения влогоприемател с цел ползване не от
него, а от влогодателя на машините следва извод, че конкретния писмен договор
не е такъв за влог на движими вещи.
От клаузите на договора уреждащи
задължението на ищеца да предостави определена площ от своята сграда за да
бъдат поставени и експлоатирани машините на ответника, да осигури тези площи да
имат ток и вода от които да се захранват машините и от задълженията на
ответника да не променя по никакъв начин сградата (чл. 5, тире осмо) и да
предаде освободените части от сградата в състояние на пълна годност които са
характерни за договорите за наем на недвижими имоти или части от тях се налага
извод, че страните са искали да бъдат обвързани именно от договор за наем на
части от имота, койот са прикрили като формално са озаглавили писменото си
споразумение като договор за влог и са предвидили възмездно пазене. В подкрепа
на този извод са и други клаузи на договора като предвиденото в чл. 7 т. 2
едностранно прекратяване на договора с едномесечно предизвестие от всяка от
страните тълкувано във връзка с чл.3, ал. 3 от договора-относно продължаването
с конклудентни действия). Това е характерно за договора наем (чл. 238 ЗЗД), а
не за влога при който влогодателя може винаги да прекрати договора с вдигане на
веща дори договора да е срочен (чл. 252 ЗЗД)
Горното налага извод за нищожност на
договора като такъв за влог и неоснователност на всички искове за процесните
суми.
Тъй като ищецът оттегли евентуалните осъдителни
искове за дължимост на сумите по договор за наем, прикрит с договора за влог,
не може да се обсъжда дали подписания между страните договор е валиден като
такъв за наем на части от недвижим имот тъй като няма иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, а установяване на действителността на прикрития договор не може да става
служебно от съда (в този смисъл Решение № 420 от 21.12.2012
г. на ВКС по гр. д. № 187/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 204 от 21.09.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1212/2010 г., III г. о., ГК ), а по възражение на самия ответник той не може да бъде
осъждан, поради което е и безпредметно да се обсъжда дали подписания между
страните договор е валиден като такъв за наем на части от недвижим имот.
Предвид гореизложеното искът за заплащане
на възнаграждение по договор за влог е неоснователен. Неоснователни са и
претенциите за неустойка за забава и за законна лихва от исковата молба насетне
поради своя акцесорен характер.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца не се
дължат разноски.
Ответника има право на разноски за
адвокатски хонорар в размер на 1450,00 лева – реално платени видно от представените
фактура и извлечение от банкова сметка за получен превод по фактурата.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от „Специализирана болница за продължително лечение и
рехабилитация“ЕООД - гр. Перник с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Протожерица“102 срещу „Уотле“ООД с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Райко Даскалов“ N. 1, ет. 1, офис 2.2 искове
за заплащане на сумите: 6400,00
лева –възнаграждение по договор за влог за периода 01.04.2014г. до 10.05.2019г.
със законна лихва от 10.05.2019г. до плащането и 22980,00 лева – неустойка за забава в плащането на дължимото
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за продължително
лечение и рехабилитация“ЕООД - гр.
Перник с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА „Уотле“ООД с ЕИК ********* сумата от
1450,00 лева разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: