№ 15231
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря Ц. М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20231110100068 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.345 от ТЗ, чл.79 от ЗЗД
и чл. 422 ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответниците, при условията на солидарност, съответно сумата в размер на 3 789,22
лева, представляваща главница за незаплатени лизингови вноски за периода от 10.01.2019 г.
до 10.07.2019 г. по Договор за финансов лизинг № 01000372/00001 от 12.07.2018г., ведно със
законната лихва за периода от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
4,82 лева, представляваща неустойка за забава за плащане на лизингови вноски за периода
от 11.12.2018 г. до 01.02.2019 г., сумата в размер на 253,70 лева, представляваща
застрахователна премия по полици „Гражданска отговорност“ и „Каско на МПС“ на
лизинговия автомобил, заплатени от лизингодателя на застрахователното дружество и
дължими от лизингополучателя за период от 01.07.2019 г. до 12.07.2019 г., сумата в размер
на 85,14 лева, представляваща данък ППС за 2019 г., и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2022 г. в производството по
ч.гр.д. № 26119/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди, че на 12.07.2018 г. е сключен между лизингодателя /ФИРМА/, с
предишно наименование /ФИРМА/, лизингополучателя С. Г. Д. и солидарният длъжник Е. З.
С., Договор за финансов лизинг № 01000372/00001 с предмет/ МПС марка и модел Nissan
Juke, шаси SJNFBAF15U*************, собственост на /ФИРМА/. Твърди, че по силата на
този договор е предоставено на ответницата С. Г. Д. възмездно ползване на автомобила. По
силата на лизинговия договор лизингополучателя се е задължил да заплати вноски съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Твърди, че в т.10.1 от договора е предвидено,
че за МПС се сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
1
автомобилистите“, като застрахователната премия се заплаща от ответницата –
лизингополучател разсрочено. Поддържа, че на основание т.10.2 от договора, активът следва
да има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора при условията на
полица „Каско на МПС“. Посочва още, че не основание т. 7.2. от договора, лихвата по него е
фиксирана, както и че същата се определя съгласно т. 2.7 от договора. Сочи, че на основание
т.12.2 б. „г“ от Общите условия ответникът дължи и данък МПС. Твърди, че съгласно т.7 от
договора в случай на забава лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната
лихва върху неплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от датата, на
която сумата първоначално е станала изискуема. Обосновава правния си интерес с
твърдението, че процесните суми не са платени нито от лизингополучателя, нито от
солидарния длъжник.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Е. З. С., с който оспорва
исковата претенция по основание и размер. Оспорва начина на формиране на дължимите
лихви и неустойки. Прави правопогасяващо възражение за давност.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт С., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът С. Г. Д., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Ответникът Е. З. С., редовно призован в съдебно заседание, се представлява от
назначения му особен представител – адвокат Г., която поддържа отговора на исковата молба
и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, и по свое
вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Предявените установителни искове са допустими, като депозирани в срока по чл. 415
от ГПК, от легитимна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2022г. в производството по ч.гр.д. № 26119/2022г. по
описа на СРС, 45-ти състав, и при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.
На основание чл. 154 от ГПК в производството в доказателствена тежест на ищеца бе
да докаже, че по силата на договор за финансов лизинг е предоставил на ответника
ползването на лизинговия обект, че вземанията за лизингови вноски и разходи, са
изискуеми, както и техния размер, а и по иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД следваше да
установи, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за финансов
лизинг, че е изпълнил своите задължения по договора, че в договора страните са договорили
по размер неустойка в случай на неизпълнение на договорните задължения, както и размера
на неустойката за процесния период, а при доказване на горепосочените релевантни за спора
факти, в тежест на ответника бе да докаже положителният факт на плащането. По
релевираното възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца бе да установи
2
обстоятелства довели да прекъсване/спиране течението на давностния срок.
По делото страните не спорят, че между тях е сключен Договор за финансов лизинг от
12.07.2018г., като по силата на лизинговия договор лизингополучателят С. Д. се е задължил
да заплати разсрочено на всяко десето число на месеца на 36 вноски, съгласно приет
погасителен план, ползването на лизинговата вещ - МПС марка и модел Nissan Juke, шаси
SJNFBAF15U*************, а ответникът С. се е задължил солидарно с лизингополучателя
да отговаря за заплащане на задълженията по договора. По делото не се оспорва и размера
на исковата претенция и как са формирани вноските, което се извлича от изявление на
процесуалния представител на ответника С. от о.с.з. от 04.06.2024г., като сумата за всяка
вноска се формира от главница и лихва, определена съобразно чл. 2.7 от договора. Не се
оспорва, също така, че лизингополучателят не е заплащал дължимите лизингови вноски в
периода от м.01.2019г. до м.07.2019г. на обща стойност от 3789,22 лева.
Видно от приетия по делото приемно-предавателен протокол от 23.07.2018г., подписан
и от ответника Д., автомобилът е предаден в пъна техническа изправност и с извършен
предпродажбен преглед. Лизингодателят е изпълнил своето задължение да предаде на
ответника лизинговата вещ в техническо изправно състояние на което съответства
насрещното задължение на лизингополучателя да заплаща на лизингодателя лизинговите
вноски. По изложеното съдът намира, че безспорно се установи в процеса, че между
страните е сключен процесният договор, че ищецът е изпълнил своите задължения по него
по предаване на лизинговата вещ и че ответникът не е изпълнил виновно задължението си за
заплащане на лизинговите вноски, като не се оспорва и размера им. Следва и да се посочи,
че отговорността на двамата ответници е солидарна, която солидарна отговорност произтича
от договореностите между страните /чл. 121 от ЗЗД/.
Съгласно чл. 7 от договора в случай на забава на плащането на лизинговата вноска с
повече от пет дни лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за
забава върху неплатената сума, дължима за периода за забавата, изчислена от датата на която
сумата първоначално е станала изискуема. В чл. 10.1 от договора страните договорили, че за
МПС се сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като
застрахователната премия се заплаща от лизингополучателя, разсрочено, със всяка от
лизинговите вноски. В чл. 10.2 е договорено, че активът следва да има непрекъснато
застрахователно покритие през време на целия срок на договора при условията на
многогодишна полица „Каско на МПС“ и разсрочено заплащане на премията на вноски,
дължими заедно с всяка лизингова вноска, съгласно погасителния план. Аналогична клауза е
уговорена и в т.13.1 от ОУ, приети по делото, където е посочено, че лизингодателят, в
качеството му на собственик, застрахова имуществото в посочена от него и приемлива за
лизингополучателя застрахователна компания. Застрахователните договори се сключват за
срока на договора при условията на т.13.3, като до датата на прехвърляне на правото на
собственост върху имуществото на лизингополучателя, същото следва да има валидни
застраховки при избрания застраховател. Чл. 13.2 от ОУ предвижда, че когато имуществото е
МПС, лизингодателят сключва за периода на действие на договора за превозното средство
3
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. е релевирал възражение за погасителна
давност. Както бе посочено по-горе с договора за финансов лизинг се осъществява и
инвестиционно кредитиране на лизингополучателя, но основното задължение на
лизингополучателя за плащане на лизингови вноски, така както и основното задължение на
наемателя, има характер на периодично плащане. Съгласно договорните клаузи и
погасителния план към договора, плащането на лизинговите вноски е периодично, с падеж,
който настъпва през предварително определени интервали от време, при предварително
определен размер на плащанията, като се касае за повтарящо се изпълнение на парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт. Относно вземанията по периодични
плащания е приложима специалната тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б.”в”
ЗЗД, която е приложима и към вземанията за вноските по договора за финансов лизинг. В
тази връзка са и решение № 16 от 09.05.2017 г. по гр. д. № 50185/2016 г. на ВКС, І ГО;
решение № 89/31.07.2017 г. по т. д. № 907/2016 г. на ВКС, II ТО, поради и което съдът не
споделя становището на ищеца, че приложима в случая е общата петгодишна давност.
Погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Изискуемостта настъпва на датата на падежа, тоест на датата, на
която е уговорено да се изпълни задължението. При периодични задължения за плащане на
лизингови вноски изискуемостта възниква при настъпване на конкретния уговорен падеж,
от който момент започва да тече погасителната давност за съответната лизингова вноска -
/решение № 89 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 907/2016 г., II ТО/ Така съдът приема, че
задълженията за лизингови вноски в периода от м.01.2019г. до 10.05.2019г., когато е
настъпил падежа за заплащане на вноската за м.05.2019г., съгласно погасителния план са
погасени по давност. Тази сума изчислена служебно от съда по реда на чл. 162 от ГПК
съгласно погасителния план и представената от ищеца справка за дължими суми по договора
към 02.02.2022г., възлиза на сумата от 2270,52 лева, поради и което иска за заплащане на
дължимите лизингови вноски следва да бъде уважен до размера на сумата от 1518,70 лева, а
за сумата в размер на 2270,52 лева, представляваща разликата над уважената сума от
1518,70 лева до размера на пълно предявената от 3789,22 лева, следва да бъде отхвърлен.
По отношение иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 345 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД:
По отношение направеното възражение за погасяване по давност претенциите за
вземания, представляващи платени суми от лизингодателя по застрахователни полици за
застраховка Гражданска отговорност и застраховка Каско за лизинговото МПС и за данък
ППС за 2019г., съдът приема, че спрямо същите не е приложима разпоредбата на чл. 111, б. "
в " ЗЗД. За да се приеме, че едно плащане е периодично, следва да е налице изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или заместими вещи с единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са определени изначално или са са определяеми.
Процесните суми не се характеризират с всички тези белези и за тях е приложим общия
4
петгодишен давностен срок. Касае се за вземания на лизингодателя, чието основание не е
застрахователното правоотношение, а задължението на лизингополучателя, упоменато в т.
13. 1 от ОУ, където се упоменава, че лизингополучателят е длъжен да заплаща на
лизингодателя всички дължими разходи по застрахователните договори. Най – старата от
претендираните от ищеца суми по застрахователните полици е от 01.07.2019 г. Заявлението
за издаване заповед за изпълнение е подадено на 18.05.2022 г., когато давността е
прекъсната, а впоследствие е спряла да тече, поради което петгодишния давностен срок не е
изтекъл.
По гореизложеното задължението за заплащане на сумата в размер на 253,70 лева,
представляваща застрахователна премия по полици „Гражданска отговорност“ и „Каско на
МПС“ на лизинговия автомобил, заплатени от лизингодателя на застрахователното
дружество и дължими от лизингополучателя за период от 01.07.2019 г. до 12.07.2019 г., за
сумата в размер на 85,14 лева, представляваща данък ППС за 2019 г. е установено по
основание, съгласно договореностите между страните, не е заплатено и не е погасено по
давност, по размер не се оспорва, поради което исковете в тази част следва да бъдат
уважени.
По отношение иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД.
Както бе посочено по-горе в чл. 7 от договора страните са договорили, в случай на
забава на плащането на лизинговата вноска с повече от пет дни лизингополучателят дължи
неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума, дължима за
периода за забавата, изчислена от датата на която сумата първоначално е станала изискуема.
По отношение на направеното възражение за погасяване по давност претенциите за
начислени неустойки за забавено плащане в размер на 4,82 лева, за периода от 11.12.2018г.
до 01.02.2019г., съдът споделя становището на процесуалния представител на ответника, че
погасителната давност е тригодишна. Заявлението за издаване заповед за изпълнение е
депозирано в съда на 18.05.2022 г. Поради това съдът намира, че тези задължения са
погасени по давност, поради което този иск следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК и съобразно изхода на спора право на разноски
се поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
Присъждане на разноски претендира ищецът. Така на ищеца в заповедното производство
следва да му се присъдят разноски в размер на 104,57 лева. В исковото производство ищецът
е заплатил държавна такса в размер на 82,86 лева, разноски за депозит за назначаване на
особен представител на ответника С. в размер на 713,29 лева, като на ищеца на основание
чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Или разноски в исковото производство в общ размер на 1096,15 лева. Така на ищеца
съобразно уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 492,67
лева.
Така мотивиран, съдът:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ************, с предишно наименование /ФИРМА/ срещу С. Г. Д., ЕГН
********** и Е. З. С., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.345 от ТЗ, чл.79 от ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД,
че С. Г. Д. и Е. З. С. дължат солидарно на /ФИРМА/, с предишно наименование /ФИРМА/,
сумата в размер на 1 518,70 лева, представляваща главница за незаплатени лизингови вноски
за периода от м.06.2019 г. до 10.07.2019 г. по Договор за финансов лизинг № 01000372/00001
от 12.07.2018г., ведно със законната лихва за периода от 18.05.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 253,70 лева, представляваща застрахователна премия по
полици „Гражданска отговорност“ и „Каско на МПС“ на лизинговия автомобил, заплатени
от лизингодателя на застрахователното дружество и дължими от лизингополучателя за
период от 01.07.2019 г. до 12.07.2019 г., сумата в размер на 85,14 лева, представляваща данък
ППС за 2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на лизинговите вноски по договора за
сумата в размер на 2270,52 лева, представляваща разликата над уважената сума от 1518,70
лева до размера на пълно предявената от 3789,22 лева, за периода от 10.01.2019г. до
м.05.2019г., както и иска за сумата в размер на 4,82 лева, представляваща неустойка за
забава за плащане на лизингови вноски за периода от 11.12.2018 г. до 01.02.2019 г., и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
24.06.2022 г. в производството по ч.гр.д. № 26119/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН ********** и Е. З. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
/ФИРМА/, ЕИК ************, с предишно наименование /ФИРМА/, сумата в размер на
104,57 лева, деловодни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН ********** и Е. З. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
/ФИРМА/, ЕИК ************, с предишно наименование /ФИРМА/, сумата в размер на
492,67 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7