Решение по дело №397/2018 на Районен съд - Момчилград

Номер

141

     Година

17.07.2019

    Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд                       

състав

На

17.07.

                                                Година

2019………..

В публично заседание и следния състав:

                                                  Председател

Полина Амбарева

Секретар

Анита Дочева

като разгледа докладваното от

Съдията Амбарева

гражданско

дело номер

397

по описа за

2018

година.

           Предявени са  от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК: *********, чрез юрисконсулт Н.А.С., против И.Р.М.,обективно кумулативно съединени положителни установителни искове , с правно основание чл.422 ГПК,  вр.чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 ЗЗД, вр.чл.79 ЗЗД,за съществуване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №80/16.04.2018год. по ч.гр.д.№165/2018год. по описа на МРС.

    В исковата си молба ищецът се позовава на издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д.№165/2018год. по описа на МРС. Вземането му по процесната заповед за изпълнение произлизало от Договор за стоков кредит №250674 от 05.03.2017год.,сключен с „Банка ДСК“ЕАД и ответника,съгласно който на последният била отпусната,а в последствие и усвоена сумата в размер на 1650,70лв.

    Ищецът сочи,че между него и заемателят „Банка ДСК“ЕАД бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 29.09.2017год.,с Приложение №1.1 към него от 10.11.2017год.,по силата на който процесното вземане било прехвърлено в негова полза изцяло,с всички привилегии,обезпечения и принадлежности.Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 29.11.2017год. от „Банка ДСК“ЕАД.

   Съгласно сключеният договор за стоков кредит,ответникът в качеството му на заемател се задължил да погаси задължението в размер на 1650,70лв.,ведно с договорната лихва на 18 месечни вноски, 17 броя от които в размер на 123,57лв.,а остатакът от 123,46 се дължал с последната вноска,съгласно уговореният погасителен план.Сочи,че била настъпила предрочна изискуемост ,обявена на 29.11.2017год.,поради допустата забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни.

За периода от 05.04.2017год. – датата на първата вноска до 10.11.2017год. – датата на прехвърлянето на вземането за усвоеният стоков кредит ответникът дължал и договорна /възнаградителна / лихва в размер на 451,15лв.,съгласно уговореният в чл.6 от Договар фиксиран лихвен процент от 40,16% годишно или 0,1116% на ден.

  Позовава се на предвидената в чл.12.1 от Общите условия ,неразделна част от договора предстрочна изискуемост на целият остатък от кредита,при допусната забава в плащанията над 90 дни,като в случая тази предсрочна изискуемост била обявена на 24.10.2017год.Претендира обезщетение за забава върху непогасената главница,считано от 05.04.2017год. /датата на преустановяване на вноските по кредита/ до 23.02.2018год./датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ в съда/ в размер на 64,50лв.,както и законната лихва от моментана подааване на заявлението до окончателното плащане на дължимите суми.

  Ето защо моли съда да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на ответника,че съществува вземането му по заповедното производство.Претендира и направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство,на осн.чл.78,ал.8 от ГПК.

 Като особено искане,моли съда да връчи на ответника,ведно с исковата молба и приложеният към нея,уведомление за цесията.

 В с.з. ищецът,редовно призован,не се представлява.

 В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв. М.Ч. . Оспорва претенциите на ищеца по основание и размер.Счита,че предявеният установителен иск ,с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК е неоснователен и недоказан,тъй като не били представени доказателства за съществуването на вземането на „Банка ДСК“ЕАД.

Възразява длъжникът да е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането и то преди издаването на заповед за изпълнение от съда.Не е уведомен надлежно и за извършената цесия,като смята,че прехвърлянето на вземането не е породило действието си спрямо нея,както и че към приложеното към исковата молба Уведомление за цесията не се съдържат претендираните от ищеца суми.Направено е и възражение за нищожност на клаузата  по т.6 от Договор за кредит,тъй като счита,че е налице нелоялна търговска практика,защото размера на договорната лихва надхвърля многократно размера на главницата.Направено е и възражение за погасителна давност,както по отношение на главницата,така и по отношение на претендираната договорна лихва.

   Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

   По допустимостта и предмета на производството

От приетото и приложено като доказателство по делото ч.гр.д.№165/2018год. по описа на МРС, се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 06.03.2018год. и се снабдил с такава за следните суми: главница в размер на 1650,70лв. -до погасяване на стоковия кредит; договорна лихва в размер на 451,15лв. от 05.04.2017год. до 10.10.2017год.; такси по тарифа в размер на 0.00 лв.; мораторна лихва в размер на 64,50лв. от 05.04.2017 год. до 23.02.2018 год.; законна лихва от 06.03.2018 год. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 43.33 лв.-платена държавна такса и сумата в размер на 200.00 лв., от които 50.00 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 150.00 лв. по чл.26 от НЗПП за защита по заповедното производство.

               Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по Договор за стоков кредит № 250674/05.03.2017год.

              Тъй като Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,№80/16.04.2018год. е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,то на заявителя за дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията си,които той е получил на 18.07.2018год.В срок,а именно на 20.08.2018год. /с п.кл. от 17.08.2018год./,същият е представил доказателства,че е депозирал ИМ,вх.№1552/20.08.2018год. пред РС-Момчилград,въз основа на която е образувано настоящото производство.

 Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 165/2018год. по описа на МРС, и предмет на настоящата искова молба са напълно идентични, поради което и производството се явява допустимо.

Не се спори между страните,че е сключен на 05.03.2017год. Договор за стоков кредит №250674 между „Банка ДСК”ЕАД и ответника И.Р.М.,по силата на който на последния като кредитополучател е предоставена сумата от 1650,70лв. за срок от 18 месеца.,считано от датата на неговото усвояване.Кредитът се погасява съгласно погасителен план,като падежа да издължаване на месечните мноски е на 5-то число на месеца.Кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент ,който към датата на сключване на договора е 40,16% годишно при 0,1116% на ден.Годишният процент на разходите по кредита е 48,44%.

Съгласно погасителния план,носещ подписа и на кредитополучателят,предвидени са 18 месечни вноски,от които 17 вноски  в размер на 123,57лв. и една вноска от 123,46лв.Датата на първата погасителна вноска е на 05.04.2017год.,а на последната – 05.09.2018год.

Следва да се приеме ,че заемната сума  е  получена от заемателя,тъй като е приложена касова бележка от 05.03.2017год., за закупуване на стоката,за което е и бил отпуснат стоковият кредит на И.Р.М. .

 На 29.09.2017год. между „Банка ДСК” ЕАД ,гр.София и „Агенция за контрол на просрочени вземания” ООД,гр.София е скючен Рамков договор за прехвърляне на парични вземания,с който цедентът „Банка ДСК” ЕАД ,гр.София е прехвърлил на цесионера „Агенция за контрол на просрочени вземания” ООД,гр.София вземанията си ,описани по вид и размер в Приложение №1.1 от 10.11.2017год.,неразделна част от договора.Съгласно Приложение №1.1 от 10.11.2017год., под №5223 фигурира Договор за стоков кредит № 250674,с длъжник И.Р.М. от  05.03.2017год.,със  задължение в размер на 1650,70лв.,както и договорна лихва към 10.10.2017год. в размер на 451,15лв.

С Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД, цедентът „Банка ДСК”ЕАД ,гр.София е потвърлил прехвърлянето на вземанията,предмет на договора за покупко-продажба на вземания,сключен на 29.09.2017год. и допълнително споразумение от 10.10.2017год.,като сочи и датата на прехвърляне – 10.10.2017год.

Също така цедентът „Банка ДСК”ЕАД ,гр.София  изрично е упълномощил цесионера „Агенция за контрол на просрочени вземания” ООД,гр.София с правото да умедови от името на цедента всички длъжници/кредитополучатели,съдлъжници и поръчители/ по вземанията по кредити,които банката е  цедирала с допълнителнот споразумение от 10.10.2017год. ,във връзка с изпълнение на законовото задължение на упълномощителя по чл.99,ал.3 от ЗЗД.

Към исковата молба,депозирана от ищеца е приложено и Уведомление до Митко Р.М.,съгласно което „Агенция за контрол на просрочени вземания” ООД,гр.София уведомява длъжникът,че е налице прехвърляне на вземането му като новия му кредитор е „Агенция за контрол на просрочени вземания” ООД,гр.София.

От правна страна ,съдът съобрази следното :

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове от ищецът ,за съществуването на вземането му по заповедното производство за основателни.

Тъй като въпросът за легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени искове, той следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях. В тази връзка съдът намира,че "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,като цесионер е легитимиран безспорно да претендира заплащането на сумите по заемния договор от страна на ответника.

Съгласно чл.99 от ЗЗД ,кредиторът може да прехвърли всяко свое вземане,стига законът или естеството на вземането да не допускат това.В случая няма законна пречка за цесията,а естеството на вземането – парично ,също не е пречка за това.

Действително, от изричния текст на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД следва, че поначало легитимиран да съобщи на длъжника за извършената цесия е цедентът /предходния кредитор/,за което няма представени доказателства в настоящото производство.

Но съгласно трайна практиката на ВКС, ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да извърши уведомяването по смисъла на чл. 99, ал.3 и чл. 99, ал.4 ЗЗД,което в случая е налице,тъй като към делото е приложено нарочно пълномощно от "Банка ДСК"ЕАД, с което упълномощава ищеца да извърши уведомяването за извършената цесия на всички длъжници, чиито задължения са предмет на цесията.

Пак съгласно константната практика на ВКС уведомлението за извършената цесия може да се извърши и с връчване на препис от исковата молба, точно какъвто е и настоящият случай. Или  съдът намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответникът, последният е бил надлежно уведомен за извършената цесия и тя е породила действие спрямо него.

         По иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД

         За да се уважи иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки, а именно: предаване от кредитора на ответника на паричната сума, предмет на договора за заем, писмена уговорка за заплащане на възнаградителна /договорна/ лихва в претендирания размер, изискуемост на задължението за заплащане на главница , възнаградителна лихва, както и размера на вземането за главница , възнаградителна лихва.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 05.03.2017г. между ответника и "Банка ДСК"ЕАД е сключен договор стоков кредит,който е договор за заем,по смисъла на чл.240 от ЗЗД. Договорът е надлежно подписан от ответника и в този смисъл удостоверява предаването на заемната сума в размер на 1650,70лева от заемодателя на заемателя.Последната е била преведена на търговец,за закупуване на стока,за което е и била отпускана на кредитополучателя.

 Срокът за издължаване на кредита е 18 месеца,считано от датата на неговото усвояване,а именно от 05.03.2017год. ,като съгласно погасителния план ,вноските са 18 ,от които 17 месечни вноски в размер на 123,57лв.,с падеж на 5 –то число на съответния месец и една последна вноска в размер на 123,46лв. ,с падеж на 05.09.2018год.

От доказателствата по делото следва,че ответникът,в качеството си на кредитополучател не е заплатил нито една дължима месечна вноска,като доказателствената тежест в тази насока му е била надлежно разпределена.

 От прочита на рамковият договор,приложен към делото,както и от приложение 1.1. към него,следва да се направи извода,че предмет на договора за цесия  е обявеното за предсрочно изискуемо от праводателя на ищеца /цесионер от "БАНКА ДСК" ЕАД  вземане по договор за стоков  кредит ,тъй като в т.1.1 от Рамковият договор е предвидено ,че „вземания „ са всички дължими на продавача суми по представените от него стокови кредити на физически лица,със забава между 180 и 210 дни,които са просрочени и не се погасяват надлежно.

Същевременно в исковата си молба, ищецът по делото,в качеството си на нов кредитор на ответника се е позовал на пресрочна изискуемост,предвидена в чл.12.1 от Общите условия,неразделна част от договора за стоков кредит,като сочи че е обявен целият остатък по кредита за пресрочно изискуем и тази пресрочна изискуемост е била обявена на 29.11.2017год.,т.е. след прехвърлянето на вземането на 10.11.2017год.,с включването му в Приложение №1.1 към договора за цесия от 29.09.2017год.

          В тази връзка ,съдът намира,че от доказателствата по делото не се доказва,че ищецът ,в качеството си на кредитор по договора за стоков кредит по надлежния ред е уведомил длъжникът за обявената на 29.11.2017год. предсрочна изискуемост,каквито указания в проекто-доклада съдът е дал,във връзка с разпределението на доказателствената тежест.

Съгласно т.18 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, при предявяване на иск по чл. 422 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства /забава над 90 дни/, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост, като правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и банката–кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Съобразно съдебната практика , цитираното тълкувателно решение намира приложение и спрямо договорите за потребителски кредити. Или, предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на кредитора, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит /и в общите му условия/ предпоставки, обуславящи настъпването му.

Проблемите по предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит са доразвити в Тълкувателно решение №8/02.04.2019год. на ВКС по т.д.№8/2017год. на ОСГТК.Прието е че липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на  чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит,като длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.

Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Ето защо е прието,че е допустимо предявеният по реда на  чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Също така ,с ТР е прието,че предявеният по реда на  чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

   Въпреки,че посоченото в посоченото ТР се разглежда хипотезата на предявяване на иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост,която предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,какъвто не е настоящия случай,тъй като ищец е цесионер и съответно заявлението му по заповедното производство е на основание чл.410 от ГПК,следва да се приеме,че цитираното тълкувателно решение намира приложение и спрямо договорите за стоков кредит,тъй като се разглеждат принципни въпроси по изискуемостта на задължението по договор за кредит.

Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила.

В случая към датата на формиране на силата на пресъдено нещо - приключването на съдебното дирене, е настъпил падежа и на последната вноска  по договора за стоков кредит,предвид погасителния план /на 05.09.2018год./,въпреки,че предрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаването на заявлението пред заповедния съд на 06.03.2018год.

Съответно, предявеният иск за главницата в размер на 1650,70лв., с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата в размер на 1650,70лв. ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.03.2018г., до окончателното й изплащане.

По иска с правна квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД

За уважаване на иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни предпоставки, а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.

Вече бе отбелязано, че не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 05.03.2017г. между ответника и "Банка ДСК" ЕАД е сключен договор за стоков кредит.

Съгласно чл. 6 от договора се дължи възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,16%. Следователно е налице писмена уговорка за заплащане на възнаградителна лихва.Ищецът претендира ,че за усвоения кредит длъжникът дължи възнаградителна /договорна/ лихва в размер на 451,15лв. за периода от датата на първата погасителна вноска – 05.04.2017год. до 10.11.2017год.,датата на която е извършено прехвърляне на вземането.Към тази дата безспорно е настъпил падежа за заплащане на задължението за възнаградителна лихва върху съответните месечни вноски, съгласно погасителния план,като няма доказателства ответникът да е заплатил ,както дължимата главница,така и договорената лихва ,респективно предявения иск с правна квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се уважи изцяло.

Тъй като задължението е парично и безспорно се доказа,че длъжникът е в забава,то той дължи обезщетение на кредитора за това,считано от изпадането си в забава,на основание чл.86 от ЗЗД.В случая ищецът претендира мораторна лихва в размер на 64,50лв. върху главницата от 05.04.2017год. – падежа на първата вноска ,до датата на депозиране на заявлението в съда – 23.02.2018год. като въпреки,че размера на това обезщетение е 148,97лв.,изчислен на електронен калкулатор на НАП,т.е. по-голям от претендираното,то съдът следва да се ограничи само в размките на ищцовата претенция като присъди търсената сума 64,50лв. за посочения период.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски,възлизащи на сумата  в размер на 243,33лв.

 При този изход на спора , основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 122,70лв. и внесен депозит за особен представител в размер на 382лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. НЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съдът намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 200 лева. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на  707,70лв.,които следва да му бъдат присъдени изцяло,предвид изхода на спора.

 Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Р.М.,ЕГН : **********,*** , че дължи  на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Васил Левски" 114, етаж Мецанин : сумата в размер на 1650,70лв. ,незаплатена главница по договор за стоков кредит №250674 от 05.03.2017год. ,както и сумата в размер на 451,15лв. договорна лихва за периода от 05.04.2017год. до 10.11.2017год.,както и сумата в размер на 64,50лв.,лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 05.04.2017год. до 23.02.2018год.,ведно със законната лихва върху главницата от  1650,70лв.,считано от 06.03.2018год. до изплащане на вземането,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 80/16.04.2018г. по ч.гр.д. № 165/2018год. по описа на Районен съд Момчилград.

ОСЪЖДА И.Р.М.,ЕГН : **********,*** да заплати на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Васил Левски" 114, етаж Мецанин сумата в размер на 707,70лева, представляваща разноски в исковото производство и направените в заповедното производство разноски в размер на 243,33лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                           /П.Амбарева/