Р Е Ш Е Н И Е №260047
гр. Пазарджик, 09.12.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, търговско отделение, в
открито заседание на двадесет и
седми септември, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Окръжен
съдия: Илиана Димитрова
при
секретаря А. Ненчева, разгледа докладваното от съдия
Димитрова т. д. N 170 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т.д. № 170/20 г. е образувано по исковата молба на И.С.Д., ЕГН ********** *** против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД-гр.София, с която са предявени искове за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Г. Ц.Д., настъпила в резултата на ПТП, и обезщетение за забава.
Към него са присъединени за общо разглеждане и постановяване на общо решение и т. д. № 171, № 172 и № 173 по описа на съда за 2020 г., които са образувани по исковите молби на Р.С.Д., С.С.Д. и Д.И.Д., които претендират от същия ответник да им заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на същото лице, както и обезщетение за забава.
Правното основание на главните искове е чл. 432 от Кодекса за застраховането, а цената на всеки от тях,след допуснато увеличение е 176 000 лв., като всички са предявени като частични.
Обезщетение за забава се претендира от всеки от ищците за времето от настъпване на ПТП на 03.01.2020 г. до окончателното плащане.
Общите обстоятелства, изложение в четирите искови молби са следните:
При ПТП на 03.01.2020 г. в гр. Панагюрище, автомобил „Фолксваген“ със застраховка „гражданска отговорност“ при ответника блъснал пешеходката Г. Ц.Д., която е майка на първите трима ищци и е била съпруга на починалия преди нея брат на ищеца Д.И.Д..Смъртта й настъпила като пряка и непосредствена последица от станалото ПТП, в резултат от виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил Н.А.Д., който се движел с несъобразена с пътните условия скорост, при неспазване на правилата за движение по пътищата.
Посочен е номера на застрахователната полиза, взет от ищците от данните в Протокола за ПТП. По случая било образувано досъдебно производство, като след многократни запитвания по време на размяната на книжата и непосредствено преди насрочването на делото се установи, че то не е приключило, нито има лице, привлечено като обвиняем, поради което няма основание за спиране на настоящото производство, в съответствие с разпоредбите на ГПК и практиката на ВКС по този въпрос.
В резултата от загубата на своята майка трите й деца претърпели неимуществени вреди, описани подробно за всеки поотделно в исковата му молба.
И.С.Д., ЕГН ********** бил отглеждан от майка си и от раждането си до сега продължавал да живее заедно с нея. Много подтиснат, до депресивно състояние, бил след смъртта на своята майка, която била най-близкия му човек и я загубил едва 46-годишна. Бил отчаян, говорел само за майка си, ограничил социалните си контакти. Мъката му била огромна поради факта, че имали силна емоционална връзка, а тя била здрава, жизнена, работлива, отговорна и всеотдайна майка. Със смъртта й младият мъжа загубил своята най-голяма опора в живота си. Оплаква се от *** от липсата на своята майка.
Р.С.Д., ЕГН ********** излага в по-голямата си част напълно идентични обстоятелства като своя брат И.Д., като допълва, че ***
С.С.Д., ЕГН ********** е бил само на 15 години, когато губи майка си и остава сирак, защото бака му е починал по-рано. Детето преживяло изключително тежко смъртта на майка си, като ***.
Останалите обстоятелства – за силната емоционална връзка и отношението, което майката е имала към своите деца, са същите, като изложените в исковите молби на неговите брат и сестра.
Д.И.Д., ЕГН ********** е брат на покойния съпруг на починалата в следствие на ПТП жена и твърди, че е живеел заедно с нея и децата. След смъртта на своя брат приел, че следва да поеме финансовата и всякаква друга грижа за децата и останалата вдовица жена. Твърди, че връзката му с починалата Г.Д. била „силна и емоционална, особено за последните 5 години“, т.е. след смъртта на брат му. Изпитвали един към друг обич и уважение. Отношенията им бил „на равнопоставеност, взаимна грижа, силна привързаност и споделеност“. След смъртта на брат му те се грижили заедно за децата, но и – един за друг. Така той загубил моралната, физическа и финансова подкрепа, на които е разчитал от страна на починалата.Той не бил женен и нямал други близки, така че трагедията от смъртта на най-близкия му човек била огромна.
Останалите твърдения – за ***.,са същите като изложените от децата на загиналата при ПТП жена.
Ищците са предявили
своите претенции пред ответното застрахователно дружество,
но след непредставяне на указани от него документи /вкл. краен акт, с която да
приключва висящото наказателно производство/ , им е било отказано определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение.
Във връзка с изискванията на чл.127, ал.4 от ГПК се заявява желание
присъденото обезщетение на всеки от ищците да бъде преведено по банков път
посочена сметка с титуляр пълномощникът адвокат Д.С.Т..
В законния срок е постъпил отговор от ответника, в който се прави
признание за наличието на застрахователното правоотношение, на което се
основават претенциите на ищците, но се оспорва основателността на иска, като се
навеждат следните възражения:
1.Оспорват се
всички елементи от фактически състав на непозволеното увреждане, като се
твърди, че водачът на застрахования автомобил не е имал противоправно поведение и няма вина за
настъпването на ПТП, а е бил поставен в невъзможност да го избегне. Касаело се
за случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК.
Оспорва се причинно
следствената връзка между уврежданията на пострадалата и механизма на
настъпване на ПТП.
2. При условията на
евентуалност се прави възражение по чл.51,ал.2 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която се движела неправомерно и
неправилно на пътното платно, пресичайки го на непозволено място и с това свое
поведение е станало основна причина за настъпване на произшествието. Освен
това, при налична видимост, не съобразила скоростта на приближаващия автомобил
и собствената си скорост. Извършила била нарушения на чл. 113 и чл.114 от ЗДвП.
Освен това към
момента на настъпване на вредоносния резултат тя била в ***, което се
установявало от документ за изследване, направено в хода на наказателното
производство. Резултатът бил ***, който можел да повлияе неблагоприятно на
реалната преценка на лицето за разстояния, местоположение на предмети в
пространството, както и да забави моториката и т.н.
Ответникът счита,
че ***, то не би настъпило процесното ПТП.
3.Оспорват се
твърденията, че ищците търпя посочените от тях неимуществени вреди, като
подробно се правят възражения за всеки един от тях кои твърдения не са доказани
или противоречат на реалните обстоятелства.
По отношение на
всички ищци се прави възражение, че не са представени никакви доказателства ***
и за твърдяното от тях състояние на „***“.
4.Оспорва се
размера на предявените искове, по съображения, че дори да се докажат описваните
вреди, то интензитетът им не можел в никакъв случай да има паричен еквивалент
на стойност на претендираното от всеки от ищците обезщетение.
5.Относно исковата
молба на Д.Д. се правят самостоятелни възражения за липса на активна
материалноправна легитимация да получи от застрахователя обезщетение за вреди
от смъртта на съпругата на брат си.
Твърди, се че той
не е имал трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, не са живели в общо
домакинство и не са поддържали лични контакти, по-близки от обичайните за
съответната родствена връзка.
Позовава де на ТР №
1/2018 г., като твърди, че не са налице предвидените в него условия за
присъждане на обезщетение по изключение на лице, което не е в най-близкия кръг,
очертан с Постановление №4/61 г. и 5/69 г.
6.Акцесорният иск
се оспорва от една страна поради твърдяната неоснователност на главния за всеки
от ищците.
Прави се възражение
за недължимост на лихвите по време на извънредното положение, обявено с Решение
на Народното събрание от 13.03.2020 г. /т. е. за периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г./
Възразява се и
срещу искането за присъждане на лихва от посочения от ищците момент /датата на
ПТП/, като се твърди, че застрахователят дължи такава едва от датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
7. Възразява се
срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, поради липса на
доказателства за заплащане на такова, а алтернативно се прави искане за
намаляването му поради прекомерност.
Препис от отговора
е връчен, заедно със съобщение с указанията за подаване на допълнителна искова
молба, чрез общия пълномощник на ищците адвокат Т.. Изпратен е по електрона
поща, на посочен от него адрес, след заявено съгласие за получаване на
съобщения и книжа по делото по този начин.
Пълномощникът е
изпратил отговор-потвърждение за получаването /л.133 по делото/, в който
изрично заявява, че книжата следва да се считат за връчени на 29.06.2021 г.
Така срокът за
подаване на допълнителната искова молба следва да се приеме за изтекъл на
13.07.21 г., а е постъпила в съда на 16.07.21 г., след като е била предадена на
куриерска фирма на 15.07.21 г.
Процесуално
действие, извършено след предвидения в закона срок не може да се приеме за
редовно извършено, поради което и съдът приема, че правото на подаване на
допълнителна искова молба е не надлежно осъществено от ищеца.
След съвкупната преценка на събраните доказателства и обсъждането на
установените и релевантни за решаване на спора факти, съдът приема следното:
На 03.01.2020 г. при
ПТП, станало в гр.Панагюрище, е починала Г. Ц.Д., която е майка на трима от
ищците – И., Р. и С. Д.. Роднинската им връзка се установява от приложеното на
л.16 от делото удостоверение за наследници. Ищецът Д.И.Д. няма родство с
покойната, която е била съпруга на неговия брат. Със смъртта на брат му,
настъпила през 2015 г., е прекратена роднинската връзка по сватовство, която е
съществувала между преживялата му
съпруга и неговия брат. /чл.76, ал.6 във вр. с чл.44,т.1 СК/.Следователно,
позоваването му на ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК е без основание.
Независимо от твърденията за създадени помежду им фактически отношения на
близост, привързаност, грижа и взаимопомощ след смъртта на брата на ищеца, от
обективна страна между тези две лица няма каквато и да родствена връзка, която
макар да е извън кръга на най-близките, да е формално условие да се обсъди
наличието да обстоятелства, обосноваващи да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г. Без родствена връзка, всяко
едно лице – приятел, съквартирант, което е било много близко и е имало с
починалия при ПТП отношения на привързаност и подкрепа, би могло да изтъкне
обстоятелства, подобни на изложението от Д.Д., но това няма да му даде право да
получи по изключение обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя.
Посоченото тълкувателно решение предпоставя от една страна роднинска връзка на
лицата извън тесния семеен кръг, като се дават като пример братя и сестри,
баби/дядовци и внуци и едва тогава допуска да се изследва въпроса дали смъртта
на единия от родствениците не е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене „нормално присъщите за съответната родствена връзка“. Очевидно, че
без да отговаря на формалния критерий за съществуване на родствена връзка /и то
достатъчно близка/ между него и починалия, никое лице не може да получи
обезщетение, независимо на какви житейски обстоятелства се позовава и колко
дълбоки и трайни счита, че са били отношенията им.Най-малкото няма родствена
връзка, като база за сравнение дали моралните болки и страдания са надхвърлили
в случая „нормално присъщите за нея“.
Освен това,
обстоятелствата, които се установиха, не подкрепят извод, че създадената между
починалата и ищеца Д.Д. връзка по своето съдържани се е отличавала с онази
изключителност, която визира тълкувателното решение, за да даде основание по
изключение да се присъди обезщетение на стоящия извън близкия семеен кръг /брат
на покойния съпруг на Г.Д./.След смъртта на брат му и по стечение на
обстоятелствата /живеене в една къща на различни етажи и необвързаността на
ищеца в брак, съжителство, липсата на свои деца и пр./ Д.Д. и съпругата на
брата са създали едни прагматични отношения на битово ниво, помагали са си и са
се подкрепяли в ежедневните задължения за къщата, за децата и пр.
При така установените
обстоятелства, на Д.Д., който без съмнение е извън т. нар. „тесен семеен кръг“,
в който попадат останалите трима ищци, не може по изключение да се признае
правото на обезщетение за неимуществени вреди, поради което предявеният от него
иск следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат доказателствата, посочени за
установяване търпяните от него болки и страдания. В житейски план е възможно и
по-далечен роднина или такъв по прекратена вече връзка по сватовство, както и
хора без родство да търпят неимуществени вреди от причинена смърт на някого, но
критериите за съществуване на материална легитимация по иска за репариране на
такива са посочени в цитираните по горе постановления и тълкувателно решение,
които са задължителни за съдилищата при прилагане на тълкуваните правни норми.
Не се спори, че
починалата е била блъсната, пресичайки улица като пешеходец в гр.Панагюрище, от
л.а. „Фолксваген-голф“ с рег.№ ***, застрахован при ответника, с валидна към
датата на застрахователното събитие полица по задължителна застраховка
’’гражданска отговорност на автомобилистите“. Възражение относно съществуването
на правоотношението не се прави от страна на ответника, а същото се признава в
подадения по делото писмен отговор.
Безспорно е също, че
ответникът не е удовлетворил застрахователната претенция, предявена от тримата
ищци, които са деца на починалата Г. Ц.Д. с мотив, че не е представен краен
акт, с който приключва досъдебното
производство, образувано по случая и други документи, посочени в писмото,
приложено на л. 57 от делото.
Образуваното
досъдебно производство все още не е приключило и няма внесен обвинителен акт за
извършване на престъпление, поради което в настоящия процес следва да се
установят всички елементи от състава на непозволеното увреждане /чл.45 ЗЗД/, за
да се отговори дали застрахователят отговоря за причинените в резултат от
пътния инцидент вреди, като последица от деликтната отговорност на водача на
автомобила, чиято гражданска отговорност е застрахована при него.
Ищците Р., И. и С. Д.
доказаха по категоричен начин вредите, търпяни от всеки от тях във връзка с
внезапно настъпилата смърт на тяхната майка. Разпитаните свидетели, които добре и от дълго
време познават семейството, достатъчно близки са с ищците и са ги виждали често
след случилото се, установиха как всеки от тях преживява скръбта от липсата на
майката. От показанията на св. Й. и Т., както и от тези, които Р., Д. и И. Д.
съдът допусна да дадат за установяване на вредите, съобразявайки, че всеки
субективно съединен иск подлежи на отделно доказване, стана ясно, че всяка от
трите деца е имало близка връзка к починалата майка, чувствало е близост, опора
и подкрепа, особено след смъртта на техния баща през 2015 г.
Разликите в начина,
по който смъртта се отразява на трите деца на пострадалата идва от тяхната
възраст. С. е все още непълнолетен, бил е на 15 г., когато е загубил майка си, винаги
е живял и бил отглеждан от майка си до нейната смърт. Вредите за непълнолетния С.
са огромни, обичайните, които могат да се очакват за момче на тази възраст,
загубило майка си, като се прибави и травмата от това, че остава пълен сирак. От
показанията на Р. Д.се установи, че момчето е започнало да работи след смъртта
на майка си и е имало момент, в който е искало да се отказва от училището. Тези
факти са показателни за трудностите, които преживява и с които е принудено да
се справя това момче след смъртта на майката.
Другият син и дъщерята са пълнолетни и
самостоятелни хора, като Р. дори има съжителство на семейни начала, живее на
друго място и има свое дете. Но пък тя е научила за смъртта на майка си в
последните дни от своята бременност, така че скръбта и се е смесила в тревогите
как преживявания стрес ще се отрази на нея и детето, няма ли да усложни
състоянието й преди раждането и да му попречи по някакъв начин.
След раждането на
детето дъщерята чувства голяма празнота от липсата на майка й, която да я
напътства за грижите за него и с която да споделя тревогите и радостите от
неговото отглеждане. Макар да е на 28 г. и от много години живее със свидетеля Й.Й.
/според протоколираното в с. з. на 14.06.22 г. – от 15 г., като от 18 г. имат
връзка/. Тези обстоятелства може би не са съвсем точни, предвид факта, че е родена
през 1994 г., но грешките биха могли да се отдадат на смущението на свидетеля,
който видимо се разстрои, когато даваше показания за смъртта на майката на
жената, с която живее. Той твърди, че двамата с Р. разговаряли всеки ден с
нейната майка преди да почине, а два-три пъти в седмицата ходили при нея. А.Д.
очаквала бъдещото си внуче, грижела се за дъщеря си Р..
Следователно, макар
да живее отделно отдавна и да е изградила свое семейство и пълноценен личен
живот, дъщерята на починалата Г.Д.изпитва голяма емоционална празнина от
загубата на майката, засилена в деликатния момент на нейното раждане и периода
след това.
При И., който е на 27
г., друго обстоятелства прави вредите по-интензивни от обичайните за син на тази
възраст – това, че е продължавал да живее в един дом с майка си и непълнолетния
си брат, а сега са останали сами и вероятно ще продължи по-дълго да изпитва широк
спектър от негативни емоции, защото всичко в бита и ежедневието му напомня за
огромната загуба.А и трябва да полага усилия да запълни по някакъв начин
липсата на двамата родители в живота на С..Все пак става дума за млад,
работоспособен мъж, който колкото и да е бил близък с майка си има пред себе си
възможности за социална и лична реализация, така че интензитета и
продължителността на моралните болки и страдания се очаква да са по-малки от
тези, при малкия му брат.
Последното важи и за дъщерята Р.,
която е изградила свое собствено семейство, по устойчива психически е предвид,
възрастта и подкрепата на бащата на детето й, и за разлика от непълнолетното
момче се очаква по-бързо да започне да балансира емоционалните си състояния,
макар неминуемо да продължава да страда за загубата на майка си.
Вредите за всеки един
от тримата ищци са безспорно доказани и всички тези обстоятелства следва да се
имат предвид при определяне размера на паричните обезщетения, при спазване
принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД.
Следва да се обсъдят
и преценят на осн.чл. 202 ГПК изготвените, изслушани и приети заключения на
назначените вещи лица лекар и авто-инженер, с помощта на които се изяснява
наличието на останалите елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД –
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил и причинната
връзка между това поведение /при презюмирана от закона вина/ и настъпилите за ищците
неимуществени вреди, подробно описани по-горе.
Автотехническата експертиза
се базира на протокола за оглед на местопроизшествие, на фото-албума, изготвен
за нуждите на досъдебното производство, информацията за техническите
характеристики на автомобила и на свидетелските показания, в които се съдържат
данни за обстоятелства, допринасящи да се установи т. нар. „механизъм на ПТП“. Безспорно
се установява, че пътно-транспортното произшествие, при което е блъсната
пешеходката Г.Д. е станало на 03.01.2020 г., около 22,50 ч., на ул. „Хаджи
Димитър“ в гр. Панагюрище, по средата на пътното платно на която е имало почти
невидима, бяла на цвят непрекъсната осева линия.Уличните лампи в близост до
местопроизшествието не са светели, а то се намира почти по средата на отсечката
от 150 м. между улиците „Криволак“ и „Георги Бозаджиев“ и по-точно – на 75 м.
отстояние от работеща светофарна уредба на ул. „Г. Бозаджиев“.
Мястото на удара е
определен от вещото лице на л.10 от заключението му, като се установява, че той
е настъпил в лентата на движение на автомобила, идващ от към кръстовището с
ул.“Г. Бозаджиев“ в посока запад към ул.“Криволак“
След анализ на
повредите по автомобила и травмите, нанесени на пешеходката, вещо лице прави
констатации, че първия контакт помежду им е от лявата страна на автомобила на
предния ляв капак. Пострадала се е движела напречно на пътя и е била ударена от
автомобила в момент, в който той се е опитвал да я заобиколи. Механизма на
удара е описан подробно на л.11 от заключението, като се установява, че след
първия контакт, пешеходката се е навела леко напред и се е подпряла с лявата си
ръка на предния капак на автомобила. След удара тялото й е отхвърлено назад и
тя е паднала на асфалта върху лявата лента, където имало находки от кръв.
След съответните
изчисления на база на обективните данни от протокола за оглед и фотоалбума
вещото лице е определило, че скоростта на автомобила в момента на удара е била
69 км. ч., а преди да бъде задействана спирачната му система-81 км. ч., при
максимално допустима в населено място – 50 км.ч. При тази скорост дължината на
опасната зона /спирачния път/ при движение на автомобила в конкретната пътно-климатична
обстановка е била 77-78 м., а разстоянието от автомобила до мястото на удара в
момента на възприемане на опасността – 47 м. Подробности относно начина на
определяне на видимостта се съдържат в т. 9 на стр. 14-15 от заключението.
От свидетелските
показания, сред които с най-голяма достоверност са тези на св. Т. се
установява, че пешеходката е била с дрехи, чийто цвят я е правил трудно
забележима при конкретната пътна обстановка, защото са били сиви и със сходен
нюанс на дънките и якето.
В последна сметка
вещото лице е достигнало до извода, че при конкретните условия и видимост на
късите светлини на фаровете си, водачът е имал техническа възможност да
възприеме пешеходката, когато е отстоял на 40-50 м. от мястото на удара и при
скоростта, с която се е движел произшествието е било неизбежно, освен ако тя
самата не е била спряла движението си.
При по-ниска скорост,
която да е съобразена с пътната обстановка /48-58 км/ч./, според вещото лице
водачът на автомобила е могъл да избегне удара, защото дължината на спирачния
му път би била по-малака от разстоянието между него и пешеходката, когато е
могъл и реално я е възприел на светлината на фаровете си.
Разпоредбите от ЗДвП, които водачът е нарушил са чл. 21,
ал.1 и чл. 20, ал.2, а нарушението на конкретни забранителни и задължителни
правни норми във всички случаи е противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Вината на деликвента се предполага, до доказване на противното, но в
случая не се доказаха обстоятелства, които да я изключват. Движението със
скорост над допустимата в населено място и избора на такава, която не
съобразена с осветеността на пътя са причинно следствена връзка с настъпването
на ПТП, респективно – на вредите в резултат от него.
Механизмът, по който
от медицинска гледна точка са причинени уврежданията на Г.Д. е изяснен от
вещото лице д-р М., изготвил допуснатата по делото медицинска експертиза.
Пострадалата е била блъсната в дясната странична повърхност на тялото,
последвало е възкачването му на капака на автомобила и падане върху пътната
настилка, с допълнително травмиране. Така са причинени тежка, съчетана
черепно-мозъчна травма, гръдна и коремна травма и опорно-двигателна, довели до
нарушаване функциите на жизненоважни мозъчни центрове и кръвозагуба. Смъртта е
настъпила в пряка причинно-следствена връзка с така получените от ПТП
травматични увреждания, категоричен експертът.
Така установените
факти водят до извода за възникване отговорността на
застрахователя по имуществената застраховка „гражданска отговорност” по чл. 432
от КЗ да репарира причинените вреди в същия размер, в който на основание чл. 45 ЗЗД е задължен да ги обезщети застрахованият деликвент, в рамките на
застрахователната сума (лимит) по застраховка гражданска отговорност (чл.492 от КЗ).
След като
фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД е налице, съдът
дължи произнасяне по възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите
от страна на пострадалата, което се основава на три отделни групи факти:
пресичане на място, което не е указано за това и не е безопасно, състоянието й
на алкохолно опиянение, което според ответника е попречило да прецени правилно
отстоянието на автомобила, забавило е реакциите и пр. и несъобразяване на
поведението й с пътната обстановка –
приближаване на автомобил, който е могла да възприеме.
В последното съдебно
заседание, след изслушване на авто-техническата експертиза, пълномощникът на
ищците прави изявление, което следва да се квалифицира като признание на съпричиняването,
поради факта, че „пешеходката е имала възможност да избегне удара“ и на
основателността на възражението за намаляване на обезщетенията с 20 % поради
този неин принос за настъпване на вредите.
От обективна страна се установиха следните
обстоятелства, на които се основава възражението за съпричиняване: пешеходката
е предприела пресичане на място, което не е обозначено за това с пешеходна
пътека или светофарна уредба, била в състояние на алкохолно опиянение-средна
степен, с концентрация на алкохол в
кръвта 1,97 промила, което е установено по безспорен начин при аутопсията на
трупа й, могла е да възприеме автомобила преди да навлезе в неговата лента от
платното за движение, т. е. можела е да спре на осевата линия и да изчака
преминаването му, но не го е сторила.
На първо място, безспорно е налице
нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.113, ал.1 ЗДвП, без да е налице някое
от изключенията, предвидени в чл.113, ал.2. Пресичането е станало в населено
място при съществуваща на 75 м. работеща светофарна уредба. В тъмната част на
денонощието, при липсва на осветеност от уличните лампи, пресичането извън
пешеходната пътека е създало опасност от пътен инцидент, още повече, че жената е
била облечени в сиви на цвят дрехи. Състоянието на алкохолно опиянение води, според медицинската експертиза до
значителни нарушения на мисловната дейност, съобразителността, вниманието,
ориентацията,координацията на движенията и силно забавяне на реакциите. Няма
причина да се приеме, че при установеното количество на алкохол в кръвта
конкретно лице не е било повлияно по
този начин.
Именно затова,съдът приема, че
пешеходецът е допринесъл за настъпване на ПТП като не изпълнил задължението си
избере безопасно място за пресичане и е предприел такова в състояние, в което
не бил способен да реагира бързо и правилно, при възникване на опасност от
приближаващ автомобил. При наличие на обективна възможност да спре на осевата
линия, за да се предпази от удара, жената е продължила движението си по пътното
платно, поради което е последвал сблъсък, въпреки отклонението на автомобила
максимално в дясно.
При несъобразената и надвишаваща
допустимата скорост от страна на водача, съдът счита, че неговият принос за
настъпване на ПТТ е значително по-голям, тъй като той винаги трябва да
предполага вероятността от внезапно появили се на пътното платно обекти и да
може да предотврати произшествие, а и има задължение да пази уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците, съгласно чл.116 от ЗДвП.Произшествието
не би се случило, ако той караше с разрешената скорост, която е превишил с 30
км.ч.
Приносът на пешеходецът, предвид
установеното по-горе поведение, в което се изразява, според съставът на съда
съответства на 30% и той следва да се вземе предвид при намаляване размера на
обезщетението на осн.чл.51,ал.2 ЗДвП.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, е обусловено както
от съобразяване на указаните в ППВС №4/68 общи критерии и главно степента на родствена
близост между пострадалия и ищеца, действителното съдържание на съществувалите
между пострадалия и него житейски отношения, така и при отчитане на
обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането (и към
момента на постановяване на решението), чиито промени са намерили нормативно
отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ следствие транспониране
на европейските директиви в областта на застраховането.
Вземайки предвид
всички тези фактори и в съответствие с направените по-горе подробни изводи за
начина, по който е рефлектирала смъртта на майката върху психиката, поведението
и начина на живот на всяко едно от трите и деца, съдът счита, че на най-малкия
син – С.Д.,следва да се определи обезщетение в размер на 200 000 лв., а на
И. и Р. Д. – по 160 000 лв.
Тези размери следва
обаче да се намалят с 30 % и на ищците да се присъдят съответно: 140 000
лв. на С.Д. и по 112 000 лв.
Законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди от 07.04.2020 г.,
като разпоредбата на чл.497, ал.1,т.1 КЗ следва да намери своето приложение,
като в съответствие с неоспореното твърдение на ищците за предявяване на
застрахователни претенции на 07.01.20 г. и данните по делото,че в тримесечен
срок те не са удовлетворени. Ищецът е представил доказателства за предявяване
на претенциите и за разменената кореспонденция по образуваната застрахователна
преписка. Клеймото върху разписката за получаване на молбата-претенция е
неясно, но ответникът не възрази, че тази дата е именно 07.01.20 г.
Ответникът следва да
заплати на пълномощниците на ищеца адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата. Размерът
му следва да се определи съразмерно на уважената част от исковете за всеки ищец
в размер, съответстващ на предвидения в действащата Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 15 680 лв. на осн. чл.
78, ал.6 ГПК, тъй като ищците, чието искове се уважават са освободени от
внасянето на такава на осн. чл. 83 ГПК, а на ищеца
Ответникът следва да
възстанови частично и разноски, направени от бюджета на съда поради
освобождаването на трима от ищците от заплащане на такива във връзка с техните
доказателствени искания.
По изложените съображения
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД-гр.София да
заплати застрахователни обезщетения за неимуществени вреди претърпени като пряка и непосредствена
последица от смъртта на Г. Ц.Д., починала в следствие на ПТП, станало на 03.01.2020
г. на
ищците: И.С.Д.,
ЕГН ********** ***
– в размер на 112 000
лв., Р.С.Д., ЕГН
********** *** – в размер на
112 000 лв. и С.С.Д., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своя
попечител Д.И.Д., ЕГН ********** - в размер на 140 000 лв., заедно със
законната лихва върху обезщетенията, считано от 07.04.2020 г. до окончателното
плащане, като отхвърля
предявените от тях като частични исковете в останалата част, до размера на
176 000 лв. за всеки един от тримата ищци.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.И.Д., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД-гр.София да му заплати застрахователно обезщетение в
размер на 176 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени като пряка и непосредствена
последица от смъртта на Г. Ц.Д., починала в следствие на ПТП, станало на 03.01.2020
г.
ОСЪЖДА „ДЗИ
– Общо застраховане" ЕАД - гр.
София да заплати държавна такса в размер
на 14 560 лв. по сметка на ОС-Пазарджик,в полза на бюджета на съдебната власт и 110 лв. – част от разноските по делото, платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо
застраховане" ЕАД - гр. София да заплати на адвокат Д.С.Т., вписан р-ра, поддържан от САК под
личен рег. № **********, на осн. чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение
за предоставената по делото безплатна адвокатска защита на ищците в размер на
4 330 лв. за С.Д. и по 3 770 лв. за Р. и И. Д..
Решението подлежи
на обжалване в 2-седмичен срок от получаване на препис от страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: