Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
20.05.2019г.,
гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №4579 по описа на ДРС за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от „Кредитреформ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“
№10 срещу Е.В.М., ЕГН ********** *** иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца в качеството му на цесионер по
договор за цесия от 01.02.2018г., сключен с цедента „4финанс“ ЕООД следните суми: 270 лв. – главница по
договор за кредит №**********/20.10.2015г.,
сключен между „4финанс“ ЕООД в
качеството на кредитор и Е.В.М. в качеството на кредитополучател, заедно със
законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане и 60,70 лв., представляваща наказателна лихва по договора за периода
от 15.11.2015 г. до 31.01.2018 г. Претендират се и сторените по делото
разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на
твърдения, че 20.10.2015г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под тьрговската си марка „Вивус" и Е.В.М. е сключен Договор за кредит №**********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия
член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3,
във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за
кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и е в
съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава
заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на
интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус" предоставят
Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и
Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която
трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8
от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя
на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят
трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане
на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от
кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите
Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на
Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по
описаната във формуляра за заявка банкова сметка ***. В процесния случай, на
20.10.2015г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на
„Вивус" под
№********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях.
В заявката си Е.В.М. заявява желание да му бъде отпусната сума в размер 70,00 лв. Кредитът е отпуснат за период от 25
дни, с падежна дата - 14.11.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията
по договора, кредитодателят отпуска заемната сума по банкова сметка, ***ра за
кредит, на кредитополучателя. На 02.11.2015г. Е.В.М. заявява
искане за отпускане на допълнителен кредит в размер 200,00
лв. Съгласно т. 8.2 от Общите условия, кредитополучателят има право да
кандидатства за допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия.
При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се
изменя чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с
изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат
съответно и за допълнителния кредит. Договорът е изменен на същата дата - 02.11.2015г. С тегленето на допълнителната сума, спазвайки
точно уговорения срок, Е.М. се задължава да върне на кредитодателя
сума в общ размер 270 лева. С настъпване на падежа по договора - 14.11.2015г.,
кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно
клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от
15.11.2015г., „4финанс" ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна
лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01%
към договорная лихвен процент, посочен в специалните условия на договора за
кредит (в процесния случай - 0%), върху
неизплатената главница за периода на просрочието. От „Вивус" изпращат три
броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за
кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението,
дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5.
от Общите условия към Договор за кредит № ********** се
таксуват по 10.00 лева за всяко и са за сметка на изпадналия в
просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът не погасява
гореописаните вземания.
На 01.02.2018г. „4финанс"
ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България" ЕООД, в
качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземанията по Договор № **********, както
следва: главница -
270,00 лева; наказателна лихва - 307,80 лева за периода 15.11.2015г. до 31.01.2018г.;
отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00 лева.
Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1,
което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него,
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл.99, ал.3
от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която е
върната с отметка „Пратката не е потърсена от получателя". Поради което,
към настоящата искова молба, се прилага уведомление за извършената цесия. В
изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99,
ал.4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предоставят на
„Кредитреформ България" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от
01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата
на ответника продължава.
Предвид гореизложеното,
„Кредитреформ България" ЕООД има ликвидно и изискуемо вземане срещу Е.В.М.,
като с настоящата искова молба се претендира сума в общ размер 330,70 лв.,
от които: 270,00
лева -
неплатена главница по Договор за кредит № **********, 60,70 лева
- наказателна лихва за периода от
15.11.2015г. до 31.01.2018г.
По
делото е привлечено на страната на ищеца трето лице помагач – „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Студентски, ул.”Никола Габровски” №79 ет.2. Третото лице помагач не
изразява становище по иска.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът не е подал писмен отговор
на исковата молба. В
хода на производството ответникът, чрез назначения му особен представител
заявява становище за основателност на исковата претенция.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представената разпечатка на хартиен носител на специалните условия на
договор за кредит се установява, че страни по него са „4 финанс“ ЕООД и Е.В.М.. Предмет на договора е
предоставянето на сумата от 70,00 лв. за срок от 25 дни, с датата на получаване 20.10.2015 г. и връщане 14.11.2015 г., при ГПР 0%, като тя следва да се
изплати по банкова сметка. ***.11.2015г. ответникът В. е заявил искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер на 200 лева. Неразделна част от договор са общите условия, които са получени и
приети от Е.М., а
договорите са изготвени в два еднообразни екземпляра, подписани електронно в съответствие
с процедура, разписана в Общите условия.
Според
ангажираните по делото общи условия за получаването на кредита
кредитополучателят се регистрира на страницата на кредитора www.vivus.bg, като
създава личен профил и приема Общите условия. Кредит се отпуска въз основа на
искане по образец в страницата на кредитора. След регистрацията на началната
страница се предоставя проект за договор, като след прочитането и съгласие с
него кредитополучателят следва да го подпише електронно, натискайки бутона
„Подпиши“. Натискайки бутона кредитополучателят подписва всяка от страниците на
договора и потвърждава, че е приема Общите условия и стандартния европейски
формуляр, като се съгласява сумата да му бъде преведена преди изтичането на
14-дневния срок за отказ от договора. Отговор на искане за предоставяне на
кредит кредитора предоставя в 7-дневен срок от получаването му. Според общите
условия договора се счита сключен и влиза в сила от датата на потвърждаването
му по електронна поща и извършването на паричен превод, който
кредитополучателят е приел предварително на началната страница. След сключване
на договора кредитора превежда незабавно сумата по сметка на кредитополучателя,
а срока на договора започва да тече от дата на превода. Кредитополучателят има
право да се откаже от договора, без да е нужно да обуславя причините за това, в
14-дневен срок от сключване на договора. Той трябва да възстанови отпуснатия му
кредит до датата на погасяване, посочена в специалните условия, като има право
да удължи срока за връщане на кредита със 7, 14 или 30 календарни дни, като
правото на удължаване се счита упражнено след заплащането на такса. При забава
в заплащането на сума по кредита кредитополучателят дължи надбавка за
наказателна лихва в размер на законната лихва върху незаплатената сума за
периода на просрочие, като към датата на сключване на договора тя възлиза на
10,01 % и се
променя при промяна на основния лихвен процент на БНБ.
На 20.10.2015г. и на 02.11.2015г. „4 финанс“ ЕООД е наредило на „Юробанк България“ АД да плати по сметка
на Е.В. сумите от 70,00 лв. и 200,00 лв., което се установява от представени по делото преводни нареждания.
Между „4 финанс“
ЕООД и ищецът е постигнато съгласие за сключване на договор № BGF-2018-005/01.02.2018г. по силата, на който първият продава на
втория вземания, описани в приложение към него. Под №178 в приложението към договора е
посочено вземане по договор за кредит №9940712001/20.10.2015 г., със срок за издължаване 25 дни, падеж 14.11.2015 г., с длъжник Е.В.М., с непогасена сума към датата на
прехвърлянето по главница – 607,80 лв. Прехвърлянето на вземанията, предмет на договора за цесия, е
потвърдено от управителя на ищеца на 01.06.2018 г.
„4 финанс“ ЕООД е
овластил ищеца - “Кредитреформ България“ ЕООД с правата да уведоми
длъжниците по прехвърлените вземания, предмет на договора за цесия, като
изготви и изпрати съобщения и уведомления до тях и техните представители, което
се установява от ангажирано по делото пълномощно с нотариална заверка подписа
на издателя му от 02.02.2018 г.
“Кредитреформ
България“ ЕООД, като пълномощник на „4 финанс“ ЕООД, е направил изявление,
адресирано до ответника Е.В.М.,
че задълженията му към „4 финанс“ ЕООД, в размер на 607,80 лв. към 01.02.2018 г., са
прехвърлени в полза на “Кредитреформ България“ ЕООД. В. е уведомен, че изпълнение за
тях дължи на “Кредитреформ България“ ЕООД и сметка, по което то може да бъде
предложено. Изявлението е изпратено до адресата по пощата и върнато в цялост с отбелязване
„пратката не е потърсена от получателя“.
Предявените
искове за
заплащане на сума по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние са с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр.9 ЗПК, вр. с чл.6 ЗПФУР и за заплащане на обезщетение за забава с правна
квалификация чл. 86 ЗЗД.
Между ответника Е.В. и „4 финанс“ ЕООД е постигнато
съгласие за сключване на договор за потребителски кредит. Договорът е
сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради което попада
под режима на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/. Съгласно т. 1 от ДР на ЗПФУР този ред за сключване на договор е
приложим по отношение на финансови услуги като кредитирането. Комуникацията
между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на
която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставил е
необходимата информация и се е съгласил да получи такъв. Изискуемата от ЗПК
писмена форма за сключването на договора за кредит е спазена, тъй като за нея е
съставен електронен документ, като по делото той е представен в разпечатка. Той
съдържа индивидуализиращи белези и данни, установяващи категорично кой е
техният автор, какво е тяхното съдържание, както и каква е била целта да бъдат
отправени. В хода на производството тези изявления не са оспорени от ответника.
По договорната
връзка „4 финанс“ ЕООД е предложил изпълнение, като е превел договорената
сума от общо 270,00
лв. по посочена от ответника банкова сметка. ***зникнало задължение
за връщане на сумата съгласно уговорките по договор – в срок от 25 дни /на 14.11.2015 г./. По делото няма доказателства за отправяни искания от
ответника за удължаване срока на договора.
С договор за цесия вземанията
по договора са прехвърлени в полза на ищеца. Съобщението, извършено от цесионера,
действащ като пълномощник на цедента, е правно
валидно, действително и поражда правните си последици. Уведомителното писмо е
изпратено на постоянния адрес на длъжника, който е посочен в договора, като в
чл.17.6. от общите условия е предвидено, че кореспонденцията до страните се
изпраща на адресите им за контакт, посочени в договора. Изпратеното
уведомително писмо на постоянния адрес на кредитополучателя е върнато в цялост,
като видно от обратната разписка, пратката не е била потърсена от получателя.
Няма данни за друг регистриран от лицето адрес, а в случай, че ответникът е
пребивавал на друго място, той е следвало да уведоми кредитора за промяната в
адреса си. В противен случай известието, изпратено до адреса за кореспонденция,
за който липсва уведомяване, че вече е променен, се счита за валидно връчено
след изпращането му. От страна на финансовата институция са били предприети
необходимите действия за уведомяване на длъжника и само неговото поведение е
причината за неполучаването на писмото. Кредиторът не следва да търпи
неблагоприятни последици от неизпълнение на договорните задълженията на
длъжника, поради което изцяло в тежест на последния е да понесе риска от своето
бездействие по информиране на другата страна за променения си адрес, ако това е
било така. В този смисъл ответникът не
се освобождава от отговорност спрямо новия кредитор, който е изпратил
уведомлението за цесия на адреса за кореспонденция по договора и неполучаването
на писмото там е изцяло по вина на длъжника. Нещо повече, няма доказателства по
делото, че длъжникът е извършил плащане на процесните суми
на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта
на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а
длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на
ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в конкретния случай се налага
еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на
ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита,
който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.
Ответникът не е
ангажирал доказателства за предложено от него изпълнение в хода на
производството, като той носи доказателствена тежест за установяване на този
факт. При
това искът за главницата следва да бъде уважен.
Ответникът не е
предложи изпълнение в уговорения срок и е изпаднал в забава. За срока на
забавата той държи заплащането на обезщетение върху главното вземане в претендирания размер от 60,70 лв. за
периода от 15.11.2015 г. до
31.01.2018г.
С оглед изхода на
производството на ищеца се следват сторените по делото разноски в размер на 400 лв. (100 лв. – държавна
такса и 300 лв. – възнаграждение на назначения на ответника особен представител) и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с
оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес.
Водим от горното,
Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Е.В.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ №10
в качеството му на цесионер по договор за цесия от 01.02.2018г., сключен с
цедента „4финанс“ ЕООД следните суми:
270 лв. – главница по договор за кредит №**********/20.10.2015г., сключен между „4финанс“ ЕООД в качеството на кредитор и Е.В.М. в
качеството на кредитополучател, заедно със законната лихва върху нея от
подаване на исковата молба – 13.11.2018г. до
окончателното изплащане и 60,70 лв., представляваща наказателна лихва по
договора за периода от 15.11.2015 г. до 31.01.2018 г.; сторени по делото разноски в
размер на 400 лв. и 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Банкова сметка, ***ите суми:
IBAN: ***:
STSABGSF при „Банка
ДСК“ ЕАД
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Студентски, ул.”Никола Габровски” №79 ет.2.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: