Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 26.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 07 юли…..……..…………………………………… през две хиляди двадесет и първа година……….…….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.Ф.

 

при секретаря Н. Георгиева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Ф.……….…………………………….гр.дело 323 по описа за 2020г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството е по субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК.

Ищецът в производството П.Е.М. твърди, че на 01.10.2019 година сключил с ответника Фератум България ЕООД договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР. По силата на този договор му била предоставена в заем сумата от 600.00 лева със срок на издължаване 12 месеца на равни месечни вноски при ЛП на кредита 23% и ГПР 49.11 %. На същата дата сключил с ответника Фератум Банк ЕАД договор за поръчителство по кредита, според който ищецът дължи на дружеството гарант сумата от 462.00 лева.

Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.19, ал.1 и ал.4  ЗПК във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК. Макар да са посочени в договора ЛП и ГПР, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР. В договора не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът не е имал право да формира ГПР в размер на 49,11%.  Това нарушение има за правна последица според разпоредбата на чл.22 ЗПК недействителност на уговорките за заплащане на лихви, поради което и ищецът дължи заплащане само на чистата сума на заема.

На следващо място в ГПР не е включено плащането към дружеството гарант. Това плащане следва да се приеме, че е съставна част от ГПР по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Получаването на кредита е обусловено от получаването на гаранция. Невключването на плащането по гаранцията в размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, което от своя страна води до неравноправен характер, респ. до недействителност на клаузите. Ако дължимото по обезпечението плащане бе включено коректно в ГПР, то последните биха надвишили петкратния размер на законната лихва, което от своя страна представлява нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК.

Позовава се и на липсата на описание в договора на начина на упражняване на правото на отказ от кредита. В договора не било посочено, че в случай на отказ, кредиторът няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, както и за размера на лихвения процент на ден (чл.11, ал.1, т.20 ЗПК). Неуведомяването на потребителя уврежда интересите му според чл.29, ал.6 ЗПК.

Не на последно място договорът за потребителски кредит се явява нищожен и поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, а именно в него не са включени условията за прилагане на лихвения процент.

 

Твърди, че нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект и уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник Фератум Банк за учредяване от негова страна на лично обезпечение също е нищожен. Договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг. Конкретният договор обаче е недействителен и на самостоятелно основание. Договорът за поръчителство е уреден в чл.138 ЗЗД и представлява съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, неучастващо лице. Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор.  Освен това, поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на Директива 2008/48.

Предвид гореизложеното, моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника Фератум България ЕООД нищожност на сключения договор за потребителски кредит поради нарушение на императивни норми на ЗЗП и на ЗПК и по отношение на отвеника Фератум Банк нищожност на сключения договор за поръчителство като сключен без основание, в противоречие с добрите нрави и представляващ бъдещо дарение. При условия на евентуалност, моли съда, в случай, че не уважи главния иск за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит, то да обяви за нищожна клаузата на чл.5 от същия като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗПП и като нарушаваща императивните разпоредби на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество Фератум България ЕООД оспорва предявения иск. Твърди, че ЛП по договора е прост, в размер на 23%, посочен е в договора и не се налага включване на каквото и да било допълнително разясняване. Сключването на договора за гаранция е допълнителна услуга, поради което и според §1, т.1 от ДР на ЗПК не подлежи на включване на ГПР. Неоснователно е и искането по предявения евентуален иск, тъй като клаузата на чл.5 от договора е диспозитивна, тя предоставя само възможност за кредитополучателя да избере измежду различни видове обезпечения, в случай че е избрал да предостави такова. Отделно от това ищецът е имал на разположение цялата преддоговорна информация, както и 48 часа, за да се запознае с нея и да избере дали да сключи договор или не. Моли съда, да постанови решение, с което отхвърли предявените искове, като му присъди и разноските по делото.

 

В срока по чл.131 ГПК ответникът Фератум Банк също взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че сключването на договор за поръчителство от страна на ищеца именно с този ответник е изцяло по волята на ищеца. Дружеството е финансова институция с банков лиценз, поради което и сключваните от него сделки, включително и гаранционните са възмездни. С договора за поръчителство ищецът не надарява кредитора, а заплаща възнаграждение на поръчителя за даденото от банката обезпечение. Преди сключване на договора, ищецът е разполагал с цялата информация и с възможността в рамките на 48 часа да я обмисли и да я приеме или не. Моли съда с решението си да отхвърли предявените искове, като претендира присъждане и на направените в производството разноски.

 

В съдебно заседание ответниците се представляват от процесуални представители, които поддържат възраженията си срещу предявените искове.

В хода на производството са представени писмени доказателства и е изслушана съдебно-финансова експертиза, от които съдът приема за установено следното:

 

По делото не е спорно, че между ищеца и ответника Фератум България на 01.10.2019 година е сключен договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР. По силата на този договор на ищеца е предоставена в заем сумата от 600.00 лева със срок на издължаване 12 месеца на равни месечни вноски при ЛП на кредита 23% и ГПР 49.11 %. На същата дата ищецът е сключил с ответника Фератун Банк договор за поръчителство по кредита с посредничеството на първия ответник, според който ищецът дължи на дружеството гарант сумата от 462.00 лева. Последната следвало да престира заедно с погасителните вноски по кредита.

По искане на ищеца по делото е допусната и приета съдебно-финансова експертиза, която да провери каква сума е усвоил кредитополучателя, каква сума е върнал, какви разходи по смисъла на чл. 19 ал.1 ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждение от всякакъв вид, в т.ч. дължими на посредниците за сключване на договора) са включени в договорения годишен процент на разходите от 40.11% и какъв е процентът на ГПР, ако в него се включват и разходите за гаранта.

Според представеното по делото заключение ищецът е внесъл общо сумата от 284.73 лева, с които ответникът е отчел като погасени в пълен размер първите 6 броя вноски за кредитора и за гаранта. Вещото лице посочва, че договорения годишен лихвен процент в размер на 23% е неправилно формиран. Посочените вноски по погасителния план и приложения начин на формиране на ЛП сочат, че кредиторът е заложил олихвяване и на вече погасената част от главницата. Заложеното оскъпяване на договора (с посочената в него дължима сума за връщане) дава основание на вещото лице да посочи, че реално кредиторът е приложил по – висок от обявения ГЛП, а именно 35.03 %. Ако в  ГПР са включени само разходите за възнаградителна лихва (както е посочено в договора), то той би бил 34.93%, а не както е посочено в договора 49.11 %. Как е формиран този процент обаче остава загадка, тъй като кредиторът не е посочил компонентите му. На последно място вещото лице е посочило ГПР, в който е включено и възнаграждението на гаранта в размер на 462.00 лева, платимо на 12 броя месечни вноски. Вещото лице изразява становището си на специалист, че тази сума е разход по кредита. В този случай ГПР е 151.87%.

 

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

         С оглед цитираната разпоредба възнаграждението на гаранта следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Според заключението на вещото лице, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено, в случай, че в ГПР се включи възнаграждението на поръчителя, то ГПР е размер на 151.87%. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България – 50% . Съдът приема, че действителният ГПР е над този допустим размер, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Невключването на възнаграждението по договора за поръчителство и посочването на неверен ГПР в сключения договор за потребителски кредит представляват нарушение на закона и по-конкретно на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Установените факти сочат и  на безспорен извод за заблуждаваща търговска практика.

На основание чл. 21 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен.

Поради недействителност на главното задължение и съответно липса на основание, за недействителен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде обявен и акцесорният договор за поръчителство, сключен между ищеца и Фератум Банк. Този договор е недействителен и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради заобикаляне на закона – заобикаляне на чл. 11, т. 10 от ЗПК, и противоречие със закона – с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

 

При уважаване на главните искове за прогласяване нищожност на договорите, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения иск за нищожност само на клаузата на чл. 5 от процесния Договор за потребителски кредит от 01.10.2019година.

 

Предвид изхода на делото ответниците по двата иска следва да бъдат осъдени да заплатят  разноските по делото. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото с Разпореждане от 28.08.2020г., поради което и с оглед направеното искане от процесуалния му представител адвокат Д.Ф., следва да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. 2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на БРС сумата от общо 100.00 лева – държавна такса и 200 лева – възнаграждение на вещото лице, платено от бюджета на съда.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Фератум България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост, жк Младост 3, бул Александър Малинов № 51,вх. А, ет.9, офис 20 НИЩОЖНОСТТА на сключения между дружеството и  П.Е.М. с ЕГН **********,*** Договор № 803225/01.10.2019 година.

 

         ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Фератум Банк ЕАД, със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес център Станд № 120, Гзира ГЗР 1027 НИЩОЖНОСТТА на сключения между дружеството и П.Е.М. с ЕГН **********,*** Договор за поръчителство от 01.10.2019 година.

 

ОСЪЖДА Фератум България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост, жк Младост 3, бул Александър Малинов № 51,вх. А, ет.9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Берковица сумата от 50.00 лева ДТ.

 

ОСЪЖДА „Фератум Банк ЕАД, със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес център Станд № 120, Гзира ГЗР 1027 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Берковица сумата от 50.00 лева ДТ.

 

ОСЪЖДА Фератум България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост, жк Младост 3, бул Александър Малинов № 51,вх. А, ет.9, офис 20 и „Фератум Банк ЕАД, със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес център Станд № 120, Гзира ГЗР 1027 ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно по сметка на Районен съд Берковица сумата от 200 лева – деловодни разноски за възнаграждение за вещо лице.

 

ОСЪЖДА Фератум България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост, жк Младост 3, бул Александър Малинов № 51,вх. А, ет.9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Ф., вписана в САК с личен номер **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 300.00 лева за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице.

 

ОСЪЖДА „Фератум Банк ЕАД, със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес център Станд № 120, Гзира ГЗР 1027 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Ф., вписана в САК с личен номер **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 300.00 лева за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :