Р Е Ш Е Н И Е
№ 785
гр.
Хасково, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО,
в публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Гергана Тенева и в
присъствието на прокурор Евгения Стефанова от ОП - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) № 440 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – ПЛОВДИВ“ към „БДЖ – ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ“ ЕООД, представлявано от директора инж. П. А., подадена чрез
пълномощник юрк. Р., против Решение №28/04.03.2022г., постановено по АНД
№527/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е потвърдено
Наказателно постановление №26-001342/21.09.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр.Хасково, с което на „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ –
ПЛОВДИВ“, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500.00 лева за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
В касационната жалба
се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила. Показанията на свидетелите –
директор на „Поделение за товарни превози – Пловдив“ и служител на това
поделение, не били обсъдени в съдебното решение. Фактическите и правни изводи
на съда били формирани без обсъждане на всички доказателства. Наказателното
постановление било потвърдено въпреки допуснати в хода на производството
процесуални нарушения. От описанието в НП било невъзможно да се установи точно
кога било извършено нарушението, както и доказателствата, които го
потвърждават. Твърди се, че „Поделение за товарни превози – Пловдив“ не е юридическо лице, а поделение
към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД и било част структурата на последното.
Едноличен собственик на капитала на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД бил „Холдинг
Български държавни железници“ ЕАД, чийто принципал било Министерството на
транспорта. В тази връзка „Поделение за товарни превози – Пловдив“ не можело да бъде и не било
възложител на обществената поръчка за осигуряване на предпазни средства и
облекло за служителите в Локомотивен филиал – Димитровград към Локомотивно депо
– Стара Загора. Такава обществена поръчка била проведена от на „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД. След изпълнението ѝ работно облекло било раздадено на
работниците от Локомотивен филиал – Димитровград, като доказателствата за това
били представени на Дирекция „ИТ“ – Хасково. Сочи се, че директорът на
„Поделение за товарни превози – Пловдив“
нямал право сам да взима решение за изразходване на парични средства, които му
се предоставяли помесечно, респ. не можел да закупува работно облекло и лични
предпазни средства. Твърди се, че АУАН бил връчен за подпис на директора на
„Поделение за товарни превози –
Пловдив“, без да бил съставен в негово присъствие, а свидетелят по акта не се
запознал със съдържанието му. Както в съставения АУАН, така и в протокола за
извършване на проверка на място от 18.01.2021г. не било посочено кога изтичал
срока за използване на предоставените по-рано предпазни средства и специално
работно облекло, и на колко от работниците на Локомотивен филиал – Димитровград
следвало да се предостави ново. В НП, АУАН и протокола за извършване на
проверка от дата 18.01.2021г., не било посочено дали по работни места или по
документи било установено нарушението, липсвало писание за лични предпазни
средства и специално работно облекло, на колко работни места била извършена
проверката и трудовата дейност на същите, място на извършване на проверката,
общият брой проверени работници и служители, и на колко от тях е изтекъл срокът
на износване на личните предпазни средства и специално работно облекло, установените
обстоятелства, извършеното нарушение и нарушителят, както и точното място на
извършване на нарушението. В санкционния акт не били обсъдени и представените
пред АНО доказателства. Също така, не било спазено изискването на чл.34, ал.1
от ЗАНН – АУАН бил съставен след изтичане на предвидения в нормата тримесечен
срок. В случая нарушителят бил известен на Дирекция „ИТ“ – Хасково още преди
съставянето на документа, финализиращ проверката. Самоличността на извършителя
била изначално известна, още при съставяне на протокола за извършване на
проверка от 18.01.2021г, а нарушението се явявало довършено на 01.03.2021г.
Срокът по чл.34 от ЗАНН бил изтекъл 01.03.2021г., а АУАН съставен пет месеца
по-късно.
Предвид изложеното
се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление. Моли се, в случай че не се споделят за основателни
изложените възражения, да се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение.
В съдебно заседание
касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора.
Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът –
Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Претендира разноски по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество, същата е основателна.
С Решение № 28/04.03.2022г.,
постановено по АНД № 527/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград е потвърдено
Наказателно постановление № 26-001342/21.09.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр.Хасково, с което на „Поделение за товарни превози –
Пловдив“, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда
(КТ), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500.00 лева за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, за това, че като работодател
не е изпълнило в срок принудителна административна мярка (задължително
предписание) на контролен орган за спазване на трудовото законодателство,
дадено в т.5 от Протокол за извършена проверка №ПР2037185/18.01.2021г. – на
основание чл.246, ал.1 от Наредба №7от 23.09.1999г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работното оборудване, да осигури на работещите на длъжност: машинист,
локомотивен и помощник-машинист, локомотивен в Локомотивен филиал –
Димитровград към Локомотивно депо – Стара Загора, определите от него лични
предпазни средства и специално работно облекло, които били с изтекъл срок на
годност към момента на проверката.
За да постанови решението
си, районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 09.12.2020г.
служители на Дирекция „ИТ“ – Хасково извършили проверка по работни места в
Локомотивен филиал – Димитровград, към Локомотивно депо – Стара Загора, към
„Поделение за товарни превози“ – Пловдив, към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД.
Впоследствие били изискани документи от работодателя, след получаването на които,
или след изтичане на срока за получаването им, били извършени проверки в
Дирекция „ИТ“ – Хасково, в хода на които от представените при проверката лични
картони за отчитане на работното облекло, по отношение работниците на длъжност:
машинист, локомотивен и помощник-машинист, локомотивен, контролните органи
установили, че срокът на износване на предоставени лични предпазни средства и
специално работно облекло, бил изтекъл. Констатациите били описани в Протокол
за извършена проверка №ПР2037185/18.01.2021г., с който било дадено предписание
(т.5) работодателят да осигури на работещите на посочените длъжности определeните от него лични предпазни средства и специално
работно облекло, в срок до 28.02.2021г. След изтичането на този срок, на
18.06.2021г. представител на работодателя бил призован с указание да представи
писмени доказателства за изпълнение на даденото предписание, но от дружеството
били представени само 2 броя договори от 13.04.2021г. за доставка на зимно
специално работно облекло и лятно работно облекло. След установяване на
нарушението бил съставен АУАН, а в последствие и издадено НП.
От правна страна
съдът приел, че при съставяне на АУАН са спазени изискванията на ЗАНН.
Нарушението било правилно квалифицирано от административнонаказващия орган, който
го описал правилно, текстово и цифрово. Определил описаната в АУАН фактическа
обстановка като ясна и достатъчна. Нарушението било ясно описано, с посочване
на обстоятелствата, обуславящи извода на извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Констатирал, че доказателства за осигуряване на работно облекло на
машинист, локомотивен и помощник-машинист, локомотивен в Локомотивен филиал –
Димитровград, не били представени, респ. предписанието за това не било
изпълнено в дадения срок. Представените договори за доставка на работни облекла
не доказвали, предоставянето им на работещите, а и освен това датите на тези
договори били след изтичане на срока за изпълнение на задължителното
предписание. Действията на работодателя установявали единствено положени усилия
към изпълнение на предписаното, но не и реалното изпълнение. По отношение
възражението за съставяне на АУАН след установения в закона срок, съдът посочил,
че неспазване на чл.34 от ЗАНН не е налице. Проверката на контролните органи
била извършена на 09.12.2020г. по работни места - в Локомотивен филиал –
Димитровград, а на 17.12.2020г., 11.01.2021г. и 14.01.2021г. – по документи в
Дирекция „ИТ“ – Хасково. Нарушението било констатирано при последваща проверка -
на 18.06.2021г., по документи. Пояснил, че преди извършването на последваща
проверка и приключването на същата, нямало как контролните органи да установят
дали били изпълнени или не предписанията, като от датата на констатиране на
установеното нарушение започнал да тече преклузивният срок за издаване на АУАН
и НП. АУАН бил издаден 24.08.2021г., а НП на 21.09.2021г., като нарушението
било установено като такова едва след извършената последваща проверка на
18.06.2021г. Всички възражение в жалбата се отнасяли за несъществени нарушения
на материалния и процесуалния закон и не водели до извод за отмяна на НП.
Касационният състав
на Административен съд - Хасково приема, че решението на Районен съд
Димитровград е постановено при неправилно приложение на материалния закон по
следните съображения:
Установява се от
доказателствата по делото, че дружеството– жалбоподател е санкционирано за
това, че не е изпълнило в срок принудителна административна мярка (задължително
предписание) на контролен орган за спазване на трудовото законодателство,
дадено в т.5 от Протокол за извършена проверка №ПР2037185/18.01.2021г. – на
основание чл.246, ал.1 от Наредба №7от 23.09.1999г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работното оборудване, да осигури на работещите на длъжност: машинист,
локомотивен и помощник-машинист, локомотивен в Локомотивен филиал –
Димитровград към Локомотивно депо – Стара Загора, определите от него лични
предпазни средства и специално работно облекло, които били с изтекъл срок на
годност към момента на проверката. Предписанието е дадено на 09.12.2020г. със
срок на изпълнение 28.02.2021г., а неговото неизпълнение е констатирано от контролните
органи на 18.06.2021г. Съответно АУАН е съставен на 24.08.2021г., а процесното
НП издадено на 21.09.2021г.
В случая не се
очертава като спорен между страните въпросът, има ли санкционираното Поделение
за товарни превози качеството на работодател и следващото се от това за него
задължение да осигури на работещите в поделението служители специално работно
облекло, от което същите имат нужда. Като спорен по-скоро се очертава въпросът,
с оглед структурното положение на Поделение за товарни превози Пловдив към „БДЖ
Товарни превози“ ЕООД, разполагало ли е с възможността в указания му от
контролните органи срок да изпълни така даденото му предписание и направило ли
е необходимото за това.
Съгласно структурата
„БДЖ- Товарни превози“ ЕООД е търговско дружество, със 100% собственост на
капитала на „Холдинг БДЖ“ ЕОД, като правата на едноличния собственик се
упражняват от Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД. Дружеството е част от
холдингова структура, в която дружеството майка – „Холдинг БДЖ“ ЕАД
представлява управленски център за стратегическо развитите и контрол, като
създава обща ръководна линия и цели, а дъщерните дружества – „БДЖ- Пътнически
превози“ ЕООД и „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД следват управленската стратегия.
Дейността на дружеството се осъществява от Централно управление и три поделения
за товарни превози, а именно Поделение за товарни превози София, Поделение за
товарни превози Пловдив и Поделение за товарни превози Горна Оряховица.
Съответно Поделение за товарни превози Пловдив включва: Бизнес център Пловдив;
Бизнес център Бургас; Бизнес център Стара Загора; Локомотивно депо Стара Загора
и Локомотивно депо Бургас. Видно от посоченото до тук е, че Поделение за
товарни превози Пловдив е поделение към БДЖ – Товарни превози“ ЕООД и е част от
структурата на цитираното юридическо лице.
От доказателствата
по делото се установява, че с Решение № 3/11.02.2020г. на Управителя и
Прокуриста на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД към чиято структура е ПТП Пловдив е
открито публично състезание по ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Доставка на работно и специално облекло за нуждите на правоимащия персонал на
„БДЖ-Товарни превози“ ЕООД за едногодишен период с две обособени позиции:
обособена позиция №1 – Лятно работно облекло и обособена позиция 02- зимно
специално работно облекло с уникален номер на поръчката в Регистъра на
обществените поръчки към Агенция за обществените поръчки 01558-2020-0003. Така
откритата процедура е приключила с Решение № 4/30.06.2020г. за класиране и
определяне на изпълнител по всяка от обособените позиции. Въз основа на което
„БДЖ - Товарни превози“ ЕООД, в качеството на възложител е сключил Договор №
01-04-33/13.04.2021г. с „Глоботекс“ ЕООД, в качеството на изпълнител за
доставка на зимно специално облекло, а с „Тих труд – Пловдив“ ЕООД е сключен
Договор № 01-04-34/13.04.2021г. за доставка на лятно работно облекло. От
посоченото до тук се налага извода, че качеството възложител по обявената
обществена поръчка и в последствие по сключените договори има „БДЖ- Товарни
превози“ ЕООД към чиято структура е Поделение за товарни превози Пловдив, което
съответно безспорно е обвързано от крайния резултат от реализирането ѝ,
но не разполага с възможността да влияе върху срочното и изпълнение.
Същевременно Поделение за товарни превози Пловдив има качеството работодател,
по отношение на който са дадени задължителни предписания с конкретен срок за
изпълнение.
Както бе посочено
по-горе в съдебното решение работодателят е наказан за нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, като
изпълнителното деяние на това нарушение се изразява в неизпълнение на
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство. В случая такова е дадено с Протокол № ПР2037185/18.01.2021г.
по т.5, с който е разпоредено на работодателя на основание чл.246, ал.1 от
Наредба №7от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, да
осигури на работещите на длъжност: машинист, локомотивен и помощник-машинист,
локомотивен в Локомотивен филиал – Димитровград към Локомотивно депо – Стара
Загора, определите от него лични предпазни средства и специално работно
облекло, които били с изтекъл срок на годност към момента на проверката в срок
до 28.02.2021г.
Задължителното
предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко
рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено
задължително поведение. Следователно задължителното предписание е индивидуален
административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК.
По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с
влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание.
Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 415, ал. 1
от КТ в
юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно
наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да
се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като
законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство.
По делото не се
оспорва, че на работещите на длъжност: машинист, локомотивен и помощник-машинист,
локомотивен в Локомотивен филиал – Димитровград към Локомотивно депо – Стара
Загора е предоставено специално облекло след срока на даденото задължително
предписание, но преди съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, а именно в
периода от 19.08.2022г. до 23.08.2022г. Действително непредоставянето на
работното облекло в дадения в предписанието срок осъществява състава на
нарушението на чл.415, ал.1 от КТ, но както бе посочено по-горе по независещи
от работодателя причини.
Макар съставомерно и
доказано, касационната инстанция намира, че деянието се явява маловажно по
смисъла на закона. Според посочената като нарушена норма на закона - чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв. Районният съд обаче не е отчел съществуването на привилегирован
състав на същото нарушение, установен в чл. 415в от КТ. Цитираната норма
на кодекса е озаглавена "Отговорност за маловажно нарушение" и
очертава привилегировани състави на всички нарушения на КТ (с изключение на
предвидените в ал. 2 на същия текст), които могат да бъдат отстранени веднага
след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за
работници и служители. В този случай работодателят се наказва с
"имуществена санкция" или "глоба" в размер от 100 до 300
лв. При тълкуването на цитираната разпоредба се налага извода, че нарушението,
което законът квалифицира като маловажно, може да е само за неизпълнение на
задължение, вменено на съответното административнонаказателно отговорно лице с
разпоредбите на КТ, а не на друг нормативен акт, като същото следва да е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, както и от
нарушението не следва да са настъпили неблагоприятни за работника или служителя
негативни последици, като обратното следва да се установи надлежно пред
наказващия орган, респ. пред съда, който е инстанция по съществото на спора.
Касационната
инстанция счита, че в случая са били налице всички визирани от разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ
предпоставки. Дружеството е наказано за нарушение на разпоредбите на КТ. На
второ място, нарушението е било отстранено, в първия възможен момент, след като
възложителя по обществената поръка, който както казахме по-горе е „БДЖ –
Товарни превози“ ЕООД е предоставило на Поделение за товарни превози Пловдив
съответното работно облекло. Ето защо съдът намира, че след като същността на
даденото предписание се е изразявало в осигуряване на работно облекло на
работещите на длъжност: машинист, локомотивен и помощник-машинист, локомотивен
в Локомотивен филиал – Димитровград към Локомотивно депо – Стара Загора, то
макар и със закъснение, към дата на съставяне на акта за нарушение, последното
е било отстранено. В тази връзка, следва да се отбележи, че нормата наистина
изисква само обективна възможност да бъде отстранено нарушението, но при
логическото й тълкуване се налага извод, че това отстраняване следва и да се
реализира до издаване на наказателното постановление, което изискване в случая
е налице. Третата предпоставка на чл. 415в, ал. 1 от КТ
също е била налице. По делото не се твърди и не се установява от събраните
доказателства настъпили вредни последици за работниците в резултат на предоставеното
след дадения срок работно облекло.
При това положение
районният съд е следвало да приложи специалният, привилегирован текст на чл. 415в от КТ. Ето защо
настоящата инстанция намира за безспорно, че установеното нарушение покрива
признаците, посочени в разпоредбата на чл. 415в от КТ. Като не е приложил
същата норма, която е привилегирована спрямо общия състав на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ,
административнонаказващият орган неправилно е приложил закона, доколкото
разпоредбата на чл. 415в от КТ е специален текст,
който се прилага приоритетно в случаите, когато са налице неговите изисквания.
Съответно, като не е изследвал въпросите за приложимостта на чл. 415в от КТ и районният
съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което
същото подлежи на отмяна.
При съставянето на
АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на ЗАНН и КТ, които да налагат отмяна на атакуваното наказателно
постановление, в каквато насока са развити съображения в касационната жалба.
Тъй като фактите по
делото са изяснени, няма пречка настоящата инстанция, прилагайки нормата на чл. 415в от КТ, да се произнесе по
съществото на спора, което също е допустимо отново съобразявайки постановеното
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г.,
ОСК, като измени размера на наложената "имуществена санкция" от 1 500
лева на 300 лева.
Във връзка с
направеното искане както от касационния жалбоподател, така и от ответника за
присъждане на разноски по делото, настоящият състав на съда намира, че при този
изход на делото разноски не се следват и за двете страни.
Водим от горното и
на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №28 от 04.03.2022г., постановено по
АНД №527/2021г. по описа на Районен съд Димитровград, с което е потвърдено НП №
26-001342 от 21.09.2021г. на директора на Дирекция " Инспекция по
труда" Хасково, с което на „Поделение за товарни превози – Пловдив“ към
„БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, в качеството му на работодател, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева, на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, за
извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 26-001342 от
21.09.2021г. на директора на Дирекция " Инспекция по труда" Хасково,
с което на „Поделение за товарни превози – Пловдив“ към „БДЖ-Товарни превози“
ЕООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500
(хиляда и петстотин)
лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, като на основание
чл. 415в, ал. 1 от КТ НАМАЛЯВА
размера на наложената санкция от 1 500 (хиляда
и петстотин) лева на 300 (триста) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.