Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. /
28.04.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 06.03.2020г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АНИ ДИНКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12709 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./
Производството по делото е
образувано по повод предявен от ищецът Д.С.Л. ЕГН **********, с адрес: ***,
ж.к.*****, вх.*, ет.9, ап.51, Съдебен
адреса***, офис 1, Чрез адв. Йо. А. срещу
ответника З. „Л.И."АД,
ЕИК *********, със седалище
***, представлявано
от Мария Стоянова Масларова Гъркова и Лазар Георгиев Георгиев,
осъдителен иск с
правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането, който след допуснато
изменение по чл.214 ал.1, пр.3-то от ГПК с определение от с.з., проведено на
06.03.2020г., е за ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА, както следва: сумата в
размер на 1039.23лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на фар десен, калник преден десен,
предна броня и декоративна решетка дясна на л.а. ***, с per. № ***, причинени в резултат на реализирано
на 30.03.2019г. ПТП в гр.Варна, което ПТП е реализирано
по вина на водача на л.а. ***, с per. № ***, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 09.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се с исковата молба и направените по делото
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба: На 30.03.2019г., около 21.20 часа, в гр.Варна, кв.****
срещу бл.**, автомобилът на ищеца марка ***, с per. № ***, е бил блъснат от л.а. ***, с per. № ***, управляван от П.Ст.
ПТП
настъпило при следните обстоятелства: На 30.03.2019г., около 21.10 часа, ищецът паркирал автомобила пред супермаркета, който
се намира срещу бл.* в кв.***
и влязъл в магазина. След около 10 минути, при
ищецът дошло едно момче и му казало, че л.а. ***
е ударил неговия автомобил, като шофьора напуснал
мястото на произшествието, но момчето е записало номера на автомобила. Веднага
ищецът отишъл до автомобила и установил, че същият е ударен. Магазина имал
камери, които прегледали и установили, че номера на автомобила съвпада с
номера, който е било записало момчето. След като установил номера на
автомобила, който го е ударил, ищецът се
обадил на тел. 112 и съобщил за ПТП.
Мястото е било посетено от полицейски екип, който извършил
оглед на моят автомобил, изготвил снимков материал, разпитал очевидци на
произшествието и съставил Протокол за ПТП № 1707607. Тъй като другият водач е бил напуснал мястото на
произшествието, неговите данни в протокол не са били попълнени, като на ищеца е
било указано, че след като открият водача ще съставят необходимите документи и
ще ме уведомят.
На 25.04.2019г., от Началника на сектор ПП -
при ОД на МВР - Варна, ищецът получил
Уведомление с per. № 819000-23237, с което го
уведомявали, че П.Ст.,
като водач на л.а. ***, с per. № В ****, при
движение назад не е наблюдавал пътя зад превозното средство и блъснал
паркиралият зад него л.а. ***, с per. № В ***. На същият му е бил съставен АУАН по ЗДвП.
Лекият автомобил на виновния водач, е бил Застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/22/119000311595 от застрахователна компания З.
„Л.И." АД, със срок на действие 22/01/2019г. -
22/01/2020г., която полица е действаща към датата на
ПТП.
За настъпилото ПТП, ищецът уведомил застрахователя на виновния
водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и
съставил Опис-заключение. В описа, като увредени детайли са били описани: фар
дрсен, калник преден десен, предна броня и декоративна решетка дясна. ;
Като обезщетение за претърпените вреди, ищецът сочи, че е
получил сумата в размер на 300 лв.
Сумата ищецът преценява като много малка, и сочи, че не може
да покрие щетите. В тази връзка, извършил проучване в няколко сервиза,
занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили колко ще струва
ремонта на автомобила. От проведеното проучване установил, че сумата необходима
за възстановяване на автомобила е в размер на 1 200
лв.
Във връзка с гореизложеното, настоява, че за него възниква
правен интерес от завеждане на настоящия иск. Сумата, която застрахователя
следва да му изплати, като обезщетение е в размер на 1 200
лева, от която сума следва да се приспадне заплатената до момента сума в размер
на 300 лева, или сумата, която следва застрахователя да му
заплати, настоява че възллиза в размер на 900 лева.
Увредените части на автомобила, сочи, че са били оригинални
и следва същите да бъдат подменени, също с оригинални.
Вследствие на изложеното , се моли
да бъде уважена предявената искова претенция и да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Ответното дружество в срока
по чл. 131
от ГПК, е депозирало
отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност
на предявената искова претенция. С отговорът се оспорва изцяло
предявения иск по размер. Оспорват
се твърдяните от ищеца материални щети на автомобила. Счита се, че искът е
предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.
Счита се, че с
изплащане на сумата от 300 лева е изплатено полагаемото се
застрахователно обезщетение за действителните щети на автомобила.
Претендираните размери не кореспондират с установената трайна съдебна практика
и методика на оценяване на щетите, като най-малкото не е съобразено
овехтяването на автомобила.
Счита се, че с
оглед възрастта на автомобила и действителната му стойност стойността,
необходима за отремонтиране е много по- ниска от посочената от ищеца.
Претендираната стойност на отремонтиране е силно завишена и не съответства на
средните пазарни стойности на вложените в ремонта резервни части и часови
ставки за труд. В конкретния случай, обаче, относно претърпените от ищеца
имуществени вреди е образувана преписка по щета при ответното дружество и е
изплатена застрахователна сума, определена по посочената от застрахования
методика. Правата на пострадалия са охранени в цялост. Няма нито законова, нито
процедурна пречка при предоставяне на допълнителни документи, удостоверяващи
действително допълнителна щета за финализиране на преписката и изплащане на
окончателен размер на обезщетение. Вместо това обаче ищецът завежда настоящия
иск.
Предвид
изложените съображения, се моли да се
отхвърли изцяло предявения иск за имуществени вреди като неоснователен.
Алтернативно се
моли да се намали присъденото обезщетение.
Претендират се
направените в производството разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
На основание
чл.78 ал.5 от ГПК се възразява срещу размера на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи
процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
ПРИЕТИ
ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНИ МЕЖДУ СТРАНИТЕ и ненуждаещи се от доказване,
на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК, са следните обстоятелства: че на
30.03.2019г., около 21.20
часа, в гр.Варна, кв.*** срещу бл.*, автомобилът на ищецът марка **, с per. № В ***,
е бил блъснат от л.а. ***, с per. № В ***, управляван от П. Ст.; че лекият автомобил на виновния водач, е бил
Застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна
полица № BG/22/***
от застрахователна компания З. „Л.И." АД, със срок на действие 22/01/2019г. - 22/01/2020г., която полица е действаща към датата на ПТП; че ответното дружество е изплатило на ищеца
обезщетение за претърпените вреди, в размер на 300 лв.
Видно от заключението
на вещото лице А.М.В. по приобщената към доказателствения материал съдебна
авто-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно дадено и неоспорено от страните,
се констатира следният, възприет и от вещото лице механизъм на ПТП: на 30.03.2019 г. около 21:00 ч., ищецът паркирал процесното МПС
пред супермаркет, находящ се срещу бл. * в кв. *** в гр.
Варна. Докато ищецът е бил в магазина, водачът на л.а. **, per. № В **, при извършване на маневра на заден
ход, е блъснал процесния автомобил в предната дясна част. След
запознаване с материалите по делото и представения снимков материал,
експертизата констатира, че е налице причинно-следствена връзка между
процесното събитие и настъпилите вреди. Щетите по автомобила и тяхната
стойност, поотделно, и като обща сума, по средни пазарни цени за труд в
автосервизи, притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и сервизи, непритежаващи такъв
сертификат, са описани в Раздел II. Констативно-съобразителна част, Таблица 1 - Общ размер на щетите: 1339.23 лева.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за
застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата
на чл.432 от КЗ, законът признава в
полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Към
процесната дата, между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка
***, с per. №
В **, е било
налице действително застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска
отговорност”, поради което водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната
закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна
обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ.
За
ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън
автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило
вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил л.а.
**, с per. №
В **,
управляван от П.Ст., който е извършил нарушение на ЗДвП, като при
движение, при извършване на маневра на заден ход, е блъснал процесния
автомобил ***, с per. № В ***, в предната
дясна част.
Вследствие
на произшествието пострадалият автомобил е претърпял вреди, които следва да
бъдат възстановени на ищцовата страна.
С оглед
на изложеното, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването
на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а именно че на
посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от
противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на
което са били причинени увреждания на лекия автомобил, собственост на ищцата,
поради което предявеният иск за обезщетяването им е доказан по основание.
Дължимото
от ответника застрахователното обезщетение, следва да е равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Доколкото не е предвидено друго,
то съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът е
длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на преките
вреди.
Размерът
на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. Съдът определя застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие , като
размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по
пазарни цени , т.е. обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се
смята стойността, срещу която вместо увреденото имущество може да се купи друго
със същото качество, т. е. по пазарната му стойност. Съобразявайки заключението
на вещото лице по приобщената към доказателствения материал съдебна
автотехническа експертиза , съдът намира, че
пазарната стойност за възстановяване вредите настъпили по автомобила на
ищецът, вследствие на процесното пътно-транспортно произшествие, е в размер на 1339,23лв. След
приспадане на заплатената от страна на ответника сума в размер на 300,00 лева,
следва изводът, че дължимата сума за възстановяване на автомобила е в размер
на 1039,23 лева.
Мотивите, изложени по-горе, водят до
извода, че предявения осъдителен иск, се явява основателен и доказан по
основание и размер, поради което подлежи на уважаване в претендирания размер.
С оглед
направеното искане, върху уважената част на исковата претенция се дължи законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.08.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
По
разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищцовата страна,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по
делото разноски, съобразно представените писмени доказателства за реализирането
им и списък по чл.80 от ГПК , приложен на л.43 от делото. Общият размер на извършените разходи от ищеца
е 610,00лв., от които 50,00лв.- държавна такса, 200,00лв.- депозит за вещо лице
за изготвяне на САТЕ и 360,00лв.- заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС,
които следва да бъдат присъдени в тежест на ответното дружество.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от
Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от
01.01.2016г./, З. „Л.И."АД,
ЕИК *********, със седалище
***, представлявано
от Мария Стоянова Масларова Гъркова и Лазар Георгиев Георгиев, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д.С.Л. ЕГН **********, с адрес: ***,
ж.к.***, вх.*, ет.9, ап.51, Съдебен адреса***, офис 1/адв. Йо.А./, сумата
в размер на 1039.23лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на фар десен, калник преден десен,
предна броня и декоративна решетка дясна на л.а. ***, с per. № В ***, причинени в резултат на реализирано
на 30.03.2019г. ПТП в гр.Варна, което ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. ***, с per. № В **, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 09.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК З. „Л.И."АД,
ЕИК *********, със седалище
***, представлявано
от Мария Стоянова Масларова Гъркова и Лазар Георгиев Георгиев, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д.С.Л. ЕГН **********, с адрес: ***,
ж.к.***, вх.*, ет.9, ап.51, сумата
от 610,00лв., представляваща
сбор от реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, както следва: 50,00лв.-
държавна такса, 200,00лв.- депозит за вещо лице за изготвяне на САТЕ и 360,00лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: