Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 4948 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Амураа – консерв - 68“ ООД срещу
наказателно постановление № 100034/07.10.2019 г., издадено от Т.В. И. на
длъжност заместник – кмет на Община Варна, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1400 лв. за това, че на 20.06.2019 г. около
08,30 часа в гр. Варна от търговската дейност на обект – склад на едро за
хранителни продукти, находящ се на ул. „Под игото“ №
39А, стопанисван от „Амураа - консерв
- 68“ ООД, се изхвърлят отпадъци на земята, до съдовете за битови отпадъци –
кашони, картонени опаковки и други, на кръстовището на ул. „Ак.
Курчатов“ и ул. „Тодор Славов“. Отпадъците се
изхвърляли от автомобил с рег. № В 1373 КС – нарушение на чл. 75, т. 1 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление,
както и за присъждане на направените в съдебното производство разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател чрез
процесуалния си представител адв. Н.Ж. поддържа въззивната жалба и искането за отмяна на наказателното
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Община Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. К. излага
становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли
за потвърждаване на същото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
20.06.2019 г. около 08,30 часа в гр. Варна св. Л.Х. се намирала на кръстовището
на ул. „Тодор Славов“ и ул. „Акад. Курчатов“, което
място се почиствало от дружеството, в което същата работи – „Варна 1“ ДЗЗД. Св.
Х. седяла в лек автомобил и наблюдавала почистването на мястото, когато в един
момент откъм гърба й пристигнал автомобил (наричан от св. Х. микробус) с рег. №
В 1373 КВ, собственост на въззивното дружество.
Наблюдавайки го, св. Х. забелязала как в микробуса има шофьор, а извън него
друго лице изхвърля отпадъци в големи количества – опаковки, кашони, найлони.
Св. Х.
подала сигнал в Община Варна и направила снимки на отпадъците и моторното
превозно средство, от което същите били изхвърляни. На място пристигнала св. Н.Н.К. (старши инспектор „Екологичен контрол“ в Община
Варна), която установила наличието на посочените отпадъци в близост до съдове
за битови отпадъци, за което съставила протокол. При извършена проверка св. К.
установила, че микробусът, от който са изхвърлени отпадъците, е собственост на
„Амураа – консерв - 68“
ООД.
На
следващия ден св. К. поискала обяснения от управителя на дружеството, който
заявил, че тези отпадъци са били мокри и по принцип не изхвърлят на това място
отпадъци, но не са искали да ги приемат във пункт за вторични суровини и затова
са ги изхвърлили там. След това управителят на дружеството заявил, че
микробусът е предоставен на друго лице за собствени нужди.
На 21.06.2019 г. св. Н.К.
съставила срещу дружеството АУАН, в който приела, че на 20.06.2019 г. около
08,30 часа в гр. Варна от търговската дейност на обект – склад на едро за
хранителни продукти, находящ се на ул. „Под игото“ №
39А, стопанисван от „Амураа – консерв
- 68“ ООД, се изхвърлят отпадъци на земята, до съдовете за битови отпадъци –
кашони, картонени опаковки и други, на кръстовището на ул. „Ак.
Курчатов“ и ул. „Тодор Славов“. Отпадъците се
изхвърляли от автомобил с рег. № В 1373 КС – нарушение на чл. 75, т. 1 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна.
Извън срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН въззивното дружество е депозирало писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 07.10.2019 г. заместник – кметът на
Община Варна Т.И. приел идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
АУАН, и издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Н.Н.К., св. К.Д.Н. (частично), св. С.П.С. (частично), св. Л.
Х.; писмени доказателства: констативен протокол, 2 броя заповеди на кмета на
Община Варна, Анекс № 2 към договор за сметосъбиране и сметоизвозване
№ 234/14.06.2017 г., приемо – предавателен протокол
между „Технокар“ ЕООД и „Амура
– Консерв – 68“ ООД, Договор за доставка на чували за
отпадъци № 1454/11.10.2018 г. и веществени доказателства – 2 бр. снимки.
Изхвърлянето
на отпадъци от моторно превозно средство, собственост на въззивното
дружество, извън определените от кмета на общината места, инсталации и
съоръжения за обезвреждане и/или оползотворяване се установява на първо място
от показанията на св. Л. М. Х. Същата е свидетел – очевидец на деянието, като
показанията й са последователни, логични и непротиворечиви, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Св. Х. възпроизвежда точно и хронологично събитията, които
е възприела на място, а именно пристигането на микробуса и изхвърлянето на
отпадъци от него на посоченото в АУАН и НП място. Показанията на св. Х. се
потвърждават от показанията на св. Н.Н.К., които
съдът също кредитира изцяло като последователни и непротиворечиви. При разпита
св. К. заявява, че пристигайки на място е установила изхвърлени отпадъци в
големи количества – опаковки, кашони, найлони. От разпита на св. К. се
установява, че на следващия ден управителят на въззивното
дружество е потвърдил, че отпадъците са от дейността на дружеството, но поради
това, че били мокри, не били приети от пункт за вторични суровини. Действително
от показанията на св. К. се установява, че впоследствие управителят е отрекъл
отпадъците да са на дружеството, като е заявил, че микробусът е предоставен на
трето лице за собствени нужди, но според съда това е защитна версия, която
съдът намира за недоказана.
Съдът
кредитира показанията на св. Н. и С. само в частта, в която същите заявяват, че
на процесната дата са били на мястото, на което са
установени отпадъците от контролните органи. В останалата им част относно
заявеното, че св. Н. видял изхвърлените картони, след което отишъл да поиска автомобила от „Амураа
– Консерв – 68“ ООД, където преди време работел, за
да събере тези отпадъци, съдът намира, че показанията са дадени в подкрепа на
защитната версия на санкционираното юридическо лице. Следователно същите са
предварително подготвени. В подкрепа на този извод съдът намира, че следва да
отбележи, че при разпитите възникнаха съществени противоречия в показанията на
двамата свидетели. Св. Н. казва, че решил да отиде да види колегите си във въззивното дружество, но отишъл на борсата, където видял
изхвърлените картони, след което решил да поиска автомобил от бившите си колеги
в „Амураа – Консерв – 68“
ООД. В противоречие с показанията на св. Н., св. С. заявява, че св. Н. го
помолил да отидат на борсата за кашони. Св. С. не споделя св. Н. да е имал
намерение първо да види бившите си колеги, след което да е установил наличието
на кашони в близост до бившия му работодател.
На следващо място съдът констатира и друго противоречие - св. Н.
заявява, че е казал на управителя, че му трябва автомобила, след което в края
на разпита заявява, че управителят на дружеството не е знаел, че взема
автомобила. Това противоречие свидетелят допусна при задаването на допълнителни
въпроси от съда, поради което съдът намира, че показанията на този свидетел
изцяло са били предназначени за доказване на защитната версия на „Амураа – Консерв – 68“ ООД. Не на
последно място свидетелят не можа първоначално да посочи името на лицето, което
му е дало ключовете, при условие, че е негов бивш колега (впоследствие казва
името В.) и през седмица посещава складовете на дружеството, като освен това
демонстрира близки отношения с бившите си колеги. Това е възможно да се дължи
на притеснението му в съдебната зала, но наред с другите констатирани
противоречия, съдът намира, че са налице основанията за изключване на
показанията на св. Н. в частта, в която заявява, че установените от контролните
органи отпадъци не са от дейността на дружеството. Съдът прие за недостоверни
показанията на св. Н.и св. С. и поради противоречието им с показанията на св. К.
и св. Х., които са непротиворечиви,
последователни, взаимно допълващи се и подкрепящи се.
Съдът
кредитира посочените по-горе писмени и веществени доказателства като достоверни
и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите
по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях и на свидетелските показания в кредитираните части изгради своите
фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по
реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 75, т. 1 от Наредбата на ОбС
Варна за управление на отпадъците на територията на Община Варна забранява
изхвърлянето на отпадъци извън определените от кмета на общината места,
инсталации и съоръжения за обезвреждане и/или оползотворяване.
При анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че въззивното дружество е осъществило нарушение на чл. 75, т.
1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна,
доколкото от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,
че намерените на място отпадъци са от дейността на санкционираното дружество.
Същите са били извън контейнерите за битови отпадъци. Следователно са
изхвърлени извън определените от кмета на общината места, инсталации и
съоръжения за обезвреждане и/или оползотворяване.
В случая е възникнала за
т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното
дружество да осигури спазването на законодателството в областта на управлението
на отпадъците. Следователно ирелевантно към предмета
на доказване е дали установените на място физически лица са в трудови или
граждански правоотношения със санкционираното юридическо лице.
Съдът намира, че в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Следователно правилно е била
ангажирана отговорността на въззивното дружество.
По
възраженията на въззивното дружество:
Съдът намира за ирелевантни
всички възражения относно допуснати нарушения при съставянето на констативен
протокол № 1-316, доколкото същият не представлява задължителен (необходим)
документ за провеждане на административнонаказателното
производство, като констатациите на актосъставителя
подлежат на доказване в съдебното производство посредством всички допустими от
закона доказателствени способи.
По същите съображения съдът намира, че
не следва да обсъжда и възражението на въззивното
дружество, че актосъставителят при удостоверяване на
приетата от него фактическа обстановка в АУАН съществено се е отклонил от
констатациите, описани в констативния протокол.
По отношение на възражението за
допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на
доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното
постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните по делото са
длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и,
най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от процедурна гледна
точка означава, че той никога не връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава сам, по
същество (цит. от „Административен процес“, издание
от 2009 г. на „Сиела софт
енд паблишинг“
АД, с автори проф. д-р К.Л. и доц. д-р И.Т., стр. 386).
На следващо място липсата на детайлно
обсъждане на възраженията на въззивника, направени в
хода на административнонаказателното производство, не
представлява съществено процесуално нарушение, което да е накърнило правото на
защита на санкционираното юридическо лице. Аргумент в подкрепа на този извод е
липсата на изискване в чл. 57 ЗАНН наказващият орган да изрази становище по
възраженията на нарушителя. На следващо място санкционираното лице може да
упражни правото си на жалба срещу издаденото наказателно постановление, при
което съдът е длъжен да провери изцяло процесуалната и материалната
законосъобразност на обжалвания акт.
По
имуществената санкция:
Съгласно санкционната разпоредба на чл.
86, ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на
Община Варна едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни
отпадъци на неразрешени за това места и/или нарушава разпоредбите за събиране,
транспорт и депониране на битови или строителни отпадъци, се наказва с имуществена
санкция в размер от 1 400 до 4 000 лв.
При определяне на размера на имуществената санкция съдът отчита, че в административнонаказателната преписка не се съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни
нарушения, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи
път, което от своя страна води до извод за едно като цяло правилно отношение на
въззивното дружество към законоустановения
ред в страната.
От друга страна съдът
отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че е изхвърлено
значително количество отпадъци.
При баланс на смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства наказанието е следвало да бъде
определено около средния размер, предвиден в чл. 86, ал. 1 от Наредбата за
управление на отпадъците на територията на Община Варна, но доколкото съгласно
чл. 337, ал. 2 НПК въззивният съд няма право да
влошава положението на жалбоподателя, то наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
В ЗАНН не е
уредена отговорността за разноски на страните и съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото
в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В
този смисъл в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, при субсидиарно прилагане
на НПК, когато наказателното постановление е отменено или изменено, не се
присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде
оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата
(в този смисъл е и тълкуването, дадено в мотивите на тълкувателно решение № 2
от 03.06.2009 г., постановено по т. д. № 7/2008 г. по описа на ВАС). Т.е.
независимо от резултата по делото разноски на въззивната
страна не се присъждат. Следователно искането на въззивното
дружество за присъждане на разноски е неоснователно.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 100034/07.10.2019 г., издадено от Т.В.И. на длъжност заместник
– кмет на Община Варна, с което на „Амураа – Консерв – 68“ ООД е наложена имуществена санкция в размер
на 1400 лв. за нарушение на чл. 75, т. 1 от Наредбата за управление на
отпадъците на територията на Община Варна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: