Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр. Силистра, 10 август 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на двадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
с участието на секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело
номер 125 по описа за 2020 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Таръма“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище в гр.
Дулово, против Заповед № 20-0362-000096/ 09. 04. 2020 г., издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР – Силистра, РУ-Тутракан, за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ спрямо М. Ц. В. с ЕГН – ********** от гр. Дулово, управител на „Таръма“
ЕООД, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на притежавания от
дружеството лек автомобил ***за срок от шест месеца, считано от 09. 04. 2020 г.
В жалбата се изтъкват доводи,
свързани с процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди
се, че заповедта е връчена на адресата на акта много след изтичането на
тридневния срок от издаването, посочен в чл. 61, ал. 1 от АПК, което нарушение според
жалбоподателя съставлява самостоятелно основание за отмяната ѝ. Акцентира
се, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при
пренебрегване на обясненията, дадени от И. Д. и Е. К. М., посочен като
действителния водач на автомобила. Моли
се за отмяна на заповедта. Претендира се и присъждане на направените разноски,
в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор към ОДМВР – Силистра,
РУ-Тутракан, не е депозирал становище по делото и не се явява в съдебно
заседание.
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е собственик
на автомобила, чиято регистрация е прекратена, поради което има правен интерес
от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК (в този смисъл Определение № 1079
от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14777/2017 г., VII о.); атакува се индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява
допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Със Заповед № 20-0362-000096 / 09. 04. 2020
г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Силистра, РУ-Тутракан, е прекратена за срок от шест месеца, считано
от 09. 04. 2020 г., регистрацията
на лек автомобил лек
автомобил ***, собственост на „Таръма“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище в гр.
Дулово. Принудителната административна мярка е наложена на М. Ц. В., управител
на търговското дружество.
Като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че автомобилът, собственост на
дружеството, е управляван от неправоспособния водач И. И. Д. с ЕГН – **********,
чието СУМПС е отнето поради отнемане на всички точки от 20. 02. 2007 г.
Посочено е, че нарушението е констатирано на 09. 04. 2020 г. по път III-235 км 15+100. Като
доказателство за това е посочено съставянето на АУАН серия Д № 0308444 / 09.
04. 2020 г. и е направено позоваване на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Прието е, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ.
Видно от приложения АУАН серия Д №
0308444 / 09. 04. 2020 (л. 13 от делото) е обстоятелството, че при проверка,
извършена от полицейски служители на 09. 04. 2020 г. около 15. 30 ч. по път III-235 км 15+100 по посока
с. Звенимир-с. Вълкан, обл. Силистра, е установено, че И. И.Д. управлява автомобил
***, собственост на „Таръма“ ЕООД с ЕИК
*********, след като
е неправоспособен поради отнемане на СУМПС поради отнемане на всички контролни
точки . Видно от отбелязването върху
АУАН, е обстоятелството, че е направен опит за връчването му на нарушителя, но
същият е отказал да го получи, като отказът му е удостоверен с подписа на
свидетел, на когото са посочени трите имена и адреса. Към преписката са
приложени сведения от нарушителя, от Е. К. М., за когото се твърди, че е
присъствал при констатиране на нарушението, от полицейските служители, посочени
в акта като актосъставител и свидетели, както и от още един полицейски
служител, присъствал при проверката. Приложена е и справка от АИС „Български
документи за самоличност“ относно нарушителя, от която се потвърждава, че СУМПС
на лицето е иззето на 20. 02. 2007 г. поради отнемане на всички контролни
точки.
Както се коментира по-горе, във
връзка с констатираното нарушение по АУАН серия Д № 0308444 / 09. 04. 2020 г. е
издадена заповедта за прилагане на ПАМ,
а оспорването ѝ е
станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. На съда е служебно известна Заповед № 8121з-1524 / 09. 12.
2016 г. на Министъра на вътрешните
работи, с която Областните дирекции на
МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол
по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра
със своя Заповед № 342з-330 / 21. 04. 2017 г. (л. 33) е делегирал правомощия на
изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейските инспектори (ПК)
в група „охранителна полиция“ в Районните управления при ОДМВР (т. 8 от
заповедта), какъвто е ответника по делото, да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се
явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. Ясно са изложени
фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта. Вписването на съставения на И. И. Д. АУАН в
обстоятелствената част на заповедта за ПАМ по съществото си е препращане към
изложените в акта факти и обстоятелства по случая, което е допустимо съгласно
Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК.
При проверка на акта съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи
основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. За такова
нарушение със сигурност не може да се счете връчването на акта след изтичането
на тридневния срок от издаването му. И теорията и практиката приемат, че за да
е съществено нарушението на административнопроизводствените правила, то следва
да е повлияло върху съдържанието на акта, т. е. да се касае за такова
нарушение, допускането на което е можело да доведе до друго решение на
поставения пред административния орган въпрос.
В настоящия случай посоченият срок е инструктивен и неспазването му по
никакъв начин не би могло да промени съдържанието на крайния акт. Не може да бъде споделено и оплакването на
жалбоподателя за неизяснена фактическа обстановка при издаването на заповедта –
органът е събрал необходимите доказателства, в това число и представените
сведения от нарушителя и Е. К. М., но е счел за достоверни сведенията на
четиримата служители на РУ – Тутракан, присъствали на проверката, които са били
непосредствени свидетели на извършване на нарушението и са категорични, че И.
И. Д. е управлявал автомобила и е бил сам в него.
При проверка на съответствието
на издадената заповед с материалния закон обаче съдът констатира наличието на
съществен порок, съставляващ основание за отмяна на акта. С оспорената заповед административният орган е
посочил правилно относимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата
на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, посочена като правно основание за
издаване на процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Видно е,
че приложението на цитираната норма е обусловено от няколко алтернативно
предвидени хипотези, като една от тях е налице, а именно – автомобилът е
управляван от неправоспособен водач. В случая обаче административният орган е
определил неправилно субекта, по отношение на когото е наложена ПАМ. Практиката
на Върховния административен съд е категорична, че адресат на заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП е собственикът на автомобила, който може да бъде както
физическо, така и юридическо лице (в този смисъл Решение № 3833 от 15.03.2019
г. на ВАС по адм. д. № 682/2018 г., VII о., Решение № 15906 от 19.12.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 4114/2018 г., I о., Решение № 5651 от 15.04.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 6253/2018 г., II о. и много други). Собственик на превозното
средство, с което е извършено нарушението, е търговското дружество „Таръма“
ЕООД с ЕИК *********, а не неговият управител М. Ц. В., срещу която е издадена
заповедта. Съдържанието на подлежащата на изпълнение разпоредителна част на заповедта
ясно и недвусмислено, чрез индивидуализацията на субекта, изразява волята на
органа да наложи ПАМ на физическото, а не на юридическото, лице. При липсата на
съответствие между възможния субект и конкретния адресат на мярката заповедта
противоречи на материалния закон и само на това основание тя подлежи на отмяна
(изцяло в този смисъл - Решение № 5651 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
6253/2018 г., II о.).
Предвид изхода на спора и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.172, ал. 5 от ЗДвП, Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0362-000096 / 09. 04. 2020 г., издадена
от полицейски инспектор към ОДМВР – Силистра, РУ-Тутракан, на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за движението
по пътищата спрямо М. Ц. В. с ЕГН– ********** от гр. Дулово, управител на „Таръма“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище в
гр. Дулово, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на притежавания от
дружеството лек автомобил ***за срок от шест месеца, считано от 09. 04. 2020 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Силистра да заплати
на „Таръма“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище в гр. Дулово, направените по
делото разноски в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: