МОТИВИ към ПРИСЪДА № 2/2020
постановена по
НОХД №147 по описа на
Силистренски
окръжен съд за 2019година.
Предмет
на наказателното производство са повдигнатите обвинения срещу:
А.Д.А. К.И.Д. Н.Р.Н. За това,
че:
На 01.03.2019 г. в землището на с.
Йорданово, обл. Силистра, в съучастие като съизвършители, чрез използване на
технически средства - 3 бр. окомплектовани металдетектори марка „Gold
Махх-Power“, „ApoloniA Silver Мах“, „Bandito II Garrett Graphic Target ID“, 3
бр. лопати и чрез използване на МПС - л.а. марка „Мицубиши“ с per. № СС **** АР, собственост на Н.Р.Н., без съответно разрешение търсили
археологически обекти - престъпление по чл.277а, ал.З във вр. с ал.1 и с чл.20,
ал.2 от НК.
С влязло
в сила определение №344/17.10.2019г., постановено по ВЧНД №371/2019г., ВАпС
постанови, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правата на подсъдимите,
и конкретно, касателно начина на повдигнатите с обвинителния акт обвинения.
Съдебното
производство се проведе по общият ред.
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа изцяло повдигнатите обвинения.
Изложените аргументи подкрепящи
обвинението са свързани с това, че на
около 600м е регистриран археологически културен паметник; намерени са дребни
предмети с монетовидни форми наподобяващи археологически обекти, което
логически обвързва и намерението за търсенето им; липсват намерени отпадъци от
черни и цветни метали у подсъдимите, което оборва защитната им версия и не на
последно място представя разсъждения на база икономически критерий съпоставяйки
стойността на металдетекторите със стойността на възнаграждението от продажба
на метали. Преценявайки и наличието на квалифициращите елементи пледира за
постановяване на осъдителна присъда и налагане на условни наказания лишаване от
свобода към минималния размер за подсъдимите А. и Д., и на ефективно такова,
към средния размер за подсъдимия Н.. В тези размери следва да се определи и
наказанието глоба. Металдетекторите и лопатите следва да се отнемат в полза на
държавата, а компютърната конфигурация и
парчетата метал да се унищожат или върнат, тъй като са без значение за процеса.
В
заключителната си реч защитникът на
подсъдимите изразява несъгласие със становището на ВАпС, тъй като диспозитивът
на обвинението противно на фактите, отразява, че металдетекторите са
собственост на Н.. Излага доводи, че обвинението са основава на предположения.
Някой е съобщил на дежурния, че има иманяри. Реални факти не са изложени.
Невярно е твърдението, че металдетекторите имат функция за игнориране на
желязо, тъй като според вещото лице те реагират на черни и цветни метали, а
търсенето им не е забранено. Дори и да звучи наивно и глуповато,
действителността е такава и много хора живеят под прага на бедност. Фиксираното
място не е на 600, а на повече от 650м северно от археологически обект. Това
означава ли, че се върши престъпление и защо житейски да не е оправдано, че се
търси старо желязо. Правоприемащата на „Ицо Магията“ фирма не е приемник на
компютърните данни и не може да
предостави издадения от вече несъществуващата фирма документ за
изкупуване на железа. Обвинението не е събрало всички относими доказателства и
всичко се „кара през просото“. Намерените парчета желязо нямат никаква
стойност. Моли за постановяване на оправдателна присъда поради липса на
извършено престъпление, алтернативно се иска проява на снизходителност, в
случай на осъждане.
В
правото си на защита:
подс.А.
заявява, че е невинен, защото наистина са търсили желязо;
подс.Д.
твърди, че е ходил за желязо, а не за археологически обекти;
а подс.Н.-че
е отишъл за желязо, а не за монети и такива работи.
В
последната си дума тримата подсъдими заявяват, че са невинни.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна,
прие за установено следното:
На 01.03.2019г. подсъдимите Д.
и А. решили да отидат да търсят старо желязо, като предварително св.Н. е
насочила А., къде се е намирало старото сметище на с.Йорданово. Така двамата
посетили дома на подс.Н., с цел да поискат за ползване автомобила му, но
последния решил да тръгне с тях.
С автомобилът на подс.Н.- Мицубиши Чалънджър“ с per. № СС **** АР,
отпътували за с.Йорданово.
На мястото на сметището е
имало обработваема нива.
По късно през деня е подаден
сигнал за иманяри, от гражданин, в чиято градина са влезли и ровили тези лица.
На място пристигнал полицейския служител-св.Н., който заварил тримата подсъдими
с лопати и металотърсачи, наредил им да оставят вещите до паркирания автомобил,
уведомил дежурния офицер, установил, че подс.Н. е бил с наложена мярка Домашен арест, и изчакал пристигането на
следствено оперативната група.
Мястото, на което са
установени подсъдимите се намира в покрайнините на с.Йорданово. Градината на
гражданина, в която първоначално са влезли, е била разградена, с окосена
люцерна. Лицата са заварени на около 150-200м от тази градина, напред по черен
път. В дясно от този път има затревена поляна, а в ляво от него-засята нива.
Има две къщи, в ляво и в дясно, от пътя. Джипът е бил паркиран до пшеничната
нива или на нея. В тази нива свидетелят е забелязал множество дупки с малка дълбочина.
От нея, към него, са се приближили подсъдимите А. и Д., а подс.Н. е дошъл от
поляната, на която е бил в този момент.
Встрани от пътя е имало
изхвърляни някакви отпадъци, но не е имало сметище.
Св.Н. е разпоредил на лицата
да извадят съдържащото се в джобовете им, те извадили „железа“, „тенекии,
метални неща, боклуци“. Попитал ги какво търсят, а те му отговорили, че „търсят
железа“, за да „изкарат пари за хляб“.
Извършен е оглед на
местопроизшествие. GPS координатите
на автомобила са били 43.9778 г.ш. и 27.1038 г.д. Подпрени на него са
били установени 3бр.металдетектора и 3бр. прави лопати. Установено било, че
земеделската нива е засята с пшенична култура, както и налични разкопавания на
повърхностния слой на почвата с размери 30-40см, дълбочина от 4 до 15 см,
разположени по цялата нива, но фиксирани с номера само пет на брой. Направени са само детайлни снимки приложени в
албума. От тях не личи да са унищожени растенията. Липсват обзорни снимки на
района.
Всеки един от подсъдимите е
предал доброволно по един металдетектор и по една лопата.
Последвали са претърсвания в
домовете им.
От жилището на подс.Д. е
иззето парче метал, с изобразен лъв на него, с подвити краища.
От домът на подс.А. са
иззети парче метал, с надписи в краищата му и изобразен човешки лик, и лаптоп.
Протоколите от тези действия
са одобрени от СсОС с определения по ЧНД №48/19г. и съответно по ЧНД№47/19г.
В заключението си СТЕ
посочва устройството и указанията за работа с металдетекторите. Работят в
режими на звуково разделяне на металите, описана е реакцията им, в зависимост
от откриването на черен или цветен метал. Откриват и благородни такива.
Единствено Bandito II Garrett Graphic Target ID не е фабрично произведен, а
сглобен от части на различни производители. Годни са за употреба.
Писменото становище на
РИМ-Силистра е че към 18.03.2019г. координатната точка посочена в протокола за
оглед на местопроизшествие не попада на територията на регистрирана недвижима
културна ценност или в охранителната й зона. Най-близо разположения регистриран
археологически обект е с № 1200221, намиращ се на 650 м. в северна посока,
представляващ единична могила.
Писменият отговор на МК е че
в регистъра на специалните технически средства към МК не са постъпвали
заявления за регистрация на специални технически средства от лицата А.Д.А., К.И.Д.
и Н.Р.Н.. Те не са и подавали
заявления за получаване на разрешения за теренни археологически проучвания и не
са им издавани такива.
Това са обективните факти по
делото. Те се установяват от приобщените писмени доказателства по делото, от
обясненията на подсъдимите, от показанията на разпитаните свидетели, които ще
бъдат коментирани по-долу. Кредитира се
и заключението на СТЕ, с изключение на отговора, че детекторите са технически
средства, тъй като този въпрос е правен.
Съществени противоречия по отношение главният факт на доказване измежду
гласните доказателствени средства не се констатират.
Относимият към предмета на
делото въпрос е какво точно са търсили подсъдимите? Археологически обекти или
отпадъчни метали?
Съдът се доверява изцяло на
обясненията на тримата подсъдими, в тази им част-че са търсили и намерили
такива железа, макар в малко количество. Тези техни твърдения са непроменени от
самото начало на досъдебното производство- това са твърдяли в писмените си
обяснения, в обясненията си като обвиняеми и в тези дадени пред съда, в хода на
съдебния процес. Подкрепят се косвено от показанията на св.Неджебие, които
съдът намира за достоверни и добросъвестни, въпреки, че е роднина на А.. Тези
показания потвърждават факта, че нивата е била старо сметище на селото, преди
много години, и че А. е търсил местонахождението му, с цел търсене на желязо.
Причина за игнорирането им няма. Няма доказателства, които да ги оборят.
Обясненията на подсъдимите се подкрепят
изцяло в тази част и от показанията на св.Н.. Макар и полицейски
служител, свидетелят безпристрастно и добросъвестно описва заварената от него
обстановка. В показанията си той твърди, че подсъдимите са му обяснили, че
търсят железа и са извадили от джобовете си такива. Тези две обстоятелства
–търсенето и намирането им, са сочени постоянно и от тримата подсъдими. В
съдебно заседание уточняват конкретно извадените от джобовете си метални
елементи-пирони, капачки, оловна част….Освен това свидетелят посочва и защо са
търсели такива железа, според заявленията им пред него, а именно, за да си
„купят хляб“.
Обясненията на подсъдимите
освен, че са непроменяни, те едни спрямо други са непротиворечиви и взаимно
допълващи се през целия ход на производството. Подкрепата им от други
доказателствени средства е основание да им се даде пълна вяра, в тази им част.
Наличието на изхвърлени
около пътя отпадъчни предмети се потвърждава и от св.С., поемно лице при огледа.
Липсват доказателства
представени от обвинението, че подсъдимите са търсили археологически обекти,
налице е само предположение, и това не би могло да бъде установено в хода на
разпоредителното заседание, тъй като в него не се обсъждат доказателствата по
делото, а обвинителния акт формално отговаря на законовите изисквания. Тези
липсващи доказателства би следвало да изведат факти от обективната
действителност свързани със съществен елемент от състава на обвиненията и
обвързани със субективните намерения, насочености и цели на подсъдимите към
археологически обекти.
Липсата им задължава съда да
се произнесе по доводите на обвинението.
Аргументите за
съставомерност, изложени от обвинението, съдът намира за неоснователни.
В пледоарията си прокурорът насочва вниманието
върху неверен факт, а именно, че на нивата подсъдимите са намерили металните
предмети с монетовидна форма и щом наподобяват археологически обекти, значи
подсъдимите са търсили такива. Тези предмети не са намерени от подсъдимите в
пшеничната нива, не са били у тях по време на огледа. Тези две метални парчета
всъщност са иззети от домовете на А. и Д. при извършените претърсвания, видно
от съставените протоколи. Те не са археологически обекти, нямат никаква
стойност и никакво отношение към предмета на делото. Въз основа на тях не може
да се прави извод за съставомерност на деянието.
Като аргумент за търсене на
археологически обекти не може да бъде споделено твърдението за наличен в
близост регистриран археологически обект. Действително обект 1200221 е
най-близкият такъв до мястото на огледа, респ.паркирания автомобил, но намиращ
се на 650 м в северна посока, по права линия, в близост до друга група сгради.
Разстоянието не отчита наличните между двете точки земеделски парцели или
пътищата между двете реално обособени заселени места,видно от сателитната
снимка. Подходът от едната точка до другата не е по права линия, за да се
приеме посоченото разстояние за такова, каквото следва да бъде изминато.
Липсват доказателства, че на подсъдимите им е било известно местонахождението
на този обект, и ако е известно логично би възникнал въпроса, защо не са
търсили археологически обекти в близост до него поради по-голяма вероятност да
намерят такива, а са „търсили“ в частна градина, нива и поляна, в края на
селото.
Икономическият критерий също
не може да бъде аргумент в случая за съставомерност на деянието. Логически
верни са твърденията на прокурора, но пък няма доказателство за това кога,
откъде и на каква стойност са закупени металдетекторите. Стойността им не може
да бъде обвързана и с едно бъдещо несигурно събитие- дали и колко и на каква
стойност ще бъдат открити метали, а и това обвързано ли е с едно еднократното
ползване на уредите, или са придобити за
многократно ползване с тази цел. Вярно е твърдението и на защитника за реалната
икономическа ситуация, в която неблагоприятно са поставени и подсъдимите.
Всъщност този въпрос не би
следвало да се изследва в това производство, още повече неизгодността на
вложени инвестиции, тъй като доказателствена база за разсъждения, освен
предположения, няма.
Ето защо, тези аргументи не
могат да натежат в осъдителна посока при насрещно наличие на годни
доказателствени средства- обяснения на подсъдимите и най вече на свидетеля Н.,
навеждащи факти в противоположна посока.
Недоказани останаха и
твърденията на защитата, че подсъдимите се занимават с продажба на железа.
Обясненията на подсъдимите и показанията на св.Н. в тази насока остават
изолирани и неподкрепени с писмени доказателства, удостоверяващи изкупени от
тях железа в определени посочени от тях пунктове. Но този въпрос съдът намира
за несъществен, защото не е пряко обвързан с престъплението и датата на която е
осъществено. Това е така поради възможно наличие на двете вероятности: както
вероятността да са се занимавали с продажба на желязо в минало време и на
конкретната дата да са търсили археологически обекти, така и обратната- да не
са продавали, но на процесната дата да са търсили железа. Релевантно в случая е
какво са търсили на 01.03.2019г.
Но, подсъдимите не са длъжни
да доказват своята невинност. Доказателствената тежест лежи на прокурора и
обвинението не бива да почива на предположения. Една осъдителна присъда също не
бива да изхожда от предположения, тъй като би се нарушило изискването по чл.303
ал.1 НПК.
Установените по делото места
на търсене, а именно- първо в частна градина, а след това в засята нива и в
затревена поляна, намиращи се до къщи, в покрайнините на селото, наличието на
„близост“ на археологически обект, който всъщност е достатъчно отдалечен
предвид подхода до него, не могат да обосноват извод за търсене на
археологически обекти. Имайки предвид и непротиворечивите, взаимно допълващите
се и логически обвързани гласни доказателствени средства, както и факта на открити
на мястото на търсене метални отпадъчни елементи, показани на св.Н., липса на
открити археологически такива, както на местопроизшествието, така и в домовете
на подсъдимите, липсата на притежание на каквито и да е вещи – карти, скици,
публикации, книги и други, които могат да обосноват някакъв интерес към
иманярство, съдът приема, че на 01.03.2019г., тримата подсъдими, в землището на
с.Йорданово, не са търсили археологически обекти, а отпадъчни материали, с цел
продажбата им на вторични суровини. Деянието не представлява престъпление.
Осъществявано е търсене чрез металдетектори и лопати, разравян е почвения слой
в този процес, но търсенето на предмети, които не са археологически обекти, не
е престъпление.
Този фактически извод
предопределя липсата, както на обективните, така и на субективните елементи от
състава на повдигнатото обвинение. Умисълът следва да е пряк. Липсата на
съставомерност по основния състав на чл.277а ал.1 НК влече несъставомерност и
на квалифициращите му елементи.
В хода на пренията страните
изразяват становища за съставомерност на деянието по чл.277а ал.7 НК, които
съдът не споделя, поради което и не намира основания за преквалификация на
обвинението.
Съставът на това
престъпление изисква, за случая, да се държат предмети и оръдия, за които
лицето знае или предполага, че са предназначени или послужили за търсене на
археологически обекти. Няма никаква идентичност във фактите по двете
престъпления. Изпълнителното деяние на ал.7 не е просто държане, държането
трябва да е противозаконно, съдебната практика е константна по този
въпрос. Освен това, държането ще е
престъпление, ако кумулативно е доказано, че деецът знае или предполага, че
уредът е предназначен или послужил за търсене на археологически обект.
Металодетекторът по своята същност
действително представлява оръдие, което може да бъде предназначено за търсене
на археологически обекти. То, обаче, може да има и редица други предназначения,
например търсене на старо желязо, каквото съдът намира за установено по делото.
Тази възможност за двойна употреба е довела до поставянето под регистрационен
режим само на една част от металодетекторите - тези, които се използват за
теренни проучвания. Процесните
технически средства, обаче не е
установено да са употребявани за археологически мероприятия, нито пък тяхно
единствено и уникално предназначение да е за такива мероприятия. Така че, фактът на държането им сам по себе
си не може да бъде съставомерен, след като държането не е непосредствено и
пряко свързано с предназначение и употреба за търсене на археологически обекти.
Осъщественото търсене на други предмети, е част от двойната употреба на тези
уреди, изключваща специалното им предназначение по отношение на казуса, за
което няма данни да е налице и умисъла.
Няма никакви данни по делото
за предходно използване на металдетекторите, още повече за търсене на такива
обекти, и това използване да е известно или предпологаемо за някой от
подсъдимите, поради което деянията не могат да бъдат преквалифицирани по
чл.277а ал.7 НК.
Възраженията на защитата
относно допуснати процесуални нарушения с повдигнатото обвинение са
недопустими, поради настъпила преклузия за страните.
Ето
защо, на основание чл.304 НПК, съдът призна подсъдимите за невинни и ги оправда
по повдигнатите обвинения.
Предвид изходът на делото и
на основание чл.190 ал.1 НПК разноските направени в наказателното производство
остават за сметка на държавата, а веществените доказателства съдът постанови да
се върнат на лицата, от които са иззети.
Водим от тези съображения съдът
постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: