Р Е
Ш Е Н
И Е № 90
гр. П., 21 юни
2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на двадесет и първи М. през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА
С.А
при секретаря:
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 97 по описа за 2019г. на ПпРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищците- А.Г.И., М.А.Й. и Г.А.Й.,***, действащи чрез пълномощник адв.Д.Д. ***, твърдят,
че са законни наследници на А.
Й. И., поч. на 17.11.2018г. , като първата била негова съпруга, а другите двама негови деца.
Към момента на смъртта си наследодателят им е бил в трудово правоотношение с ответното
предприятие, по силата на сключен трудов договор №**/ 31.10.2013г. и допълнително
споразумение №9/29.11.2013г.,
съгласно които изпълнявал длъжността "работник-подръжка",
при пълно работно време,на 8-часов работен ден.
На 01.11.2018г.
наследодателя им А. И. бил на работа изпълнявайки заедно с негови колеги задачи на работодателя, на обект намиращ се в с.К. и представляващ хижа. Около 09.07 часа извършвайки работа
на покрива на обекта, подхлъзвайки се паднал от него на бетонната площадка на тавана от
височина от около 2м. В резултат на удара с твърдата повърхност получил наранявания, изразявайки се в счупване на дясна ключица,тежка
черепно мозъчна травма, импресионно депресионна фактура на черепа,дифузна травма на главен
мозък. Транспортиран бил последователно в болница МБАЛ- П., хирургично отделение МБАЛ - Т. и МБАЛ „Св А.“ гр. В., където на 17.11.2018г. починал вследствие на получените от
злополуката-тежка черепно мозъчна травма, импресионно
депресионна фрактура на черепно-дифузна травма на главния мозък,белодробна емболия.
Твърди се, че на 05.11.2018г., директор ОП „ Соц.предприятие за
озеленяване и благоустройство" към Община
П. подал в ТП на НОИ -Т. декларация за трудова
злополука. След подадената декларация от комисия, назначена от ръководителя на ТП на НОИ извършено
разследване на злополуката и бил съставен протокол №5103259/ 29.11.2018г. Въз основа на него било издадено разпореждане на ТП на НОИ Т., в което инцидентът довел до смъртта на работника, била приет за трудова злополука.
В резултат на смъртта на техния близък изживели болки и страдания,
психически и емоционален дискомфорт. Твърди се, че помежду им била установена силна емоционална връзка. Отношенията им били много близки и хармонични, били много привързани един към
друг. Твърди се
още, че семейството им било изключително сплотено, поради което и скръбта им била неизмерима.Смъртта му била внезапна и шокираща за тях. Живеели в общо домакинство. Наследодателят им бил в трудоспособна възраст, трудолюбив,честен и
услужлив , и за тях бил не само близък роднина, но и приятел с когото
споделяли всичко. Помагал на съпругата и децата си. След смъртта му живеели трудно лишени от моралната
му, финансова и физическа помощ и подкрепа, и след дългите повече от 20 съвместни години
на разбирателство и взаимопомощ. Твърди се
още, че след смъртта му се затворили се в себе си, и не можели да преодолеят стреса от загубата на близкия си.
Ищецът
Г. Й. твърди, че след смъртта на баща не бил в състояние поради недостиг на средства и подкрепа да полага грижи за обучението си както преди, тъй като бил студент. Не бил подготвен да се издържал сам, а след загубата на
баща си, издръжката се поемала изцяло от М.ка
му. Обучението било за 4 годишен период, и следвало да завърши през месец октомври 2021г., като двамата родители на били поели разходите за обучението му в
университета. Твърди, че търпи вреди
от настъпилата при трудовата злополука смърт на баща си, изразяващи се в издръжката, която би бил получил от него като жив, работоспособен и с възможност да я дава родител,
какъвто бил към злополуката. В този
смисъл той като близък на починалия -негов син ,
които претърпял имуществена вреда от неговата смърт.
Освен това тримата ищци твърдят, че по време на престоя му в лечебните
заведения били извършени изследвания, оперативно лечение, закупувани били
медикаменти,памперси и други медицински изделия. Освен това били направили и
разходи за погребение.
Предвид изложеното, ищците молят съда да осъди ответника да им
заплати следните суми:
- На А.И. сумата от 70 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на
настъпила смърт на наследодателя й, при
трудова злополука станала на 01.11.2018г., ведно със законната лихва, считано
от 17.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
-На М.Й. сумата от 60 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на настъпила смърт на наследодателя й, при трудова
злополука станала на 01.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от
17.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението
-На Г.Й. сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на настъпила
смърт на наследодателя й, при трудова злополука станала на 01.11.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 17.11.2018г. до окончателното изплащане
на задължението
-
На А.Г.И., М. А.Й. и Г.А.Й. сумата от
5406.86лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в
резултат на настъпила смърт на
наследодателя й, при трудова злополука станала на 01.11.2018г., от 20.86лв. за
закупени памперси, 4460.00лв. за
медицински изделия и 992.00лв. за погребални разходи, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от депозиране
на иска-31.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
- На Г.Й.
сумата от **0.00лв. за обезщетяване на
имуществените му вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена издръжка
от баща му, платими месечно от 17.11.2018г. ( дата на смъртта) до 01.10.2021г. ( дата на завършване на
висшето образование), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозирана на иска-31.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират за
разноски.
В съдебно
заседание поддържат предявените искове лично и чрез пълномощник – адв.
Д.Д. ***.
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи
писмен отговор от ответника О. п. „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“,
представлявано от К.П.К., действащ чрез адв.Р.Р. ***, в който отговор оспорват предявеният иск
като недопустим и неоснователен.
Счита предявените искове за недопустими, тъй като А. Й. И.,поч. на 17.11.2018г. не бил получил посочените
увреждания при или по повод изпълнение на трудовите си задължения, и в интерес на
предприятието. Оспорва се че е налице трудова злополука по см. на чл.60 ал.1 от КСО.
Твърди се, че починалия бил назначен по трудов договор на длъжност
„работник поддръжка". Дейността на ответника, и работниците му била свързана със поддръжка на храстовата,дървесна и цветна растителност в
гр. П. и по IV класната пътна мрежа на Община П..
На 01.11.2018г. починалия А. Й. И. с други
работници бил изпратен със задача да
извършват окосяване и почистване от сухи треви и храсти около пътя от с. В. за
с. Ц.А.. Без изрично разпореждане или разрешение от работодателя, работниците са се отклонили от възложената им
задача,
и са отишли да гасят пожар
на покрива на ловната хижа в с. К.,тъй като видели,че дими. Потушаването на възникнали пожари не влизало в задълженията им, те не били инструктирани за такава дейност, и не били
оборудвани със средства за гасене на пожари,нито с индивидуални средства за
лична пожарозащита. Ловната хижа не била собственост на ответника, или на общината. Твърди се, че по своя инициатива
работниците са се отклонили от възложените им задачи, и са предприели гасене на
пожара върху покрива на сградата. Тези техни
действия не били нито по повод на
възложените им задачи,нито във връзка с тях, и нито в интерес на предприятието,поради което исковете били недопустими и неоснователни.
Така
предявените искове се оспорват и по основание, и по размер. Не се оспорва, че всички ищци са негови наследници, и са от кръга на лицата,които
имат право да претендират обезщетяването им за причинените им неимуществени
вреди от загубата па техният родственик. Такова обезщетяване се дължало, ако ищците били претърпели твърдените болки и страдания, и доколкото вече не са били обезщетени за тях.Поради тази причина считат,че предявените искове са
неоснователни, сумите силно завишени и
недоказани. Претендираните размери на обезщетенията не
били съобразени с конкретните обстоятелства.Освен това на ищците били изплатени суми от управителя на
ответника,а именно 1000.00лв., необходими за закупуване на медицинските изделия за лечението му. Били събрани суми и от
колегите му, които
били предадени на съпругата. Оспорва
се близката връзка между починалото лице и третия ищец, тъй като не живеел
заедно с баща си в едно домакинство.Твърдял, че починалия му дължал издръжка в размер на **0 лв.
месечно за периода на обучението му във висше учебно заведение, без да били представени доказателства затова.Ответникът прави и възражение за съпричиняване,
от страна на починалия,поради проявена груба небрежност от него. Твърди, че без
да му е било разпоредено
от когото и да било, и в нарушение на поставените задачи и трудовите си
задължения,без никаква подготовка,без никакви средства за лична защита, и без
никакви пособия за гасене на пожари,по своя инициатива той се качил на покрив на сграда, за да гаси пожар
при нарушаване на нормалните житейски правила за безопасност,които нормално спазва
всеки един човек.Пострадалият сам създал
реална възможност за настъпване на вредните последици, като сам се поставил в тази ситуация на повишен риск от
увреждане.Поради това ответникът считат,
че евентуално определените от съда суми като обезщетение за причинените
имуществени и неимуществени вреди на ищците следвало да бъдат намалени с 80 %
поради неразумното и самонадеяно поведение на пострадалия,което било основна
причина за тези тежки последици. Претендира за разноски.
Редовно
призован за с.з. се явява лично
управителя на предприятието и упълномощения от него представител-адв.Р.Р. ***, който по същество моли съда да отхвърли така
предявените искове като неоснователни, алтернативно да се намалят претендираните обезщетение, поради съпричиняване
от страна на пострадалото лице.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по
делото, а и от приложените препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че
ищците А.Г.И., М.А.Й. и Г.А.Й., са
законни наследници на А.
Й. ***, поч. на 17.11.2018г. в гр.В., съответно –
негова съпруга и негови деца- дъщеря и
син.
От приложеното
заверено копие от студентска книжка, както
и от уверение №25/08.04.2019г. изд. от
СУ „К. О.“, гр.С., се установява, че Г.А.Й., е студент по специалност „приложна
математика“. От негово име е приложена и декларация, в която декларира, че не
притежава: недвижими имоти; МПС; допълнителни средства от наеми от недвижими
имоти, рента дивиденти; депозити в банкови институции; не получава стипендия.
От приложения трудов договор №277/27.06.2018г. и допълнително споразумение към
него от 08.04.2019г., се установява, че Г.Й. работи в „******“ ЕООД, гр.С., с
месечно възнаграждение в размер на
900.00лв., считано от 01.04.19г.
От приложеното
решение №236 по Протокол №20/28.03.2013г. на ОбС-П.
се установява, че са взети решения във връзка с дейността на О. п. „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“, в т.ч.
е приет и Правилник за организацията и дейността на О. п. „О. П. „С.
п. за о. и б. към О.П.“ (приложен по делото от л.35 до л.39). От приложената
заповед №З-13-288/01.04.2013г. на кмета на Община П., се установява, че е
разкрито Общинско
предприятие „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“, като самостоятелен
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, с Директор К.П.К., считано от
01.04.2013г. От приложената заповед №З-13-290/01.04.2013г. на кмета на Община П.,
се установява, считано от 01.04.2013г.
на К.П.К. са дадени всички права на работодател по см. на §1 от КТ. По
делото е приложен и трудов договор №29/01.04.2013г. на Кр.К.и
длъжностната му характеристика
Няма спор и по
въпроса, че към 01.11.2018г. А. Й. И.
е
имал действително трудово правоотношение с ответното предприятие, въз основа на
сключен трудов договор № **/31.10.2013г. и допълнително споразумение № 9/29.11.2013г.,
като е заемал длъжността „работник поддръжка“.
Няма спор и за това, че А. Й. И. е бил запознат
с длъжностната си характеристика и с Правилника за вътрешния трудов ред в ответното дружество. От приложената
служебна бележка №**/31.10.2013г., се
установява, че на лицето А. И. е проведен начален инструктаж. Установява се, че на работника е провеждан и
периодичен инструктаж, в.т. и за периода 01.01.-31.12.2018г.,
който подпис бе оспорен от представителя на ищеца. От приложената по делото във
връзка с това оспорване съдебно-почеркова експертиза,
се установява, че подписът под №3 в Книга за безопасност и здраве, при
работа/инструктаж на работно място, периодичен инструктаж на ОП „О. П. „С. п.
за о. и б. към О.П.“ , е положен от А. И.. Съдът прие
и приложи по делото експертното заключението на вещото лице по поставената му
задача, тъй като същото не бе оспорено от страните и съдът прие, че е изготвено
обективно и компетентно.
От показанията на св.Райчев, св.С. и св.М.в, които също са
работници в О.п.се установява,
че сутринта на 01.11.2018г., както те
тримата, така и А. и още трима работника
били разпределени да работят заедно.
Така според показанията на св.Р., сутринта им било разпоредено
да почистят отсечката по пътя с.К.-с.Ц.А.. По негови данни, след като стигнали
с.К., което било около 08.30-09.00ч., групата
се отбила там, тъй като свидетелят бил ловец и знаел, че преди една седмица
имало пожар в ловната хижа на селото. След като пристигнали, видял, че покрива
пушел, и се качил да види какво било положението. По данни на този свидетел
останалите тръгнали с него от любопитство. Св.С. се качил най-отгоре на покрива и започнал да подава
цигли. Качил се и св.М.в, както и А. И..
Малко след като се качил И. паднал на
земята, надолу с главата от около 2м. В първия момент, след падането нямал никакви реакции, като впоследствие взел
да мърда и приказва. Тогава решили да го натоварят в камиончето,
с което пристигнали и да го закарат в болницата. В камиончето
освен пострадалия И. и св.Р. който го шофирал, се качил и св.М.в. Така двамата
закарали И. до Бърза помощ в гр. П.. Помогнали
докато правили рентгенови снимки, и след
като лекарите казали , че ще го изпратят в болницата в гр.Т., двамата със св.М.в
се върнали при останалите в с.К.. В този
смисъл са и показанията на св.М.в. Този свидетел даде показания, че на тръгване към болницата се
обадили на директора на предприятието, както и че се върнали при останалите
около 12.30-13.00ч. В по-различен смисъл
относно случилото се на 01.11.2018г. са показанията на св.С.. Първоначално той заяви, че пътувайки за с.Ц.А., решили да се отбият до
ловната хижа в с.К.. Впоследствие този свидетел заяви, че сутринта на
01.11.2018г., именно Кр.К.е
пратил групата в с.К., с намерение да се почисти хижата от изгорелите места. Отивайки на място този
свидетел се е качил на покрива и започнал да
смъква и подава на св.Райчев
капаци и керемиди. И този свидетел не е видял откъде и как е подходил А. И., за
да се качи на тавана, и как точно е
паднал. Видял е И. вече паднал, на тавана. След което бил натоварен на камиона
и откаран в болницата. По данни на този свидетел в с.К. стоели
до 14.00-14.30ч., когато се върнал камиона. В част от показанията на тези свидетели, съдът
констатира противоречия, които ще обсъди по –долу в мотивите си.
Няма спор и за
това, че вследствие на удара при
горепосоченото падане от високо А. И. е
получил тежка черепно-мозъчна травма. Това се установява от приложената по
делото епикриза, издадена от МБАЛ-Т., както и от
приложената епикриза, изд. от МБАЛ „Св.А.-В.“ АД гр.В..
От приложените доказателства-фискален бон, талон за медицинско изделие и и фактура №33521/06.11.2018г., ведно с
фискален бон, се установява, че на А. И.
са извършени две процедури, на обща стойност 4460.00лв., както и са закупени медицински консумативи-памперси, чаршафи и
лекарства, на стойност 20.86лв.
Не се оспорва
и обстоятелство, а и то и безспорно се установява от приложеното на л.14 от делото медицинско
свидетелство за смърт, както и от приложеното съдебномедицинско заключение-аутопсия
№194/2018г., изд. от Отделение по
съдебна медицина към МБАЛ „Св.А.-В.“ АД гр.В., че вследствие на тази тежка
черепно-мозъчна травма, А. И. е починал на 17.11.2018г. От приложените
доказателства-поръчка №20/20.11.2018г. и фискален
бон, изд. от Траурна агенция „А.“ ЕООД гр.П. се установява, че А.Г. е заплатила за погребението на съпруга
си сума в размер на 922.00лв.
По делото е приложена заповед
№11/02.11.2018г., изд. от К.К.-директор на ОП „СПОБ“,
с която заповед е наредено на нарочно сформирана комисия да извърши
разследване на обстоятелствата на злополуката, станала на 01.11.2018г., в
ловната хижа в с.К., при което пострадал е А. И.. От приложената по делото декларация, се установява, че на 05.11.2018г., осигурителя – О. п. „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“ е подал
в ТП на НОИ декларация за трудова
злополука с работника А. И., станала на
01.11.2018г., в 09.07ч., в с.К.. От приложения протокол №***/29.11.2018г. се
установява, че е проведено разследване на трудовата злополука, от комисия,
определена от директора на ТП на НОИ гр.Т. , резултатите от което са отразени в
посочения протокол. След проведено и приключило разследване, с разпореждане №***/30.11.2018г.
на ТП на НОИ – Т., злополуката, станала на 01.11.2018г. с А. Й. И.,
е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Във връзка със
злополуката в РП-П. е образувана и
преписка, вх.№961/2018г., по която с
постановление от 12.03.2019г. е отказано
да се образува ДП. От приложеното писмо от РП-П. (на л.186 по делото), се
установява, че този отказ е отменен с
постановление от ОП-Т. от 03.04.2019г., след което е възложена предварителна
проверка на РУМВР П..
С
оглед установяване на преживените от ищците душевни болки и страдания от
внезапно настъпилата смърт на техния наследодател и близък родственик, бяха
допуснати и изслушани свидетели.
От
показанията на св.С.Д., св.М.М. и св.Ю.Р.се
установява, че семейството на А. И. било
добро, сплотено и стабилно семейство. И А. и А. били отзивчиви, добри и
трудолюбиви хора. Двамата непрекъснато били заедно, неразделни. Между
съпрузите имало много добри отношения.
Отгледали и двете си деца. Смъртта на И.
се е отразила изключително тежко на семейството му и най-вече на съпругата му, която понесла зле загубата на съпруга си. По данни на св.Д., А. не била на себе си,
непрекъснато плачела. Освен това ищцата А.И., се справяла трудно във финансово
отношение предвид ниските доходи, които получава. Това, че ищцата И. получава ниско доходи се установява
и от приложеното удостоверение за брутни
доходи №94-08-91/25.03.2019г., изд. от „МБАЛ П.“ ЕООД. По данни на свидетелите децата също тежко понесли
загубата на баща си. Св.Д.заяви, че А. много се разбирал с децата си, и
случилото се с него им се отразило зле.
Те все още живеели с мисълта и се надявали, че той можел да се върне. По данни
на св.Рашудов, който живее на семейни начала с ищцата
М.Й., същата понесла тежко случилото се с баща й. Плачела, била в лошо
настроение, като към настоящия момент продължавала да мисли за него.
За това, че
отношенията в семейството на А. били много добри, дават показания и св.Райчев, св.С. и св.М.в.
Св.Р. заяви, че не е чувал А. да се оплаква от съпруга си и децата си. Същото
заяви и св.С.. От показанията му става
ясно, че А. пращал пари на сина си, който бил студент в гр.С.. Същото се
установява и от показанията на св.М.в, който заяви, че всеки месец А. помагал на сина си, като му пращал пари. И този свидетел заяви, че Анто се
разбирал със съпругата и децата си
Съдът
кредитира така дадените показания на
разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни,
логични и непротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Съдът е
сезиран с обективно и субективно съединени искове с правна квалификация по
чл. 200 от КТ във вр. с чл.51 от ЗЗД, и чл.52 от ЗЗД,
вр. чл. 84,ал.3 от ЗЗД - за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди в резултат на смъртта на А. Й. И. (съпруг и баща на ищците), настъпила
при трудова злополука на 01.11.2018г.
Според
разпоредбата на чл. 200 от КТ: „За вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им”.
Отговорността
по чл. 200 от КТ има обективен и безвиновен характер
и обхваща всички претърпени преки и непосредствени вреди от имуществен и
неимуществен характер.
За успешното
провеждане на иска в тежест на ищците е да докажат: 1. че са от кръга лица,
които имат право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди; 2. че починалият работник
и ответника са се намирали в трудовоправни отношения
към момента на увреждането; 3. че на починалия работник му е причинена смърт в
резултат на трудова злополука от 01.11.2018г.; 4. че ищците са претърпели
имуществени и неимуществени вреди, в претендираните от тях размери.
В настоящия
случай няма спор, а и е доказано по категоричен начин в процеса, че А. Й. И. е
починал на 17.11.2018г., както и че
ищците попадат в кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/61г., имащи право
на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта му.
Няма спор, а и
е доказано от писмените доказателства, подробно описани по-горе, че към 01.11.2019г.
А. И. е бил в действително трудово правоотношение с ответното предприятие- Общинско предприятие „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“.
Първият спорен момент е дали причинената смърт на А. И. е вследствие на трудова злополука. Това е основното възражение на ответната страна, която
оспори съдържанието на протокол №***/29.11.2018г. и
разпореждане №***/30.11.2018г. на ТП на
НОИ – Т., въз основа на което оспорване бе открито и производство по
реда на чл.193 от ГПК
Съгласно чл.
55 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Основните възражения на ответната страна, че предприетата от И. и колегите му работа на
01.11.2018г. била тяхна проява на
инициатива. Тезата на ответника, с
която оспорва злополуката като трудова,
е че работниците в т.ч. и И. без изрично
разпореждане или разрешение на работодателя
се отклонили от възложената им задача, и
отишли да гасят пожар в ловната хижа на
с.К. по своя инициатива. Твърденията са, че нямали такива
вменени задълженият, нито пък
имали оборудвани, както и че не били
инструктирани за този род дейност. Именно поради тези обстоятелства
предприетите от тях действия не били по повод възложените им задачи, нито във
връзка с тях, нито в интерес на предприятието.
Тези твърдения
и възражения не намират опора в събрания по делото доказателствен
материал. След внимателна преценка на свидетелските показания в тази посока,
както и писмените доказателства съдът намира, че злополуката на
01.11.2018г., вследствие на която е
починал А. И. е трудова, по см. на
чл.55, ал.1 от КСО. Този извод на съда се налага от поведението на цялата работна група, което трудно може да се
определи като внезапно възникнала самоинициатива за разчистване на ловната хижа
в с.К.. Св.Райчев заяви, че като
стигнали с.К. решили да се отбият, за да видят какво се случва. След като
пристигнали видял пушек и се качил да види какво било положението, като другите
го последвали от любопитство. Така всички
започнали да разчистват, като
св.С. се качил на билото на покрива и почнал да подава керемиди на св.Райчев
и св.М.в. Всички останали също се
включили в почистването, и тази дейност продължила до завръщането на камиона,
което било в ранния следобед. Възниква
въпроса каква е била причината, целта и мотива на тези 7 работника да извършват
дейност, която не им е била възложена? За какво им е било необходимо да се
отклоняват от поставената им за деня
задача, и да предприемат действия, които не им е разпоредено да извършват. По същество това представлява
дисциплинарно нарушение, което би било наказуемо по реда на КТ. А доказателства за това, че
тези работници са били наказани от работодателя, за нарушение на трудовата
дисциплина не са представени по делото.
В действителност техните действия и поведение сочат на това, че в рамките на
този ден задълженията им са били да почистят ловната хижа, и тези задължения са
им вменени не от друг, а от прекия им началник-директора на ответното
предприятие. Действията им сочат на извод, че
това е добре организиран работен процес, и всички са изпълнявали
възложените им от работодателя трудови задължения за деня, в т.ч. и А. И..
В този смисъл съдът не кредитира показанията на св.Райчев и св.М.в в частта, в която заявиха, че сами решили да почистват, тъй
като тези показания противоречат на показанията на св.С. и останалия доказателствен материал, който първоначално също заяви, че
сами решили да почистват, а след това заяви, че именно директора на ответното
предприятие, сутринта на 01.11.2018г. им казал да минат покрай хижата и каквото
могат да почистят. И това е единственото логично заключение от последващите действия на тази работна група, а именно, че това им е било
възложено да извършват този ден, и то не от някой друг, а от прекия им началник.
Индиция за това, че злополуката действително е трудова е и подаването на декларация за трудова злополука, по реда на Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудова злополука, и то
не от някой друг, а от работодателя. Затова, че злополуката е не друга, а
именно трудова свидетелства и издадената от работодателя заповед
№11/02.11.2018г. за извършване на разследване на обстоятелствата на злополуката
Очевидно работодателят малко след
инцидента е приел злополуката за трудова, след като е разпоредил извършване на проверка и декларирал
пред НОИ като такава, въз основа на която декларация пък е извършена проверка
от комиися определена от директора на ТП на НОИ,
резултатите от която са отразени в оспорения протокол, който не е с невярно
съдържание, предвид изложеното по-горе от съда. В този смисъл е недоказано оспорването
на съдържанието на протокол №***/29.11.2018г.
Недоказано
е и оспорването на разпореждане №***/30.11.2018г.
на ТП на НОИ – Т., доколкото същото не е
оспорено по реда на чл.117 от КСО. Този административен акт е влязъл в законна
сила като необжалван по съответния административен ред, което автоматично води
до преклудиране на всички възможни възражения от
страна както на работника така и на работодателя в посока дали злополуката има
такъв характер, кога, къде и как и при какви обстоятелства е настъпила,
настъпило ли е увреждане за пострадалото лице като по отношение на последния
факт не съществува процесуална забрана да бъдат доказвани и други вреди, пряка
и непосредствена последица от злополуката. Следва да се отбележи, че съгласно
трайната и последователна съдебна практика на ВКС влязлото в сила разпореждане, с което
злополуката е призната за трудова има доказателствена
сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 от КТ и е недопустимо да се
преразглежда въпросът доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната
работа по трудовото правоотношение. В този см. и Определение №113/13.02.2019г.,
по гр.д. №2064/2018г., IV
г.о. на ВКС, Решение №319/22.06.2010г. по гр.д. №204/2009г., III г.о. на ВКС, Решение №374/23.07.2014г. по гр.д.
№3766/2013г., IV г.о. на ВКС и
др.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспорването
на двата документа съдържанието на протокол №***/29.11.2018г. и
разпореждане №***/30.11.2018г. на ТП на
НОИ – Т., е недоказано, и безспорно случилата се на 01.11.2018г. злополука на А. И. е трудова. Тъй като обаче съдът не се произнесъл с нарочен акт преди даване ход на
устните прения, а коментира този въпрос в акта си по същество,
то заключението, което прави не следва
да намира отражение в диспозитива на решението, тъй
като определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от същество
за доказването. В този см. Решение №270/19.02.20**г. по гр.д. №7175/2013г. на
ВКС, IV г.о.
След като категорично е
установено наличието но трудова
злополука по смисъла на чл.200, ал.1 от КТ, то е налице и основание за ангажиране на имуществената
отговорност на работодателя.
По неимуществените вреди:
Настоящият
състав на съда приема, че по делото е доказано по категоричен начин от
събраните доказателства посредством разпита на всички допуснати свидетели, че на ищците са
причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 17.11.2018г.
внезапна смърт на А. И..
Неимуществените вреди са свързани с психически
преживявания и страдания, т.е. те накърняват неимуществени блага. Обезщетението
за неимуществени вреди възмездява главно страданията или загубата на морална
опора и подкрепа, понесени от близките на увредения вследствие на увреждането.
Болката и страданията от загубата на любим човек-съпруг и близък родственик –баща, са травма, която
завинаги оставя своя отпечатък.
Претърпените
неимуществени вреди не могат да бъдат напълно репарирани, тъй като човешкият
живот няма паричен еквивалент, но затова обезщетението за тях се определя на
принципа на справедливостта. Понятието справедливост, както е посочено и в ППВС № 4/68г., не е абстрактно понятие, а е
свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва
да се имат предвид при определяне на обезщетението, каквито са претърпените
морални страдания, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени
вреди и др.
От събраните
по делото гласни доказателства се установи, че между ищците и техния съпруг и
баща е съществувала силна емоционална връзка. Съдът възприема показанията на
свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви и отразяват преки впечатления
от живота на ищците, и починалия.
Установи се, че те са били задружно и
сплотено семейство, отношенията, в което се характеризират с топлота,
загриженост и разбирателство. Реализираните от починалия И. трудови доходи
били източник на финансови средства за
семейството. Към датата на смъртта си наследодателят на ищците е трудоспособен
млад човек- на 50 години, който е осигурявал финансовата обезпеченост на
семейството си. След загубата му, ищцата поела изцяло грижите за домакинството
и издръжката на семейството. Същевременно, от
писмените доказателства се
установи, че А.И. реализира трудови доходи в минимален размер, а ищецът Г.Й. е
студент. Свидетелите на ищците описват
починалия като добър и загрижен съпруг,
баща и приятел. Свидетелите на ответника също сочат, че починалият е бил добър
човек и колега. Никога не се оплаквал от
семейството си, или е споделял за някакви проблеми. Напротив разбирал се е със
съпругата си и децата си. Внезапната и нелепа смърт на И. безспорно е тежка
травма, която бележи живота на ищците не само емоционално, но и в материален аспект. В лицето на
наследодателя тримата ищци са загубили морална опора, сигурност, загриженост,
съпружеска и бащина любов, финансова
подкрепа, като тази загуба неминуемо е оказала изключително негативно влияние
върху живота им.
Доказано е в
настоящия процес, че вследствие смъртта на А. И., неговата съпруга и ищца А.И. е претърпяла дълбока психологична травма,
негативни преживявания, болки и страдания,
и то с голям интензитет тъй като е загубила не само най-близкия си човек и другар в живота, но и
бащата на децата й, и те подлежат на обезщетяване. В този смисъл са
показанията на св.Д. и св.М. Останала без опора, в този етап от живота си,
съдът намира, че тази нелепа смърт ще остави следа за цял живот на тази жена. Категорично се налага извода, че ищцата А.И. е
понесла тежко смъртта на съпруга си, и към настоящия момент продължава да
страда от неговата липса.
Горните съображения
са относими и за душевните болки и страдания на двете му деца-ищците М. и Г.. Доказано е по
делото, че същите са били в много добри отношения с баща си,
разчитали са на неговата помощ, особено
сина Г., който е получавал всеки месец
парична помощ във връзка със следването си в гр.С.. Безспорно децата са сломени
психически от неговата загуба, както към момента на неговата смърт, така и
понастоящем, което също подлежи на обезщетяване.
При това
положение, съобразявайки горепосочените обстоятелства с принципа на
справедливостта, преценявайки ги и на фона на икономическата обстановка в
страната, настоящият състав на съда приема, че справедливият размер на
обезщетението, което се дължи на съпругата А.И., е 70 000лв. Съдът приема, че загубата на А.И. е най-тежка и с най-трайни
последици, поради което и определя най-висок размер на обезщетението на този
ищец. За дъщерята М. и сина Г., съдът
счита, че справедливият размер на обезщетението за всеки един от тях е 60 000лв., без да омаловажава тяхната загуба.При определяне на този размер съдът
отчете, че Г. от 2 години живее в друго
населено място-гр.С., където учи, а М. живее със св.Р., в друго домакинство.
Съдът приема,
че предявените искове за претърпените
неимуществени вреди са основателни и
доказани в претендираните
размери, като същите следва да бъдат
присъдени. В полза на ищците следва да бъде присъдена и законна лихва върху
главниците, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. Вземането е изискуемо от датата на
смъртта на наследодателя на ищците – 17.11.2018г., като работодателят,
отговарящ обективно е изпаднал в забава и без покана.
По
имуществените вреди:
При
отговорността по чл. 200 КТ работодателят дължи обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука. Безспорно от
доказателствата по делото се установява, че за лечението на наследодателя на
ищците, същите са извършили разходи, а
именно заплатени са медицински изделия, както и са закупени лекарства и консумативи. Тяхната
обща стойност възлиза на 4480.86лв., и тази сума следва да се присъди на
тримата ищци, като наследници на А. И.,
доколкото документите установяващи размера им са издадени на негово име. Безспорно са извършени и разходи за
погребението на А. И., в размер на 922.00лв. Разходите на близките на физическо
лице, загинало в резултат на трудова злополука, свързани непосредствено с
неговото погребение, представляват вреда, която е в пряка причинно-следствена връзка
със злополуката и последвалата смърт на работника или служителя. Поради това
съдът приема, че макар разходите за погребение на близък да са направени в изпълнение на нравствен
дълг, същите могат да бъдат търсени от работодателя. От приложените доказателства се установява, че извършените
погребални разходи, в размер на 922.00лв. са направени от ищцата А.И.,
предвид представената поръчка и фискален бон, поради което тази сума следва да
бъде присъдена само на нея. Някакви конкретни оспорвания от ответника за тези
имуществени вреди не са направени. В отговора се твърди, че на ищците били изплатени суми от управителя
на предприятието в размер на 1000.00лв. за закупуване на медицински изделия за
лечението му, както и че колегите му били събрали пари, които били предадени на
съпругата му.Възражение за прихващане на тези суми обаче не е направено. Но
дори и да бе направено то би било неоснователно. Установи се по делото, че в действителност Кр. К.е дал на ищците сумата от 1000.00лв., но не става
ясно дали тази сума е дадена в лично качество или от предприятието, чийто
директор е той. От показанията на св. М.в се установи, че колегите му събрали
пари в размер на 196,00лв., които предал на съпругата му. За лечението на И. са събирани средства и от
колегите на ищцата И. (виж показанията на св.Д.). Но тези средства съдът
приема, че са дарени, в знак на
елементарна човечност и взаимопомощ. Отделно от това, съгласно нормата
на чл.200, ал.4 от КТ дължимото обезщетение
за причинените вреди се намалява с размера на получените суми само по
сключени договори за застраховане на
работниците и служителите.
Въз основа на
така изложените доводи съдът приема, че на ищците се дължат и претендираните имуществени вреди, като на тримата се присъди
сумата от 4480.86лв., а на ищцата А.И. се присъди и сумата от 922.00лв.,
ведно със законна лихва върху главниците,
считано от смъртта на наследодателя на ищците – 17.11.2018г до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
Предвид изложеното дотук, съдът следва да
разгледа и възражението за съпричиняване. Неоснователно
се явява това възражение на ответника,
тъй като не се доказа да е налице
хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ. Съображенията на съда за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал.2 от КТ: „Отговорността
на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност”.
Според
настоящия състав на съда, необходимо е приносът на пострадалия за настъпване на
трудовата злополука да е конкретен - т.е. да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото
лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице или ако именно поведението на увредения е станало причина, или ако то е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Не всяко
поведение на пострадалия – действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняване на вредата, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Съдът приема, че отговорността на работодателя може да бъде
намалена по реда на чл. 201,ал.1 от КТ, само в изключителни случаи, а именно
само ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност (съзнавана
непредпазливост), т.е. извършил е определени действия в нарушение на
установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки
възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е
надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. В тази
хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага. Не всяко нарушение на
установените правила мотивира приложението на чл. 201,ал.2 от КТ, а само
субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата
небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие. За да се приеме, че предпоставките на чл.
201,ал.2 от КТ са налице, е необходимо да бъде доказано главно и пълно, като доказателствената тежест е на работодателя, извършването на
такива действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното
настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към
съществуващата опасност от тяхното настъпване. Изводът за наличието на груба
небрежност не може да се основава на предположения.
Въз основа на изложеното съдът намира, че ответното
предприятие не доказа наличието на съпричиняване от страна на И..
Твърденията на
ответното дружество за наличие на съпричиняване от страна на И. са свързани с това, че без да
му е разпоредено от някого, в нарушение на
поставените му задачи и трудови задължения, без подготовка, без никакви
средства за лична защита и без пособия
за гасене на пожар, по своя инициатива се качил да гаси пожар, при нарушаване
на нормалните житейски правила за
безопасност.
Категорично по
делото е установено, че групата от 7
работника, в т.ч. и И., именно по разпореждане на директора на ответното предприятие са отишли да работят на
ловната хижа в с.К.. Задачата им за деня и трудовите им задължения са били
именно да почистят изгорелите отломки от
хижата, при пожар, за който не се спори,
че е настъпил дни по-рано. Във връзка с
това, че действията на работниците, в
т.ч. и на И. не е била проява на тяхна
самоинициатива, съдът изложи мотиви по-горе, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря. Категорично по делото се установи, че в рамките на
този ден задълженията им са били да почистят ловната хижа, и тези задължения са
им вменени не от друг, а от прекия им началник-директора на ответното
предприятие. Видно от длъжностната му
характеристика, на И. е вменено задължение
да изпълнява, при необходимост и други възложени задачи, каквато
очевидно е била тази. Тъй като обаче тази работа не е била свързана с
основаната дейност на предприятието, то е следвало работодателя да предприеме
мерки и да осигури безопасни и здравословни условия на труд. Категорично на работниците не е бил провеждан
инструктаж за този вид дейност, доколкото се установи, че е проведен само
начален и периодичен инструктаж. Тъй като обаче
тази работа не е била обичайната за предприятието, то е следвало да се проведе инструктаж, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд. А доказателства за
провеждане на такъв не са представени по делото. Освен това задължение на
работодателя е да осигури лични предпазни средства, и/или други
пособия свързани с тяхната безопасност,
съгласно изискванията на Наредба№3/19.04.2001г. за минималните
изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване
на лични предпазни средства на работното място. В този смисъл
съдът приема, че работодателят не е изпълнил основното си задължение по КТ и
ЗЗБУТ, а именно да осигури
безопасни условия на труд, което
изключва грубата небрежност на работника
Съгласно
решение № 977/14.01.2010г. по гр.д. № 298/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение
№60/05.03.2014г. по гр.д. №5074/2013г.
на ВКС, ІV г.о. когато
работодателят не е осигурил безопасни условия на труд, не може да се приеме наличие на груба
небрежност от страна на работника. Когато трудовата злополука е настъпила в
резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения, или без да е проведен точен
инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то
поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност,
освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови
действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. Възможно е И. да
е допринесъл в някаква степен за настъпването на неблагоприятния резултат, но
съдът счита, че не може да се приеме, наличие на допусната от работника груба
небрежност, чието доказване е поставено в тежест на ответника. Последният
следваше да докаже, че трудовата злополука е настъпила поради проявена от
работника груба небрежност при изпълнение на работата, че същият е
допуснал не само нарушение на правилата
за безопасност на труда, но е и извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание, и пренебрегване на основни правила за безопасност. Груба
небрежност би била налице, когато работникът е съзнавал, предвиждал е
настъпването на вредоносния резултат, но лекомислено е смятал и се е надявал,
че той няма да настъпи или че ще го предотврати. От ангажираните от ответното
предприятие доказателства не може да се направи извод, че пострадалият е
предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, като се е надявал, че той
няма да настъпи.
Въз основа на
изложеното съдът намира, това възражение за неоснователно.
По отношение на претенцията на ищеца Г.Й. за обезщетяване на имуществените му
вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучена издръжка от баща му, в размер на **0.00 лв., месечно, считано от 17.11.2018г.
до 01.10.2021г. (завършването на висшето му образование), ведно със законната
лихва, считано от депозиране на исковата
молба до окончателно изплащане на
задължението съдът намира следното:
Според чл.212 КТ за неуредените в посочената глава въпроси по
имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт на работника
или служителя, се прилага гражданският закон. Съгласно, т. III от ППВС № 4/1961г. обезщетение
за имуществени вреди могат да търсят всички, които са ги понесли. Обикновено
това са самите пострадали, а в случай на смърт непълнолетните им низходящи или
пълнолетни, но неработоспособни низходящи, неработоспособни възходящи, които
действително са били издържани от пострадалия и с неговата смърт са загубили
възможността да получават тази издръжка.
С оглед
характера на тази претенция следва да се поясни, че овъзмездяването
на пропуснатите ползи по чл. 200 от КТ не представлява присъждане на месечна
издръжка или друго периодично вземане, защото работодателят не замества
починалия в личното му задължение към ищеца за даване на издръжка.
Обезщетението по чл. 200 от КТ има за цел еднократно да репарира причинените
имуществени вреди и представлява „единно обезщетение", като периодично е
само плащането на обезщетението, и то по никакъв начин не може да промени
основанието и естеството на присъденото обезщетение.
С оглед на
изложеното съдът приема, че исковата претенция на ищецът Й. е за обезщетение на
имуществените вреди, представляващи пропуснати ползи, които обосновава и
определя по размер с издръжката, която би получавал от починалия, като негов
родител, която му се дължи като пълнолетен учащ се по чл.144 СК. Същата обхваща
периода от 17.11.2018г. до 01.10.2021г., или 35 м. и 13 дни по **0.00 лв., месечно, или общият размер на
претенцията е 53**.00лв.
Безспорно последиците от смъртта на починал
при трудова злополука работник се поемат от живите негови близки - неговите
наследници. Последните са лицата, които са били издържани приживе от починалия
работник. Имуществените вреди за наследниците се изразяват в загубата на
средствата за издръжка, които тези лица са получавали от трудовото
възнаграждение и изобщо от трудовите доходи на починалия работник, които той е
осигурявал на тези лица за издръжката им. Следователно, за да се претендират имуществени
вреди по чл.200 от КТ от наследника на починалия от трудова злополука, то
наследника следва да докаже, че отговаря на законовите изисквания за получаване
на издръжка от родител.
Съгласно
чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат
редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет
годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат
да я дават без особени затруднения.
Според чл. 142, ал.1 от СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. По тази причина и размерът на вредата
следва да бъде определен на база действително даваната издръжка към момента на
трудовата злополука, т..е.. на база обективните възможности на починалия,
съобразно получавания доход, да предоставя част от този доход за издръжка.
Отговорността на работодателя следва да бъде определена като от размера на
вредата бъде приспадната получената от наследника пенсия по общественото осигуряване,
съобразно нормата на чл. 200, ал.3 КТ.
Установи се по
делото, че към датата на смъртта на баща му ищецът Й. е бил пълнолетен (на 20
години), а от представените копие на студентска книжка и уверение по делото се установи, че от 12.07.2017г.,
същия учи във висше учебно заведение –СУ „К.О.“ гр.С., редовна форма на
обучение, държавна поръчка. Обучението е за 4 годишен период и следва да
завърши през 2021г. По делото са
представени доказателства, че не
притежава недвижими имоти, МПС, няма депозити в банки, нито пък получава стипендия или допълнителни средства
от наеми, ренти и дивиденти. От приложения трудов договор и допълнително
споразумение, се установява, че същия
работи от 05.07.2018г., и считано от 08.04.2019г.
получава месечно трудово възнаграждение в размер на 900.00лв. От показанията
на св.С. и св. М.в се установи, че починалия А. И., е пращал пари на сина си всеки месец.
Следователно
ищецът търпи вреди от настъпилата при трудовата злополука смърт на неговия баща,
изразяващи се в издръжката, която би получил в хипотезата на чл.144 от СК от
него като жив, работоспособен и с възможност да я дава родител, какъвто е бил
към злополуката.
В същото време
обаче, съдът отчете, че ищецът има право на наследствена пенсия по чл.80, ал.2 от КСО. Изрично в чл.82, ал.1 от КСО е посочено, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на
18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението,
но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст,
ако учат. Или от изложеното се налага извод, че следващата се издръжка, която
ищецът би получил от баща си, може да се покрива от наследствената пенсия, на
която той има право. Дали ищецът получава наследствена пенсия, по делото не са
представени доказателства. Но това не променя извода на съда, че така заявената претенция се явява
неоснователна. Това е така, тъй като на обезвреда
подлежи само онази вреда, която е реално претърпяна и е в пряка причинна връзка
с увреждането, за което ответникът отговаря- чл. 200, ал.3 КТ. В случай, че тази издръжка може да се покрива от наследствената пенсия, на
която ищецът има право, не може да се приеме, че са налице имуществени вреди за
него. В този смисъл е
и т.8 от ППВС № 4/1968г., според което, когато при
причинена смърт са увредени близки на починалия, които са понесли имуществени
вреди от неговата смърт, изразени в невъзможност да получават повече издръжка
от него, тези лица имат право да търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се
компенсират от пенсията, на която имат право.
С оглед
изложеното, предявеният от ищеца Г.Й. за
обезщетяване на имуществените му вреди, представляващи пропуснати ползи от
неполучена издръжка от баща му, считано от 17.11.2018г. до 01.10.2021г. , ведно
със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба
до окончателно изплащане на задължението, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото всяка
една от страните има право на разноски.
Ищците по
делото не са представили доказателства
за това какви разноски са сторили, тъй
като в представения по делото договор за
правна защита и съдействие не е вписано договорено възнаграждение, както
и дали същото е платено, и от кого е платено. Предвид на
което на тях не им се следват разноски
Съразмерно с
отхвърлената част на исковете, ответната страна има право на разноски в размер на 145.64лв., които следва да бъдат
заплатени от ищеца Г.Й..
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК , ответната страна следва да
заплати по сметка на ПпРС сумата
от 7816.27лв., представляваща държавна такса съразмерно с уважената част
от исковете.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА О П „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“, гр.П., ул.“А.С.“
№, ЕИК ****, представлявано от К.П.К.-директор, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.И., ЕГН **********,***, СУМАТА
70 000.00лв. (седемдесет хиляда лева 00ст.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на нейния съпруг А. Й. ***,
поч. на 17.11.2018г., настъпила при трудова злополука
на 01.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2018г.
до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА О П „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“, гр.П., ул.“А.С.“
№, ЕИК ****, представлявано от К.П.К.-директор, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Й., ЕГН **********,***, СУМАТА
60 000.00лв. (шестдесет хиляда лева 00ст.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на нейния баща А. Й. ***,
поч. на 17.11.2018г., настъпила при трудова злополука
на 01.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.11.2018г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА О П „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“, гр.П., ул.“А.С.“
№, ЕИК ****, представлявано от К.П.К.-директор, ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.Й., ЕГН **********,***, СУМАТА
60 000.00лв. (шестдесет хиляда лева 00ст.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на неговия баща А. Й. ***,
поч. на 17.11.2018г., настъпила при трудова злополука
на 01.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.11.2018г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА О.П. „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“, гр.П., ул.“А.С.“
№, ЕИК ****, представлявано от К.П.К.-директор, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.И., ЕГН **********, М.А.Й., ЕГН ********** и Г.А.Й., ЕГН **********,***, СУМАТА 4480.86лв. (четири хиляди четиристотин и осемдесет лева и 86ст.), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди-закупуване на памперси, лекарства и
медицински изделия, в резултат на настъпила
смърт на наследодателя им А.
Й. ***, поч. на 17.11.2018г., трудова злополука станала на 01.11.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.11.2018г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА О. П.„О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“, гр.П., ул.“А.С.“
№, ЕИК *** представлявано от К.П.К.-директор, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.И., ЕГН **********,***, СУМАТА
922.00лв. (деветстотин двадесет и два лева и 28ст.), представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди-разходи за погребение за
настъпилата смърт на
наследодателя й А. Й. ***, поч. на 17.11.2018г.,
при трудова злополука станала
на 01.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.11.2018г. до изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.Й., ЕГН **********,***, против О. П. „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“,
гр.П., ул.“А.С.“ №, ЕИК **,
представлявано от К.П.К.-директор, ИСК за обезщетяване на имуществените му
вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучена издръжка от баща му- А. Й.
***, поч. на 17.11.2018г., при трудова
злополука станала на 01.11.2018г., в размер на **0.00 лв., месечно,
считано от 17.11.2018г. до 01.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.А.Й., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на О. П.„О. П. „С. п. за
о. и б. към О.П.“, гр.П., ул.“А.С.“ №1,
ЕИК ****, представлявано от К.П.К.-директор, СУМАТА 145.64лв. ( сто четиридесет и пет
лева и 64ст.)-представляващи
разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА О. П. „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“, гр.П., ул.“А.С.“
№1, ЕИК 0008758560417, представлявано от
К.П.К.-директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД-П., СУМАТА 7816.27лв. ( седем
хиляди осемстотин и шестнадесет лева и 27ст.), представляваща държавна такса съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: