Р Е Ш Е Н И Е
№ 393
гр. Враца,
18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 02.11.2021 г.
/втори ноември две хиляди и двадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАНД № 402 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал.
1, изр. 2 ЗАНН.
Образувано е по КАСАЦИОННА
ЖАЛБА на J.V. с адрес ***, против
Решение № 260150 от 27.04.2021 г., постановено по АНД № 288/2021 г. по описа на
РС – Враца. С оспореното решение е потвърдено НП № 26-0000144 от 04.03.2021
г., издадено от Началника ОО „АА“ - Враца с
което на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева за нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г.
на МТС във вр.чл. 93, ал. 1, т. 1
от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/.
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение
поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при
постановяването му, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се неправилно квалифицирано
нарушение, както и нарушено право на защита с оглед обстоятелството, че не
владее български език и не му е назначаван преводач. В Писмени бележки към
касационната жалба се доразвиват доводите за неправилност на решението и се
иска отмяната му и отмяната на НП, като незаконосъобразно.
Ответникът - Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Враца, редовно призован, не се представлява в
съдебно заседание. От Директора на РД“АА“-Враца, е депозирано писмено Възражение
по касационната жалба, в който развива доводи за неоснователност на жалбата и
правилност на съдебният акт.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава заключение за основателност на касационната жалба, моли
обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Сочи
необсъждане от страна на РС доводите за нарушено право на защита с оглед
обстоятелството, че жалбоподателя е чужд гражданин и не владее български език.
Административен съд-Враца, в
настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във
връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен контрол
пред Районен съд – Враца е НП № 26-0000144 от
04.03.2021 г., издадено от Началника ОО „АА“, с което на
J.V. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева
за нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г.
на МТС във вр. чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр.
При осъществен контрол за
законосъобразност на НП въз основа на представените писмени и гласни
доказателства, районният съд е приел, че реализиране на административно-наказателната
отговорност не се констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по ЗАНН, които в своята цялост да водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание.
Изложил е мотиви, че по време
на проверката осъществена на 04.03.2021г. в превозното средство J.V.
не е
представил удостоверение за психологическа годност. Счел е също така, че в
случая нарушението е безспорно извършено и не може да се приеме, че е с
незначителна степен на обществена опасност, доколкото нарушението касае норма
на ЗАвтП и Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, които урегулират
дейност по транспорта, която дейност е с повишена степен на обществена
опасност. Посочил е неприложимост на ЗДвП. При тези констатации въззивният съд
е направил извод за законосъобразност на издаденото НП и го е потвърдил.
Решението е НЕПРАВИЛНО.
Касаторът е санкциониран по
чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвтП,
според която санкционна разпоредба водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от същия
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със
глоба 2000 лева при първо нарушение.
В разпоредбата
на чл. 178в, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ изменена - в сила
от 27.02.2017г., е предвидено, че се наказва с глоба в размер 500,00 лева
водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени
превози на пътници или товари без валидно УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКА
ГОДНОСТ.
Нормата
по чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвтП обявява за нарушение упражняването на дейност без валиден
документ, като видовете документи са общо посочени, а в случая на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е конкретизиран документът, чиято валидност се изисква, а именно
- удостоверение за психологическа годност.
По тази
причина настоящият състав на АдмС – Враца приема, че санкцията за така извършеното
адм. нарушение, която J.V. е
следвало да понесе, е предвидената такава съобразно разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лева, а не тази наложена му съобразно
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр в размер на 2000 лева.
Нарушението
допуснато от АНО е съществено и води до незаконосъобразност на НП. То се изразява в
неправилно посочена съответстващата на нарушението санкционна норма, въз основа
на която е ангажирана административно-наказателната отговорност и обосновава
извода, че съществено е нарушено правото на защита на
санкционираното лице.
Като не е констатирал
тези нарушения на административно-наказателната процедура при съставянето на АУАН и
издаването на НП и е потвърдил последното, въззивният съд е постановил
неправилен съдебен акт поради неправилно прилагане на материалния закон.
Няма нарушаване
правото на защита на гражданина на държава Н. J.V.,
роден *** г. свързана с не назначаването на преводач. Засягането на това право
на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за
върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ, предвид чл. 47 от Хартата на
основните права на ЕС и упражняването на правото на свободно движение на чужд
гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на
служителите, поведението на J.V. сложността на случая,
интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието,
следва в цялост да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между
обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се
има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу
него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на
справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а
последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния съд.
В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от
20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство и в Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане
на санкции за леки нарушения, например пътно-транспортни нарушения, установени
след пътно-транспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани
в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за
осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство. За
извършените административни нарушения обаче, такова задължение липсва. В
качеството си на въззивна инстанция първоинстанционният съд, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК, проверява изцяло
законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо
от основанията, посочени от страните, следователно липсата на превод на НП и
издадения преди него АУАН, не пречи на J.V. да
реализира в пълна степен правото си на защита срещу тях, като предяви всички
възражения пред съда.
По изложените по-горе
съображения по неправилно прилагане на материалния закон, а именно ЗАвПр,
вместо ЗДвП, касационната инстанция намира, че
обжалваното решение на РС следва
да бъде отменено, а с постановеното от касационният състав решение същия следва
да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се констатираха
съществени процесуални нарушения и не се
налага установяване на факти, за които писмените доказателства
не са достатъчни. Не се налага
връщане на делото за ново разглеждане, както алтернативно поиска прокурора. По изложените по-горе съображения оспореното НП следва да бъде отменено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260150 от
27.04.2021 г., постановено по АНД №
288/2021 г. по описа на РС – Враца, с
което е потвърдено НП № 26-0000144 от 04.03.2021 г., издадено от Началник ОО
„АА“ - Враца и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ НП № 26-0000144 от
04.03.2021 г., издадено от Началник ОО „АА“ - Враца, с
което на J.V.
е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г.
на МТС във вр. чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвтП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.