№ 431
гр. Пловдив , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601878 по описа за 2021 година
Постъпил е частен протест от прокурор при РП – Пловдив срещу
Определение № 260568 от 23.07.2021г. на Районен съд – Пловдив, по ЧНД №
7008/2021г. по описа на ПРС, 14 н.с., с което е отменено постановление на
Районна прокуратура – Пловдив от 27.10.2020г., с което на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 17/2019г. по описа
на сектор „РПП“ – Пловдив, водено за престъпление по чл. 343, ал. 3 предл.
последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В протеста се твърди, че атакуваното определение на ПРС е неправилно и
необосновано и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи за мотивираност
на постановлението за прекратяване на наказателното производство, за
проведено пълно и всестранно разследване от страна на РП – Пловдив, както
и за несъставомерност на деянието на ЗЛ. Д. ЗЛ. като водач на МПС,
допуснал ПТП, тъй като според прокурора се касае за случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК. Развиват се доводи, че З. не е причинил виновно
телесните увреждния на СВД, тъй като последния управлявайки скейтборд,
задвижван от двигател се е появил по начин, в момент и на място, когато това
не е било безопасно. Застъпва се тезата, че З. е бил в обективна невъзможност
да избегне ПТП, макар да се е съобразил с правилата за движение по ЗДвП, а
произшествието е било предизвикно от пострадалия Д.
Постъпила е частна жалба и от обв. ЗЛ. Д. ЗЛ. чрез защитника му – адв.
ПЩ срещу горното определение на ПРС, с която се иска неговата отмяна и
потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Твърди се, че първоинстанционното определение е неправилно
и незаконосъобразно. Изразява се становище, че след проведено пълно и
1
всестранно разследване прокурорът при РП – Пловдив е достигнал до
правилния правен извод за липса на виновно поведение от страна на З. и
наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Изтъква се, че З. не е
извършил виновно нарушение на ЗДвП, което да се намира в причинна връзка
с настъпилите телесни увреждания на Д.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено
следното:
Протестът на РП – Пловдив и жалбата на обв. ЗЛ. Д. ЗЛ. чрез адв. Щ са
процесуално допустими, тъй като са подадени в законоустановения 7-дневен
срок от надлежи страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледани по същество същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните
съображения:
Досъдебното производство е започнало по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК
на 26.02.2019г. и е водено против обв. ЗЛ. Д. ЗЛ. за престъпление по по чл.
343, ал. 3 предл. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК за това, че на 26.02.2019г. в гр.Пловдив като е нарушил правилата
за движение, а именно чл.20, ал.2, изр.2-ро ЗДвП, чл.116, чл.119 и чл.120 от
ЗДвП, при управление на МПС по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на пешеходец – свид. СВД с ЕГН **********. Всъщност
именно поради първоначално приетото качество на пострадалия като
пешеходец възникнали и проблемите по делото. Правилно е установено по
делото, че същия се движел по велоалея на бул. „България“ в гр.Пловдив
върху скейтборд. Същият се явява МПС, тъй като е снабден с двигатели.
Същите имат не спомагателно действие към мускулната сила, а обратното.
При това положение пострадалия не се явява пешеходец и няма как водачът
З. да наруши тези правила за движение по пътищата. Същевременно се
установява по безспорен начин, че ударът между л. а. „Строен“ на обвиняемия
и детето, настъпил при предприет десен завой от първия от бул. „България“
към ул. „Дилянка“. В този момент фактически пострадалият се е движел по
велоялеята, но като водач на МПС би се намирал в насрещното движение по
бул. „България“. Вместо това той, считайки че следва да ползва велоалеята, се
движел по нея пресичайки ул. „Дилянка“ в посока от запад на изток. Причина
за ПТП се явява фактът, че водачът З. изобщо не възприел приближаващото
на скейтборд дете. Ето защо той извършил завоя и така настъпил удара
поради пресечните траектории на движение на двете МПС. Според ПРС
изобщо не е изследвана от РП – Пловдив хипотезата за нарушение на чл.20,
ал.1 ЗДвП, която изисква водачите на МПС непрекъснато да контролират
управляваното от тях. А да контролират означава не само да следят
приборите в автомобила и оперират с тях, но и непрекъснато да следят пътя, в
обхвата на който влизат тротоарите и велоалеите изградени там. В случая
именно последното не е спазил З.. По тази причина не е възприел идващата
опасност в лицето на пострадалия Д. Следва да се има предвид че той е дете, а
2
съгласно практиката на ВС и ВКС на Р. България действията на децата са
непредвидими. Затова и същите представляват винаги предвидима опасност.
В този смисъл, ако не бе нарушил нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП, то
обвиняемият би възприел наличието на опасност в обхвата на пътя и би
следвало да предвиди възможността от настъпването на ПТП с пострадалия.
С тези мотиви първата инстанция е отменила постановлението за
прекратяване на наказателното производство и е върнала делото на РП –
Пловдив със задължителни указания.
Въззивният състав намира, че атакуваното определение на ПРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При самостоятелен
прочит на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ПОС
намира, че атакуваното постановление за прекратяване на наказателното
производство не е мотивирано за липсата на престъпление по чл. 343, ал. 3
предл. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК. предвид изтъкнатите от ПРС доводи. Изцяло се споделят изводите на
ПРС в тази насока и няма да бъдат преповтаряни. Същото се отнася и до
указанията, дадени от ПРС в мотивната част на определението. Прокурорът
при РП – Пловдив следва в крайния си акт да изложи конкретни мотиви защо
приема, че липсва нарушение и на чл.20, ал.1 ЗДвП. Доказателствата по
делото следва да бъдат подложени на задълбочен анализ и едва тогава да се
направи извод за наличие или липса на престъпление по чл. 343 от НК.
Неоснователни са възраженията в протеста и в частната жалба на затиника на
обвиняемия, касаещи липсата на съставомерност по посочения престъпен
състав. Не може да бъде споделена и тезата за наличие на случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК. Обв. З. приближавайки кръстовището и
предприемайки десен завой е бил длъжен да погледне в дясното огледало за
обратно виждане за наличие на пешеходци, велосипеди и други МПС, за да
предотврати евентуален сблъсък с тях. Като не е изпълнил това свое
задължение като водач на МПС, той не може да бъде освободен от
отговорност за причиненото ПТП с телесни увреждания на пострадалия, а
още по-малко да се приеме наличието на случайно деяние. Наличието на
съпричиняване или липсата му от страна на пострадалия не променя горния
извод.
Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд, с които
отменя атакуваното постановление. Същите няма да бъдат преповтаряни. Ето
защо определението на РС – Пловдив следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, а протестът на РП – Пловдив и частната жалба на
защитника на обвиняемия да бъдат оставени без уважение като
неоснователни.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260568 от 23.07.2021г. на Районен
съд – Пловдив, по ЧНД № 7008/2021г. по описа на ПРС, 14 н.с., с което е
отменено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 27.10.2020г., с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
17/2019г. по описа на сектор „РПП“ – Пловдив, водено за престъпление по чл.
343, ал. 3 предл. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4